Решение по дело №523/2019 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 239
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 31 декември 2019 г.)
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20197270700523
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

 

град Шумен,06.12.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                               Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

при участието на секретаря Ив. Велчева и с участието на прокурор П. Вълчев от Окръжна прокуратура-град Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 523 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството по делото е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, образувано въз основа на искова молба рег.№ ДА-01-3086/30.10.2019год.  по описа на ШАдмС,  депозирана от «И.А.Б. ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя С.Д.З.срещу НАП – гр. София, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство  в размер на 300,00 лева по ВАНД № 311/2019г. по описа на Районен съд-гр.Шумен. С Решение № 267/24.04.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 311/2019г. по описа на съда е потвърдено Наказателно постановление № 398516-F455139/16.01.2019г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Варна, с което на „И.А.Б.“ ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева. Съдебният акт бил обжалван пред ШАС. Образувано е КАНД № 184/2019 г. по описа на ШАС, по което с Решение №228/17.07.2019 г. касационният състав отменил Решение № 267/24.04.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 311/2019г. и Наказателно постановление № 398516-F455139/16.01.2019г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Варна, с което на „И.А.Б.“ ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.

 

 

В исковата молба са изложени съображения в подкрепа на твърденията и с оглед доказване на исковата претенция.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, НАП-София, в представен писмен отговор с рег.№ ДА-01-3246/11.11.2019г. по описа на ШАдмС заявява, че искът е неоснователен и недоказан.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на исковата молба, поради което предлага същата да бъде уважена.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

  С Наказателно постановление № 398516-F455139/16.01.2019г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Варна на „И.А.Б.“ ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.

С Решение № 267/24.04.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 311/2019г. по описа на съда е потвърдено Наказателно постановление № 398516-F455139/16.01.2019г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Варна.

Пред районния съд, ищецът се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Ц.К., ШАК. Било заплатено възнаграждение за оказана защита и процесуално представителство, за което е приложено Пълномощно от 28.01.2019 г. между същите страни и Договор за правна защита и съдействие с номер №********** за платена сума в размер на 300 лв.

В пълномощното е посочено, че същото е за оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство по НАХД срещу НП № 398516-F455139/16.01.2019г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Варна.

Съдебният акт бил обжалван пред ШАС. Образувано е КАНД № 184/2019 г. по описа на ШАС, по което с Решение №228/17.07.2019 г. касационният състав отменил Решение № 267/24.04.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 311/2019г. и Наказателно постановление № 398516-F455139/16.01.2019г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Варна, с което на „И.А.Б.“ ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.

Сторените разноски са предмет на исковата претенция по настоящото съдебно производство.

   При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Налице е отменено Наказателно постановление, с което на И.А.Б.“ ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.

На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища. Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено Наказателно постановление от директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Варна, следователно при спазване правилата за функционална и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – град Шумен.

Разпоредбата на чл.205 от АПК изисква ответникът да е юридическо лице. Предявеният иск е насочен срещу НАП - София, която е юридическо лице. Съгласно т.5 от ТР №3/22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д. №3/2004г. териториалните поделения – териториалните данъчни дирекции не са самостоятелни юридически лица и не могат да бъдат надлежни ответници по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно Закона за НАП (чл.2, ал.2, чл.4, ал.2 и чл.6, ал.1) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр.София, ръководи се от изпълнителен директор и се състои от централно управление и териториални дирекции. Или териториалните дирекции не са юридически лица, за да са ответници по предявения иск.

Следователно, НАП-гр. София е юридическото лице, в чиято структура се намира административно-наказващият орган, издал наказателното постановление. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.    

Отмяната на НП касателно наложената санкция в размер на 200.00лв. изцяло, като властнически акт на административен орган, представлява материално правното основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на причинените на ищеца щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

 За да се ангажира отговорността по чл.1 ,ал.1 от ЗОДОВ трябва да са установени следните предпоставки: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление; да са били претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.             

  В настоящия казус, съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ,ал.1 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. От този незаконосъобразен акт ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството при обжалването му в размер на 300 лева. Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и настоящият, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, за което по настоящото производство са представени неоспорими доказателства. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатски хонорар и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка, оспорващият притежава правото да ангажира адвокатска защита във всички фази на оспорване на акта и да направи за нея разходи, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност, а именно да е налице причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатената във връзка с неговото обжалване сума за адвокатско възнаграждение. В този смисъл са и мотивите в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г., според което неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие.

  Съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС, съгласно което спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да се присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно да е обоснован и справедлив, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300.00лв. В настоящия казус договореният и заплатен размер, съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в минималния размер за подобни дела.

 Изложеното мотивира съда да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 300.00лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в производство по издаване и обжалване на наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.      

  По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по производството, в т.ч. внесената държавна такса и възнаграждението за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска.

С оглед изхода на спора основателно се явява, своевременно направеното искане от страна на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, доказани общо в размер на 25.00 лева - заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.          

С оглед на гореизложеното, съдът,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София, представлявана от изпълнителния директор да заплати на «И.А.Б. ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя С.Д.З., сумата 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено с Решение №228/17.07.2019 г. по КАНД 184/2019 г. по описа на ШАС Решение № 267/24.04.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 311/2019г. и Наказателно постановление № 398516-F455139/16.01.2019г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Варна, с което на „И.А.Б.“ ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на «И.А.Б. ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя С.Д.З.сумата  325,00 / триста двадесет и пет/ лева разноски по делото.

 

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България - гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: