Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.11.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено
на втори октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. РОСИНА ДОНЧЕВА
2.
ВАНЯ И.
при участието
на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.
дело № 774 по описа на Софийски окръжен съд за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано
е по въззивна жалба от Р.П.Г. с ЕГН: ********** ***, Д.В.С. с ЕГН: **********
***, Р.В.Р. с ЕГН: ********** *** и П.В.Р. с ЕГН: ********** ***-Б, против Решение № 36 от 08.07.2016г., на РС
- Етрополе, по гр. д. № 101 по описа на
същия съд за 2014 г., с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.124 ал. 1 от ГПК, от В.Р. Г.ЕГН:
********** с постоянен адрес *** и Р.П.Г. ЕГН: ********** ***, с който искат да
бъде признато за установено по отношение на Т.С.П., И.К.И., Г.Б.А., В.А.Д., Н.А.К.,
Ц.К.А., Ц.Г.Ц., Й.Ц.Й., Д.Й.П., Ц.Й.Н., В.Й.Л., В.Й.Й.,
И.Ц.Г., Р.Н.Г., Ц.Р.Ц., Н.Р.Ц., К.Н.Г., В.Г.В., А.Г.Ф., Р.Г.Р., И.Б.И., Р.Б.И.,
Д.Д.Ц., П.И.П., И.К.П., В.К.П., В.К.П., С.В.Л., И.М.В.,
Х.М.Г., С.В.Г., Д.В.Г., Д.В.П., П.В.Г., Н.Н.К., М.В.В., С.В.С., Д.В.С., Г.И.Г.,
Д.И.М., И.И.Г., Л. С.Г., Е.Г.Г.,
А.Г.Г., В.Г.Д. и Областния управител на С.област, че
те ищците са собственици на 1339/2839 ид.ч. от Поземлен имот с пл.№ 21, кв.4 по
плана на с. Б., общ. Е.целия с площ 2 839 кв.м., за който са отредени: 1.УПИ 1-21, кв.4 по плана на с. Б., общ. Е.с площ 1 095
кв.м., при граници: север-извън плана, изток-извън плана и имот пл.№22, юг-УПИ II-21 и запад-улица; 2.УПИ II-21, кв.4 по плана на с. Б., общ. Е.с площ 868 кв.м.,
при граници: север-УПИ I-21, изток-извън плана и УПИ III-21, юг и запад-улица, като 87 кв.м.
са придаващо се по регулация дворно място, общинска собственост и 3.УПИ III-21, кв.4 по плана на с. Б., общ. Е.с
площ 963 кв.м. при граници: север-имот пл.№22, изток УПИ 1V-32, юг-улица и запад УПИ II-21, извън плана и УПИ III-21, юг и запад-улица като неоснователен. Решението
се обжалва и в частта, с която е осъден В.Р. Г.ЕГН ********** и Р.П.Г. ЕГН ********** *** да заплатят на
Г.И. Г.ЕГН ********** сумата в размер на 589.31 /петстотин осемдесет и девет
лева и тридесет и една
стотинки/, разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателите
твърдят, че са доказали твърденията си, съобразно разпределената
доказателствена тежест. Твърдят, че няма спор, че има Решение №
5127/29.09.1994 г. на ОСЗ-Е.влязло в законна сила на 18.10.1994 г., според което е отказано признаване право
на собственост на наследниците на Г.Ц.Д. върху имот нива от 4 дка, в мест."Б." в землището на с.Б.. Но съдът не отчел,
че процесните имоти винаги са били част от регулацията на селото. Горното се
установило и от назначената, изслушана и приета по делото съдебно-техническа
експертиза с в.л. Пешо В. Пешев.
Излагат съображения, че съдът не е отчет, че с
решението от 11.05.2012 г. по гр. № 351/2011 г. по описа на РС-Е.по делото не
са конституирани всички наследници на Г.Ц.Д., с което решението по него не
простира силата на пресъдено нещо върху всички наследници, т.е. върху всички
собственици. Позоваването на съда на това решение било в противоречие с
материалния закон.
С
горното се установило, че имота винаги е бил с регулацията на селото и никога
не е включван в земите на ТКЗС или АПК. Никога имотите не са били част от
земите, които са попадали в бившето ТКЗС/АПК и нямало основание да се актуват
като държавни. Имот №21, кв. 4 по плана на с. Б., от който са образувани
процесните имоти, е бил в регулацията и не е изключван или включван в нея.Този
факт не е обсъден от съда и не е отразен в съдебния акт.
Твърдят, че процесните имоти не са станали
по никой начин собственост на ТКЗС, тъй като и свидетелите и вещото лице сочат,
че те са били застроени още преди образуване на ТКЗС и АПК.
Съдът не е съобразил решението си с
разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, редакция - ДВ, бр. 98 от 1997 г. Твърдят,
че АДС №
1001/22.11.1989 г. е съставен след като кадастралния и регулационен план са
одобрени и, че той няма правопораждащо действие и липсва законово основание за
неговото съставяне.
Сочат, че са владели имотите с намерение да ги
своят за себе си от 1955 г. до настоящия момент, отблъсквали са всеки опит за
промяна на владението им. По изложените съображения
молят обжалваното решение да бъде отменено
като неправилно и да бъде уважен иска. Претендират разноски.
В срока за
отговор е подаден такъв от А.Г.Ф., чрез особен представител адв. В.Х., която
оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
В срока по
чл. 263 от ГПК, е подаден отговор по въззивната жалба
от В.Г.Д., чрез особен представител адв. И.А.. Моли за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Другите
страни по делото не са подали отговор на въззивната жалба.
Въззивниците в съдебно заседание, чрез адв.М. поддържат жалбата, въззиваемите
А.Ф., А.Г., В.Д., чрез назначените им особени представители оспорват жалбата.
Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и
благоустройството, чрез мл. експерт К.моли за прекратяване на производството по
делото и присъждане на разноски.
Подадената
въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да
обжалва постановеното от Районен съд - Е.решение, поради което същата е
процесуално допустима.
Софийският окръжен съд,
за да се произнесе по основателността й, след като прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства, намира следното:
РС-Е.е
сезиран с искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявена от В.Р.
Г.и Р.П.Г., чрез адв. Г.М. срещу ответниците
Т.С.П., И.К.И.,
Г.Б.А., В.А.Д., Н.А.К., Ц.К.А., Ц.Г.Ц., Й.Ц.Й., Д.Й.П., Ц.Й.Н., В.Й.Л., В.Й.Й., И.Ц.Г., Р.Н.Г., Ц.Р.Ц., Н.Р.Ц., К.Н.Г., В.Г.В., А.Г.Ф.,
Р.Г.Р., И.Б.И., Р.Б.И., Д.Д.Ц., П.И.П., И.К.П., В.К.П., В.К.П., С.В.Л., И.М.В., Х.М.Г.,
С.В.Г., Д.В.Г., Д.В.П., П.В.Г., Н.Н.К.,
М.В.В., С.В.С., Д.В.С., Г.И.Г., Д.И.М., И.И.Г., Л. С.Г., Е.Г.Г., А.Г.Г., В.Г.Д. и Областния управител на С.област, за признаване
за установево, че те ищците са собственици на 1339/2839 ид.ч. от Поземлен имот
с пл.№ 21, кв.4 по плана на с. Б., общ. Е.целия с площ 2 839 кв.м., за който са
отредени: 1.УПИ 1-21, кв.4 по плана на с. Б., общ. Е.с площ 1 095
кв.м., при граници: север-извън плана, изток-извън плана и имот пл.№22, юг-УПИ
II-21 и запад-улица; 2.УПИ II-21, кв.4 по плана на
с. Б., общ. Е.с площ 868 кв.м., при граници: север-УПИ I-21, изток-извън плана
и УПИ III-21, юг и запад-улица, като 87 кв.м. са придаващо се по регулация
дворно място, общинска собственост и 3.УПИ III-21, кв.4 по плана на с. Б., общ.
Е.с площ 963
кв.м. при
граници: север-имот пл.№22, изток УПИ 1V-32, юг-улица и запад УПИ II-21, извън
плана и УПИ III-21, юг и запад-улица като неоснователен.
В исковата молба се твърди, че в режим на СИО ищците са
придобили собствеността на основание упражнявано от тях давностно владение
върху недвижим имот, с пл.№ 21, кв.4 по плана на с. Б., общ. Е.целия с площ 2
839 кв.м., за който са отредени: 1.УПИ I-21, кв.4 по плана на с. Б.,
общ. Е.с площ 1 095 кв.м., при граници: север-извън плана, изток-извън плана и
имот пл.№22, юг-УПИ II-21 и запад-улица; 2.УПИ II-21, кв.4 по плана на
с. Б., общ. Е.с площ 868 кв.м., при граници: север-УПИ I-21, изток-извън плана
и УПИ III-21, юг и запад-улица, като 87 кв.м. са придаващо се по регулация
дворно място, общинска собственост и 3.УПИ III-21, кв.4 по плана на с. Б., общ.
Е.с площ 963
кв.м. при
граници: север-имот пл.№22, изток УПИ 1V-32, юг-улица и запад УПИ II-21, извън
плана и УПИ III-21, юг и запад-улица. Твърди се, че владението върху имота
ищците получили от общия на първия ищец и на ответниците
наследодател Г.Ц.Д., като е установено през 1955 г. и същата година са
изградили жилищна сграда. Твърди се, че от момента на придобиване на имота, в
продължение на 55 години осъществяват владение на имота, като го упражняват
самостоятелно и необезпокоявано, като границите на имота не са променяни. През
1975 г. са се снабдили въз основа на обстоятелствена проверка с нот. акт № 237,
т.I, дело № 410/1975 г. за собственост върху дворното
място, със застроена върху него жилищна сграда, с обща площ 1500 кв.м. Твърди
се, че към онзи момент за селото нямало изготвен регулационен план. Когато със
Заповед № АБ-380/23.12.1987 г. е одобрен регулационен план на с. Б., имота е
отразен като имот с пл. № 21, кв. 4 и за собственик е записан В.Р. Г., като са
образувани три парцела I-21, II-21, и III-21
с обща
площ 2839 кв.м.
В срока за
отговор е депозиран такъв от адв. В. Блескова, като особен представител на А.Г.Ф..
Твърди, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан.
В срока за
отговор е постъпил такъв от Г.И.Г., който заявява, че
иска е основателен.
От
фактическа страна се установява следното:
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 237, т. I, дело №410/1975 г. се
установява, че ищеца В.Р. Г.е признат за собственик по давност на дворно място
в землището на с. Б., махала "Д.", със застроена върху него жилищна
сграда с обща площ около 1500 кв. метра, при съседи: шосе, Г.Р.Ц., В.Ц. и Н.В..
От
удостоверение за наследници изх. № 74/12.12.2013 г. се установява, че Р. Г.Ц.
/поч. 1974 год./ е син на Г.Ц.Д. и баща на ищеца В.Р. Г..
Установява
се, че УПИ I-21, кв. 4 е актуван с АДС №
1006/22.11.1989 година, като не е отписан от актовите книги.
От
разписен лист към проект за дворищните регулации на кварталите се установява,
че като собственици на имот пл. № 21, в кв. 4 са записани В.Р. Г.и АПК.
От решение
№ 5127/29.09.1994 г. на ОСЗ -Етрополе,
влязло в законна сила на 18.10.1994 г. се установява, че е отказано признаване
право на собственост на наследниците на Г.Ц.Д. върху имот нива от 4 дка, в
мест. "Б.", в землището на с. Б..
С решение
от 11.05.2012 г. по гр.д. № 351/2011 г. на РС-Е.се установява, че е отменено
Решение № 5127/29.09.1994 г. на ОСЗ-Е.в частта, с която е отказано
възстановяване на процесния имот. Решението на ОСЗ-Е.е отменено, като вместо
това е постановено друго, с което правото на собственост на наследниците на Г.Ц.Д.
е възстановено върху нива с площ от 2058 кв.м. в мест. "Б.", включена
в кадастралния план на с. Б., нанесена като имот пл. № 21, в кв. 4, за който са
тредени УПИ I-21, в кв. 4 с площ от 1095
кв.м. и УПИ III-21, в кв. 4 с площ от 963
кв.м.
От АДС на
недвижим имот № 1006/22.11.1989 г. се установява, че урегулиран парцел от 1095
кв.м., представляващ парцел І 1, в кв. 4, за имот пл. № 21, в с. Б., като земя
на АПК, включена в границите на регулационния план на с. Б. от 1988 г. е
собственост на държавата.
По делото
са разпитани трима свидетели.
От разпита
на свидетелката Р.И. В.се установява, че познава ищците от 1971 г. Сочи, че
двамата ищци са живели в къщата и само те са косили и ползвали имота.
От
показанията на свидетеля Н. П.Т./брат на ищцата/ се установява, че когато се
оженили ищците къщата била построена. Заявява, че идвал да помага на ищеца за
обработката на имота.Сочи, че до 1964 година, докато той е бил в селото, никой
друг не е идвал да работи имота.
От
показанията на св. И. Г.Х.се установява, че същият е бил чирак на Г.Ц.Д., дядо
на ищеца В.Р. Г.. Част от имота се орял, а другата част била ливада. Установява
се, че къщата е строена от Р., баща на ищеца, преди образуване на ТКЗС. Сочи,
че ищеца е живял в къщата дълги години и не е виждал други да са обработвали
имота.
Изслушана
е съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Пешо В. Пешев. Дадено е заключение,
че имотът описан в нотариален акт № 237, том I, дело №410/75 г. с площ
1500 кв.м. е идентичен по местност с имот пл. № 21, кв. 4 по плана на с. Б.,
махала "Д.".При огледа на място
в.л. установява, че границата шосе съществува. Границата Г.Р. съществува
с имот пл. № 22, границата В.Ц. съществува на запад от имот пл. № 21, но между
двата имота минава дере. Границата Н.В. не съществува, тъй като имотът на Н.В.
е значително отдалечен на изток от имот пл. № 21. Процесният имот пл. № 21 е
включен в регулация с плана от 23.12.1987 г. Установява се, че през 1951 година
за с. Б. е изработен застроителен полигон, като такъв е изработен и на мах.
"Д.", в чиито граници попада целия имот пл. № 21, в кв. 4 по плана на
селото от 1987 година. Установява, че през 1951 година е изготвян протокол за
определяне на строитерните граници на с. Б.. Към този протокол е имало схема,
върху която е била очертана като застроена и мах. "Д.", като липсват
имотни граници. Такива се виждат на картовия полигон, изготвян през 1987 година
с разширението на плана на селото.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Безспорно по делото е, че с нотариален акт за собственост
на недвижим имот по давност № 237, т. I, дело №410/1975 г., В.Р. Г.е признат за собственик по
давност на дворно място в землището на с. Б., махала "Д.", със
застроена върху него жилищна сграда с обща площ около 1500 кв. метра, при
съседи: шосе, Г.Р.Ц., В.Ц. и Н.В.. От съдебно-техническата експертиза се
установява безспорно, че имотът описан в нотариален акт № 237, том I, дело №410/75 г. с площ 1500
кв.м. е идентичен по местност с имот пл. № 21, кв. 4 по плана на с. Б., махала
"Д.".
Безспорно
е също, че с решение от 11.05.2012 г. по гр.д. № 351/2011 г. на
РС-Е.е отменено Решение № 5127/29.09.1994 г. на ОСЗ-Е.в частта, с която е
отказано възстановяване правото на собственост на наследниците на Г.Ц.Д. и е
възстановено такова върху нива с площ от 2058 кв.м. в мест. "Б.",
включена в кадастралния план на с. Б., нанесена като имот пл. № 21, в кв. 4, за
който са отредени УПИ I-21, в кв. 4 с площ от 1095
кв.м. и УПИ III-21, в кв. 4 с площ от 963
кв.м. Следователно имотът е бил включен в ТКЗЗ и заявен за възстановяване. Действително една част от
имота е застроен, но другата част не е застроявана и именно тази част е била
възстановената.
Възражението
на въззивниците, че в производството не са участвали всички наследници не може
да се вземе предвид от въззивния съд. В настоящото производство този въпрос не
може да бъде изследван, тъй като решението е влязло в законна сила на
10.04.2013 г. В случай, че това е така всяка една страна, вследствие на нарушаване на
съответните правила, ако е била лишена от възможност да участва в делото, може да поиска
отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Няма данни
такова искане да е правено или да има висящо производство, инициирано от
неучаствалите страни по делото. Ето защо, настоящият съд, на осн. чл. 297 ГПК,
зачита влязлото в сила решение по гр.д. № 351/2011 г. по описа на РС-Етрополе,
с всички произтичащи от него правни последици.
В разписният
лист към проект за дворищните регулации на кварталите се установява, че като
собственици на имот пл. № 21, в кв. 4 са записани В.Р. Г.и АПК.
Действително
всички разпитани по делото свидетели дадоха показания в насока, че само двамата
ищци са живели в къщата и само те са обработвали и ползвали имота.
При така
изяснената фактическа обстановка правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е достигнал до извода, че ищците не могат да се позоват на изтекла в тяхна
полза придобивна давност върху 1339/2839 ид.части от имота. За да започне да
тече придобивна давност е необходимо имотът да бъде възстановен по реда на
ЗСПЗЗ, от който момент възстановените собственици могат да защитят правата си
по съдебен ред. В настоящият случай имотът е възстановен с решението по гр.д. №
351/2011 г., и от датата на влизането му в сила 10.04.2013 г. може да започне
да тече придобивна давност в полза на ищците. Следователно към настоящия момент
давността не е изтекла и искът се явява неоснователен.
След като изводите на двете инстанции съвпадат, постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба - оставена без
уважение, като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК въззивниците ще следва да бъдат
осъдени да заплатят на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер на 80,00 /осемдесет лева/.
С оглед изхода на делото, в полза на
особените представители на А.Ф. /адв. Блескова/, В.Д. /адв. А./ и А.Г.
/адв. Д./ следва да се определи възнаграждение по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК и да се осъдят жалбоподателите да го внесат по
сметка на ОС- София, в размер на общо 900,00 лева /по 300,00 лева за всеки
един/.
Водим от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36 от 08.07.2016г., на РС - Етрополе, постановено по гр. д. № 101 по описа на същия съд за 2014 г.
ОСЪЖДА жалбоподателите Р.П.Г. с ЕГН: ********** ***, Д.В.С.
с ЕГН: ********** ***, Р.В.Р. с ЕГН: ********** *** и П.В.Р. с ЕГН: ********** ***-Б, да заплатят по сметка на Софийския окръжен съд
възнаграждение за особените представители на
А.Г.Ф., В.Г.Д. и А.Г.Г. във
въззивното производство в размер на общо 900,00 лв.
/деветстотин лева/.
ОСЪЖДА жалбоподателите Р.П.Г. с ЕГН: ********** ***, Д.В.С.
с ЕГН: ********** ***, Р.В.Р. с ЕГН: ********** *** и П.В.Р. с ЕГН: ********** ***-Б, да заплатят на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80, 00 /осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.