№ 653
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Йоана П. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20211100105860 по описа за 2021 година
Предмет на делото са иск с правно основание чл. 439 от ГПК и иск с
правно основние чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, при условията на обективно
кумулативно съединяване.
С искова молба с вх.4457 от 08.06.2020г. депозирана пред Окръжен съд
Пазарджик С.А.Л., ЕГН **********, чрез адв.Л.Л., ПАК - пълномощник е
предявил срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, при условията на обективно кумулативно
съединяване отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК за признаване за
установено, че ищецът С.А.Л., не дължи на ответника „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****
паричната сума 198 607,89 лв. от които олихвяема сума - главница в размер на 95
005.64 лв., ведно със законната върху лихва, считано от 16.11.2011 г. до
08.06.2020 г., в размер на 82 799.66 лева; неолихвяема сума - 20 802.59 лв.,
включваща: договорна лихва по договор за кредит в размер на 16 484.75 лв., сума
в размер на 4 114.05 лв. разноски по ч. гр. д.№ 4811/2011 г. по описа на Районен
съд - Пазарджик, такси в размер на 198.79 лв. и 5 лв. за издаване на изпълнителен
лист по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 4811/2011 г. на PC-Пазарджик,
която сума е предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 20199040401011
на ЧСП Х.П., per. №904 от КЧСИ, поради погасяване на вземането давност в
периода от 30.08.2013г. до 30.08.2018г., както и кондикционен иск с правно
основние чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждане на ответното „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****,
да върне на ищеца С.А.Л., сумата от 1 980 лв. като получена на отпаднало
основание, която сума е удържана по изп.д. № 2019904040101 на ЧСИ Х.П. в
1
периода от м.декември на 2019 г. до момента на предявяване на иска –
08.06.2020г. вследствие на наложен запор на трудовото възнаграждение на
ищеца. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение по договор за банков кредит от
15.10.2007 г. по заявление на ответната банка по ч.гр.д. № 4811/2011 г. на РС
Пазарджик срещу него на 18.11.2011 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист. По молба на „Ю.Б.“ АД на 20.06.2012 г.
било образувано изп.д. № 287/2012 г. на ДСИ при PC- Пазарджик. Твърди се, че
на 30.08.2013 г. от страна на банката-взискател е било поискано от ДСИ
пристъпване към принудително изпълнение върху възбранения имот чрез
извършване на опис, оценка и изнасянето му на публична продан. Твърди, че с
молба от 11.04.2017 г. от страна на взискателя е поискано производството да бъде
продължено от ЧСИ П., искането е било уточнено с молба от 22.12.2017 г. и с
резолюция от 08.01.2018 г. на ДСИ е разпоредено изпращането на делото на ЧСИ
П.. Твърди, че на 10.01.2018 г. съдебният изпълнител е образувал изп.д.
№20189040400017 по своя опис и с постановление от 12.06.2018 г. ЧСИ П. е
прекратил изпълнителното производството по това дело на основание чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК и на основание чл. 433, ал.2 от ГПК било постановено вдигане на
наложените запори и възбрани. Твърди се, че с молба от 31.01.2019 г. ответната
банка е поискала насрочване на опис на движими вещи и запор на банкови сметки,
а с молба от 05.11.2019 г. е било поискано връщане на оригинала на
изпълнителния лист, както и на преписи от заповедта за изпълнение и други
книжа по делото.
Сочи се още, че с друга молба от 05.11.2019 г. взискателят е представил
отново пред ЧСИ Х. П. върнатия му изпълнителен лист и е поискал образуване на
ново изпълнително дело, като е посочил изпълнителни способи налагане на
възбрана върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот и изнасянето му
на публична продан, както и налагане на запор върху вземания на длъжника по
негови банкови сметки. На същата дата - 05.11.2019 г. ЧСИ П. е образувал изп.д.
№ 20199040401011, като на 29.11.2019 г. на ищеца като длъжник е била връчена
покана за доброволно изпълнение, бил е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение и считано от м.декември на 2019 г. от работната му заплата се
правят удръжки в размер на 330 лв. и сумите се превеждат по сметка на ЧСИ, като
се извършват разпределение и преводи по сметка на взискателя. Сочи се още, че
по искане на ЧСИ П. до АВ е вписана възбрана върху недвижим имот на
длъжника, находящ се в гр. Пазарджик на ул.****, както и върху два броя ниви в
2
землището на с. Лесичово, обл. Пазарджик. Посочва, че на 06.03.2020 г. е
извършен опис на имота в гр. Пазарджик и е изготвена и представена по делото на
16.03.2020 г. оценъчна експертиза, както и че предстои насрочване на публична
продан. Твърди, че размерът на задължението според поканата за доброволно
изпълнение възлиза общо на сумата 198 607,89 лв. Заявява, че сумите по
изпълнителния лист са погасени по давност, тъй като предвидените в закона
давностни срокове са изтекли, а изп.д. № 20199040401011 на ЧСИ Х.П., peг. №904
от КЧСИ е заведено след изтичането им. Твърди, че последното изпълнително
действие е било инициирано от банката-взискател с молбата от 30.08.2013 г., след
което е последвало бездействие на взискателя в периода от 30.08.2013 г. до
11.04.2017 г., когато е било поискано прехвърляне на делото от ДСИ при ЧСИ П..
Ищецът поддържа, че в периода от 30.08.2013г. до 30.08.2018г. е изтекла
петгодишната погасителна давност за вземанията на взискателя. Счита, че не
могат да бъдат приети за изпълнителни действия, прекъсващи давността,
последвалите искания за продължаване на делото от ДСИ и за изпращането му на
ЧСИ П., както и завеждането на делото от ЧСИ П. на 10.01.2018 г. и
прекратяването (перемирането) на изп.д. № 17/ 2018 г. на ЧСИ П. с
постановлението от 12.06.2018 г. Твърди, че затова не дължи и събраната от ЧСИ
сума в размер на 1980 лв. чрез удръжки от трудовото му възнаграждение след м.
декември на 2019 г. Затова претендира да се установи, че не дължи на ответната
банка сумата 198 607,89 лв. поради настъпила петгодишна погасителна давност в
периода от 30.08.2013 г. до 30.08.2018 г., както и да бъде осъдена банката да му
заплати сумата 1980 лв. като платена на отпаднало основание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника „Ю.Б."АД. В него е изложено становище за неоснователност
на исковата претенция. Твърди се, че „Ю.Б."АД е кредитор на ищеца С.Л. като
кредитополучател по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения" -
Покупка Д0576/15.10.2007 г. В резултат на неизпълнение на задълженията от
страна на длъжника за заплащане на дължимите погасителни вноски, от Банката е
подадено заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, във връзка с което са издадени Заповед
за изпълнение и Изпълнителен лист от 07.12.2010 г. по ч.г.д. № 4811/2010г. по
описа на PC Пазарджик, приложен към исковата молба. Заповедта за изпълнение е
влязла в сила. Въз основа на така описания изпълнителен лист е било образувано
първоначално изпълнително дело № 20125220400287 по описа на ДСИ при РС -
гр. Пазарджик, което впоследствие е прехвърлено при ЧСИ Х.П., per. № 904 на
3
КЧСИ, под номер 20189040400017 по негов опис. След неговото прекратяване е
образувано ново изпълнително дело № 20199040401011 при същия частен
съдебен изпълнител. Ответникът поддържа, че с молбата за образуване на всяко
от двете изпълнителни дела има направени искания от взискателя за извършване
на изпълнителни действия срещу длъжника. Счита, че сумите, посочени от ищеца
не са погасени по давност, тъй като в рамките на изпълнителното производство
давността е многократно прекъсвана с извършването на редица изпълнителни
действия, като наложени запори, вписани възбрани, извършвани описи и др. В
отговора е направено искане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК дружество „К. БГ"
ЕАД, ЕИК **** да бъде привлечено като трето лице - помагач на страната на
ответника „Ю.Б." АД.
Ответникът обосновава искането с оглед сключен Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 27.03.2020 г. на основание чл. 99 ЗЗД, с който „Ю.Б." АД
(цедент) е прехвърлила на „С.Г.Г." ЕАД, ЕИК **** (цесионер) с настоящото
фирмено наименование „К. БГ" ЕАД, всички вземания на Банката към
кредитополучателя С.А.Л., в качеството му и на ЕТ „С. - С.Л.", ЕИК ****,
включително по процесния договор за кредит, ведно с всичките им привилегии,
принадлежности и лихви.
С определение № 260266 от 26.01.2021г. Окръжен съд Пазарджик е
прекратил образуваното гр.д.№300/ 2020г. по описа на ПОС и на основание
чл.118, ал.2 във вр. чл.105 ГПК е изпратил делото по подсъдност на СГС.
