Решение по дело №71/2025 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 56
Дата: 16 април 2025 г. (в сила от 8 май 2025 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20251630200071
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Монтана, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М.А
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М.А Административно наказателно
дело № 20251630200071 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № М-28/ЗМВР/27.12.2024год. на Началник
РУ Монтана в ОДМВР Монтана, на Г. Г. Г. от гр.Б., обл.Монтана, на основание
чл.258, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание – глоба в размер
на 50.00 (петдесет) лева за извършено административно нарушение на чл.69,
ал.2 ЗМВР.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно и необосновано. Оспорва констатациите в съставения
АУАН, както и факта на извършеното нарушение. Твърди, че липсва умисъл в
действията му и поради тази причина не следва да носи наказателна
отговорност, а издаденото НП отменено изцяло. Поддържа, че е уведомил
призоваващия орган, че не може да се яви на посочената дата, поради
ангажираност на адвоката му по дело в РС град Лом.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
1
Съдът, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
връзка и логическо единство, а така също във връзка с оплакванията в жалбата
и доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, подадена от лице имащо
правен интерес и против акт подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява и ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за нарушение от 10.12.2024год. за това,
че е бил призован писмено по законоустановения ред от мл. ПИ Д. Д., да се
яви на 26.11.2024г. в 11.00 часа в участък Г.Д.о, като свидетел по преписка №
180800-15422/2024г., но същият не се явява и не представя официален
документ, което представлява нарушение на чл.69, ал.2 от ЗМВР.
Наказателното постановление е издадено на основание съставения акт за
нарушение, с което е наложена и санкция в размер на 50 лева, за неизпълнение
на полицейско разпореждане, неявяване пред полицейски орган.
По същество жалбоподателят оспорва констатациите по съставения
АУАН, както и извършването на самото нарушение. Поддържа, че няколко дни
преди 26.11.2024г., за когато бил призован в полицейски участък Г.Д.о,
уведомил свид.В. М., такъв при установяване на нарушението, че няма да се
яви, тъй като адвоката му е ангажиран по дело пред РС Лом.
В хода на въззивното съдебно следствие са събрани писмени и гласни
доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Г. бил призован като свидетел по преписка №180800-
15422/04.11.2024 година, да се яви на 26.11.2024г. в участък Г.Д.о за снемане
на обяснения. Призовката е редовно връчена на лицето Г. на 11.11.2024г. от
свид.Д. И. Г., служител на РУ Б.. В момента на връчването Г. заявил, че е в
невъзможност да се яви на посочената дата и час, поради което обстоятелство,
чрез дежурния в РУ Б., бил уведомен по телефона органа, който го призовава.
На съответната дата, 26.11.2024г. Г. не се явил пред органа, който го
призовава, в участък Г.Д.о, както и не приложил документи за обективната си
невъзможност да се яви.
В подкрепа на горното са констатациите в съставения АУАН, както и от
гласните показания на разпитаните свидетели Н. Д., В. М. и Д. Г..
Първите двама свидетели са служители на РУ Монтана и разпитани
2
заявяват, че жалбоподателя бил призован с призовка, която била редовно
връчена лично на лицето, но на съответната дата не се явил, за да даде
сведения като свидетел по образуваната преписка, както и не представил
документ, а устно впоследствие, при съставянето на АУАН, заявил, че е имал
работа и е ходил в град Лом и затова не се е явил.
В жалбата се поддържа, че уведомил предварително по телефона свид.В.
М. за невъзможност да се яви на 26.11.2024г., тъй като желае да се
представлява от адвокат, но последния на същата дата е ангажиран като
пълномощник на страна по дело за съдебна делба в РС град Лом. За
установяване на това твърдение в съдебно заседание прилага протокол от
открито съдебно заседание по гр.дело № 1714/2014г. на РС Лом от
26.11.2024г., видно от който е, че адв.В. се е явил като пълномощник на
ответника И.Б.Л..
