МОТИВИ към присъда № 19/23.06.2011 г. по НОХД № 177 по описа на РС Котел за 2010 г.
Срещу подсъдимите Д.Д.К.
е повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т.5 и 7 вр. чл. 28, ал. 1 ,
вр. чл. 18, ал.1 от НК; И.В.К. е повдигнато обвинение по чл. 195, ал.1, т. 5
вр. 18, ал.1, от НК, за това, че подсъдимия Д. К. подсъдимия, И.К. *** се сговорили да
извършат кражба на каруца от дома на свидетеля А.К..***, подс. Д. К. и подс. И.
К. отишли до дворното място /градина/ собственост на св. К.. Двамата подсъдими издърпали
каруцата и я закарали пред домът на подс. Д. К.. Там я закачили за лек автомобил собственост на
баща му- Д. К.. Двамата подсъдими се качили в автомобила, който бил управляван
от подс. Д. К. и тръгнали. В този момент минал патрулен автомобил, в който били
св. Б.А. и св. Х.Х.-служители на РУ „Полиция”- Котел. Подс. Д. К. виждайки
полицейският автомобил спрял и слязъл от автомобила, който управлявал, а подс.
И. К. легнал вътре за да се скриел от полицаите. Св. А. и св. Х., като видели
закачената за автомобила каруца спрели и извършили проверка. Те установили, че
подс. Д. К. и подс. И. К. са откраднали каруцата.
С протокол за доброволно
предаване подс. Д.К. предал 1 бр. каруца, която с разписка била предадена на
пострадалият- св. К..
Подс. Д.К. и подс. И.К.
не могли да установят владение върху инкриминираната вещ, тъй като при
извършване на кражбата дошли св. А. и св. Х..
От заключението на изготвената в хода
на досъдебното производство оценителна експертиза е видно, че стойността на
веща предмет на престъпното деяние е 120.00 лв.
С извършеното деяние подс.
Д.К. е осъществил престъпният състав на чл. 195, ал.1, т. 5 и 7 вр. чл. 28,
ал.1 и чл. 18, ал.1 от НК- след като се сговорил предварително с подс. И.К.
направил опит да отнеме чужда движима вещ на стойност 120.00 лв от владението
на св. А.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като
деянието останало недовършено поради независещи от него причини- при извършване
на кражбата дошли св. А. и св. Х., като кражбата не представлява маловажен
случай и е извършена повторно.
С извършеното деяние подс. И.К. е осъществил престъпният състав на чл. 195, ал.1, т. 5 вр.
чл. 18, ал. 1- след като се сговорил предварително с подс. Д.К. направил опит
да отнеме чужда движима вещ на стойност 120.00 лв от владението на св. А.К.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието
останало недовършено поради независещи от него причини- при извършване на
кражбата дошли св. А. и св. Х. и кражбата не представлява маловажен случай.
Деянието е извършено с
пряк умисъл от подсъдимите. Те са съзнавали общественоопасният му характер,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и ги желаели.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на
РП Котел, поддържа обвинението така
както е повдигнато.
Счита
фактическата обстановка за безспорно доказана, като поддържа и правната
квалификация. Моли на подсъдимия Д.К. да
бъде наложено наказание една година лишаване от свобода като на осн. чл. 58а,
същото да бъде намалено с една трета и изтърпи
наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при общ режим.
На подсъдимия И.К. моли да бъде наложено наказание една
година лишаване от свобода, като на осн. чл. 58а, същото да бъде намалено с една трета и на осн.
чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено с три години изпитателен срок.
Подсъдимите Д.К. и И.К. се признават за виновни и съжаляват
за деянието си.
Подсъдимият Д.К. е осъждан, а подсъдимият И.К. е с чисто
съдебно минало.
Съдът, след като обсъди
всички доказателства, събрани по делото, намира за установено следното:
На 08.11.2010 г. в гр.
Котел, подс. Д. К. и подс. И. К. отишли до дворното място /градина/ собственост
на св. К.. Двамата обвиняеми издърпали каруцата и я закарали пред домът на подс.
Д. К.. Там я закачили за лек автомобил
собственост на баща му- Димитър К.. Двамата обвиняеми се качили в автомобила,
който бил управляван от подс. Д. К. и тръгнали. В този момент минал патрулен
автомобил, в който били св. Б.А. и св. Х.Х.-служители на РУ „Полиция”- Котел.