С определение №2412 от 17.09.2021г. постановено в настоящото исково
производство, като трето лице помагач на ответника, на основание чл.219 ГПК е
конституирано «К. БГ» ЕАД, ЕИК **** (с предходно наименование „С.Г.Г."
ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. ****.
В открито съдебно заседание ищецът чрез адв.Л. поддържа предявените
искове, претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представя писмено
становище, в което оспорва предявения иск.
Третото лице помагач «К. БГ» ЕАД не се представлява в о.з.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, преценявайки доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, като се установява и от приетите писмени доказателства, че със
4
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК от 18.11.2011г. издадена по ч.гр.д.№ 4811/2011 г. на РС Пазарджик,
е разпоредено С.А.Л., да заплати на „Ю. И Е.Д.“АД, сумата от 111 689, 18 лв., от
които 95005, 64 лв. главница по договор за кредит от 15.10.2007г., 16 484, 75 лв.
договорна лихва, 198,79 лв. такси, ведно със законна лихва считано от 16.11.2011
г. до изплащане на вземането, както и 4114,05лв. разноски в заповедното
производство./препис на л.21 от приложеното гр.д.№300/ 2020г. по описа на ОС -
Пазарджик/
На 18.11.2011г. в полза на „Ю. И Е.Д.“АД по ч.гр.д.№ 4811/2011 г. на РС
Пазарджик, въз основа на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е издаден и
изпълнителен лист за сумата от 111 689, 18 лв., от които 95 005, 64лв. главница,
16 484, 75 лв. договорна лихва, 198,79 лв. такси, ведно със законна лихва от
16.11.2011 г. до изплащане на вземането, както и 4114,05лв. по заповедното и 5 лв.
разноски за изпълнителен лист. /л.20 от гр.д.№300/ 2020г. по описа на ОС -Пазарджик/
Видно от приложеното в заверен препис изп. дело № 287/ 2012г. по описа
на ДСИ при РС Пазарджик, същото е образувано по молба на „Ю. И Е.Д.“АД с вх.
№ 1324 от 30.05.2012 г., с която от съдебния изпълнител е поискало образуване
на изпълнително дело срещу С.А.Л., за принудително събиране на сумите по
изпълнителен лист от 18.11.2011г. издаден по гр.д.№ 4811/2011 г. на РС
Пазарджик. В молбата по чл.426 от ГПК взискателят е поискал проучване на
имущественото състояние на длъжника и изпращане на покана за доброволно
изпълнение, като не е посочен способ за изпълнение на паричното задължение. С
постановление от 20.06.2012г. на ДСИ М.С. е образувано изпълнително дело
срещу длъжника С.А.Л. на основание изпълнителен лист от 18.11.2011г. издаден
по ч.гр.д.№ 4811/2011 г. на РС Пазарджик, като е разпоредено изпращане на
покана за доброволно изпълнение до длъжника и извършване на проучване на
имущественото му състояние. ПДИ не е връчена длъжника, видно от приложената
разписка от 10.08.2012г., с отбелязване от страна на връчителя, че лицето не
открито на адреса. На 26.03.2013г. е наложена възбрана върху недвижим имот на
длъжника представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.504.45.1.23 с адрес гр.Пазарджик, ул.****, сграда №1.
С молба от 30.08.2013 г. взискателят „Ю. И Е.Д.“АД, чрез адв. З.К. –
пълномощник, направил искане да се пристъпи към принудително изпълнение
върху възбранения имот чрез насрочване на опис, оценка и изнасянето му на
публична продан. /л.67 от изп. дело № 287/ 2012г. по описа на ДСИ - РС Пазарджик/
С резолюция от 25.02.2014г. съдебният изпълнител разпоредил назначаване
5
на особен представител на длъжника от АК – Пазарджик, след което делото да се
докладва за насрочване на опис. С писмо от 21.03.2014г. АК – Пазарджик,
уведомила съдебния изпълнител, че ще определи особен представител на
длъжника по изп. дело № 287/ 2012г., след като взискателя депозира сумата от
1700 лв., съгласно чл.10 от Наредба №1 /2004г. Взискискателят е уведомен, ч
следва да внесе сумата от 1700лв. адвокатско възнаграждение за особен
представител на 28.04.2014г./ л.92 от изп. дело № 287/ 2012г. по описа на ДСИ - РС
Пазарджик/ Това указание не е изпълнено от взискателя.
