РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Варна , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Желева Административно
наказателно дело № 20213110201633 по описа за 2021 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1633 по описа на съда за 2021г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/. Образувано е по жалба на ИВ. Т. Й. ЕГН:**********, депозирана чрез адв.
Д.Й.- адвокат при ВАК срещу Заповед №365зз-145 /14.04.2021г., издадена от инсп.Т.
ТР. -полицейски орган от ОД на МВР гр.Варна.
В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна, като същата се намирала в разрез с НПК и Конституцията на
Република България. В конкретния случай приложената ПАМ, каквато била заповедта
за задържане не се оправдавала от никоя от целите на чл.22 от ЗАНН и чл.72,ал.1, т.1
1
от ЗМВР. Сочи се, че оспорваната заповед за задържане не съответства и на
изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1 -6 ЗМВР. В същата липсвали каквито и да било
фактически основания. Счита се, че пълната липса на мотиви към оспорваната Заповед
е безспорна предпоставка за отмяната на същата. В посочения смисъл се цитира и
съдебна практика.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от своя процесуален
представител- адв.Й., който поддържа жалбата. Моли да се уважи жалбата на
посочените в нея основания, като навежда и други основания. Претендира и да се
присъдят сторените по делото разноски, за които представя доказателства.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор – разузнавач ІV степен в Сектор
„Престъпления против собствеността и културно-исторически ценности“ на отдел
„Криминална полиция“ при Областна дирекция на МВР – Варна, чрез процесуалния
си представител по делото, оспорва жалбата, като моли същата да бъде оставена без
уважение и да се потвърди издадения административен акт. Счита, че е имало
съмнение за съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление.
Претендира и за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, след преценка възраженията и
становищата на страните, на действащата и приложима нормативна уредба,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.03.2021г. във Второ РУ при ОД на МВР-Варна било започнато разследване в
рамките на ДП №318/2021г. по описа на МВР-Варна, образувано и водено за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК- . Разследването се провеждало
под надзора на РП-Варна и касаело кражба на парична сума от офис на юридическо
лице, чиито регионален мениджър бил жалбоподателят Й.Т.Й.. На 18.03.2021г., по
горепосоченото ДП, в качеството на свидетел- пострадал бил разпитан жалб.Й.. Към
тази дата и към месец юни 2021г. по делото нямало привлечено лице в качеството на
обвиняем.
На 14.04.2021г. в ОД на МВР-Варна жалбоподателят Й. бил подложен на
полиграфско изследване. След отчитане на неговите резултати той бил отведен от
ответника Т. в сградата на Второ РУ-Варна, където били оформени документите по
задържането му. Във Второ РУ ответникът Т. съставил срещу И.Й. Заповед №365зз-
145 /14.04.2021г., за задържане му за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, като в графата основание за задържане било вписано ДП№318/2021г. по описа
2
на Второ РУ при ОД на МВР-Варна. В заповедта бил вписан час на задържане 15.40ч.
Във Второ РУ на Й. му били снети писмени сведения, като впоследствие в 21.24ч. на
14.04.2021г. бил освободен.
Видно от приложената административна преписка атакуваната Заповед за
задържане на лице №365зз-145 /14.04.2021г., е била издадена на 14.04.2021 год. от
Т.М.Т. – инспектор – разузнавач ІV степен в Сектор „Престъпления против
собствеността и културно-исторически ценности“ на отдел „Криминална полиция“ при
Областна дирекция на МВР – Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
разпоредено задържане на жалбоподателя ИВ. Т. Й. за срок до 24 часа в помещение за
временно задържане на Второ РУ Варна. Фактическо основание за издаване на
заповедта не било посочено, като единствено бил посочен номер на досъдебно
производство водено във Второ РУ-Варна. Заповедта е подписана от задържаното лице
като в нея е отразено и връчване на екземпляр от нея на задържания. Задържаното лице
– жалбоподателят Й. е освободен на 14.04.2021 год. в 21:24ч. На 21.04.2021г. Й. подал
жалба в РС-Варна срещу процесната заповед.
В преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от ОД на МВР Варна
с писмо от 05.05.2021 год., се съдържат: Заповед №365зз-145 /14.04.2021г.,, издадена
от инсп. Т.Т.. с която е разпоредено задържане за 24 часа на ИВ. Т. Й., декларация
изходяща от ИВ. Т. Й., в която е вписано, че желае адвокатска защита; протокол за
личен обиск на ИВ. Т. Й. от 14.04.2021 год.;, разписка за върнати вещи и пари на
задържано лице ИВ. Т. Й.; 1 брой фиш за спешна медицинска помощ от 14.04.2021г.