Подс. Д. К. виждайки полицейският автомобил спрял и слязъл от автомобила, който
управлявал, а подс. И. К. легнал вътре за да се скриел от полицаите. Св. А. и
св. Х., като видели закачената за автомобила каруца спрели и извършили
проверка. Те установили, че подс. Д. К. и
подс. И. К. са откраднали каруцата.
С протокол за доброволно
предаване подс. Д.К. предал 1 бр. каруца, която с разписка била предадена на
пострадалият- св. К..
Подс. Д.К. и подс. И.К.
не могли да установят владение върху инкриминираната вещ, тъй като при
извършване на кражбата дошли св. А. и св. Х..
От заключението на изготвената в хода
на досъдебното производство оценителна експертиза е видно, че стойността на
веща предмет на престъпното деяние е 120.00 лв.
С извършеното деяние подс.
Д.К. е осъществил престъпният състав на чл. 195, ал.1, т. 5 и 7 вр. чл. 28,
ал.1 и чл. 18, ал.1 от НК- след като се сговорил предварително с подс. И.К.
направил опит да отнеме чужда движима вещ на стойност 120.00 лв от владението
на св. А.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като
деянието останало недовършено поради независещи от него причини- при извършване
на кражбата дошли св. А. и св. Х., като кражбата не представлява маловажен
случай и е извършена повторно.
С извършеното деяние подс. И.К. е осъществил престъпният състав на чл. 195, ал.1, т. 5 вр.
чл. 18, ал. 1- след като се сговорил предварително с подс. Д.К. направил опит
да отнеме чужда движима вещ на стойност 120.00 лв от владението на св. А.К.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието
останало недовършено поради независещи от него причини- при извършване на
кражбата дошли св. А. и св. Х. и кражбата не представлява маловажен случай.
Деянието е извършено с
пряк умисъл от подсъдимите. Те са съзнавали общественоопасният му характер,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и ги желаели.
От
назначената по досъдебното производство оценителна експертиза е видно, че
стойността на откраднатата от св. А. вещ е 120.00 лв.
Горните
обстоятелства се установяват от направените пълни самопризнания на подсъдимите.
Към доказателствения материал съдът приобщи и всички събрани на бързото
производство доказателства.
Посочените писмени и
гласни доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един
безспорен начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението и
мястото на неговото извършване.
При така установеното от
фактическа страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимите са осъществили
от обективна и субективна страна състава на престъпленията, за подсъдимият Д.Д.К.
престъпление по чл. 195, ал. 1, т.5 и 7 вр. чл. 28, ал. 1 , вр. чл. 18,
ал.1 от НК; за подсъдимия И.В.К. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5 вр. 18, ал.1, от НК.
По несъмнен начин се
доказа извършеното престъпление, както от неговата обективна, така и от
неговата субективна страна.
При определяне вида и
размера на наказанията съдът прецени по справедливост обществената опасност на
деянията, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съгласно
изискванията на закона.
Съдът наложи на подсъдимите Д.Д.К., наказание на осн. чл.
197, ал.2 вр чл. 194, ал.3 от НК и чл. 54 от НК „Пробация” изразяващи се в
следните пробационни мерки: 1 задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от осем месеца с явяване и подписване
пред пробационен служител два пъти седмично.
2.задължителни срещи с
пробационен служител за срок от осем месеца, като го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му
обвинение за извършеното престъпление по
чл. 195, ал.1, т.5 и 7, вр. чл.28, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК. Тъй като до
приключване на съдебното следствие, първоинстационния съд, вещта е заместена,
деянието е останало недовършено по независещи от него причини и същото представлява
маловажен случай.
Съдът наложи на
подсъдимия И.В.К., наказание на осн. чл.
197, ал.2 вр. 194, ал.3 от НК и чл. 54 от НК, във вр. чл. 78а от НК, го освобождава от наказателна отговорност и
му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000,00 /хиляда лева/
като го оправдава по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1,т.5,
вр. чл. 18, ал.1 от НК, тъй като до приключване на съдебното следствие в
ппървоинстационния съд, вещта е заместена, деянието е останало недовършено по
независещи от него причини и същото представлява маловажен случай.
Съдът осъди на осн. чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимите Д.Д.К. и И.В.К. да заплатят солидарно по сметка
на бюджета на съдебната власт сумата 55,00 /петдесет и пет/ лева,
представляващи направените по делото разноски.
За смекчаващите
наказателна отговорност обстоятелства, съдът прецени пълните самопризнания на подсъдимите, разкаянието им за
извършеното, чистото съдебно минало на подсъдимия И.В. К., както и ниската им
правна култура
Ръководен от горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: