Р Е Ш Е Н И Е
№ 260474 / 17.03.2021 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на осми март две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 4299 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Повод за образуване на настоящото производство е исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас, депозирана против “Д*“ ЕООД, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното дружество дължи на ищцовото сумата от 5638.24 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 08.03.2018 год. до 20.03.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 439.97 лв., начислена за периода от 26.06.2018 год. до 10.06.2020 год. и законната лихва, начиная от 16.06.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ***** / 2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.
Пълномощникът на ответното дружество поддържа съображенията си за неоснователност на исковете, изложени в нарочен отговор по реда на чл.131 от ГПК.
След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество е ВиК оператор на територията на гр.Бургас, а ответното е собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.Б***, ул.“*****, като на 01.04.2015 год. го е отдало под наем на трето за спора дружество - „М* *** Бургас“ ЕООД, за срок от 5 години.
Изслушано е вещото лице, изготвило заключения по назначените първоначална и допълнителна съдебно – технически експертизи, според което във водоснабдения имот и за посочения абонатен № ****, е монтиран един водомер за студена вода, който отчитал с грешка от - 30.59 % преминаващите количества. Експерът е определил общото количество потребена (измерена) вода на 1797 куб.м., без начисления „от разпределение“ и е описал в табличен вид отчетените начисления, в т.ч. служебните, като ги е съпоставил с издадените от ищцовото дружество 9 бр. фактури на стойност 5638.24 лв.
Заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза е, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е издало процесните 9 бр. фактури на два пъти - веднъж за получател на доставката „Д*“ ЕООД и втори път - за получател „М* *** Бургас“ ЕООД, но и в двата случая фактурите касаят едни и същи количества, абонатен номер, периоди и стойности, като само фактурите с получател „М** ***“ ЕООД са включени в отчетните регистри по ЗДДС, а тези с получател „Д*с“ ЕООД не са. Изчислен е и размерът на лихвата за забава.
Разпитана е по делото и св. К. – отчетник в ищцовото дружество, която познава водоснабдения имот и винаги го отчита с придружител от намиращото се там заведение.
Представено е извлечение от карнетите за отчет с мобилно устройство, в които показанията към началната и крайна дата на периода са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен.
На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за неоснователни.
Макар ответникът да е бил собственик на водоснабдения имот през процесния период, същият не е бил в облигационно правоотношение с ищеца. Този извод се налага на първо място от счетоводните записвания на страните - „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, въпреки че е издало процесните фактури с получател „Д*“ ЕООД, не ги е включило в отчетните си регистри по ЗДДС - дневници за продажби и справка-декларации, но пък е включило тези, по които получател е „М* *** Бургас“ ЕООД, касаещи същите абонатен номер, доставки, период, количества и стойности. От друга страна, тъкмо „М** *** Бургас“ ЕООД е включило процесните фактури в регистрите си по ЗДДС - дневник за покупки и справка - декларации за съответните периоди, докато „Д*“ ЕООД не е.
Водени по този начин и в един значителен период от време, тези счетоводни записвания у „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с нееднократен характер и кореспондиращи напълно с тези у „М** ****“ ЕООД, са достатъчно красноречиво признание за съществуващото между тези две дружества (търговци) облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги за въпросния абонатен номер. Това личи също от водената между тях кореспонденция по повод доставките на вода за абонатния номер.
Ето защо, ако и да се установи, че във водоснабдения имот, за процесния период, са доставени ВиК услуги на посочената стойност, то тя не се дължи от ответното „Д*“ ЕООД, доколкото услугите са доставени въз основа на облигационно правоотношение с „М* ***“ ЕООД и в полза на същото.
Впрочем,
настоящият състав не споделя тезата на ищеца, извлечена от разпоредбата на
чл.8, ал.9 от Наредба № 4 /2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Очевидно е, че тази разпоредба
(изр.първо) предполага съществуващо между оператора и потребителя-наемодател правоотношение,
било ex lege, било по силата на нарочен договор, условията по което да се спазват от
наемателя, за да е възможно, при неспазването им, да се ангажира отговорността
на наемодателя (изр.второ). Затова и „наемателят на
водоснабдяван имот може да заплаща услугите ВиК
от името на наемодателя“, а не от свое
име, защото не той, а наемодателят е страна по правоотношението, независимо кой
фактически е потребил водата. Откъдето пък и по аргумент на обратното следва,
че щом наемателят е страна по правоотношението (както е в случая), отговорността
на наемодателя не може да бъде ангажирана.
Изложените мотиви налагат да се постанови решение, с което исковете на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД да се отхвърлят, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на „Д*“ ЕООД се присъдят деловодни разноски, възлизащи на 1255 лв., в т.ч. 625 лв. - депозити за вещи лица и 630 лв. - адвокатски хонорар.
Водим от изложеното дотук, на основание чл.235
и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. Б*, кв. “*******, представлявано от Г* Т*, против “Д*“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.Б*, ул.“***, представлявано от Д* Н*, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното дружество дължи на ищцовото сумата от 5638.24 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 08.03.2018 год. до 20.03.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 439.97 лв., начислена за периода от 26.06.2018 год. до 10.06.2020 год. и законната лихва, начиная от 16.06.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ***** / 2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД да заплати на “Д*“
ЕООД деловодни разноски в размер на 1255 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е