От събраните и проверени на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин извършването
на нарушението от страна на жалбоподателя Г.. Последният е бил редовно
призован да се яви като свидетел по образувана преписка в участък Г.Д.о, не
се е явил на посочената дата и час, както и не е представил официален
документ за обективната си невъзможност, негова и на представляващия го
адвокат, нито към деня на нарушението, нито след това при следващото си
явяване на 10.12.2024г.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН, като по безспорен
начин е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Нарушението е точно и ясно описано, като е
посочено кои разпоредби са нарушени виновно. Актът е съставен в
присъствието на нарушителя, предявен му е на същата дата, като му е
предоставена и възможност да направи възражения и искания, от която
възможност не се е възползвал в законоустановения срок от подписването на
акта.
Задължение на наказващия орган е, след получаване на административно
наказателната преписка да извърши проверка на акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като издава наказателно постановление, когато установи по
3
несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето,
което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за
прекратяване на производството, за прилагането на чл.28 от с.з. или не е
сключено споразумение с нарушителя.
В издаденото наказателно постановление в обстоятелствената част на
същото никъде наказващия орган не е отразил горните обстоятелства, а
именно, че е преценил тежестта на нарушението и на нарушителя, подбудите
за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на дееца, а също така и че липсват основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Към административно наказателната преписка няма приложени
доказателства, че срещу жалбоподателя има издадени НП, влезли в законна
сила, за извършени нарушения на разпоредби от ЗМВР, както и няма данни да
има наложени административни наказания за други нарушения от същия вид,
което е извод за ниската степен на обществена опасност на дееца. Не са
изследвани и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, дадените
от нарушителя при съставянето на АУАН обяснения, че не е могъл да се яви,
тъй като на процесната дата адвоката му е бил ангажиран по дело в РС град
Лом, както и факта, че от неявяването на Г. на 26.11.2024г. не са възникнали
предпоставки за причиняване на вреди на други хора.
Не изследвайки горните факти и не събирайки доказателства за тях, дори
не ги е отразил, че ги е взел предвид при определяне и индивидуализиране на
наказанието, наказващия орган е издал наказателно постановление, което се
явява необосновано и незаконосъобразно. Въобще не е извършена преценка за
прилагане на чл.28 ЗАНН. Липсва обсъждане на твърдяните от лицето факти
и обстоятелства и причините, поради които не са възприети от наказващия
орган. Видно от приложената преписка, Г. е дал същите обяснения, каквито
поддържа и в подадената жалба срещу НП. Последното се потвърждава в
съдебно заседание от разпитаните свидетели Д., М. и Г..
При определяне на наказанието, административнонаказващия орган не е
съобразил, че се касае до “маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Преценката за това е задължителна и ако са налице основанията на закона за
това, не се издава наказателно постановление, а нарушителя се предупреждава
писмено.
4
Обсъждайки събраните писмени и гласни доказателства по мнение на
настоящия състав в този случай е следвало да намери приложение горния
текст, като нарушителят не бъде санкциониран, а предупреден писмено, че в
случай на повторно нарушение ще бъде санкциониран.
Налице са всички условия на закона за това, тъй като се касае до първо
по рода си административно нарушение от този вид, в тази връзка няма
писмени данни жалбоподателя да е наказван по административен ред за други
подобни, от деянието не са настъпили вредни последици, така
индивидуализирано наложеното наказание дори и в минимален размер се
явява явно завишено, незаконосъобразно и не съответстващо на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, преценено през призмата на
други нарушения от същия вид.
Наложеното наказание по преценка на съда не е съответно на
извършеното административно нарушение и в конкретния случай се явява
репресивно по отношение на нарушителя. Извършеното съставлява
„маловажен случай” по см. на чл.28 ЗАНН. Като не е преценил задълбочено
всички тези обстоятелства, административнонаказващият орган е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено
изцяло.
Следва да се предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Жалбоподателят не претендира присъждане на разноски, поради което
съдът не се произнася съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № М-
28/ЗМВР/27.12.2024год. на Началник РУ Монтана в ОДМВР Монтана, с което
на Г. Г. Г. ЕГН ********** от гр.Б., обл.Монтана, на основание чл.258, ал.1 от
ЗМВР е наложено административно наказание – глоба в размер на 50.00
(петдесет) лева за извършено административно нарушение на чл.69, ал.2
5
ЗМВР изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. Г. Г., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6