С молба от 11.04.2017 г. депозирана по изп. дело № 287/ 2012г. по описа на
ДСИ - РС Пазарджик взискателят „Ю.Б.“АД поискал изпълнителното дело да
бъде продължено от ЧСИ Х. П../л.93 от изп. дело № 287/ 2012г. по описа на ДСИ - РС
Пазарджик/
С постановление от 08.01.2018 г. на ДСИ М.С. е разпоредено изпращането на
делото на ЧСИ Х. П. на основание чл.427, ал.5 ГПК./л.99 от изп. дело № 287/ 2012г.
по описа на ДСИ - РС Пазарджик/
С постановление от 10.01.2018 г. ЧСИ Х. П., предвид постъпилото искане от
ДСИ при РС Пазарджик завел стар номер дело 287 /2012г. под номер 17 /2018 по
описа му, като указал да се уведомят страните за новия номер на изпълнителното
производство, да се уведоми взискателя да заплати дължимите такси и да посочи
способ за принудително изпълнение./л.1 от приложеното изп. дело №
20189040400017 по описа на ЧСИ Х.П./ С постановление от 12.06.2018 г. ЧСИ
П. е прекратил изпълнителното производството по изп. дело № 20189040400017
на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради това, че в продължение на две
години взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия. /л.11 от
приложеното изп. дело № 20189040400017 по описа на ЧСИ Х.П./
С молба вх.№ 9112 от 05.11.2019 г. взискателят „Ю.Б.“ АД поискал да му
бъдде върнат оригинала на изпълнителния лист, както и на преписи от заповедта
за изпълнение и други книжа по делото. /л.15 от приложеното изп. дело №
20189040400017 по описа на ЧСИ Х.П./
Видно от молба вх.№ 9113 от 05.11.2019 г. взискателят „Ю.Б.“ АД е
представил отново пред ЧСИ Х.П. върнатия му изпълнителен лист идаден на
18.11.2011 год. и поискал образуване на ново изпълнително дело, като е посочил
изпълнителни способи налагане на възбрана върху ипотекирания в полза на
взиискателя недвижим имот на длъжника и изнасянето му на публична продан,
както и налагане на запор върху вземания на длъжника по негови банкови сметки.
6
С протокол от 05.11.2019 г. ЧСИ П. е образувал изп.д. № 20199040401011,
разпоредил да бъде наложена възбрана на имота на длъжника и след внасяне на
дължимите такси да се насрочи опис и продан./л.10 от приложеното изп.д. №
20199040401011/ Покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20199040401011 е
връчена на ищеца Л. на 29.11.2019г., като с нея на длъжника е поканен в
двуседмичен срок да заплати задължение към „Ю.Б.“ АД по изпълнителен лист
издаден на по ч.гр.д. № 4811 /2011 год. на РС Пазарджик в размер на 202 557 лв.,
в т.ч. олихвяема сума - 95 005.64лв., ведно със законна лихва възлизаща към
момента на 77 706,30лв., както и 20 802.59лв. неолихвяема сума. /л.41 от изп.д. №
20199040401011/ На 29.11.2019 г. на С.А.Л. е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение и считано от м.декември на 2019 г. от работната му заплата са
удръжки в размер на 330 лв. /писмо от 29.11.2019г- ИАРА на л.45 от изп.д. №
20199040401011/
С постановление от 20.07.2020г. изпълнителното произвадство по изп.д. №
20199040401011 на ЧСИ Х.П. е спряно, предвид постъпила молба от длъжника и
приложена към нея обезпечетелна заповед от 16.07.2020г. издадена по в.гр.д.
№291 /2020г. по описа на Апелативен съд Пловдив.
С разпореждане от 26.10.2020г. на частния съдебен изпълнител, като
взискател по изп.д. № 20199040401 е конституиран „К. БГ“ АД в качеството му
на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 27.03.2020 г./ л.150
от приложеното изп.д. № 20199040401011/
От приетото неоспорено заключение на назначената съдебно – счетоводна
експертиза с в.л. Ю. Б. Х. се установява, че удържаните суми, след наложен запор
на трудовото възнаграждение на ищеца С.А.Л. в Изпълнителна агенция
„Рибарство и аквакултури“ за периода м. декември 2019 г. - м. юни 2020 г. са
наредени от работодателя с банкови преводи по сметка на ЧСИ Х.П. в „Обединена
българка банка“ АД (IBAN: ****) и възлизат на сумата 2 310,00 лв. Вещото лице
след извършена проверка е констатирало, че ЧСИ Х.П. е превел от сметката си в
„Обединена българка банка“ АД на взискателя „Ю.Б.“ АД сумата от общо 2
231,60 лева по изп. дело№ 20199040401011.
Приетото неоспорено заключение на назначената съдебно – счетоводна
експертиза, съдът възприема като обективно и кореспондиращо на приетите писмени
доказателство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
7
По иска с правно основание чл. 439 ГПК
По допустимостта: Отрицателния установителен иск е процесуално
допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване
правото на иск.
По същество:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
В настоящия случай искът е предявен от длъжника срещу взискателя по
изпълнително дело № 20199040401011 по описа на ЧСИ Х.П., образувано въз
основа на изпълнителет лист, издаден на - първия въз основа на Заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК издадена по ч.гр.д. № 4811 /2011 год. на РС
Пазарджик.
В казуса спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона
погасителна давност по отношение на процесните вземания към 05.11.2019 г. -
датата на подаване на молба от „Ю.Б.” АД до ЧСИ Х.П., и прекъсвана ли
давността за процесните вземания с изпълнителни действия по предходните
изпълнителни дела, а именно – изпълнително дело № 287/2012г. по описа на ДСИ
при РС Пазарджик, както и изп. дело № 20189040400017 по описа на ЧСИ Х.П.,
образувани по молба на „Ю.Б.” АД срещу С.А.Л., въз основа на изпълнителен
лист издаден на 18.11.2011г. по ч.гр.д. № 4811 /2011 год. на РС Пазарджик.
Погасителна давност е последица от бездействието на кредитора.
Давността, съгласно чл.116 б. "в" ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по
т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се
прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността -
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
8
вземане за събиране или вместо плащане и т. н.; както и действията, с които
давността не се прекъсва - образуването на изпълнителното дело, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на
длъжника и др. В случая, безспорно се установи, че последното искане за
изпълнително действие по изп. дело № 287/2012г. по описа на ДСИ при РС
Пазарджик./ образувано по молба на „Ю.Б.” АД срещу С.А.Л./, е депозираната на
30.08.2013г. с вх.№1934/ 30.08.2013г. молба от взискателя за насрочване на
публична продан на ипотекиран в полза на банката недвижим имот на длъжника.
Установи се, че държавния съдебен изпълниетел не е насрочил публична продан и
не е извършил други изпълнителни действия, тъй като не са изпълнени указанията
му дадени по реда на чл.47, ал.6 ГПК за внасяне на депозит за назначаване на
особен представител на длъжника. Поради непоискването и неизвършването на
изпълнителни действия на основание чл.433 т.8 ГПК, перемпция е настъпила ex
lege, по силата на закона.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения по т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти, което в случая ЧСИ Х.П. е прогласил в
постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 12.06.2018 г.
на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
В хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение, всички
предприети изпълнителни действия по него се считат обезсилени, така че те също
не са прекъснали давността, дори и да са били от вида на посочените в чл. 116 б.
"в" ГПК, според задължителното за прилагане и съобразяване ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед задължителните указания на ВКС, решаващия състав намира, че
съгласно чл.110 от ЗЗД, вр. с чл.117, ал.2 ЗЗД, петгодишна давност е започнала да
тече от 30.08.2013 г./датата на последното поискано взискателя изпълнително
действие/ и е изтекла на 30.08.2018 г. Ответникът по иска „Ю.Б.” и взискател по
изпълнението, едва на 05.11.2019 г. е депозирал молба с вх. №9113 от
9
05.11.2019 г. до ЧСИ Х.П., за образуване на изпълнително дело с приложен
изпълнителен лист от 18.11.2011г. издаден по ч.гр.д. № 4811 /2011 год. на РС
Пазарджик и с посочен изпълнителен способ. Ето защо, образуването на
изпълнително производство по изп.д. № 20199040401011 по описа на ЧСИ Х.П.,
рег. № 904 от КЧСИ, е станало след изтичане на петгодишния давностен срок
по чл. 110 ЗЗД.
Изложените съображения налагат извода, че правото на принудително
изпълнение на вземането по изпълнително дело № 20199040401011 по описа на
ЧСИ Х.П., рег. № 904 от КЧСИ, възлизащо към 08.06.2020 г. на сума 198 607,89
лв. от които олихвяема сума - главница в размер на 95 005.64 лв., ведно със
законната върху лихва, считано от 16.11.2011 г. до 08.06.2020 г., в размер на 82
799.66 лева; неолихвяема сума - 20 802.59 лв., включваща: договорна лихва по
договор за кредит в размер на 16 484.75 лв., сума в размер на 4 114.05 лв.
