Решение по дело №570/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН

Образувано е по касационната жалба на „АЙ СИ ЕР СЕРТ“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.*, ап. **, чрез адв. Г. М., служебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, офис *, срещу Решение № 133 от 29.01.2025 г. по а.н.д. № 4108/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 776888-[рег. номер]/01.07.2024г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД Пловдив на НАП, с което на „АЙ СИ ЕР СЕРТ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.*, ап.**, представлявано от И. Н. К., за три отделни нарушения по чл. 86, ал.1, т.1, т. 2 и 3 и ал. 2, вр. с чл. 102, ал. 3, т.1 ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, т. 1 ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС са наложени имуществена санкция в размер на 2370 лв., имуществена санкция в размер на 7675.10 лв. и имуществена санкция в размер на 938.75 лв.

Касационният жалбоподател счита, че решението е незаконосъобразно неправилно и моли да се отмени, като се постанови ново такова, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Счита, че същото не се основава на обоснована преценка на събраните по делото доказателства, издадено е в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като при постановяването му не са спазени съдопроизводствените правила. Излага доводи, че ПРС не се произнесъл по всички възражения и не е изяснил делото от фактическа и правна страна, тъй като не е събрал всички относими доказателства. Иска се отмяна на решението на ПРС и отмяна на потвърденото с решението НП.

Ответникът – директор на Дирекция „Контрол“ В ТД на НАП Пловдив, не взема становище по съществото на спора.

Окръжна прокуратура – Пловдив счита обжалваното решение на ПРС за правилно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок, от лице, имащо правен интерес, за което решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

За да потвърди наказателно постановление /НП/ № 776888- [рег. номер]/01.07.2024г., издадено от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в съответствие с чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при съставянето на им не са допуснати пороци. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите материалноправни разпоредби и е направил извод, че "Ай Си Ер Серт" ЕООД е извършило вменените му нарушения. Според мотивите на съдебния акт при индивидуализиране на наложените имуществените санкции за установените три административни нарушения, наказващият орган правилно е квалифицирал и трите нарушения под чл. 86, ал.1, т.1, т. 2, и т. 3 и ал. 2, вр. с чл. 102, ал. 3, т.1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен на 23.01.2024г., а НП на 01.07.2024г., нарушенията от дата 15.07.2023г., 15.08.2023г., 15.09.2023г. са установени на 23.10.2023г., като е бил необходим по-дълъг период за представяне и проверка, с оглед забавяне от самото дружеството-жалбоподател и наложилите се обстоятелства за продължаване на срока за представяне на документи и за удължаване на проверката.

Прието е от съда, че "Ай Си Ер Серт" ЕООД е данъчнозадължено по ЗДДС лице, установено на територията на страната, същото не е начислило дължимия ДДС по извършени облагаеми доставки /с място на изпълнение по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС на територията на страната/ с предмет - сертифициране по ISO и IFS и по получени облагаеми доставки на услуги съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, с място на изпълнение по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС на територията на страната, с предмет: предоставяне на права за сертифициране, сертифициране за обучение на одитори и обучение на одитори, извършени за данъчни периоди от 22.06.2023 г.- 07.08.2023 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно.

За периода от 23.01.2023г. до 31.05.2023г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.1, изр. първо от ЗДДС в размер над 100 000 лв. /103595,86лв./, описан подробно в Приложение № 1, неразделна част от АУАН. Реализираният облагаем оборот за регистрация по ЗДДС е формиран от предоставени услуги по сертифициране на фирми ISO и IFS.

Клиенти на „АЙ СИ ЕР СЕРТ“ ЕООД са данъчнозадължени лица, съгласно представени фактури за извършени продажби за предоставяне на услуги - сертифициране по ISO и IFS.

Плащанията по извършените продажби са постъпвали по банков път в разплащателната сметка на дружеството. Според писмени обяснения, предоставени от ЗЛ, дейността се извършва на място в организациите, които се одитират.

Извършените продажби с дата на данъчно събитие, съгласно чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за периода 23.01.2023г. - 31.05.2023г. са описани подробно в Приложение № 1, неразделна част от АУАН.

Формиран е извод, че „АЙ СИ ЕР СЕРТ“ ЕООД е следвало да подаде заявление за регистрация по на НАП - Пловдив в срок до 07.06.2023г. включително, съгласно разпоредбата на чл. 96, ал.1, изр. първо от ЗДДС. Заявлението в случая е подадено след законоустановения срок - на 19.07.202Зг. в ТД на НАП - Пловдив с вх.№ 303912303064084/19.07.2023г. и лицето е регистрирано по ЗДДС на 08.08.2023г. с Акт за регистрация по № 160422303226594/02.08.2023г., връчен на 08.08.2023г.

Прието е, че за периода от изтичане на срока за издаване на акт за регистрация /22.06.2023г./ по чл. 101, ал. 6 и ал. 7 от ЗДДС, ако лицето е било подало в срок заявление за регистрация по ЗДДС до датата, предхождаща датата на регистрацията т.е. 07.08.2023г., вкл., „АЙ СИ ЕР СЕРТ“ ЕООД, е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки, както следва:

За периода: 22.06.2023г. - 30.06.2023г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно, „АЙ СИ ЕР СЕРТ ЕООД, не е начислило ДДС в общ размер 2370.00лв. облагаеми доставки на услуги по сертифициране и изнасяне на лекции към данъчно задължени лица - СПЕЙС СЕКЮРИТИ, ТЪРГОВСКО ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА, МЛО ИНТЕРНЕШЪЛНЪЛ, БУЛЛСОФТ, ГЛЮКИТ на обща стойност 14 220.00лв. /в това число данъчна основа: 11850.00 лв. и ДДС в размер: 2370,00лв/, описани подробно в Приложение № 2, неразделна част от настоящия АУАН. Плащанията са извършени по банков път, подробно описани в Приложение № 2.

Данъчното събитие по описаните в Приложение № 2 доставки е настъпило, на основание чл.25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на датата на която е извършена услугата и на същата дата ДДС е станал изискуем на основание чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС.

Ако дружеството е било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по смисъла на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като в срока по чл. 113 ал. 4 от ЗДДС издаде данъчен документ - фактура по чл. 113 ал. 1 от ЗДДС с посочен в нея данък, и отрази издадените от него фактури в дневника за продажби и справката - декларация по ЗДДС за данъчен период 01.06.2023 г. - 30.06.2023г., които е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно в срок: до 14.07.2023 г., включително.

Изложени са мотиви, че на основание чл.67, ал.2 и ал.З от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че същият е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл.53, ал.2 от ППЗДДС. Описано е, че нарушението е извършено на 15.07.2023г. в [населено място] и е открито на 23.10.2023г. с представени документи по имейл на 23.10.2023г., с вх.№ РД-20-6816/24.10.2023г., и получени документи по имейл във връзка с изпратено ИПДПОЗЛ № П-16001623168222-040-001/19.09.2023г., свързани с цитираното искане.

За периода: 01.07.2023г. - 31.07.2023г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно, „АЙ СИ ЕР СЕРТ“ ЕООД не е начислило ДДС в общ размер 7675,10 лв. и за които данъкът е дължим от получателя на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС на обща стойност 5 398,09лв., /в това число данъчна основа: 4498,41лв. и ДДС в размер на 899,63лв/, които доставки са описани подробно в Приложение № 3, неразделна част от АУАН. Плащанията са извършени по банков път, подробно описани в Приложение № 3.

Прието е, че данъчното събитие по описаните в Приложение № 3 доставки е настъпило, на основание чл.25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на датата на която е извършена услугата и на същата дата ДДС е станал изискуем на основание чл. 25 ал. 6 т. 1 от ЗДДС.

Изложени са мотиви, че ако дружеството е било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по смисъла на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като в срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС издаде данъчен документ - фактура по чл. 113 ал. 1 от ЗДДС с посочен в нея данък, респективно като за получените от него облагаеми доставки, за които ДДС е изискуем от получателя - издаде протокол по чл. 117 ал. 1 от ЗДДС в срока по чл. 117 ал. 3 от ЗДДС с посочен в него данък, и отрази издадените от него фактури и протоколи в дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.07.2023г. - 31.07.2023г., които е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно в срок: до 14.08.2023г. включително.

На основание чл.67, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл.53, ал.2 от ППЗДДС. Нарушението е извършено на 15.08.2023 г. в [населено място] и е открито на 23.10.2023г. с представени документи по имейл на 23.10.2023г., с вх.№ РД-20-6816/ 24.10.2023г., и получени документи по имейл във връзка с ИПДПОЗЛ № П-16001623168222-040-001/19.09.2023г.

Описано в решението на ПРС е, че за периода: 01.08.2023 г. - 07.08.2023г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно, „АЙ СИ ЕР СЕРТ“ ЕООД, същото не е начислило ДДС в общ размер 938,75лв. по облагаеми доставки на услуги по сертифициране към данъчно задължени лица на обща стойност 5 632,50лв. /в това число данъчна основа: 4 693,75лв. и ДДС в размер: 938,75лв./, описани подробно в Приложение № 4, неразделна част от АУАН. Плащанията са извършени по банков път, подробно описани в Приложение № 4.

Данъчното събитие по описаните в Приложение № 4 доставки е настъпило, на основание чл.25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на датата, на която е извършена услугата и на същата дата ДДС е станал изискуем на основание чл. 25, ал. 6 т. 1 от ЗДДС.

Прието е, че ако дружеството е било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по смисъла на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като в срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС да издаде данъчен документ - фактура по чл. 113, ал. 1 от ЗДДС с посочен в нея данък, и отрази издадените от него фактури в дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.08.2023г. - 31.08.2023г., които е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно в срок: до 14.09.2023 г. включително.

На основание чл.67, ал.2 и ал.З от ЗДДС размерът на данъка е определен по формулата в чл.53, ал.2 от ППЗДДС. Посочено е, че нарушението е извършено на 15.09.2023г. в [населено място] и е открито на 23.10.2023 г. с представени документи по имейл на 23.10.2023г. с вх.№ РД-20-6816/24.10.2023г. и с получени документи по имейл във връзка с изпратено ИПДПОЗЛ № П-16001623168222-040-001/19.09.2023г. и.

С оглед така установената фактическа обстановка, е издадено процесното НП, като административнонаказващият орган е приел от правна страна, че с описаното са нарушени разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДДС и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102, ал. 3 т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25 ал. 1, ал. 2, ал. 6 т. 1 от ЗДДС - за всички нарушения, описани от т. 1 до т. 3 от обжалваното НП.

ПРС е приел, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Решението е правилно.

Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства, районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал.1 АПК се препраща към тях.

Описаното в АУАН и в НП нарушение, изложената в тях фактическа обстановка безспорно се потвърждават от събраните по делото доказателства, което правилно е възприето също и от районния съд.

Правилни са изводите на ПРС, че ако дружеството е било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по смисъла на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като в срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС издаде данъчен документ - фактура по чл. 113, ал. 1 от ЗДДС с посочен в нея данък, и отрази издадените от него фактури в дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период, които е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период с оглед разпоредбата на чл. 125, ал.5 ЗДДС. Според санкционната разпоредба на чл. 180, ал. 2 ЗДДС от значение е лицето, сочено като нарушител, да не е начислило ДДС по причина, че не е подало заявление за регистрация по ЗДДС и не се е регистрирало по този закон в срок.

Правилен и обоснован е изводът на районния съд, че срокът по чл. 34 ЗАНН е спазен. По същество касационния жалбоподател не отрича това свое бездействие.

По отношение наличието на маловажен случай настоящият състав намира, че предвид тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност, в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл. 86, ал. 2 от ЗДДС.

В тази връзка следва да се посочи, че понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила.

От ответната страна не са претендирани разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Ето защо и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, XXIII-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133 от 29.01.2025 г. по а.н.д. № 4108/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, III наказателен състав

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.