Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, 24.06.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание,
проведено на девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ: НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 12247/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със
съдебно решение от 04.07.2019 г. и решение от 17.07.2020 г. по реда на чл. 247 ГПК, постановени по гр. д. № 52241/2018
г. по описа на СРС, съдът е признал за установено, на основание чл.
422 ГПК, че Столична община дължи на Е.Т.К.,
с ЕГН: ********** сумата от 75 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за
преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” и издаване на СМУ от пропадане в необезопасена шахта
на 12.02.2018 г. и сума в размер на 4 800
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
пропадане в необезопасена шахта на 12.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на увредата - 12.02.2018г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 4 800 лева до пълния предявен размер от 10 500 лева като
неоснователен и недоказан. Съобразно с изхода на правния спор е разпределил
разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение в неговата
отхвърлителна част е останал ищецът Е.Т.К., който в законоустановения срок е
подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Моли настоящият съд да уважи предявения от него иск изцяло до пълния предявен
размер от 10 500 лв.
Недоволен от съдебното решение в осъдителната му
част е останал и отвтеникът, кой то е подал въззивна жалба, с която твърди, че
съдът неправилно е приел, че е налице противоправно поведение от страна на негови
служители, тъй като липсата на капака на шахтата е установено единствено и само
въз основа на свидетелски показания, без за това да има други данни по делото.
В тази връзка сочи, че не е установен механизмът на настъпване на твърдените от
ищеца увреждания, както и пряката причинно-следствена връзка между тях и
поведението на служителите на общината. Евентуално оспорва и определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението като намира, че същия е завишен
и не отговаря на правилото на чл. 52 ЗЗД.
Е.Т.К. е подал отговор на подадената от Столична
община въззивна жалба, с която твърди, че същата е неоснователна и моли същата
да се остави без уважение.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните
жалби са допустими, като предявени от лица, които имат правен интерес, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което
следва да бъдат разгледани по същество:
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта
му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност съдът намира подадените въззивни жалби за неоснователни, поради
следните съображения:
От
събраните по делото доказателства и в частност свидетелските показания на
свидетеля И.В.и приетата съдебномедицинска експертиза, се установява, че на
12.02.2018г. след гостуване при общ приятел в кв. „Павлово“ Е.Т.К., почиствайки колата си от натрупалия
сняг, пропада в дупка, която след
почистването й се оказва шахта без капак. В резултат от това Е.Т.К. е получил следните травматични
увреждания: кръвонасядане на десния лакът, оток на дясната гривнена става, две
разкъсно - контузии рани на лявото коляно, оток и охлузване на лявото коляно и
охлузване на дясната подбедрица. Изпитвал е интензивни болки особено в областта
на десния лакът и лявото коляно. Вещото лице е посочило, че обичайният период
на възстановяване при така установените травми е в период от около 10-15 дни.
Здравословното състояние на пострадалия е напълно възстановено към момента на
изготвяне на експертизата и не се очакват бъдещи усложнения. Свидетелят е
посочил, че пострадалият и към момента изпитва болки при промяна на времето.
При така установеното настоящата въззивна инстанция
намира, че правилно първоинстанционният съд е приел за установен механизма на
настъпване на твърдените от Е.Т.К. болки и страдания, както и вида и характера
на неимуществените вреди, включително наличието на пряка причинно-следствена
връзка между последните и пропадането на лицето в шахтата.
С оглед горното съдът намира за правилни и изводите
на първоинстанционния, че Столична община носи отговорност за причинените
неимуществени вреди поради неизпълнение на задължението й по чл. чл. 31 от
Закона за пътищата, с който в тежест на общините е възложено задължението да поддържат
и ремонтират общинските пътищата.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението
на Столична община, че по делото не е доказан механизмът на настъпване на
неимуществени вреди и наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и
поведението на служители на общината, тъй като досежно тях са събрани само
гласни доказателства. В настоящия случай няма законова пречка механизма на
настъпване на вредата, както и вида и размера на вредите и наличието на пряката
причинно- следствена връзка да бъде установена чрез събирането на свидетелски
показания. Последните са вътрешно непротиворечиви и съответстват и на приетото
от вещото лице, поради което правилно са били кредитирани от първоинстанционния
съд.
При преценка на събраните по делото доказателства и
установения вид и характер на вредите, причинени от противоправното поведение
на Столична община, съдът намира за правилни и изводите на първоинстанционния
съд относно размера на обезщетението. Не са налице основания нито за
намаляването, нито за увеличаването на вече определеното обезщетение.
Пострадалият се е възстановил бързо и в бъдеще не се очаква за него да настъпят
усложнения, като същевременно травматичните му увреждания не са засегнали
целостта на кости и стави. В същото време обаче от самите увреждания е търпял
интензивни болки и страдания, като и към настоящия момент се оплаква от болки в
засегнатите участъци, което неминуемо се отразява на качеството му на живот.
Предвид това и настоящият съд намира, че обезщетение за причинените му болки и
страдания в размер на 4800 лв. репарира реално причинените вреди, съответства на
принципа на справедливостта и не води до неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че следва
да потвърди първоинстанционното съдебно решение изцяло като правилно и
законосъобразно, като освен гореизложеното препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.
С оглед отхвърлянето и на двете въззивни жалби,
страните нямат право на разноски във въззивното производство.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
съдебно решение от 04.07.2019 г. и решение от
17.07.2020 г. по реда на чл. 247 ГПК, постановени по гр. д. № 52241/2018 г.
по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.