№ 22971
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110141958 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил кумулативно обективно
съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1459,32 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна II“, бл. 43, вх. А, ап. № 24, за периода от
01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 10.01.2022г. до окончателното
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 239,69 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1459,32 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 23.12.2021г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 42,17 лв.– представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Красна поляна II“, бл. 43, вх. А, ап. № 24, за
периода 01.12.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 10.01.2022г. до
окончателното изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 9,15 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 42,17
лв. за периода 31.01.2019г. – 23.12.2021г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
1
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Красна поляна II“,
бл. 43, вх. А, ап. № 24, тъй като ответникът /в качеството си на собственик/ се явява
потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря
за задължението да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно
общите условия.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор. Твърди, че е с постоянно
местоживеенe в Полша и случайно разбрал за настоящото производство. Признава, че е
собственик на имота и е ползвал топлинна енергия, като е заплащал дължимите суми
относно топлоснабдения имот, но в последващ момент не е разполагал с финансова
възможност да заплати начислените суми. Оспорва размера на дължимите суми. Моли за
отхвърляне на иска за мораторна лихва.
Относно международната компетентност:
Действително по делото има данни, че ответникът за известен период от време е
пребивавал постоянно в Полша във връзка с осъществявано от него лечение. Няма съмнение,
че същият по твърдения в исковата молба би имал качеството на потребител по смисъла на
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕПЕС.
Въпреки това съдът намира, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 18, ал.1,
т. 2 от Регламента, която гласи, че другата страна по договора/ Топлофикация София ЕАД/
може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има
местоживеене потребителят.
Това е така, тъй като в чл. 17 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕПЕС са изрично
изброени договорите за които са приложими разпоредбите на чл. 18 и сл., а именно когато:
а)се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски; б)се отнася до
договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за
финансиране на продажбата на стоки, или в)във всички останали случаи, договорът е
сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата
членка, където потребителят има местоживеене, или което с всички средства насочва тези
дейности към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава
членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности.
В случая не се намираме в нито една от гореизброените хипотези, ето защо
приложима би била разпоредбата на чл. 7, ал. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
ЕПЕС, съгласно която срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да
бъдат предявявани искове в друга държава членка по дела, свързани с договор — в
съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение/ в случая в Република
България/.
Още повече следва да се отбележи, че постоянният и настоящият адрес на ответника
са в Република България, като не са били променени съгласно изискването на чл. 99 ЗГР. Той
също така е гражданин на Република България и владее български език, като има и
2
семейство на територията на страната. Също признава, че е получил съобщенията си на
адреса, както и сочи в отговора на исковата си молба, че ще продължи лечението си в
Република България. Ответникът също се явява лично в проведените съдебни заседания. Ето
защо при това положение по-подходящо и за ответника-потребител би било делото да се
разгледа в България, където към настоящия момент пребивава и ще продължи да пребивава.
По тези съображения съдът счита, че е международно компетентен да разгледа
делото.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
С доклада по делото е било изведено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че Д. Т. В. е собственик на топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ж.к.
„Красна поляна II“, бл. 43, вх. А, ап. № 24, съответно потребител на топлинна енергия за
процесния период.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с
3
конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
С оглед горното се приема, че между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
4
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Вещото лице- техник е констатирало при извършената във връзка с експертизата
проверка, че срокът на метрологична проверка на топломер № 60092675 е изтекъл на
23.10.2019г. Топломерът е бил сменен на 11.02.2020г., т.е. за периода 24.10.2019г. до
10.02.2020г. топломерът е бил с изтекъл срок на метрологична годност и с неясна годност.
Измерването на ТЕ постъпила в АС с ултразвуков топломер с изтекъл срок на метрологична
проверка и неясна годност като СТИ е нормативно нарушение. Ето защо вещото лице сочи,
че не би могло да потвърди сумите за ТЕ от сградна инсталация и БГВ за периода
24.10.2019г. до 10.02.2020г., защото са определени в условията на нормативно нарушение.
Като намира, че тези суми са в общ размер от 388,59 лв., който следва да се приспадне от
общо дължимата сума от 1445,01 лв., при което остава да се следва единствено сумата от
1056,42 лв.
Съдът възприема неоспореното заключение на вещото лице относно неясната
метрологична годност на СТИ. Следователно по делото не е установено топломер с №
60092675 да отговаря на изискванията на Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол и ЗИ. При това положение следва да се приеме, че
ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване количеството потребена през
периода 24.10.2019г. до 10.02.2020г. топлинна енергия. Ето защо за този период искът
подлежи на отхвърляне. Той подлежи на уважаване единствено за сумата от 1056,42 лв. за
периодите от 01.05.2018г. до 24.10.2019г. и от 10.02.2020г. до 30.04.2020г.
Сума за дялово разпределение се дължи единствено за съответните периоди - м.05 до
м.10.2018г. и от м.02. до м.04.2020г. Съгласно таблица на стр. 4 от ССчЕ възнаграждението
за дялово разпределение за 3-те месеца от м.02. до м.04.2020г., за които е дължимо, е по 2,48
лв. или общо 7,44 лв., до която сума следва да се уважи искът.
От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период няма данни за
извършени плащания.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
5
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
Лихва се дължи единствено върху сумите за ТЕ за посочените по горе периоди от
01.05.2018г. до 24.10.2019г. и от 10.02.2020г. до 30.04.2020г. Дължимата лихва, изчислена от
съда на осн. чл. 162 ГПК, е 119,83 лв., до която сума следва да се уважи искът.
Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената
услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за
изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по
отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ
от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата
настъпва след отправянето на покана до ответницата. В дадения случай липсват данни
ищецът да е отправял покана до ответника за заплащането на стойността на услугата дялово
разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва да бъде
отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за заплащането
на законовата лихва от предявяването на заявлението до окончателното изплащане –
законова последица от предявяването на иска за стойността на услугата дялово
разпределение (чл. 422, ал. 1 ГПК).
По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за обезщетение за
забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ в размер на 9,15 лв.
Относно разноските:
Предявен размер: 1750,33 лв., Уважена част: 1183,69 лв.; Отхвърлена част : 566,64 лв.
Разноски на ищеца: ДТ заповедно и исково- 70,01 лв./ Внесената ДТ в общ размер от
208,37 лв. съдът намира за неправилно определена, съответно следва да възстанови
разликата от 138,36 лв. по сметка на ищеца./; Депозити за експертизи – 550 лв.. и
юрисконсултско възнаграждение определено в минимални размери за исковото и
заповедното от 150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 770,01 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски от
ответника в размер на 520,73 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Д. Т. В., ЕГН:
6
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна II“, бл. 43, вх. А, ап. № 24, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.07.2022г. по ч.гр.д. №
829/2022г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1056,42 лв.- представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Красна поляна II“, бл. 43, вх. А, ап. № 24, за периода от 01.05.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 10.01.2022г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1056,42 лв. до пълния предявен размер от 1459,32 лв.,
като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 119,83 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 1056,42 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2019г. – 23.12.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 119,83 лв. до пълния
предявен размер от 239,69 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от сумата от 7,44 лв.– представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Красна поляна II“, бл. 43, вх. А, ап. № 24, за
периода 01.12.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 10.01.2022г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7,44 лв. до пълния
предявен размер от 42,17 лв., като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, че Д. Т. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Красна поляна II“, бл. 43, вх. А, ап. № 24, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 19.07.2022г. по ч.гр.д. № 829/2022г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав,
с основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 9,15 лв. – представляваща обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 42,17 лв. за периода
31.01.2019г. – 23.12.2021г.
ОСЪЖДА Д. Т. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна II“, бл.
43, вх. А, ап. № 24, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
7
на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 520,73 лв., разноски по делото.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ по сметка на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, на осн. чл. 4б от ЗДТ надвнесена държавна такса в размер на 138,36 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Бруната България” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8