№ 34630
гр. София, 20.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110131848 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
депозирана от И. С. К, К. Х. К, Д. М. Л. и Д. К. Л. срещу В. Х. М., С. К. М., Г.
И. К. и Л. Ц. К..
С исковата молба, уточнена с молба вх. № 249744/01.08.2024 г., са
предявени отрицателни установителни искове, за признаване за установено в
отношенията между страните по делото, че всеки от ответниците, не е
собственик на по ¼ ид.част от мазе № 1 и мазе № 3, представляващи
принадлежности към самостоятелен обект с идентификатор 68134.304.135.1.3,
с адрес: област София, община Столична, ***, който самостоятелен обект се
намира в сграда с идентификатор 68134.304.135.1, построена в поземлен имот
с идентификатор 68134.304.135, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива - едно, с площ от 177 кв.м., в обем на правото
на собственост над площта от 9,45 кв.м. за мазе № 1, находящо се в
североизточната част на сутерена на сградата с граници: проход, вътрешен
двор и от две страни коридор и над площта от 15,5 кв.м. за мазе № 3,
находящо се в югозападната част на сутерена на сградата с граници: мазе
№ 2, ул. „Княз Борис I“, калканна стена и коридор.“
Ищците сочат, че ответниците са собственици на самостоятелен обект с
идентификатор 68134.304.135.1.3, както и на мазе № 1 и № 3, които са
принадлежност към него. Излагат се съображения, че в НА въз основа на
който същите са придобили правото на собственост, чрез покупко-продажба,
било посочено, че двете мазета са с обща застроена площ от 70 кв.м., а в
нотариалния акт, по силата на който праводателят на ответниците е придобил
собствеността върху самостоятелния обект и двете мазета, тяхната площ не
била посочена. Ищците сочат, че мазета № 1 и № 3, никога не са били със
застроена площ от 70 кв., което би увеличило стойността и на самостоятелния
обект (към който са принадлежност) — собственост на ответниците и
съответно би довело да промяна в дяловете на съсобствениците в общите
части на сградата.
Излагат се съображения, че легитимирайки се като съсобственици на
самостоятелен обект с идентификатор 68134.304.135.1.3, както и на мазе № 1
1
и № 3 в сградата, съобразно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот *** II, ***, ответниците смущават правото на собственост на ищците,
доколкото:
1. създават правна несигурност за това, какъв е делът на ищците в
идеалните части от общите части на сградата;
2. създават правна несигурност кои са тези общи части в сутеренния
етаж на сградата;
3. създават правна несигурност, кой и върху какви принадлежности
/каквито са мазетата/ към самостоятелните си обекти, и общи части от
сградата има право на собственост и може да упражнява правомощията си,
произтичащи от правото на собственост.
В този смисъл ищците считат, че се засяга упражняването на правото им
на собственост върху мазе № 2 и се ограничава ползването на целия коридор в
сутеренния етаж, който е обща по предназначението си част.
С оглед горното ответниците считат, че за тях е налице правен интерес
от предявяване на настоящите отрицателни установителни искове.
В условията на евентуалност, молят съдът да приеме, че нотариален акт
№ *** г., в частта му касаеща описанието на мазета № 1 и № 3, е
свидетелстващ документ и да признае за установено, че нотариалният акт в
тази част е неистински - с невярно съдържание официален документ.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. Х. М. и С. К. М. са подали
отговор на исковата молба, в която изразяват становище за недопустимост на
предявените искова, а в условията на евентуално – за тяхната
неоснователност, по подробно изложени съображения.
Съдът, като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
намира, че предявените искова са недопустими по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви
иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, като законът изисква наличието на правен
интерес за страната, като абсолютна, положителна, процесуална предпоставка
за съществуването на правото на иск. Може да се предяви иск за установяване
истинността или неистинността на един документ, а такъв за установяване
съществуването или несъществуването на други факти с правно значение
може да бъде установено по пътя на исковата защита единствено в
предвидените в закон случаи – арг. чл. 124, ал. 4 ГПК.
В настоящия случай, ищците изрично сочат, че:
-няма спор, че ответниците са собственици на процесните мазе № 1 и
мазе № 3 - принадлежности към имот с идентификатор 68134.304.135.1.3.
-няма спор, че всички страни по делото, са собственици на
самостоятелен обект с идентификатор № 68134304.135.1.2, заедно с мазе № 2,
както и на самостоятелен обект с идентификатор № 68134304.135.1.1.
-няма спор, че идеалните части от общите части на сградата са посочени
правилно в титулите за собственост на страните по делото - нотариален *** I,
*** г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** I, *** и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** II, *** г.
2
Оспорва се единствено площта на процесните мазе № 1 и мазе № 3, така
както е посочена в НА на ответниците – общо 70 кв.м..
При това положение, предявените отрицателни установителни искове, за
признаване за установено че ответниците, не са собственици на по ¼ ид.част
от мазе № 1 и мазе № 3, принадлежности към самостоятелен обект с
идентификатор 68134.304.135.1.3, в обем на правото на собственост над
площта от 9,45 кв.м. за мазе № 1 и над площта от 15,5 кв.м. за мазе № 3, са
недопустими, поради липса на правен интерес от предявяването им.
Видно от твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба, липсва спор за материално право, като формулираният петитум не
съответства на сочените факти. Ищците обосновават правния си интерес, като
сочат, че се създава „правна несигурност“, което съдът намира за
неоснователно. Обстоятелството, каква е площта на процесните мазета,
посочена в НА от 14.06.2019 г., е неотносимо по отношение на делът на
ищците в идеалните части от общите части на сградата, тъй като по арг. от чл.
40, ал. 1 ЗС, дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни
на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те
притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост. Това
правило съдържа забрана за установяване на други съотношения между
дяловете в общите части, различни от съотношението между стойностите на
отделните обекти, а и изключва възможността да се определи съотношение
между частите в една обща част в размер, различен от съотношението в
частите на други общи части /вж. Решение № 201 от 20.01.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 2616/2018 г., I г.о., ГК; Решение № 41 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 415/2010 г., I г.о., ГК; Определение № 372 от 2.10.2020 г. на ВКС по гр. д. №
1657/2020 г., I г.о.; Решение № 561 от 1.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 492/2010
г., II г.о., ГК/
Определеният по реда на чл. 40, ал. 1 ЗС, размер на дела в общите части
не може да бъде изменян, освен в два случая, посочени съответно в ал. 2 и ал.
3 на чл. 40 ЗС - при надстрояване и пристрояване на сградата, както когато
етажен собственик прехвърли реална част от своя имот на друго лице или при
делба. Когато при учредяване на етажната собственост размерът на дяловете в
общите части на отделните собственици не е бил определен или е определен
неправилно, всеки собственик може да предяви иск за определянето му по
реда на чл. 40, ал. 1 ЗС /вж. Решение № 50 от 21.07.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 2759/2016 г., I г.о., ГК/. В настоящия случай, и такива твърдения не са
напарвани.
Следователно не е налице соченото състояние на „правна несигурност“,
а предявените искове са лишени от правен интерес.
Недопустим е и предявеният иск в условията на евентуалност,
доколкото НА *** II, *** г., в частта относно обстоятелството, че мазе № 1 и
мазе № 3 „са с декларирана площ“ от 70 кв.м., представлява частен
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила
само относно това, че е направено изявление пред нотариуса със съответното
съдържание, но не и че това изявление съответства на действителността.
По изложените съображения исковата молба следва да бъде върната на
осн. чл. 130 ГПК.
3
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК искова молба с № 181064/03.06.2024 г.,
депозирана от И. С. К, К. Х. К, Д. М. Л. и Д. К. Л. срещу В. Х. М., С. К. М., Г.
И. К. и Л. Ц. К., с която са предявени отрицателни установителни искове, за
признаване за установено в отношенията между страните по делото, че всеки
от ответниците, не е собственик на по ¼ ид.част от мазе № 1 и мазе № 3,
представляващи принадлежности към самостоятелен обект с идентификатор
68134.304.135.1.3, с адрес: област София, община Столична, ***, който
самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор 68134.304.135.1,
построена в поземлен имот с идентификатор 68134.304.135, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива - едно, с площ от
177 кв.м., в обем на правото на собственост над площта от 9,45 кв.м. за
мазе № 1, находящо се в североизточната част на сутерена на сградата с
граници: проход, вътрешен двор и от две страни коридор и над площта от
15,5 кв.м. за мазе № 3, находящо се в югозападната част на сутерена на
сградата с граници: мазе № 2, ул. „Княз Борис I“, калканна стена и коридор.“
Определението, подлежи на обжалване с частна жалба, пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4