разноски по ч. гр. д.№ 4811/2011 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, такси в
размер на 198.79 лв., е погасено по давност, поради което не се дължи от ищеца
С.А.Л.. Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 2 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и следва да се уважи за посочените
суми.
За пълнота следва само да се отбележи, че с разпоредбата на чл. 118 ЗЗД не
се отрича възможността длъжникът да изпълни доброволно задължението си и
след изтичането на давността, което обаче изключва противното разрешение /за
допустимост на принудителното изпълнение/, дори то да се основава на
аргументи, изведени от общия правен принцип на справедливостта.
С оглед на изложеното, така предявеният иск отрицателен установителен иск
с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъде счетен за основателен и да
бъде уважен така, както е предявен.
По осъдителния иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД
От събраните по делото доказателства се установява след горепосочената
дата - 30.08.2018 г., на която вземанията на кредитора по изп. лист от
изпълнителен лист от 18.11.2011г. издаден по ч.гр.д.№ 4811/2011 г. на РС
Пазарджик, са погасени по давност, принудително да са събрани от ищеца суми в
производството по изп. дело № 20199040401011 по описа на ЧСИ Х.П.. Сумите са
получени от ответника без основание, предвид установеното по делото погасяване
на правото му да претендира същите чрез принудително изпълнение, предвид на
което и на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат върнати на ищеца С.А.Л..
10
От заключението на приетата съдебно – счетоводна експертиза се установи, че за
периода от м.декември 2019г. до 08.06. 2020 г. за удовлетворяване вземанията на
кредитора «Ю.Б.».АД от вземането на С.Л. за работна заплата са удържани и
преведени на ЧСИ Х.П. суми в общ размер на 2 310,00 лв. Установи се, че общия
размер на получените от ответника в резултат на проведеното принудително
изпълнение на погасените му вземания по процесния изпълнителен лист е сумата
2 231,60 лева, за която и предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се явява основателен.
Предвид диспозитивното начало и невъзможността за произнасяне «плюс
петитум» кондикционния иск следва да бъде уважен в предявения размер от
1980лв.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на
ищеца Л.за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 8
338.52лв., от които 8 038.52 лв. за внесена държавна такса и 300лв. депозит за
СсчЕ./ списък по чл.80 ГПК на л.41 от делото/
На адв.Л.Л. - процесуален представител на ищеца, на основание чл.38, ал.1,
т.3 от ЗА се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство в размер на 5 780 лв. съразмерно на
уважената част от исковете в настоящото производство, какт и 1834.05лв.
адвокатско възнаграждение в производството по обезпечаване на предявения иск
пред ПлАС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.439 ГПК
предявен от С.А.Л., ЕГН **********, чрез адв.Л.Л. пълномощник срещу „Ю.Б.“
АД, ЕИК ****, че С.А.Л., ЕГН **********, адрес гр.Пазарджик, ул.“****, не
дължи на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, сумата 198 607,89 лв., от които олихвяема сума -
главница в размер на 95 005.64 лв., ведно със законната върху лихва, считано от
16.11.2011 г. до 08.06.2020 г. в размер на 82 799.66 лева; неолихвяема сума - 20
802.59 лв., включваща: договорна лихва по договор за кредит в размер на 16
484.75 лв., сума в размер на 4 114.05 лв. разноски по ч. гр. д.№ 4811/2011 г. по
описа на Районен съд - Пазарджик, такси в размер на 198.79 лв., която сума е
предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 20199040401011 на ЧСП Х.П.,
11
per. №904 от КЧСИ, ПОРАДИ погасяване правото на принудително
изпълнение по давност.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“****, да заплати на С.А.Л., ЕГН **********, адрес гр.Пазарджик,
ул.“****, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от 1 980 лв. получена без
основание по изп.д. № 2019904040101 по описа на ЧСИ Х.П. в периода от
м.декември на 2019 г. до предявяване на иска – 08.06.2020г.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“****, да заплати на С.А.Л., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата 8 338.52 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, да заплати на адв. Л.Л. –АК Пазарджик,
на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, сумата от 5780 лв. адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете в настоящото
производство и 1834.05лв. адвокатско възнаграждение в производството по
обезпечаване на предявения иск пред ПлАС.
Решението е постановено, при участие на трето лице помагач «К. БГ» ЕАД,
ЕИК **** (с предходно наименование „С.Г.Г." ЕАД), със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Витоша, ул. ****, на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12