РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Кърджали, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20255140200535 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1947-000188 от 21.05.2025 г., издадено
от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и е постановено отнемане
на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Х. Г. И.
от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Х. Г. И. твърди, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че не е извършил описаното в акта и наказателното
постановление нарушение. При съставяне на акта и при издаване на наказателното
постановление били допуснати съществени процесуални нарушения на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Сочи, че наложеното му наказание е явно несправедливо и не било съобразено с
обществената опасност на деянието и дееца. Моли за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че жалбоподателят не знаел и
нямал съзнанието, че управлява автомобил с прекратена регистрация, поради което
нарушението не било извършено виновно. Автомобилът бил с поставени регистрационни
табели и водачът нямал съмнения за регистрацията. Освен това, имало и допуснато
процесуално нарушение при описанието на мястото на извършване на деянието. Моли за
отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на направените разноски по
1
делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 12.03.2025 г., около 20.55 часа, жалбоподателят Х. Г. И. управлявал лек автомобил
марка „****“ с рег.№ **** в посока от с.Черноочене към гр.Кърджали. По същото време, на
главен път I-5, 331 км., разклона за с.Патица, той бил спрян за проверка от свидетелите Ю. Р.
и А. А. - полицейски служители в РУ-Кърджали. Контролните органи извършили проверка и
констатирали, че посоченото МПС имало поставени регистрационни табели, но било със
служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП - непререгистрирано
ПС в срок. По този повод на жалбоподателя на място бил съставен и връчен акт за
установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал
без възражение. Съставеният АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, с оглед данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. По случая била образувана
прокурорска преписка вх.№ **** по описа на РП-Кърджали. По преписката била извършена
проверка за установяване на данни за престъпление от общ характер. След извършената
проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 09.05.2025 г. било отказано образуване на
досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и
материалите били върнати на административнонаказващия орган. На 21.05.2025 г.
наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 200 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по
140, ал.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Видно от справка за собственост и регистрация на ППС, лек автомобил марка „****“
с рег.№ **** е собственост на М.Х.И.
От приетата по делото справка по история за ПС „****“ с рег.№ **** се установява,
че на датата 03.03.2025 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистрирано ПС.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на
свидетелите Ю. Р. и А. А., както и приетите по делото писмени доказателства, а именно: Акт
за установяване на административно нарушение от 12.03.2025 г.; Мотивирана резолюция от
2
17.03.2025 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка по история за ПС с
рег.№ ****; Справка за собственост и регистрация на лек автомобил „****“ с рег.№ ****;
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР; Заповед № 292з-1 от 01.01.2022 г. на
директор на ОД МВР-Кърджали; Постановление на РП-Кърджали от 09.05.2025 г. за отказ да
се образува досъдебно производство; преписка вх.№ **** по описа на РП-Кърджали.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Х. Г. И. е
ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, в
редакцията към датата на деянието, гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че
на 12.03.2025 г. на главен път I-5, 331 км., разклона за с.Патица, жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „****“ с рег.№ ****, собственост на друго лице, след като
регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път. Това означава, че към
момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по
съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на
автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна
процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи
несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив,
установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда собственост, и не се
ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация от датата 03.03.2025 г. С оглед наличието на поставени на
определените места регистрационни табели, Х. И., който не е собственик на автомобила, не
е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по управление на
автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните
3
последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната
страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от
жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на
нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил
деянието виновно (умишлено или по непредпазливост), да е знаел или предполагал, че
автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед изложените правни изводи, съдът намира,
че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено договорено възнаграждение в размер на 300 лв., като от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразно с
чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, както и с действителната фактическа и правна сложност на делото.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не
следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1947-000188 от 21.05.2025 г., издадено
от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и е постановено отнемане
на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Х. Г. И.
от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Х. Г. И. от ****, с
4
ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5