Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1555
12.11.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-риадминистративен състав,
на втори ноември две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1783 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. счл.186, ал.4 от ЗДДС.
Съдът е сезиран с жалба, подадена
от “Съникомерс 90“ ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от С. Д. М., със
седалище и адрес на управление гр. Черноморец, ул.”Ален мак” №7 против заповед за
налагане на ПАМ № ФК-135- 0084719/03.08.2020 г., издадена от Д. В.-
началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, в главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б „а” и чл. 186 ал.3
от ЗДДС, за нарушение на във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
година на министъра на финансите по
отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект
–платен паркинг, находящ се в гр.Черноморец, къмпинг «Градина»,
стопанисван от “ Съникомерс 90“ ЕООД и
забрана за достъп до него за срокот 14 дни.
Оспорващата страна “Съникомерс
90“ ЕООД оспорва издадената
заповед за налагане на ПАМ, като твърди че заповедта е незаконосъобразна и
немотивирана, постановена в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Сочи, че нарушение не е извършено, тъй като е
издадена касова бележка, според него, услугата паркинг за цял ден е завършена,
когато клиентът преустанови престоя си, освободи заетото паркинг място и
напусне паркинга. Счита, че заповедта е нецелесъобразна и липсват мотиви за
определения срок от 14 дни. Мотивира искане за отмяна на заповедта, а при
условията на алтернативност да бъде намален срокът на наложената принудителна
административна мярка.Ангажира доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Процесуалният му представител счита заповедта за незаконосъобразна
и съответно прави искане за отмяната й или алтернативно за изменение в частта,
определяща срока. Претендира присъждането на разноски, изразяващи се в 50лв.
–държавна такса и 500лв.-адвокатско възнаграждение, заплатени от жалбоподателя.
Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП,
наложил принудителната административна мярка се представлява от юрисконсулт.
Представена е административната преписка. Ангажира допълнителни доказателства.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства. По
представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на
чл.193 и сл. от ГПК въввр. с чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства приема заустановено от фактическа страна следното:
На 29.07.2020г., в
12,30 часа е извършена проверка на търговски обект - платен паркинг, находящ се в
гр.Черноморец, къмпинг «Градина», стопанисван от “ Съникомерс 90“ ЕООД, от служители на НАП. Около
10,30ч. на посочената дата служителите на НАП спрели, управлявания от тях
автомобил на посочения паркинг на указано от управителя на дружеството М.място.
След което слезли от автомобила и излизайки от територията на паркинга М.поискал
да бъде заплатена сумата от 10лв., представляваща цената на услугата за престоя
на автомобила за цял ден. Сумата била заплатена в брой от Т. С. Б.и приета от С.
М.. След около два часа -12,30ч. служителите се върнали на паркинга, извършили
проверка и установили, че за заплащането не е издадена фискална касова бележка
от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел DEISY EXPERT,
с ИН
на ФУ: DY517251 и ФП №36675724, нито ръчна касова бележка
от кочан с касови бележки. Служителят на НАП е отпечатал дневен финансов
отчет“Х“ с № 000786 от 29.07.2020г. от фискалното
устройство, от който е видно, че горепосочената продажба не е отразена като
регистрирана чрез издаване на фискален бон.
При проверката на касовата наличност е установена фактическа наличност в
размер на 10,00лв. и регистрирана сума чрез фискалното устройство в размер
0,00лв.
Констатациите от проверката били отразени в протокол
АА № 0084719/29.07.2020г.. Не е вписано
възражение в протокола. Във връзка с констатираните нарушения са съставени АУАН
№ 0182048 от 29.07.2020г. за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на горните фактически
данни ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП издал процесната
заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в мотивите на която
е посочил за нарушена нормата на чл.25, ал.1, т.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба
Н-8/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС, чл.186, ал.3 от ЗДДС по отношение на жалбоподателя е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – платен паркинг,
находящ се в гр.Черноморец, къмпинг “Градина“, стопанисван от “Съникомерс 90“ ЕООД и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни.
Заповедта
била връчена лично срещу подпис на управителя на дружеството жалбоподател на
04.08.2020г.
По делото, в качеството на свидетели са разпитани Я. Н. Я.–служител на
НАП, присъствал на проверката и С. М. Д.-приятел на жалбоподателя, работещ в
съседство на обекта.
Свидетелката
Я. Н. Я.посочва, че извършили проверка на платен паркинг на
входа на къмпинг „Градина“, паркирали служебния автомобил около 10:30 часа,
след което тръгнали да излизат от паркинга, но управителят ги настигнал и ги
помолил да заплатят паркинга в момента, като цената била 10 лева за цял ден.
Платили 10 лева и отишли на друга проверка на къмпинг „Градина“, след около 2
часа -12,30 ч. се върнали, касов бон не им бил издаден, а след началото на
проверката извадили дневен финансов отчет, който бил 0 лева. Доколкото си
спомнял колите на паркинга били една или две.
Свидетелят
С. М. Д. в показанията си сочи, че работи на „плод и
зеленчука“, който се намира до паркинга. Описва, че управителят на дружеството
С. М.работи на паркинга, посреща колите, настанява ги, държи си касовия апарат
в ръката и издава касови бележки, ако клиентите искат на момента или когато си
тръгвали, предполага че плащането се извършва, когато се издаде касова бележка.
Според него познавали служебните коли на НАП и затова знаели, че са дошли
проверяващи.
В резултат на служебния и цялостен съдебен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно
нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага,
поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това,
възведен с нормата на чл.
9 от АПК.
Разпоредбата на чл.
146 от АПК
сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице
във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149,ал.1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.Заповедта е връчена
на 04.08.2020г., а жалбата е депозирана пред административния орган на
18.08.2020г.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186,
ал.3 от ЗДДС – началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на
Национална агенция по приходите, който е упълномощен с надлежна заповед на
изпълнителния директор на НАП. Видно от представената Заповед № 2101 от
30.03.2018г. (л.32) на длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ е
назначено лицето, издало заповедта. Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС.
Заповедта е в
предвидената от закона форма и е мотивирана – съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване – наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на обжалвания акт.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. Видно от ал.4 на същата разпоредба условията, редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
определят с наредба на министъра на финансите.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на Министъра на финансите (редакция ДВ, бр.9 от 2020г., в сила от 31.01.2020г.), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от същата
наредба.
В
разпоредбата на чл.25 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006г. /редакция към датата на нарушението/ е посочено, че лицата, задължени да
използват фискално устройство, издават фискална касова
бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен
счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков
път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането.
Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС
указва, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Анализът на
посочените правни норми налага извод, че в конкретния случай дружеството
жалбоподател е било задължено да издаде
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за
извършената услуга –представляваща престоя на
автомобила за цял ден на стойност 10лв. при извършване на плащането.
В жалбата се
извежда твърдение, че в конкретния случай не се касае за неиздаване на фискален
бон. Според жалбоподателя фискален бон се издавал след напускане на клиента от
паркинга. В подкрепа на твърдението си представя фискален бон от 29.07.2020г.,
12,55ч. за сумата от 10лв. Съдът не приема направеното възражение.
Разпоредбите вменяващи задължение за издаване на касови бележки не предвиждат
изключения, при наличието на които същите се издават в момент различен от
момента на покупката/плащането. Задължението е за издаване на касовия бон след
получаване на плащането , дори клиентът да не изчака, за да получи касовия бон,
продажбата задължително се регистрира и касов бон се издава. В конкретния
случай касовият бон бил издаден едва след легитимацията на проверяващите, а не
в момента на плащането, което е станало 2 часа преди проверката. Видно от
Протокол за извършена проверка № 0084719 от 29.07.2020г. проверката е започнала
12,30ч., дневния финасов отчет е 0,00 лв. а представения фискален бон е издаден
12,55ч., т.е. след легитимация и начало на проверката.
От
показанията на свидетеля Я. безспорно се установява, след получаване на
плащането не е издаден фискален бон. Показанията на другия свидетел Д.също не
установяват, че в конкретния случай е издаден фискален бон, напротив свидетелят
посочва по принцип каква е последователността на извършваните от М.действия- посреща колите, настанява ги, държи касовия апарат в ръката си и издава
касови бележки, ако клиентите искат на момента или когато си тръгвали, предполага
че плащането се извършва, когато се издаде касова бележка. По
делото се
установи, че проверяващите заплатили контролната покупка в брой, след като
паркирали автомобила, напускайки паркинга, като това обстоятелство не се
оспорва от страна на
жалбоподателя. По делото не се установи, че след плащането е издаден фискален
бон, напротив фискален бон е издаден около 2 часа след плащането и напускането
на обекта и едва след началото на проверката, следователно бездействието след
заплащането е довело до неизпълнение на задължението за издаване на фискален
бон. Този извод съдът извежда от разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, според която бонът се дължи за
всяко плащане. Плащането е фактическо действие, което е различно от реализиране
на сделката. Важен е моментът на фактическото предаване на сумата, а не други,
като моментът на паркиране на МПС или освобождаване на заетото парко място,
какъвто се релевира в настоящия спор.
Предвид изложеното, съдът приема,
че нарушението е безспорно установено от представените по делото доказателства.
В случай на неиздаване на съответния документ за продажба, компетентният орган
прилага принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни.
Във
връзка с посоченото в жалбата възражение, че процесната заповед била издадена
преди издаване на НП за нарушението, съдът намира за необходимо да посочи, че
това обстоятелство е ирелевантно за спора. Административно-наказателната
отговорност се реализира независимо от налагането на принудителната
административна мярка, тъй като единият акт цели налагане на санкция за
извършено нарушение, а другият съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН
цели да се предотвратят и
преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и
отстранят вредните последици от нарушенията. Следователно общото между двете
процедури е факта на нарушението, но като производства те протичат независимо
едно от друго, поради което издаването на наказателно постановление не е
предпоставка за издаване на Заповед за ПАМ. Отделно от изложеното органът по
приходите правилно се е позовал на нарушаването на цитираната разпоредба и е
упражнил правомощието си по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност
е издал оспорената заповед. В този смисъл контролните органи нямат право на
преценка дали да наложат принудителна административна мярка.
С жалбата е направено
искане, при условията на
евентуалност, съдът да измени заповедта, като
намали срока на ПАМ. При преценка основателността на това искане, следва да се
вземе предвид, че разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС не указва императивно
срок, за който ПАМ да бъде приложена. Относно срока, разпоредбата единствено
установява максималния срок за който ПАМ от съответния вид може да бъде
приложена – 30 дни. В този случай, при определяне срока на мярката в обхвата на
тези 30 дни, административният орган има законово предоставена възможност за
преценка и действа при условията на оперативна самостоятелност. Оперативната
самостоятелност дава възможност на органа да избира между няколко решения,
всяко от които е в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен
целесъобразно. Това е възможност за индивидуален подход към всеки отделен
случай на установено нарушение, при което административният орган се ръководи
освен от правните норми, а и от своя личен опит и установена практика по сходни
казуси. Предвид посоченото недопустим се явява съдебният контрол върху
упражнената оперативна самостоятелност при определяне продължителността на
приложената ПАМ. В този смисъл Решение № 5208 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 14530/2018 г.; Решение № 8968 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2616/2019
г.; Решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г.
Независимо от горното, административният орган е изложил мотиви по
отношение на продължителността на наложената ПАМ, които се възприемат от съда с
оглед установените по делото факти, като съдебният състав намира срока и за
правилно обоснован с оглед необходимостта от защита на обществения интерес,
като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. При наличието
в търговския обект на неиздаване на фискален бон, средно-дневния
оборот е 98,6лв., декларирани финансови резултати –данъчна печалба от дейността
на дружеството за 2019г.-4319лв., за 2018-та година -5905лв.; 2017г. -00,00лв.,
непогасени публични задължения в размер на 1388, 95лв. към 31.07.2020г. посочено
е, че местоположението на обекта с постоянен клиентопоток и средно-дневните
обороти за този тип дейност, декларираният финансов резултат е нереално нисък,
посочено е, че създадената организация на работа позволява част от оборота да
не се отчита през фискално устройство;както и липсата на организация за
създаване на условия търговския обект да се ръководи и да се организира
дейността в него в съответствие е изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г.;
невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновава необходимостта
да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността
за извършване на нови нарушения. Съдът счита, че със затварянето на
обекта за четиринадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални
загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на оспорващата страна,
ще му въздействат предупредително-възпиращо. В този смисъл определената
продължителност на мярката е правилна. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН
принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от
следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Влияние
върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането й,
която в случая е не само на преустановителната, но и на превантивната функция.
Предвид неоснователността на направените
оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът
прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва
да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ЗДДС.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ При този изход на делото следва на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.144
от АПК, във вр. с
чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, да се уважи претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се определи такова към
минимума в размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети
втори състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Съникомерс 90“ ЕООД,
ЕИК: *********, представлявано от С. Д. М., със седалище и адрес на управление гр. Черноморец,
ул.”Ален мак” №7 против заповед за налагане на ПАМ №
ФК-135- 0084719/03.08.2020 г., издадена от Д. В.- началник отдел „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА “Съникомерс
90“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от С. Д. М. да заплати на Националната агенция по приходите сума в размер на
100 лв. –юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: