№ 10032
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110165802 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
13.06.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В А.
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия В А. гр. дело № 65802/2022 г.
по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Г. Б. Г., А. Б. Г., С. Г. Г., И. А. Г. и А. Г.
Г., в която се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „..................., аб. № 244129, като била доставена
топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.
Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 5734,21 лева за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в
забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на
869,18 лева за периода от 15.09.2020 г. до 12.09.2022 г. Излага съображения, че е
предоставил и услугата дялово разпределение, поради което ответниците му дължали сумата
от 54,51 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово
разпределение за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г., както и сумата от 11,40 лева –
1
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до
12.09.2022 г. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което имал
правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено по отношение
на ответниците, че дължат разделно претендираните суми, както и присъждането на
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника С. Г.,
с който претенциите се оспорват. Поддържа, че абонатния номер е на друго лице, а част
ответниците били студенти, които се издържали от родители им. Иска отхвърляне на
исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника И. Г.,
като е направен отвод за недопустимост на претенциите за дялово разпределение и
мораторна лихва, тъй като ако същите били дължими, то те били предоставени от трето
лице, поради което била налице хипотезата на чл. 26 ГПК. Твърди, че от представените
доказателства не можело да се установи, че е собственик, респ. съсобственик по отношение
на процесния имот, което обосновава подробно. Поддържа, че претенцията за лихви била
неоснователна, тъй като не бил изпадал в забава. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК останалите ответници не са подали отговори на
исковата молба и не са изразили становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
2
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ № 23, т. XX, нот. д. № 3623/1981 г., като се
установява, че А.сандър К Г. е бил станал собственик на следния недвижим имот:
Апартамент № 96, находящ се в гр. ......................
Приложено е Удостоверение от ГИС-София изх. № 68-00-818/07.06.2021 г., като се
установява, че имот находящ се в гр. ................... – е идентичен с имот в ж. к. .................
От Удостоверение за наследници № 2405/21.07.2009 г. се изяснява, че А.сандър К Г. е
починал на 12.07.2009 г., като е оставил за наследници по закон: И. А. Г. (син – арг. чл. 5, ал.
1 ЗН), Б А. Г. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и С. Г. Г. (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).
Представено е Удостоверение за наследници изх. № УГ01-7765/08.01.2022 г., като се
установява, че Б А. Г. е починал на 07.03.2019 г., като е оставил за наследници по закон: А.
Б. Г. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Г. Б. Г. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и А. Г. Г. (преживяла
съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).
С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че безспорно е
установено, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот, поради което се
установява, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
3
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление на имот,
която е отчитана на базата на реален отчет, както и топлинна енергия за сградна инсталация,
както и топлинна енергия за БГВ – отчитана на базата на реален отчет. Експертът е посочил,
че за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. стойността на потребената топлинна енергия е в
размер на 6000,65 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период няма извършени
плащания с които вземанията да са погасени. Вещото лице е посочило, че размера на
мораторната лихва за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 43,42 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, както на въпросите поставени от страните в откритите съдебни
заседания, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода
на правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Въпреки това, съдът следва да отчете и факта на извършеното
плащане, което следва да се вземе предвид.
4
С оглед кредитираното заключение на СТЕ, съдът намира, че претенцията за
главницата за топлинна енергия е доказана пълно и главно, като същата следва да бъде
уважена – при спазване на основания принцип в български граждански процес – за
диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК).
Въпреки това, ответникът И. Г. е навел своевременно надлежно възражение за
погасителна давност, което следва да бъде разгледано.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
30.09.2022 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което всички вземания преди 30.08.2019 г. са
погасени по давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
30.09.2019 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тоест, вземанията за периода м.05.2019 г. до м.06.2018 г. (включително) са погасени по
давност за сумата от 53,56 лева. Следователно искът за главницата следва да бъде уважен за
сумата от 1857,84 лева за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., като за разликата до
пълния предявен размер от 1911,40 лева и за периода от м.05.2019 г. до м.06.2018 г.
(включително), искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед на горното и за пълнота трябва да се изтъкне, че тъй като прексрибиращото
възражение (ексцепцията за давност) има относително действие, то същото ползва
единствено страната, която е въвела надлежно възражението в процеса, но не й останалите
страните – ответници, които не само, че не са направили надлежно възражение за давност в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 133 ГПК, но и също така са в хипотеза на обикновено
другарство, поради което по аргумент от правилото на чл. 216, ал. 1 ГПК процесуалните
действия на останалите другари нито ползват, нито вредят на страната.
По отношение претенцията за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото
лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е установено, че цената на
услугата се дължи. Тоест, претенцията следва да бъде уважена за процесния период, като
възражението за давност на ответника И. Г. в тази му част е неоснователно, тъй като към
момента на предявяването на претенцията, давността за това вземане не е била изтекла,
5
въпреки че се прилага погасителната давност по чл. 111, б. „в. ЗЗД – доколкото периода на
претенцията е м.09.2019 г. до м.04.2021 г.
В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно и своевременно
задълженията си, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод,
че ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо и при приложение на нормата на
чл. 162 ГПК, съдът намира, че претенцията следва да се уважи, както следва:
- по отношение на ответника Г. Б. Г., А. Б. Г. и А. Г. Г. – за сума от по 91,75 лева за
периода 15.09.2020 г. до 12.09.2022 г., като за разликата до пълния предявен размер от 96,57
по отношение на всеки от тези ответници претенцията следва да бъде отхвърлена
- по отношение на ответника С. Г. Г. за сума от по 275,25 лева за периода 15.09.2020
г. до 12.09.2022 г., като за разликата до пълния предявен размер от 289,73 лева, искът следва
да бъде отхвърлен;
- по отношение на ответника И. А. Г., претенцията следва да бъде уважена за сумата
от 267,54 за периода 15.09.2020 г. до 12.09.2022 г., като за разликата до пълния предявен
размер от 289,73 лева, искът следва да бъде отхвърлен – като в случая съдът с оглед
правилото на чл. 119 ЗЗД и с оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК е извършил аритметично
пресмятане на сумата, чрез използване на математическо съотношение между дробите.
Необходимо е да се спомене, че в случая съдът е взел предвид и императивната
норма на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
(действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.), мораторна лихва в случая не се дължи
за посочения период на извънредното положение, като в тази насока съдът е взел предвид и
размера на установената от ССчЕ мораторна лихва, за периода на действие на разпоредбата
на закона.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Останалите доводите на ответница С. Г. не следва да бъдат обсъждани, тъй като са
ирелевантни за правния спор по същество.
По отношение на останалите съображения, които са развити от ответниците в о. с. з.
от 15.05.2023 г., съдът намира, че от една страна същите са преклудирани, поради което не
6
следва да се обсъждат. Въпреки това трябва да се отбележи и факта, че същите са
ирелевантни, тъй като ЗЕ в нормата на чл. 153 ЗЕ не свързва фактическото живеене, респ.
ползвана на имота с дължимостта на сумите за топлинна енергия. Подобни отношения не са
предмет на настоящото производство, а следва да се разрешат по вътрешните отношения
между съсобствениците на имота.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат както ищеца, така и ответниците.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно уважената част от исковете,
следва да му се присъди сумата от 1010,94 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и първоинстанционното производство,
както следва:
- за ответника Г. Б. Г., А. Б. Г. и А. Г. Г. сумата от по 112,13 лева;
- за ответниците С. Г. и И. Г. сумата от по 336,38 лева.
Ответникът И. Г. е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
му е предоставена безплатна правна помощ, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл. 36 ЗАдв. следва да му се присъди сумата от 8,00
лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Б. Г., ЕГН: .............., с адрес:
гр. ......................, А. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ...................... и А. Г. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ......................, че дължат всеки от тях на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
..................., със седалище и адрес на управление: гр. ....................., на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от по 637,13 лева, представляващи главница за
незаплатена цена на топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия
при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж. к. „..................., аб. № 244129, ведно със законната лихва от 30.09.2022 г.
(датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане), както и сумата от по 91,75 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2020 г. до 12.09.2022 г.,
както и сумата от по 6,04 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. (датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане), като ОТХВЪРЛЯ исковете за мораторни лихви върху главниците за топлинна
енергия за сумите от по над 91,75 лева до пълните предявени размери от по 96,57 лева,
както и исковете за мораторни лихви върху главницата за дяловото разпределение за сумата
от по 1,27 лева за периода от 31.10.2019 г. до 12.09.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.10.2022 г. по ч. гр. д. №
53159/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Г. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ........................, че дължи на ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на
7
управление: гр. ....................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 1911,40 лева, представляващи главница за незаплатена цена на топлинна енергия
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „..................., аб.
№ 244129, ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. (датата на подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане), както и сумата от 275,25
лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на топлинната енергия за
периода 15.09.2020 г. до 12.09.2022 г., както и сумата от 18,14 лева, представляващи цена
на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.09.2022 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане), като ОТХВЪРЛЯ исковете за мораторни
лихви върху главниците за топлинна енергия сумата над 275,25 до пълния предявен
размер от 289,73 лева, както и иска за мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение за сумата от 3,80 лева за периода от 31.10.2019 г. до 12.09.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.10.2022
г. по ч. гр. д. № 53159/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. А. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ........................, че дължи на ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на
управление: гр. ....................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 1857,84 лева, представляващи главница за незаплатена цена на топлинна енергия
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от
м.07.2019 г. до м.04.2021 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „..................., аб.
№ 244129, ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. (датата на подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане), както и сумата от 267,54
лева – мораторна лихва върху главницата за цената на топлинната енергия за периода
15.09.2020 г. до 12.09.2022 г., както и сумата от 18,14 лева, представляващи цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.09.2022 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане), като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на
доставената топлинна енергия за сумата над сумата от 1857,84 лева до пълния предявен
размер от 1911,40 лева и за периода от м.05.2019 г. до м.06.2018 г. (включително), както и
исковете за мораторни лихви върху главниците за топлинна енергия сумата над 267,54 до
пълния предявен размер от 289,73 лева, както и иска за мораторна лихва върху
главницата за дяловото разпределение за сумата от 3,80 лева за периода от 31.10.2019 г. до
12.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 11.10.2022 г. по ч. гр. д. № 53159/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Г. Б. Г., ЕГН: .............., А. Б. Г., ЕГН: ********** и А. Г. Г., ЕГН:
********** да заплатят всеки разделно на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................., сумата от по
112,13 лева, представляващи деловодни разноски за заповедното и първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП С. Г. Г., ЕГН: ********** и И. А. Г., ЕГН: ********** да заплатят
всеки разделно на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................., сумата от по 336,38 лева, представляващи
деловодни разноски за заповедното и първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................... да заплати на адвокат ВЕСЕЛИН В. Т. от САК, л. н.
**********, сумата от 8,00 лева – представляващи дължима адвокатско възнаграждение за
8
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е поставеновено при участието на трето лице-помагач „ПИ“ ООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9