издаден от Център за спешна медицинска помощ – Варна с вписан час на преглед от
19.50ч. до 20.03ч.; обяснения от ИВ. Т. Й. снети на 14.04.2021г. в часовия интервал от
17.30ч. до 17.50ч. от инсп.Т..
В хода на съдебното следствие по делото са ангажирани и доказателства за
длъжността на ответника по жалбата удостоверение издадено от Началник сектор
„Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна, от което е видно, че Т. е назначен на
длъжност инспектор – разузнавач ІV степен в Сектор „Престъпления против
собствеността и културно-исторически ценности“ на отдел „Криминална полиция“ при
Областна дирекция на МВР – Варна.
По делото е приобщена справка от РП-Варна, видно от която до 09.06.2021г. т.е.
почти два месеца след издаване на процесната заповед, по ДП №318/2021г. по описа на
Второ РУ-Варна няма привлечено лице в качеството на обвиняем. Разследването се
провежда за квалифицирана кражба по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК, а
жалбоподателят има качеството на свидетел- пострадал по делото.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
3
събрани в хода на съдебното следствие доказателства- писмени и гласни.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви по между си и кореспондират със събраните гласни такива.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Б.В. –
началник група в Сектор „КП“ във Второ РУ-Варна. Същият потвърди, че Й. е бил
отведен във Второ РУ и задържан именно от Т. в следствие на проведено полиграфско
изследване. Посочи още, че Т. е споделил с него, че изследването на жалбоподателя
дало отклонение, поради което възникнало съмнение за неговата съпричастност към
разследваното престъпление и това наложило провеждане на допълнителни беседи с
него. Неговите показания кореспондират и се подкрепят от останалите кредитирани от
съда писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
По своята правна същност задържането за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се
предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. Като всяка ПАМ създава неблагоприятни последици на
адресата си с цел постигане на определен правен резултат. В зависимост от конкретния
случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен
характер. Тази мярка няма характера на санкция за осъществено поведение в разрез с
установените обществени правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс, а е предвидена като средство за преустановяване на
дадено противообществено поведение и създаване на условия за ефективно и
своевременно изпълнение на правомощията на полицейските органи. За прилагането и
е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е
извършено конкретно от задържаното лице – в случая от И.Й..
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
4
основания по чл. 146 от АПК.
За валидност на конкретния административния акт е необходимо да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган инспектор –
разузнавач ІV степен /оперативен работник/ в Сектор „Престъпления против
собствеността и културно-исторически ценности“ на отдел „Криминална полиция“ при
Областна дирекция на МВР – Варна, представляващ полицейски орган по смисъла на
чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ дейност по разследване на престъпления по чл. 6, ал. 1, т.
3 от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на
чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и
разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е попълнил декларация, че е
запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни
правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от него и от
полицейския орган, препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.
Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в специалната
норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, и длъжността на
служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице –
трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са
правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 4 и 5 и чл. 73 от ЗМВР. В оспорваната
заповед липсва отбелязване на местоработата на издателят на заповедта, което обаче не
се явява порок за законосъобразността й.
В оспорената заповед липсва съществен реквизит, а именно - не са посочени в
изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР
фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя. Съгласно чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един
административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно,
това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се
припокриват. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни основания,
съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на доказване и само тези
основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите
доказателствени средства.
5
В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно
основание е -чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба полицейските
органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От
фактическа страна в заповедта не е посочено никакво основание за задържане, освен
номер на ДП по описа на Второ РУ-Варна. В контекста на горното в заповедта липсва
изискуем от нормата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР реквизит - фактически основания за
издаването на заповедта за задържане и за прилагането на ПАМ. Съгласно
константната съдебна практика - Решение № 3506/12.03.2012 г. по адм. дело №
15620/2011 г. на ВАС, Решение № 4410 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008
г.,, Решение № 9338/18.06.2019г. по адм.дело
№ 426/2019г. на ВАС и др. фактическите основания за издаване на адм. акт са
юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично
субективно право. Затова липсата им не само не позволява индивидуализираното му,
за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото отсъствие. Липсата на фактическо
основание не може да бъде заместена от посочване на правни основания, какъвто е
процесният случай, още по малко би могла да бъде запълнена от номер на досъдебно
производство.
За да бъде законосъобразно наложена такава ПАМ в случая, за адм.орган важи
императивното изискване да посочи конкретни данни, от които да може да се направи
обосновано предположение, че лицето е извършило или е съпричастно към
извършването на конкретно престъпление. Тези данни следва да са посочени точно,
конкретно и ясно. Това е основно задължение за обосноваване при упражненото от
органа правомощие в рамките на предоставената му дискреционна власт, с него
законодателят цели осигуряване на възможност за адресата на акта да защити правата
си.
Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за
законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и
правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С
излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които
административният орган е издал съответния административен акт. Това подпомага
страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им
срещу такива актове. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за
разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за
контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са
надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна
6
самостоятелност. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че
тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на
закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС. В този смисъл следва да се има предвид
и Решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби №
50027/08 и № 50781/096 – П. и П. срещу България, цитирано и в жалбата, в което е
прието, че единствено посочване на правното основание за ареста, приемано
самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на
необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол. В същото решение е посочено още, че според което чл. 5, § 1, б.
„с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
изисква лицето да е задържано по „обосновано подозрение“, че е извършило
престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф
46). Поради това задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за
извършване на престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на
лицето към извършването на конкретно престъпление.
За да обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощия в
рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на
акта да защити правата си е следвало в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства свързани с това коя от
дейностите по чл. 6 от ЗМВР е осъществявал полицейският орган, какво е било
поведението на адресата в частност да бъдат посочени конкретни факти, че лицето е
извършило престъпление или е съпричастно към извършването на такова. В случая в
заповедта липсват обективирани каквито и да било факти и обстоятелства релевиращи
наличието на конкретни и обективни данни и обстоятелства, сочещи, че за лицето
спрямо което е постановено задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР има данни, че е
извършило престъпление. Следва да се отбележи, че в оспорената заповед е посочен
някакъв номер на ДП, като не е ясно какво общо има задържаното лице с това
досъдебно производство.
Действително съгласно трайно установената съдебна практика мотивите за
изготвяне на адм. акт могат да бъдат изложени и в други документи съдържащи се в
административната преписка когато тези документи изхождат от издателя на акта. В
случая обаче доколкото се касае до засягане на едно от основните права на човека –
правото на свобода, обект на изключителна защита от ЕКПЧ следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 5, § 2 от ЕКПЧ съгласно която на всяко арестувано лице следва
незабавно да бъдат съобщени основанията за арестуването му. С други думи ако и
мотивите да са изложени в документ различен от оспорваната заповед, то този
документ следва да е бил незабавно доведен до знанието на задържаното лице. В
7
случая към преписката е наличен един документ, изходящ от пол. орган издал
оспорената заповед: Процесната заповед съставена срещу жалбоподателя, в който
липсва посочения по-горе реквизит. Що се касае до снетите обяснения на Й. от Т.,
следва да се посочи, че макар да е вписано , че са снети от Т. този документ не изхожда
от ответника, а той само удостоверява отразеното в него от задържания. Видно от
съдържанието на обясненията, в същите отсъства посочване на основание за задържане
от страна на задържащия орган, в случая инсп.Т., а Й. единствено е заявил пред
оперативния работник, че всичко, което му е известно във връзка с извършената
кражба на парични средства го е заявил пред разследващия орган под формата на
разпит. В приложения по делото личен обиск, също отсъства основанието за задържане
на Т.. Що се касае до попълненият от ответника номер на ДП, без да е ясно за какво
престъпление е образувано то, следва да се посочи, че престъпленията са конкретни
противоправни деяния, обявени от закона за наказуеми и осъществяващи състав от НК,
не съществува престъпление изобщо, така че не е достатъчно посочването само и
единствено на номер на досъдебно производство, което се образува по повод
достатъчно данни за извършено престъпление. От гласните доказателства по делото бе
установено, че жалбоподателят е бил подложен на полиграфско изследване, чиито
резултати, неприложени по преписката, според оперативния работник издал
процесната заповед били в отклонение и навеждали на съпричастност към разследвано
престъпление. Проведеното изследване е следвало да бъде обективирано и приложено
към материалите по преписката, като приетото отклонение е следвало да бъде
предявено на задържания, ведно с мотивите за задържането му.
