Р Е Ш Е Н И Е - 649
гр. Видин, 30.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на единадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател: Владимир
Крумов
при секретаря Г. Начева като
разгледа докладваното от съдията Крумов гр. дело № 525 по описа за 2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 179 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД от Ц.В.О., ЕГН **********,***,
против Главна дирекция „Гранична полиция“ - София.
Твърди се, че от 2005г. ищецът е
служител в Министерство на вътрешните работи, като изпълнява служебните си
задължения на територията на ГПУ - Брегово. Последните три години работи на
длъжност КО на ГКПП – Връшка чука при ГПУ Брегово. През цялото време е работил
на сменен режим на работа като смените са били по 24 часа, поради което е
полагал труд повече от 40 часа седмично. Ответната страна не е заплатила
извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на служителите на МВР. Съгласно последната наредба при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00часа и 06.00часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Съгласно чл.
9 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Иска да бъде постановено решение,
с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 874,89лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 10.03.2017г. до 10.03.2020г., както и сумата от 236,29лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по тримесечия, считано
от последния ден от месеца, следващ този за тримесечието за което се отнася до
подаване на исковата молба в съда. Претендират се разноските по делото.
Ответната страна е подала писмен
отговор на исковата молба. Оспорва основателността на исковете. Не оспорва, че
ищецът се намирал в служебно правоотношение с ГД “Гранична полиция“ през
исковия период. Твърди, че на ищеца е изплатено възнаграждение за всичкия
положен от него извънреден и нощен труд. Оспорил е приложимостта на
разпоредбите на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР като са развити
доводи, че статутът им се урежда единствено в ЗМВР, където е налице
регламентация на заплащането им.
По делото са събрани
писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед
данните по делото, Съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Не се оспорва, че страните се
намирали в служебно правоотношение, през исковия период, на посоченото основание, както и не е се
оспорва, че за исковия период ищецът е работил на сменен
режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на
разположение и положения труд по време на официални празници.
От заключението на
вещото лице по назначената и приета по делото съдебно - счетоводна експертиза, изготвена въз основа на
представените разплащателни ведомости за начисленото трудово възнаграждение на
ищеца, както и графиците за отработени смени, се
установява, че през исковия период ищецът е отработил 223 броя дежурства, което
е равно на 1 784 часа нощен труд. Приравненият с
коефициент 1,143 нощен труд в дневен възлиза на 2 039 часа.
От преобразуваното работно време от 2 039 часа се приспада отработените нощни
часове преди преобразуването – 1 784 часа, и се получава 255 часа положен
извънреден труд, който се равнява на 1 874,89лева. Според заключението на
вещото лице, обезщетението за забава на плащането на главниците за заявения три
годишен период по периоди на възникване до 10.03.2020г. е в размер на 236,29лева.
Съдът дава вяра на заключението на вещото
лице като обективно и компетентно изготвено. Същото не е оспорено от страните.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна :
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица / чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период / чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период / чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение / чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи / чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/.
През
процесния период са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от трите наредби е предвидена
възможността за полагането на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.
С
първата от тях (чл. 31, ал. 2) изрично е уредена редукцията на часовете положен
нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време. За целта
общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент
0.143. Тази наредба е отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015 г.
Тя пък е отменена с решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, в сила от
датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването
и обнародването на третата наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била
първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
Съгласно
чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а съобразно чл. 9 и
чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила
от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен
нощен час или за част от него от 22, 00 ч. до 6, 00 ч., на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд след предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 6
към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. При липсата на специално
правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо
правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
/7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
Предвид това исковата претенция за заплащане на извънреден труд за исковия период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се
установи, че ищецът е положил 1 784 часа нощен труд, който
изчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 2 039 часа. Разликата между тези стойности е в размер
на 255 часа, което представлява положен от ищеца
извънреден труд, поради което дължимото възнаграждение според заключението на вещото лице
възлиза в размер на 1 874,89лева.
Искът
за лихва за забава е акцесорен по отношение на иска за главното вземане. С
оглед уважаването на главния иск подлежи на уважаване и обусловената претенция,
която за периода на забавата от момента, в който вземанията за трудови
възнаграждения по отчетни периоди са станали изискуеми, до депозиране на
исковата молба – 10.03.2020г.,
възлиза според заключението на вещото лице в размер на 236,29лева.
Ответната страна не е ангажирала доказателства на ищеца да е изплатено дължимото възнаграждение в горния размер за положения от него
извънреден труд, поради което исковите претенции ще следва да се
уважат изцяло.
Относно разноските :
Съдът
намира за основателно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар в общ размер от 1 000,00
лева, който се претендира от ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоящето дело е разгледано в едно съдебно заседание, не е
налице фактическа и правна сложност на делото. Адвокатското възнаграждение е
уговорено както следва : 300,00лева за оказване на правна защита и съдействие
изразяваща се в изготвяне на искова молба и депозирането и пред Районен съд
Видин, 400,00лева уговорено за иска за главница и 300,00лева за иска за лихва.
В настоящия случай не се дължат самостоятелни разноски за изготвяне на искова
молба и депозирането й в съда, тъй като пълномощникът на ищеца, изготвил
същата, е осъществил и процесуално представителство.
Изискването на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за определяне
възнаграждение съобразно вида и броя на предявените искове касае възнаграждения
при искове в защита на различни интереси, а не само съобразно броя
на същите т.е. само при кумулативно съединяване на искове, които не са в
съотношение на зависимост на единия от другия. В случая интереса, който търси
ищеца е един, тъй като претендираните вземания
са за дължимост на парични суми, които се основават изцяло на
идентични факти, като иска за лихви е изцяло в зависимост от иска за
дължимост на главницата, предвид акцесорния характер. При това положение при
определяне на дължимото възнаграждение за адвокат следва да се вземе общия
размер на исковите претенции. В настоящият случай дължимите разноски за ищеца
са в общ размер на 377,78лева за възнаграждение за адвокат.
Независимо
от допуснатото изменение на исковете, в частта им на размери, на ответната
страна не се дължи възнаграждение за юрисконсулт. Ответната страна оспорва
основателността на исковете в техния пълен размер, а не само по отношение на
изменените размери от същите.
Ответната
страна следва да заплати по сметка на Районен съд Видин държавна такса, по
всеки иск, в общ размер на 84,45лева, както и разноски за вещо лице в размер на
100,00лева.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Осъжда ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ -
София, адрес: гр. София,
бул. „Мария Луиза“ 46, да заплати на Ц.В.О., ЕГН **********,***, сумата от 1 874,89лева,
представляваща дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 10.03.2017г. – 10.03.2020г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска
в съда –10.03.2020г. до окончателното плащане.
Осъжда ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - София, адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ 46, да
заплати на Ц.В.О.,
ЕГН **********,***, сумата от 236,29лева, представляваща лихва за забава върху главницата по
периоди на възникване до 10.03.2020г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - София с адрес: гр. София, бул. “Мария
Луиза“ 46, да заплати на Ц.В.О., ЕГН **********,***, разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 377,78лева, като искането в останалата част
отхвърля като неоснователно.
Отхвърля искането на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - София с адрес: гр. София, бул. “Мария
Луиза“ 46, за присъждане разноски по производството, като неоснователно.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - София с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ 46, да
заплати по сметка на Районен съд Видин сумата
от 84,45лева – държавна такса.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - София с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ 46, да
заплати по сметка на Районен съд Видин
сумата 100,00лева за разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :