Решение по дело №2178/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1028
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 5 август 2020 г.)
Съдия: Силвия Димитрова Обрешкова
Дело: 20203110202178
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                               Година  2020                             Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                  ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На   шести юли                                   Година  две  хиляди и двадесета

 

В публично съдебно заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 

 СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

 като разгледа докладваното от съдията

 

 АНД                                 № 2178                       по описа за 2020 г.

 

 за да се произнесе взе предвид следното

 

      Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Б.П. против  Електронен фиш серия К № 3427143 на ОД на МВР –Варна, с който за  нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП на М.П. е наложено наказание глоба в размер на 400лв.

 

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен, издаден в нарушение на процесуалните правила. Оспорва фактическите констатации.

По съществото на делото въззивникът моли отмяна на ЕФ. Не била отчетено отклонението на радара и само за превишаване с 1  км.ч. в повече случаят преминавал в хипотезата на по- тежко наказуемо деяние.

 

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Лукова, която не се явява в съдебно заседание, становището си по същество изразява в писмени бележки.

 

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

        На 29.02.20 г. в 08.31 часа, автомобил „Рено Меган Сценик” с рег. В 7410 НА, собственост на М.Б.П.,*** в посока бул.“Република“ в гр.Варна, срещу магазин „Лидл“, със скорост от 81 км.ч. при въведено ограничение на скоростта 50 км.ч.

        За това бил издаден процесният електронен фиш. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство- преносима система за видеоконтрол.

        Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – материалите по АНП, вкл. разпечатка от техническото средство, разпечатка за собственост на автомобила, протокол за използване на АТС, протокол за метрологична проверка, удостоверение за одобрен тип и други. Като конкретни и непротиворечиви, съдът кредитира показанията на св. Върбанов.

 

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        Възраженията на жалбоподателя са несъстоятелни.

        Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство,  нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.  По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено.В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира дата на съставяне. Липсата й не е съществено процесуално нарушение. Следва да бъде съобразено естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. 

                От доказателствата по АНП се установява, че АТСС е одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с приложените към АНП Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.

        На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип, се наблюдава ясно автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя.

        Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно наказателния процес.       

        ЕФ е издаден срещу собственика М.Б.П. в съответствие с чл.188 ал.1 от ЗДвП. Чл.189 ал.5 предвижда анулиране на ЕФ, ако в 14 дневен срок собственикът посочи лицето, на  което е предоставил автомобила. Въззивникът не е посочил в 14 дневен срок друго лице да е управлявало автомобила. Видно от приложената по делото разпечатка от база данни на сектор ПП, именно М.П. е собственик на превозното средство.

        Видно от приложената по делото разпечатка със снимка,  установената скорост на МПС е 84 км.ч., а въззивникът е наказан за движение със скорост 81 км. ч., поради което е несъстоятелно и възражението му за това, че не била приспадната възможната допустима грешка при отчитане на скоростта. Превишаването на скоростта е с над 30 км.ч. и е допуснато в населено място, поради което правилно лицето е наказано на основание чл. 189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

        Показанията на св.Върбанов не променят горните изводи. От тези показания, както и от приложената към преписката снимка става ясно, че скоростта от 84 км. ч. е отчетена при движение на автомобила по бул.“Владислав“, в посока от дома на въззивника към бул.“Република“, където се намира магазин „Практикер“. Скоростта е установено с годно техническо средство и не са налице основания показанията му да не се кредитират. Св.Върбанов  заявява, че не е наблюдавал какво показва скоростомера на автомобила.

        Доказателствата са достатъчни за изясняване на фактическата обстановка и не се налага събирането на други такива.

 

На осн. чл. 63 ал.3 от ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило ведно съдебно заседание, съдът намира, че същото следва да е в минимален размер от 80 лв.

Въззивната страна не е правила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

 

        Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3427143/2020 г. на ОД на МВР –Варна, с който за  нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП на М.П. е наложено наказание глоба в размер на 400 лв.

 

ОСЪЖДА М.Б.П. да заплати в полза на ОД на МВР – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 / осемдесет/ лева.

 

            Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                          СЪДИЯ :