С процесната Заповед е ограничено правото на свобода и сигурност на
жалбоподателя Й. по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр. 1 от ЕКПЧ, чиято
конституционна и международноправна защита императивно изисква чрез чл.30, ал. 2
от КРБ вр. чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР чл. 74, ал. 6 ЗМВР и член 5, § 2 ЕКПЧ основанията
за задържането да му бъдат съобщени незабавно. Обратното, същата тази правна
закрила и формираната трайна практика на ЕСПЧ по член 5 ЕКПЧ изключва
категорично възможността едно лице да бъде лишено от свобода, независимо под каква
форма и за какъв срок, на неизвестни за него основания. Ето защо, след като
необходимата информация за тях не се съдържа в процесната Заповед съгласно чл. 74,
ал. 2, т. 2 ЗМВР и чрез връчването на неин препис по реда на чл. 74, ал. 6 ЗМВР не е
доведена до знанието на жалбоподателя Й. при задържането му съгласно член 5, § 2
ЕКПЧ, фактическите негови основания не могат да се формулират, предявяват и
доказват от постановилия го полицейски орган впоследствие. Липсата на фактическо
основание не може да се преодолее чрез събиране на гласни доказателства в съдебната
фаза на процеса –свидетелски показания, които официално нито са приобщени към
преписката до задържането на лицето, нито са му били незабавно съобщени съгласно
член 5, § 2 ЕКЧП чрез връчването препис по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
8
Обстоятелството, че в последствие, след задържането на Й., същият е узнал или се е
досетил по един или друг повод за причината за задържането си, вероятно посредством
задаваните му въпроси при проведените беседи, не е от категорията да компенсира
липсата на фактическите основания в заповедта. Лисата на фактически основания не би
могла да се преодолее и посредством представената в съдебната фаза справка от
прокурор при РП-Варна, прочие от същата е видно, че по цитираното по-горе дело, два
месеца след задържането няма привлечено лице в качеството на обвиняем, а Й. има
единствено качеството на свидетел- пострадал по делото. Липсата на фактически
основания за задържането в обжалваната Заповед препятства и съдебния контрол по чл.
72, ал. 4 ЗМВР и член 5, § 4 ЕКПЧ, който се упражнява единствено в рамките на
индивидуалния административен акт, чиято законосъобразност се оспорва. Този порок
във формата на процесната Заповед е съществен, не е незабавно отстранен от издалия я
полицейски орган до задържането на жалбоподателя на 14.04.2021 г. съгласно член 5, §
2 ЕКЧП, не подлежи на последващо саниране по делото и е самостоятелно абсолютно
основание за отмяната й.
В случая, както вече бе посочено оспорената заповед не съдържа конкретни
фактически основания, довели до реализиране на правомощието на полицейския орган
по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Липсата на основен реквизит на
заповедта представлява сериозен порок във формата на акта по смисъла на чл. 146, т.2
от АПК, който не може да бъде саниран. Съчетан и с липсата на мотиви обосновава
извод за незаконосъобразност и налага нейната отмяна.
По изложените съображения след осъществената проверка по чл. 168 АПК, съдът
намира жалбата за основателна – оспорената Заповед №365зз-145 /14.04.2021г.,,
издадена от инсп. Т.Т., е незаконосъобразно издадена с нарушения по чл. 146, т. 2 и т. 4
АПК, поради което следва да се отмени на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК.
При този изход на делото, на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
следва да се присъдят направени по делото разноски общо в размер на 610 лева, в т. ч.
държавна такса – 10 лв. и адвокатски хонорар – 600 лв., заплатени в брой съобразно
пълномощното и разписката по делото, като съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и предвид проведените по делото две съдебни заседания, това е минимално
предвидения размер за съответното производство и възнаграждението не е
прекомерно, а и липсват възражения в посочени смисъл от процесуалния представител
на ответника.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от
АПК, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ИВ. Т. Й. ЕГН:********** Заповед №365зз-145 /14.04.2021г.,
издадена от Т.М.Т. - полицейски орган - инспектор – разузнавач ІV степен в Сектор
„Престъпления против собствеността и културно-исторически ценности“ на отдел
„Криминална полиция“ при Областна дирекция на МВР – Варна.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на ИВ. Т. Й. ЕГН:********** сумата 610
лв. / шестстотин и десет лева/ – направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ при РС- Варна:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10