Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 14.01.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в
публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЛЕФТЕРОВА-САВОВА
СЕКРЕТАР:
ХРИСТИНА Х.
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 1177/2017 г. по
описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Д.С.К.
с ЕГН **********, с адрес: ***, С.Т.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, И.Т.Г. с
ЕГН **********, с адрес: ***, Й.Т.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, М.Й.Ж. с
ЕГН **********, с адрес: *** и Г.С.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, всички чрез пълномощник – адв. М.Н. – от ВАК, с която против З.Т.К. ЕГН **********, адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, са предявени искове с правно основание чл.73, ал.1 ЗС, за
осъждане на ответниците да заплатят на ищците следните суми: в полза на ищеца Д.С.К. - сума в размер на
21875,00 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които са я лишили чрез
ползването на собствените ѝ недвижими имоти, а именно: нива, находяща се
в землището на с. Н. с площ от 42.507 дка с идентификатор 51408.2.146 за
периода от м. март 2010 г. до м. март 2015 г. и нива, находяща се в землището
на с. Н. с площ от 19.980 дка с идентификатор 51408.8.26, за периода от м.април
2010 г. до м. април 2015 г., ведно със законната лихва, начиная
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; в
полза на ищците М.Й.Ж. с ЕГН ********** и Г.С.С. с
ЕГН ********** - сума в размер на 2625,00 лв., представляваща обезщетение за
ползите, от които са ги лишили чрез ползването на съсобствения
им недвижим имот, а именно - нива, находяща се в землището на с. Н. с площ от
7.501 дка, идентификатор 51408.2.147дка, за периода от м. март 2010 г. до м.
март 2015 г., ведно със законната лихва, начиная
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; в
полза на ищците И.Т.Г., Й.Т.А. и С.Т.А. - сума в размер на 1750,00 лв.,
представляваща обезщетение за ползите, от които са ги лишили чрез ползването на
собствения им недвижим имот - нива, находяща се в землището на с. Н. с площ от
5.001 дка с кадастрален идентификатор 51408.2.149, за периода от м.март 2010 г.
до м. март 2015 г., ведно със законната лихва, начиная
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В
условията на евентуалност, ищците претендират горепосочените суми на основание
чл.59, ал.1 ЗЗД. Претендират се законната лихва върху горепосочените суми,
считано от датата на подаване на исковата молба, до датата на окончателното
плащане, както и сторените разноски по делото.
Обстоятелства, на които се основават претендираните
от ищците права:
С влязло в сила решение №3/08.01.2014 г., по гр.д.№309/2013 г. по описа
на Районен съд - гр. Каварна, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.40 ЗЗД, е прогласен за нищожен, поради накърняване
на добрите нрави и сключен във вреда на представлявания, договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №72, томX, рег.№ 5939, дело №1355 от 2005г. по описа на нотариус
Й. П., с район на действие PC - гр.Каварна, вписан в СВп
- Каварна под акт №129, том IX, дело №3555/ 200 5г., вх.регистър №
5539/26.09.2005г., по силата на който, на 26.09.2005 г., З.Т.К., действащ като
пълномощник на продавача П.Й. Л., овластен с пълномощно с рег. №5059 на
нотариус Й. П., продава на себе си, като купувач, следните недвижими имоти:
нива с площ от 60,002 дка - ПИ №002011 и нива с площ от 19,981 дка - ПИ
№008026, представляващи съответно ПИ №51408.2.11 с площ от 60002 кв.м и ПИ №51408.8.26
с площ от 19980 кв. м, за общата сума от 6100,00 лева. Горното решение е постановено в производство,
образувано по иск предявен от Д.С.К., в качеството ѝ на универсален
правоприемник по нотариално завещание №1, том 1, рег.№ 85, нот.дело
№1 от 29.01.2008 г. на нотариус Д. С. *** действие PC Добрич, съответно Акт №2,
том I от 29.01.2008 г. на СВ Добрич на Л.С.Л., починал на 18.10.2008 г. С
решение №104 от 18.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 249 от 2015 г. по описа на
Районен съд - гр. Каварна, е допусната съдебна делба на гореописаните имоти
между ищците Д.С.К., С.Т.А., И.Т.Г., Й.Т.А., М.Й.Ж., Г.С.С.,
З.Т.К. с ЕГН ********** и Д.Т.З.с ЕГН **********, на следните съсобствени недвижими имоти, а именно: нива с площ от
60.002 дка, находяща се в землището на с.Н., общ.Каварна, III категория,
съставляваща имот с идентификатор 51408.2.11 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-25/27.02.2008г. на ИД на АГКК, и нива с площ от 19.980 дка, III
категория в землището на с. Н., общ.Каварна, имот с идентификатор 51408.8.26 по
КК и КР на с.Н., одобрени със Заповед №РД-18-25/27.02.2008г. на ИД на АГКК, при
делбени квоти - за Д.С.К. - 51/72 ид.ч.,
за С.Т.А. - 2/72 ид.ч., за И.Т.Г. - 2/72 ид.ч., за Й.Т.А. - 2/72 ид.ч., за
М.Й.Ж. - 6/72 ид.ч., за Г.С.С.
- 3/72 ид.ч., за З.Т.К. - 3/72 ид.ч.
и за Д.Т.З.- 3/72 ид.ч. С протокол от 28.04.2016 г.
по гр. дело № 249 по описа на 2015 год на Районен съд
гр.Каварна, съдът е одобрил постигната между страните по гр. д № 249/2015 г. по
описа на КРС съдебна спогодба за извършване на съдебна делба на недвижими
имоти, описани в горното решение, както следва: по отношение ПИ с идентификатор
№ 51408.2.11 - нива в землището на с. Н., общ. Каварна с площ от 60.011 дка, Д.С.К.
получава в дял и става изключителен собственик на: ПИ - НИВА, находящ се в
землището на с. Н. с площ от 42.507 /четиридесет и два декара 0.507 кв.м/ дка с
идентификатор № 51408.2.146; М.Й.Ж. и Г.С.С.
получават в общ дял и стават съсобственици на поземлен имот - НИВА, находящ се
в землището на с. Н. с площ от 7.501 /седем декара 0.501 кв.м/ дка с
кадастрален идентификатор№ 51408.2.147; Г.С.С.
притежава в собственост 2.501 дка в идеална част и М.Й.Ж. притежава в
собственост 5.000 /пет/ дка в идеална част; З.Т.К. и Д.Т.З.получават в общ дял
и стават съсобственици на поземлен имот - НИВА, находящ се в землището на с. Н.,
с площ от 5.002 /пет декара 0.002 кв.м./ дка с кадастрален идентификатор
51408.2.148;, З.Т.К. притежава в собственост 2.501 дка в идеална част, Д.Т.З.притежава
в собственост 2.501 дка в идеална част; И.Т.Г., Й.Т.А., С.Т.А. получават в общ
дял и стават съсобственици на поземлен имот - НИВА, находящ се в землището на
с. Н., с площ от 5.001 /пет декара 0.001 кв.м./ дка с кадастрален идентификатор
51408.2.149, в който И.Т.Г., притежава в собственост 1.667 дка в идеална част, Й.Т.А.,
притежава в собственост 1.667 дка в идеална част, С.Т.А., притежава в
собственост 1.667 дка в идеална част. По отношение ПИ - НИВА, находящ се в землището на с. Н. с
кадастрален идентификатор 51408.8.26 с площ от 19.980 дка - Д.С.К. получава в
дял и става изключителен собственик на: Поземлен имот - НИВА, находяща се в
землището на с. Н. с площ от 19.980 /деветнадесет декара 0.980 кв.м/ дка с
кадастрален идентификатор 51408.8.26.
От 2005 г., когато З.Т.К. продава на себе си гореописаните имоти и
придобива същите в условията на СИО със съпругата си М.Н.К., до месец март 2015
г.- нивата с площ от 60,011 дка се ползва от З.Т.К., а до месец април 2015 г. -
нивата с площ от 19,980 дка се ползва от З.Т.К., като същият ги обработва и със
съпругата му получават добивите от имотите.
На основание обявяването на НА № 72, том X, рег.№ 5939, дело № 1355 от
2005 г., за нищожен, ответниците З.Т.К. и М.Н.К., в
качеството на недобросъвестни владелци, дължат на съсобствениците на НИВА/
описани в решението за делба/, находяща се в землището на с. Н. с площ от 19,980
дка с кадастрален идентификатор 51408.8.26 и поземлен имот с идентификатор
51408.2.11 - нива в землището на с. Н., общ. Каварна с площ от 60.011 дка,
обезщетение за ползите, от които са ги лишили, на осн.
чл.73, ал.1, пр.2 от ЗС, чрез ползването на съсобствените
им до 2015г. имоти, а именно: до м.март 2015г. нивата с площ от 60.011 дка, а
до месец април 2015г. - нивата с площ от19,980 дка. Тези ползи се равняват на
действителния пазарен наем, който биха получили ищците при отдаване на имота
под наем, като средната наемна цена за имоти с такива характеристики в този
земеделски район е по 70,00 лв. на декар за година. Общата наемна цена за двата
имота е в размер на 26 250,00лв., от които съобразно дяловете в протокол от
28.04.2016г. по гр. дело № 249 по описа на 2015 год
на Районен съд гр.Каварна, дължимите суми от ответниците към ищците са както
следва: на Д.С.К. - сума в размер на 21875,00 лв., представляваща обезщетение
за ползите, от които са я лишили чрез ползването на собствените ѝ имоти -
НИВА, находяща се в землището на с. Н. с площ от 42.507 дка с идентификатор №
51408.2.146, за периода м.март 2010 г. - м. март 2015 г. и НИВА, находяща се в
землището на с. Н. с площ от 19.980 дка с кадастрален идентификатор 51408.8.26,
за периода м.април 2010 г. - м. април 2015г.; на М.Й.Ж. и Г.С.С. - сума в размер на 2625,00 лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които са ги лишили чрез ползването на съсобствените им имот - НИВА, находяща се в землището на с.
Н. с площ от 7.501 дка с кадастрален идентификатор№ 51408.2.147 дка, за периода
м.март 2010 г. - м. март 2015 г.; на И.Т.Г., Й.Т.А. и С.Т.А. - сума в размер на
1750,00лв., представляващи обезщетение за ползите, от които са ги лишили чрез
ползването на съсобствените им имот - НИВА, находяща
се в землището на с. Н. с площ от 5.001 дка с кадастрален идентификатор
51408.2.149, за периода м. март 2010 г. - м. март 2015 г. Към датата на
предявяване на исковете, ищците не са получили от ответниците каквото и да е
обезщетение за това, че са ползвали собствените им имоти.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба,
с който оспорват основателността на предявените искове – главен и евентуален. Сочат,
че претенциите на ищците се основават на противоречиви,
неясни и дори невярни твърдения. От една страна ищците
основават претенциите си на разпоредбата на чл.73, ал.1, пр. 2 от ЗС, съгласно
която „недобросъвестният владелец дължи на собственика обезщетение за ползите,
от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски, като
твърдят, че от 2005 г., когато З.К. придобива от П.Л., в режим на СИО със
съпругата си М.К. недвижимите имоти НИВА с площ от 60,0002 дка, представляваща
ПИ № 51408.2.11 по КК на с. Н., общ. Каварна и НИВА с площ от 19,980 дка,
представляващ ПИ № 51408.8.26 по КК на с. Н., общ. Каварна, двамата ползват,
обработват и съответно получават добивите от същите, съответно до месец март
2015 г. - нивата с площ от 60,0002 дка, с идентификатор 51408.2.11 и до месец
април 2015 г. - нивата с площ от 19,980 дка, с идентификатор 51408.8.26.
Предвид, че придобивката сделка с процесните ниви е
прогласена за нищожна със съдебно решение влязло в сила на 28.01.2015 г.,
ищците твърдят, че в посочените периоди, тъй като ответниците владеят имотите
без правно основание, те имат качеството недобросъвестни владелци. Не спорят,
че на 26.09.2005 г. първият ответник З.Т.К., по време на брака си с втория ответник
М.Н.К., купува от продавача П.Й. Л. два поземлени имота, а именно: имот №
002011, представляващ НИВА с площ от 60,0002 дка, която понастоящем, по КК на
с. Н., общ. Каварна представлява ПИ № 51408.2.11 с площ от 60,000 2дка и имот №
008026 представляващ НИВА с площ от 19 980 дка, която понастоящем, по КК на с. Н.,
общ. Каварна представлява ПИ № 51408.8.26 с площ от 19 980 дка, по силата на договр за покупко- продажба, който с Решение № 3/08.01.2014
г., постановено по гр. д. № 309/2013 г. по описа на PC - Каварна, потвърдено с
Решение № 204/10.06.2014 г. на Добрички окръжен съд и влязло в законна сила на
26.01.2015 г. е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 40 от ЗЗД. Ответникът З.Т.К., който е бил със
съзнанието, че е собственик на закупените от него имоти, до влизане в сила на
Решението, с което договорът за покупко-продажба е прогласен за нищожен, в
периода от мес. септември 2005 г. до мес. март 2015 г. владее и обработва имота представляващ
НИВА с площ от 60,0002 дка, представляваща ПИ № 51408.2.11 по, КК на с. Н.,
общ. Каварна, а в периода от мес. септември 2005 г.
до мес. април 2015 г. владее и обработва имота преставляващ НИВА с площ от 19,980 дка, представляващ ПИ №
51408.8.26 по КК на с. Н., общ. Каварна.
Доколкото в исковата молба се излага твърдение, че ответниците дължат
на съсобствениците, описани в Решение за делба, сред които съсобственици е и
първият от ответниците, на процесните недвижими имоти,
обезщетение за ползите, от които са ги лишили на основание чл. 73, ал. 1, пр. 2
ЗС, чрез ползването на съсобствените им имоти в процесния период, ответниците намират, че тези твърдения
изключват изобщо приложението на разпоредбата на чл. 73, ал.1, пp. 2 ЗС, тъй като за отношенията между съсобственици,
нормативната уредба предвижда различен правен режим, като според чл. 30, ал. 3
от ЗС, всеки съсобственик има право да получи такава част от ползите от общата
вещ, която съответствува на неговия дял в съсобствеността.
Оспорват субективно
съединените искове по чл. 73. ал. 1, пр. 2. ЗС по основание и размер. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че имотите, за които ищците
претендират обезщетение са идентични с недвижимите имоти НИВА с площ от 60,002
дка, с идентификатор 51408.2.11 и НИВА с площ от49,980 дка с идентификатор
51408.8.26, които ответниците са владяли в процесния перод, съответно до м.
март 2015 г. и м. април 2015 г., то ответниците оспорват исковете като частично
неоснователни по основание и по размер.
Оспорват
предявените в условията на евентуалност искове с пр. осн.
чл.59, ал.1 ЗЗД по основание и размер. Релевират възражение за погасени по давност претенции, като твърдят, че е изтекла 5-годишна
погасителна давност за вземането на ищците в частта от процесния
период до 07.04.2012 г., тъй като към датата на подаване на исковата молба,
петгодишният давностен срок за претенциите, касаещи
пропуснатите ползи за годините 2010 г. и 2011 г. е изтекъл. В случай, че съдът
приеме предявените искове за основателни, с оглед изтеклата погасителна
давност, то ответниците намират, че следва да бъдат разгледани исковете за
периода от 07.04.2012 г. до м. декември 2012 г (за 8 месеца от 2012 г,)., за
цялата 2013 г. за 2014 г. до м. април 2015 г. за имот с идентификатор 51408.2.11
и от м. март 2012 г., 2013 г., 2014 г., до м. март 2015 г. - за имот с
идентификатор 51408.8.26, като в останалата част следва исковете да се
отхвърлят като неоснователни. Според ответниците, погасени по давност са
вземанията на ищците за сума в размер на 10500 лева претендирана
за периода преди м. март 2012 за двата имота общо, с идентификатори 51408.2.11
и 51408.8.26, за периода преди м. април 2012 г.
Твърдят, че през стопанската 2014 - 2015 г. ищците не са били лишени от
ползи от имотите си, доколкото са получили сумата в размер от 4800 лева,
представляваща изплатена рента за стопанската 2014 - 2015 г., за имот с
идентификатор 51408.2.11. Намират претенциите на ищците за обезщетение за
ползи, от кито са били лишени за времето от месец
октомври 2014 г. до месец април 2015 г. за неоснователни, поради което исковете
в тази част следва да бъдат отхвърлени.
В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме исковете за
основателни, то ответниците, на основание чл. чл.104, ал.1 изр. 2 ЗЗД, вр., чл.103 ЗЗД, вр. чл.73, ал.2
ЗС въвеждат възражение за прихващане на претендираните
суми с вземане, което имат срещу ищците,
за сума в размер на 14000 лева, представляваща стойността на направените
от ответниците разноски за извършване на дейности, необходими за запазване на
двата имота с идентификатори 51408.2.11 и 51408.8.26, през процесния
период 2010 - 2015 г. /собствени на ищците/, с обезщетението за ползване по
пазарна наемна цена за целите имоти за процесния
период на ползване по предявените от ищците искове до размера на по-малкото от
тях. Посоченият размер е за извършените от ответниците разноски за оран, за дискуване, за култивиране на земята с цел предпазване от
плевели, както и за пръскане против плевели и вредители, без които дейности
земята нямаше да бъде годна за ползване. Разходите по пера за века една от
дейностите е както следва: за оран на един дка - 15 лева; за дискуване на 1 дка - 5 лева; за култивиране на 1 дка - 5
лева; за пръскане против плевели и вредители за 1 дка - 10 лева. Общата сума за
година е в размер на 2800 лева за необходими разноски за 80 дка, а за процесния период от 5 години, разноските са в размер на 14
000 лева.
В съдебно заседание ищците поддържат претенцията си по основание, като
оттеглят предявените искове, в следните части: за Д.С.К. – за периода от м.
март 2010 г. до м. март 2012 г. и за горницата над 13126 лева, за М.Й.Ж. и Г.С.С. – за периода от м. март 2010 г. до м. март 2012 г. и за
горницата над 1575 лева, а за И.Т.Г., Й.Т.А. и С.Т.А. – за периода от м. март
2010 г. до м. март 2012 г. и за горницата над 1010 лева. По отношение
оттеглената част от исковете, производството по делото е прекратено с протоколно
определение от 05.12.2017 г., което като необжалвано от страните е влязло в
сила.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Д.С.К. е универсален правоприемник на Л.С.Л., б.ж. на гр.
Добрич, починал на 18.10.2008 г., като правоприемството
е възникнало въз основа на нотариално завещание №1, том I, рег. № 85, нот. дело № 1 от 29.01.2008 г. на нотариус Е.С. – рег. № 301 на НК. От своя страна завещателят е един
от наследниците на съпругата си П.Й. Л., починала на 18.10.2007 г. Другите
наследници на П.Л. са сестрите ѝ М. Х., Й. К., М.Ж. и наследниците на
починалия ѝ брат С.С.– Д.С.К. и Г.С.С.. Горните обстоятелства са установени в производството по
гр.д. № 309/2013 г. по описа на РС Каварна и са отразени в решение
№3/08.01.2014 г. по делото.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот акт № 72,
том X, рег. № 5939, дело № 1355 от 2005
г. на Й.П. – нотариус рег. № 035 на НК, вписан в СлВп
Каварна в вх.рег. № 5539 от 26.09.2005 г., акт № 129, том IX, дело № 3555/2005
г., на 26.09.2005 г. ответникът З.Т.К., действащ като пълномощник на П.Й. Л. продава
на себе си, като купувач, собствените на упълномощилото го лице недвижими
имоти, а именно: нива с площ от 60,002 дка, представляваща имот №002011, в
землището на с. Н., ЕКАТТЕ 51408, община Каварна, при гранции
и съседи на имота: имот № 100131 – полски път на Община Каварна, имот № 100005 -
Обсл. На ГС на МЗГ-НУГ, имот № 002010 – нива на Б.В.М.,
както и нива от 19,981 дка, съставляваща имот №008026, в землището на с. Н.,
ЕКАТТЕ 51408, община Каварна, при гранции и съседи на
имота: имот №008025 – нива на М.Й.Х., имот № 008059 – нива на Н.Т. И., имот №
0080160 – нива на Д.О.П., имот №008053 –
нива на „Ребел” ООД, имот № 008056 – нива на Т. Г.К.,
имот № 100015 – полски път на Община Каварна, за общата сума от 6100 лева. Към
датата на придобиване на горепосочените недвижими имоти, З.Т.К. се намира в граждански
брак с втория ответник по делото – М.Н.К. – обстоятелство, което не се оспорва
от страните.
С решение № 3 от 08.01.2014 г. по гр. д. № 309 по описа на Районен съд
Каварна за 2013 г., в сила от 26.01.2015 г., образувано по искова молба вх. рег.
№ 1925/30.05.2011 г. /преди началния момент на процесния
период/ на Д.С.К., горепосоченият договор за покупко-продажба е обявен за
нищожен, на осн. чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД вр. чл.40 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и
сключен във вреда на представлявания, като горното се установява от представен
по делото препис от съдебния акт.
Видно от решение № 104 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 249 по описа на
Районен съд Каварна за 2015 г., в сила от 16.12.2015 г., съдът е допуснал
извършване на делба на притежавани в съсобственост от страните в настоящото
производство, недвижими имоти, придобити по наследство от общия наследодател на
страните П.Й. Л., а именно: нива с площ от 60,002 дка, находяща се в землището
на с. Н., общ.Каварна, III категория, съставляваща имот с идентификатор
51408.2.11 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-25/27.02.2008г. на ИД на АГКК,
при съседи: 51408.2.10, 51408.2.131. 51408.2.132, 51408.2.77 и нива с площ от
19,980 дка, III категория в землището на с.Н., общ.Каварна, имот с
идентификатор 51408.8.26 по КККР на с.с., одобрени със Заповед
№РД-18-25/27.02,2008г. на ИД на АГКК, при съседи: 51408.8.25, 51408.12.48,
51408.8.56, 51408.8.81, 51408.8.60 и 51408.8.59, при делбени
квоти - за Д.С.К. - 51/72 ид.ч., за С.Т.А. - 2/72 ид.ч., за И.Т.Г. - 2/72 ид.ч., за
Й.Т.А. - 2/72 ид.ч., за М.Й.Ж. - 6/72 ид.ч., за Г.С.С. - 3/72 ид.ч., за З.Т.К. - 3/72 ид.ч. и
за Д.Т.З.- 3/72 ид.ч.
Видно от протокол от проведено на 28.04.2016 г. открито съдебно
заседание по гр. д. №249 по описа на РС Каварна за 2015 г., в сила от
06.05.2016 г. съдът е одобрил постигната между съделителите
съдебна спогодба за начина на разделяне на допуснатите до делба недвижими имоти.
От имот с идентификатор 51408.2.11 са образувани три недвижими имота със
следните идентификатори: 51408.2.11.146 с площ от 42,507 дка, който се поставя
в дял и става изключителна собственост на Д.С.К., 51408.2.11.147, с площ от 7,501 дка, който се поставя в дял и
става изключителна собственост на М.Й.Ж. и Г.С.С. и
51408.2.11.148, който се поставя в дял и става изключителна собственост на З.Т.К.
и Д.Т.К.. Недвижимият имот с идентификатор 51408.8.26 и площ от 19,980 кв. м се
поставя в дял и същият става изключителна собственост на Д.С.К..
Видно от регистрационна карта на земеделски производител, издадена от
Областна дирекция „Земеделие”, МЗХ и регистрационна карата от регистър Булстат,
ответнникът З.Т.К. е земеделски производител с дата
на заявление за регистрация – 17.10.2005 г.
От представен по делото анкетен формуляр №1, вх. №АР-03-329 от
28.02.2012 г., подаден в ОСЗ Каварна се установява, че ответникът З.Т.К. е
заявил за обработване земеделски земи в землището на с. Н., общ. Каварна, между
които – имот № 00020011 /идентификатор 51408.2.11/ и имот № 00080026
/идентификатор № 51408.8.26/, като по отношение на същите е посочил, че са
негови собствени.
На 19.02.2015 г. З.К. заявява пред ОСЗ Каварна обработваните от него
земи в землището на с. Н., като видно от представеното по делото писмено
доказателство, ответникът не е заявил процесните
имоти.
Видно от служебна бележка от 23.05.2017 г., издадена от ЕТ „С.А.”, гр.
Каварна, се установява, че в полза на Д.С.К. е изплатена рента за стопанската
2014/2015 г. в размер на 4800 лева.
Видно от извлечение по разплащателна сметка №3/16.11.2015 г. с титуляр
ЕТ „С.А.”, гр. Каварна, на 13.11.2015 г., в полза на Д.С.К. е изплатена сумата
от 4800 лева, представляваща плащане за стопанската 2014/2015 г., за имот с
идентификатор 51408.2.11.
От удостоверение изх. № РД-05-202 от 15.12.2017 г. на ОД „Земеделие”
Добрич, ОСЗ, Каварна, се установява, че през стопанските 2012/2013 г, 2013/2014
г. и 2014/2015 г., процесните имоти с идентификатори
51408.2.11 и 51408.8.26 се обработват от първия ответник; през стопанската
2015/2016 г. имот с идентификатор 51408.2.11 се обработва от ЕТ „С.А.”, а имот
с идентификатор 51408.8.26 – от ответника З.Т.К..
По
делото като безспорни и като ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че
за периода от м. септември до м. март 2015 г. ответниците владеят и обработват
имот идентификатор 51408.2.11 в землището на с. Н., а за периода от м.
септември 2005 г. до април 2015 г. те владеят и обработват имот идентификатор
51408.8.26, находящ се в землището на с. Н., доколкото ищците твърдят горното,
а и признание на тези факти е направено от ответниците, както с отговора на
исковата молба, така и в открито съдебно заседание.
По искане на страните, по делото е допуснато изготвяне на комплексна
съдебна икономическа и агротехническа експертиза, от която се установяват както
размерите на пазарните наемни цени за стопанските години от 2010 до 2015 вкл.,
както и размерите на обезщетението, което би било дължимо в полза на всеки от
ищците, за същия период. В заключението на експертизата е посочено, че за процесните ниви, за периода от м. април 2010 г. до м. април
2015 г., средната пазарна наемна цена е в размер на 70-80 лева/дка. Представени
са изчисления при пазарна цена 70 лева и пазарна цена 80 лева, за горепосочения
период. Така за стопанските 2011/2012 г., 2012/2013, 2013/2014 и 2014/2015 г.,
за имот идентификатор 51408.2.11 общият размер на средната цена за наем е 17100,57
лева, а имот с идентификатор 51408.8.26 – 4795,40 лева. Претенцията на ищците
обхваща период с начало 07.04.2012 г., поради което изчисленията за стопанската
2010/2011 г. са ирелевантни. Представено е
разпределение на квотите на ищците в % за имот 51408.2.11. Съгласно
изчисленията на вещото лице, Д.С.К. притежава 51/72 ид.ч.
от имота, представляващи 56,65 дка или 70,84 % от общата площ на имота; всеки
от ищците С.Т.А., И.Т.Г. и Й.Т.А. притежава 2/72 ид.ч.
от имота, представляващи 2,22 дка или 2,72 % от общата площ на имота; М.Й.Ж.
притежава 6/72 ид.ч. от имота, представляващи 6,66
дка или 8,33 % от общата площ на имота, Г.С.С.
притежава 3/72 ид.ч. от имота, представляващи 3,33
дка или 4,22 % от общата площ на имота. Ответникът З.Т.К. и неговата сестра Д.Т.З.притежават
по 3/72 ид. ч., представяляващи
3,33 дка или 4,22 % от общата площ на имота. Вещото лице представя варианти за
разпределяне на обезщетението дължимо за имот 51408.2.11, за стопанската
2014/2015 г. в зависимост дали сумата от 4800 лева ще се счете за получена само
от Д.К. или от всички ищци. Така, във варианта, според който горепосочената
сума за стопанската 2014/2015 г. е разпределена между всички ищци, всеки от тях
е получил плащане, както следва: Д.К. – 3365 лева, С.Т.А., И.Т.Г., Й.Т.А. – по
137 лева, М.Й.Ж. - 403 лева, а Г.С.С. – 207 лева.
