Определение по дело №576/2023 на Административен съд - Пазарджик

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 824/19.6.2023г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 576 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 145 и сл. от АПК, вр.чл. 124 от Закона за държавния служител.

Образувано по жалба на А.Г.П., чрез пълномощника адв. Г., срещу Заповед № РД-05-96/29.05.2023г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите – гр. Пазарджик / РДГ /, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.91, чл.93, ал.1 и чл. 94 от ЗДСл и е прекратено служебното  правоотношение на длъжност „гл. счетоводител“ в Дирекция  „Административно-правна и финансово-ресурсна“ с придобит ранг V-ти старши, на основание чл. 107, ал.1, т.3, вр.чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДсЛ.

В жалбата е отправено искане за спиране  на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената Заповед.

Ответникът по жалбата – директора на Регионална дирекция по горите – гр. Пазарджик, чрез придружителното писмо по изпращане на преписката в съда не взима становище по така направеното искане.

Съдът, като прецени направеното от оспорващият особено искане за спиране, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.97, ал.4 от ЗДСл заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на държавния служител или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, като обжалването не спира нейното изпълнение.

В конкретния случай, допуснатото предварително изпълнение на заповедта е по силата на закона, с изрична правна норма, поради което за административния орган не съществува задължение да мотивира защо допуска предварителното изпълнение на заповедта, да излага конкретни съображения в тази насока, за да обоснове и мотивира допуснатото предварително изпълнение. Специалният Закон за държавния служител не урежда хипотезите, при които съдът може да спре допуснатото предварително изпълнение по силата на закона. В тежест на оспорващия, който иска спиране е да установи предпоставките, визирани в чл. 60 от АПК, като докаже, че незабавното изпълнение на заповедта би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда или за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта.

Възникването на значима или трудно поправима вреда, съгласно чл. 60 от АПК е една от предпоставките, при наличието на които спиране на изпълнението би било основателно. За да спре предварителното изпълнение, съдът следва да установи, че е налице основание със  същата степен на значимост на презюмирания от закона обществен интерес, и чиято закрила да е със същия или по-висок интензитет, т. е., допуснатото  предварително изпълнение  да  застрашава  със  същата или в по-висока степен интересите на засегнатото лице. В тежест на жалбоподателя е да посочи и установи пред съда наличието на обстоятелства, обосноваващи необходимостта от спирането изпълнението на оспорения акт. Оспорващият следва да обоснове наличието на такава вероятност, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото предварително изпълнение. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалвания пред съда акт е да се даде временна защита на твърдението на оспорващия, че актът ще му причини значителна или трудно поправима вреда. Наличието или възможността от настъпването на визираните от закона вреди е единствено условие за спиране действието на заповедта. В настоящия случай от страна на жалбоподателя не са посочени конкретни данни и доказателства за това каква значителна или труднопоправима вреда му е причинена, предвид което съдът е поставен в невъзможност да прецени наличието на такива и да постанови исканото спиране на предварителното изпълнение на заповедта.  Жалбоподателят не посочва в жалбата си какви значителни и непоправими вреди би претърпял от допуснатото предварително изпълнение на акта, нито е ангажирал относими доказателства към искането си.

При липсата на данни и доказателства, че оспореният акт ще причини  на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда и при съобразяване на значимостта на регулираните обществени отношения, съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение за неоснователно  и като такова  следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, и на основание чл. 60, ал. 6 и ал. 7 от АПК Административен съд – гр. Пазарджик ХIII-ти състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на А.Г.П., чрез пълномощника адв. Г., за спиране  на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-05-96/29.05.2023г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите – гр. Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в седмодневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.     

                                         СЪДИЯ:/п/