№ 6407
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110107161 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК от И. П. П.
против М. Д. Б. за заместване съгласието на бащата за пътуване на детето на
страните - Д. М Б., извън територията на Република България - до държави -
членки на Европейския съюз, Турция, Сърбия и Република Северна
Македония, за срок до навършване на пълнолетие на детето, съобразно
допуснатото изменение на иска, през всяка календарна година за следните
периоди от време: от 25 декември до 10 януари; от 01 април до 10 април; от
25 април до 10 май; от 20 юни до 05 юли; от 01 септември до 15 септември,
без ограничения на броя на пътуванията.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето Д. М Б.,
роден на 03.07.2012г. Посочва се, че с решение по гражданско дело №
32458/2016 г. на Софийския районен съд, 80 състав, била одобрена постигната
спогодба между страните, съгласно която бил определен размер на издръжка.
Твърди се, че на детето е бил издаден паспорт, със срок на валидност до
19.04.2026г. Ответникът изразил съгласие детето да пътува в чужбина,
обективирано в нотариално заверена декларация от 10.06.2021 г., като
впоследствие даденото съгласие било оттеглено. Поддържа се, че страните не
могат да постигнат съгласие за исканото заместващо съгласие, както и че
даването му е в интерес на детето.
1
Ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения
иск. Изразява становище, че поисканият период от време е твърде дълъг и
съвпада с периода на лични отношения на бащата с детето, създава
предпоставка за неоснователно ограничаване на контактите му с детето по
време на ваканциите през учебната година, както и за отчуждаване между
ответника и неговия син.
Предявен е и насрещен иск със същото правно основание с искане всеки
един от родителите има право да пътува с детето извън страната за времето,
през което същият упражнява режима на лични отношения, при спазване на
разпоредбите предложения с отговора проект за споразумение.
Прави се искане детето Д. М Б., с ЕГН **********, да има съгласието
на майка си И. П. П. да напуска страната и да се завръща, придружено от
бащата М. Д. Б., с ЕГН **********, в рамките на режима на лични отношения
на бащата с детето, определен със споразумението - неограничен брой пъти и
независимо от посоката и начина на пътуването - до навършване на
пълнолетие на детето. Прави се искане майката И. П. П. да бъде задължена да
предава международния паспорт на детето на бащата М. Д. Б., с ЕГН
**********, при покана от негова страна, отправена поне една седмица преди
деня, в който съгласно определения режим на лични отношения, бащата
следва да вземе детето при себе си.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно и от представеното удостоверение за раждане №
**********/19.07.2012 г. на Столична община, район „Красна поляна“, се
установява, че страните по делото са родители на детето Д. М Б., роден на
03.07.2012 г. в гр. София. Не могат да постигнат съгласие относно въпросите,
свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите
лични документи.
Съгласно чл. 127а от СК спорът между родителите за пътувания на
децата им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за
това, се решава от съда по настоящ адрес на децата. Съобразно разпоредбата
на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната
на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат
2
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойница, попечители, като при разногласие между родителите
спора се решава по реда на чл. 127а от СК.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това при разногласие на родителите, е от
категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който
съдът прави преценка за целесъобразност. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК изискването за
съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването на
детето извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за
определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг
е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за
неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е
защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка
на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден
момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен
това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася само по
отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж
завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по
време и територия пътуване.
Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда
на чл. 127а СК за пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия
родител, са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето,
а това не може да стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и
пространството. Преценката, която съдът следва да направи в производството
по чл. 127а СК, изисква да се съберат доказателства, включително и по
служебен път (по аргумент от разпоредбата на чл. 127а, ал. 3 СК), не само
относно фактите, обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън
границите на страната, но и относно мястото, условията и средата, при които
то ще пребивава. Затова искането на разрешение за пътуване на детето извън
пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така, че да
позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за
наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в
3
чужбина.
По настоящото дело исканията са достатъчно конкретизирани, за да
изпълнят формалните изисквания за редовност на исковата молба и
насрещния иск.
В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а
СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой
пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното
искане с молбата по чл. 127а СК съдът разполага с власт да разреши
конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения,
и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-
важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител
за пътуване в чужбина са интересите на детето /в този смисъл Решение №
403/29.02.2016 г. по гр. д. № 6903/2014 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
86/13.09.2016 г. по дело № 4685/2015 на ВКС, IV ГО, и др./.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България
„всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, като
според чл. 35, ал. 1, изр. 2 от КРБ „това право може да се ограничава само със
закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на
държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, §2 от
Договора за Европейски съюз.
Съдът приема, че в интерес на детето е да пътува извън територията на
Република България, да има възможност до навършване пълнолетие. По този
начин ще придобива впечатления от други държави и ще се разширява
неговия мироглед. Ще може да общува, да упражнява езиковите си познания.
Това ще има положително развитие на личностното му развитие. Не се
констатира вероятност детето да бъде поставено в риск. С исковата молба са
поискани са пътувания до държави, които са страни по Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца, а с отговора на
исковата молба е поискано неограничена възможност за пътуване. Не се
установява родителите да имат намерение да променят местоживеенето на
детето извън страната. Не е спорно, че са трудово ангажирани и със стабилна
4
социална среда в България.
С оглед приетите за установени по делото факти, първоинстанционния
съд приема, че е налице и нужда у детето да пътува свободно с майка си или
упълномощено от нея лице, както и с баща до държавите - членки на
Европейския съюз, по отношение на които държави в случай на неправомерно
отвличане или задържане на дете между държави-членове на ЕС,
компетентността на съдилищата в държавата - член е уредена в чл. 10 от
Регламент (ЕО) 2201/2003. Относно Турция, Северна Македония и Сърбия, по
отношение на които е направено искането в сезиращата съда искова молба,
следва да се посочи, че са страни по Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., а с
Република Северна Македония е сключен договор за правна помощ с
Република България и при евентуално отклонение от съдебното решение,
другата страна има възможност да се ползва от защитата, която предвиждат
посочените международни актове.
Съдът приема, че заместващото съгласие на всеки родител следва да бъде
дадено за следните цели - цел екскурзия, почивка, посещение на исторически
забележителности и географски обекти, а по отношение на майката, която е
отглеждащ родител и във връзка участие на детето в учебни дейности,
културни или спортни прояви.
В интерес на детето е да бъде определен срок от 5 години, считано от
влизане на решението в сила, без промяна на местоживеенето на детето в
Република България, без ограничение на броя пътувания годишно, с
продължителност на всяко за не повече от 10 дни. Посоченият срок е
съобразен с необходимостта от ревизия в отношенията на родителите след
период от време, който обаче не следва да е прекалено кратък, за да не
създава необосновани ограничения за пътуване на детето.
Пътуванията, освен когато са с във връзка с участие на детето в учебни
дейности, културни или спортни прояви, ако са с разрешение на майката не
могат да съвпадат с периода, в който бащата има право да упражнява режим
на лични отношения. Ако са с разрешение на бащата, могат да са само в
периода, в който той упражнява режим на лични отношения с детето.
Последните две условия подлежат на промяна по взаимно съгласие на
родителите.
5
Ограниченията във връзка с пътуването е съобразено частично с
направените от страните искания, както и с интереса му да пътува, но това да
не е за сметка на възможността за пълноценен контакт с другия родител.
По предварителното изпълнение на решението:
Съгласно чл. 127а, ал. 4 СК може да бъде постановено предварително
изпълнение на решението.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за
допускане на предварително изпълнение на решението, тъй като не се
констатират намерения за конкретни пътувания в обозримо бъдеще, които да
се създаде условия да се осуетят при недопускане на предварително
изпълнение.
По разноските:
Ищцовата страна претендира присъждане на разноски, но предвид
характера на производството на спорна съдебна администрация съдът намира,
че разноски не следва да бъдат присъждани – същите остават в тежест на
страните така, както са направени. Нужно е да се отбележи в принципен план,
че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може
да намери приложение в производствата по чл. 127а СК пред първата
инстанция (в този смисъл е част от съдебната практика, която настоящият
състав спорделя: определение №385/25.08.2015 г. по ч.гр.д. №3423/2015 г. на
ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и Определение №
60423 от 29.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3866/2021 г., III г. о., ГК).
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 от СК съгласието на бащата М.
Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ... за пътуване на детето Д. М Б.,
ЕГН **********, придружавано от своята майка И. П. П., ЕГН **********
извън пределите на Република България, до всички държави-членки на
Европейския съюз, както и до Турция, Сърбия и Република Северна
Македония, с цел екскурзия, почивка, посещение на исторически
забележителности и географски обекти, обучение, културни или спортни
прояви, за срок от 5 години от влизане в сила на решението, без промяна на
местоживеенето му в Република България, без ограничения на броя на
пътуванията, с продължителност на всяко не повече от 10 дни, които
6
пътуванията, освен когато са с във връзка с участие на детето в учебни
дейности, културни или спортни прояви, не могат да съвпадат с периода, в
който бащата М. Д. Б., ЕГН ********** има право да упражнява режим на
лични отношения.
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 от СК съгласието на майката И.
П. П., ЕГН **********, с адрес: ...., за пътуване на детето Д. М Б., ЕГН
**********, извън пределите на Република България, придружавано от своя
баща М. Д. Б., ЕГН **********, до всички държави-членки на Европейския
съюз, както и до Турция, Сърбия и Република Северна Македония, с цел
екскурзия, почивка за срок от 5 години от влизане в сила на решението, без
промяна на местоживеенето му в Република България, без ограничение на
броя на пътуванията с продължителност на всяко не повече от 10 дни, които
пътуванията могат да бъдат осъществявани само в периода, в който бащата
М. Д. Б., ЕГН ********** има право да упражнява режим на лични
отношения с детето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7