Вещото лице е представило изчисление за размера на пазарната цена за всяка от
стопанските години в периода от 2010 до 2015 г., по отношение на всеки от
ищците, при средна цена на декар 60, 70, 80 лева. Видно от т.12 на заключението
на изготвената комплексна експертиза, изплатената по банков път на Д.С.К. сума
в размер на 4800 лева е с основание „рента 2015 г.”, като в съдебно заседание
се прави уточнение, че сумата представлява плащане за стопанската 2014/2015 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове искове черпят правното си
основание от разпоредбите на чл.73, ал.1 ЗС и чл.59 ЗЗД. Същите са процесуално
допустими, поради което съдът дължи произнасяне относно основателността им.
Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 ЗС недобросъвестният владелец
дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както
и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените
за това разноски. Вземането, което собственикът има срещу недобросъвестния
владелец за ползите, от които последният го е лишил се урежда на плоскостта на
неоснователното обогатяване, като търсената от съда защита се състои във възстановяване на неоснователното
разместване на имуществени блага. Обезщетението за ползите, от които
недобросъвестният владелец е лишил собственика, се дължи за периода на
неоснователното ѝ ползване, без да се съизмеряват
обедняването и обогатяването на страните в резултат на това ползване /така - решение
№ 25/30.03.2017 по д. №2389/2016 на ВКС IV г.о., в производство по
чл.290 ГПК/. За уважаване на иск
с правно основание чл.73, ал.1 ЗС ищецът следва докаже, че е собственик на
вещта, че през периода, за който се търси обезщетението, ответникът е
упражнявал фактическа власт върху нея, както и размерът на пропуснатите ползи.
Следва да се обори и презумпцията за недобросъвестност на владелеца.
По делото безспорно бе установено, че към процесния
период ищците са собственици на имоти с идентификатори 51408.2.11 и 51408.8.26
– двата в землището на с. Н., община Каварна, като придобивното
основание е наследяване. Със сила на пресъдено нещо е
призната съсобствеността им в процесните имоти, като
с решение № 3 от 08.01.2014 г. по гр. д. № 309 по описа на Районен съд Каварна
за 2013 г., в сила от 26.01.2015 г., съдът е определил участието на всеки от съделителите в съсобствеността. С оглед горното, съдът
намира за неоснователно възражението на ответниците, че през процесния период от м. март 2012 г. до м.април 2015 г. ищците
не са били собственици на недвижимите имоти, за ползването, на които
претендират заплащане на обезщетение. Действително, към този период съществуват
два недвижими имота – 51408.8.26 /имот №008026/ и 51408.2.11 /имот с № 002011/,
от който впоследствие са образувани четири имота – 51408.2.146, 51408.2.147,
51408.2.148 и 51408.2.149. Обстоятелството, че ищците претендират обезщетение
за ползване на собствеността им в новообразуваните имоти, не води до
неоснователност на предявените искове, доколкото претенцията на всеки от ищците
е съответна на притежаваните от тях идеални части в съсобствеността преди
ликвидирането ѝ.
Между страните не се спори и този факт е отделен като ненуждаещ се от
доказване, че през процесния период недвижимите имоти
са били ползвани от ответниците.
С оглед горното се явяват доказани първите две предпоставки на
фактическия състав по чл.73, ал.1 ЗС, а именно – ищците са собственици на процесните имоти, за ползването, на които претендират
обезщетение, а ответниците са ползвали тези имоти, през периода, за който
ищците твърдят, че имат вземане.
Следва да се установи дали ответниците са били добросъвестни или
недобросъвестни владелци. С решение № 3 от 08.01.2014 г. по гр. д. № 309 по
описа на Районен съд Каварна за 2013 г., в сила от 26.01.2015 г., договорът за
покупко-продажба, по силата, на който първият ответник З.К. продава сам на себе
си процесните недвижими имоти е обявен за нищожен, на
осн. чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД вр.
чл.40 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и сключен във вреда на
представлявания. Производството по делото е образувано по искова молба на Д.К.
вх. рег. № 1925/30.05.2011 г., т.е. преди началния момент на процесния период – 07.04.2012 г. Съгласно приетото в т.10,
р. III на ППВС №6 от
27.12.1974 г., владението, основано на нищожно придобивно основание е недобросъвестно, освен когато е
нищожно поради опорочена форма на валидност и приобретателят
не е знаел за порока. В мотивите на горепосочения съдебен акт е посочено, че
представителят /ответникът З.К./ е действал във вреда на представлявания, като
по договора е заплатена цена, която е около пет пъти по-ниска от действителната
цена, т.е. не е налице изключението посочено в т.10 на ППВС №6/1974 г. С оглед
горното, следва да се приеме, че презумпцията за добросъвестност е оборена и през
процесния период ответниците са владели
недобросъвестно имот 51408.2.11. и 51408.8.26, като след влизане в сила на
решението, с което нищожността на договора, от който черпят права е обявена -
26.01.2015 г., те се превръщат в държатели на същите.
Правото да се търси обезщетение по чл.73, ал.1 ЗС не е обусловено от
изпращане на покана до недобросъвестния владелец, по аргумент на противното,
установено с разпоредбата на чл.71 ЗС, а именно, че добросъвестният владелец се
ползва от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяване на иска за
връщането ѝ. В случай, че владението бе доброволно, то тогава
обезщетението действително би било дължимо от поканата /в този см. решение №66
от 19.06.2012 г. по гр. д. №19 от 2011 г. на ВКС, IV г.о. в производство по реда на чл.290 ГПК/. С
оглед горното, възражението на ответниците, че ищцовата
претенция е неоснователна, тъй като не им е била изпратена покана за заплащане
на обезщетение, не може да бъде споделено.
Размерът на дължимото обезщетение за ползата, от която ищците са били
лишени съставлява пазарната наемна цена, която те биха могли да получат при
отдаването под наем на собствените си недвижими имоти. Недобросъвестният
владелец дължи на собственика не само реално получените добиви, но и тези които
е могъл да получи, както и пропуснатите ползи. Така, според възприетото в
практиката на ВКС, обективирано и в решение
№ 218 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 804/2010 г. на ВКС I г. о., „Основанието за връщане на добивите се корени
в правилото на чл. 93 ЗС, според което добивите от вещта /естествени и
граждански/ принадлежат на собственика. Само добросъвестният владелец не дължи
връщането на добивите, защото той владее имота на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му
не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена /чл. 70
ЗС/. Когато владението не съдържа тези признаци, владелецът е недобросъвестен и
дължи на собственика не само реално получените добиви, но и тези, които е могъл
да получи както и пропуснатите ползи.”. През времето, през което
ответниците са владели процесните имоти на нищожно придобивно основание, ищците са били лишени от възможността
да отдадат притежаваните от тях недвижими имоти под наем, поради което и с
оглед гореизложеното, претенцията им за заплащане на обезщетение се явява
основателна.
Неоснователно се явява възражението на ответниците за изтекла
погасителна давност на вземанията. Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. С оглед заявеното от ответниците възражение за
погасяване на вземанията поради изтекла давност, ищците са оттеглили исковете
си по отношение на периодите, за които давността е вече изтекла, респективно и
за сумите, претендирани за тези периоди.
Неоснователно е възражението на ответниците и за прихващане на
евентуално присъдени в полза на ищците суми с разноски, които те са сторили във
връзка с обработка на земите, които те са владяли на
нищожно придобивно основание. Съдът, намира че не са
налице предпоставките за извършване на прихващане, доколкото възникването на
вземането на ответниците към ищците не е безспорно установено, а и ищците претендират
заплащане на обезщетение за ползите, от които са били лишени от ответниците, в
размер на средния пазарен наем, като не търсят получените от ответниците добиви
от ползването на недвижимите имоти.
С приетото по делото заключение на изготвената комплексна експертиза е
посочен размерът на обезщетение за всеки един от ищците и за всяка от
стопанските години за периода 2010 – 2015 г. Началото на стопанската година е
първи октомври, като продължителността на същата е до първи октомври на
следващата година. Ищците са оттеглили предявените искове за периода до месец
март 2012 г., като в тази част производството по делото е прекратено, а с оглед
възражението на ответниците за изтекла погасителна давност и заявеното
оттегляне на частта от исковете, съдът възприема, че началната дата на периода
е 07.04.2012 г.. Претендираното обезщетение е за
периода от 07.04.2012 до 30.03.2015 г. за имот 51408.2.11 и за периода от 07.04.2012
г. до 30.04.2015 г. за имот 51408.8.26. Изготвеното заключение по комплексната
експертиза сочи размер на обезщетенията за периода 2010 – 2015 г., като с оглед
частта от исковете, по отношение, на които производството е прекратено, това
обстоятелство следва да бъде съобразено при изчисляване размера на дължимото
обезщетение. Вещото лице сочи, че средната пазарна наемна цена за процесния период е 70 – 80 лева, като предвид претенцията
на ищеца, съдът, намира че обезщетението следва да се изчисли при средна наемна
цена в размер на 70 лева. Така за всяка от стопанските години: 2011/2012,
2012/2013 г., 2013/2014 г. и 2014/2015 г., изчисленото от вещото лице
обезщетение е, както следва: за Д.С.К. – 15862 лева; за С.Т.А. – 621,60 лева; за
И.Т.Г. – 621,60 лева; за Й.Т.А. – 621,60 лева; за М.Й.Ж. – 1864,80 лева и за Г.С.С. – 932,40 лева. Изчислението е извършено за всички
горепосочени стопански години, но доколкото по делото е установено плащането на
сума в размер на 4800 лева за стопанската 2014/2015 г., за имотите образувани
след разделянето на имот с идентификатор 51408.2.11, то съответните плащания
следва да бъдат приспаднати от дължимите в полза на всеки от ищците
обезщетения. След приспадане на плащането за 2014/2015 г., в полза на всеки от
ищците се дължат следните суми: за Д.С.К. – 11896,50 лева; за С.Т.А. – 466,20
лева; за И.Т.Г. – 466,20 лева; за Й.Т.А. – 466,20 лева; за М.Й.Ж. – 1398,60
лева и за Г.С.С. – 699,30 лева.
По делото не се установи за
стопанската 2014/2015 г. да е извършено плащане в полза на собственика на имот
с идентификатор 51408.8.26, поради което разликата между средната пазарна
наемна цена – общо 5130,50 лева и изплатената сума от 4800 лева, а именно -
330,50 лева се дължи на неговия собственик – Д.К..
С оглед горното, съдът намира предявените искове с правно основание чл.73,
ал.1 ЗС за частично основателни. Същите следва да бъдат уважени, както следва: по
иска на Д.С.К., за сумата от 11896,50 лева и за периода от 07.04.2012 г. до 30.09.2014
г., като искът за горницата над 11896,50 лева и за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2015
г., следва да се отхвърли като неоснователен; по иска на С.Т.А., И.Т.Г. и Й.Т.А.
- сума в общо в размер на 1010 лева за
периода от 07.04.2012 г. до 30.09.2014 г., като искът за периода от 01.10.2014
г. до 30.04.2015 г., следва да се отхвърли като неоснователен; по иска на М.Й.Ж.
и Г.С.С. – сума общо в размер на 1575 лева и за
периода от 07.04.2012 г. до 30.09.2014 г. като искът за периода от 01.10.2014
г. до 30.04.2015 г., следва да се отхвърли като неоснователен. Доколкото при
извършеното изчисление, в полза на втория, третия, четвъртия, петия и шестия от
ищците следва да бъдат изплатени обезщетение в размери по-високи от заявените с
исковата молба, съдът следва да присъди обезщетения в претендираните
от ищците размери.
За периода от 26.01.2015 г. – датата на прогласяване на нищожността на
договора за покупко-продажба, от който ответниците черпят правата си до 31.03.2015
г. за имот 51408.2.11 и за периода от 07.04.2012 г. до 30.04.2015 г. за имот
51408.8.26, исковете по чл.73, ал.1 ЗС, по отношение на имот 51408.2.11 следва
да се оставят без уважение, доколкото след датата, на която решението е влязло
в сила, ответниците нямат качеството на недобросъвестни владелци /липсва
елемент от фактическия състав на чл.73, ал.1 ЗС/, а на държатели, а и се
събраха доказателства, че е извършено рентно плащане
за стопанската 2014/2015 г. за имот с идентификатор 51408.2.11.
Така, с оглед горното, от заявените в условията на евентуалност искове
с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, основателен се явява единствено искът на Д.С.К.
по отношение имот 51408.8.26, за стопанската 2014/2015 г. Посоченият иск е субсидиарен и като такъв същият намира приложение само в
случаите, когато ищецът не разполага с друг иск. За да бъде уважен искът по
чл.59, ал.1 от ЗЗД, ищецът следва да докаже - наличност на обедняване на ищеца
и обогатяването на ответника, наличие на причинно-следствена връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за имущественото
разместване, както и че обеднелият не разполага с друга възможност за правна
защита, като следва да се присъди по-малката измежду двете суми. В процесния случай, обедняването на собственика и
обогатяването на ползвателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за
процесния имот, който би се получил за спорния
период /така - решение № 55 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., на
ВКС, ІІІ г. о./. Искът следва да бъде уважен за сумата от 330,50 лева и за
периода от 26.01.2015 г. до 30.04.2015 г.
Съразмерно на уважената част от исковете и на осн.
чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищците се следват сторените разноски по делото в
общ размер на 2781,20 лева, от които: 989,92 лева – държавна такса, 1206,76
лева – адвокатско възнаграждение и 584,52 лева – депозит за вещи лица.
На основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, ответниците имат право на разноски
в общ размер на 1675,78 лева, от които 1297,81 лева – адвокатско възнаграждение
и 377,97 лева – депозит за вещи лица.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Т.К. ЕГН **********,
адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Д.С.К. с ЕГН
********** ***, сумата от 11896,50 лева, представляваща обезщетение за ползите,
от които е била лишена да получи от собствените си недвижими имоти, а именно:
нива с площ от 42.507 дка, представляваща имот с идентификатор 51408.2.146,
находяща се в землището на с. Н., общ. Каварна, като имотът е образуван от имот
с идентификатор 51408.2.11, за периода от 07.04.2012 г. до 30.09.2014 г. и нива
с площ от 19.980 дка, представляваща имот с идентификатор 51408.8.26, находяща
се в землището на с. Н., община Каварна, за периода от 07.04.2012 г. до
25.01.2015 г., като отхвърля иска за горницата над 11896,50 лева до пълния претендиран размер от 13126 лева и за периода от 01.10.2014
г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, начиная
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.Т.К. ЕГН **********,
адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Д.С.К. с ЕГН
********** ***, сумата от 330,50 лева, представляваща обезщетение за ползването
без основание на собствения на ищцата недвижим имот – нива с идентификатор
51408.8.26, находяща се в землището на с. Н., община Каварна, за периода от
26.01.2015 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, начиная
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.Т.К. ЕГН **********,
адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на С.Т.А. с ЕГН
**********,***, И.Т.Г. с ЕГН **********,***, Й.Т.А. с ЕГН **********,***,,****”
№28, сумата от 1010 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които
ищците са били лишени да получат от собствения си недвижим имоти, а именно:
нива с площ от 5,001 дка, представляваща имот с идентификатор 51408.2.149,
находяща се в землището на с. Н., общ. Каварна, като имотът е образуван от имот
с идентификатор 51408.2.11, за периода от 07.04.2012 г. до 30.09.2014 г., като
отхвърля иска за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната
лихва, начиная датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.Т.К. ЕГН **********,
адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на М.Й.Ж. с ЕГН
**********,***, Г.С.С. с ЕГН ********** ***, сумата
от 1575 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които ищците са били
лишени да получат от собствения си недвижим имоти, а именно: нива с площ от
7,501 дка, представляваща имот с идентификатор 51408.2.147, находяща се в
землището на с. Н., общ. Каварна, като имотът е образуван от имот с
идентификатор 51408.2.11, за периода от 07.04.2012 г. до 30.09.2014 г., като
отхвърля иска за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната
лихва, начиная датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА З.Т.К. ЕГН
**********, адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Д.С.К. с ЕГН **********
***, С.Т.А. с ЕГН **********,***, И.Т.Г. с ЕГН **********,***,
Й.Т.А. с ЕГН **********,***,,****” №28, М.Й.Ж. с ЕГН **********,***, Г.С.С. с
ЕГН ********** ***,
сторените разноски по делото в общ размер на 2781,20 лева.
ОСЪЖДА Д.С.К. с ЕГН ********** ***, С.Т.А.
с ЕГН **********,***, И.Т.Г. с ЕГН **********,***, Й.Т.А.
с ЕГН **********,***,,****” №28, М.Й.Ж. с ЕГН **********,***, Г.С.С. с ЕГН **********
***, да заплатят на З.Т.К. ЕГН **********,
адрес: *** и М.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в общ размер на 1675,78 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Добрички окръжен съд, в двуседмичен срок, който тече от датата на връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: