Р
Е Ш Е Н И Е
№ 524
гр.Перник, 08.06.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на десети май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на
секретаря ВЕРОНИКА ВЕСКОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 07967 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена
ОТ: С.Д.Н.,
ЕГН ********** адрес: *** чрез адвокат И.В.В., № ********** от ЕРА адрес: ***
СРЕЩУ
"ЕЛЕКТРИСИТЕ"
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Райко Даскалов №1 -
Бизнес комплекс Перник, ет.2, ап.б, ЕИК *********, представлявано от Ирена Д.
Алекова - управител
с
искане да бъде осъдено ответното дружество "Електрисите"ЕООД да
заплати на С.Д.Н., ЕГН: **********,
1.
Сума в общ размер от 8622,95 лв. /осем хиляди шестотин двадесет и два лв. и
0,95 ст./ по вземания за:
- Дължимо брутно трудово възнаграждение за
месец април 2016г. в размер на 1388,64 лв. ведно със законната лихва за забава
от 210,26 лв., считано от 26 май 2016г. до датата на подаване на исковата молба
- Дължимо брутно обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 138,86 лв.
- Дължимо обезщетение за забава в размер
на 21,03 лв. върху дължимата сума по обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, считано от 26 май 2016г. до датата на подаване на исковата молба
- Дължимото брутно обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на 5961,52 лв.
- Дължимо обезщетение за забава върху
обезщетението за неспазено предизвестие в размер на 902,64 лв. считано от 26
май 2016г. до датата на подаване на исковата молба.
Ищеца
твърди, че по силата на трудов договор №192 от 11.01.2016 г. и допълнително
споразумение за предоставяне на временна работа, при условията на чл.68, ал.1,
т.2 и чл.107р и сл. от Кодекса на труда, се е намирал в трудово-правно
взаимоотношение с "Електрисите " ЕООД - гр. Перник на длъжност "****".От
14.01.2016г. е започнал изпълнението на трудовите си задължения във френското
предприятие ползвател SAS АТСЕ, където съгласно споразумението за предоставяне
на временна работа е трябвало да работи до 14.06.2016г. Изпълнявал е
добросъвестно възложените му задачи, но на 01.03.2016г. договорът му е бил
прекратен със заповед № 192 от 01.03.2016г. поради "завършване на определената
работа". Трудовото възнаграждение за месец февруари 2016г. му било
начислено, но не е изплатено, като посочената от "Електрисите" ЕООД
причина е неизплащане на дължимите суми отстрана на френското предприятие
ползвател. Начислено, но неизплатено е и обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск за 3 /три/ дни, чиито размер е определен от Работодателя
съобразно минималната работна заплата, посочена в трудовия договор, което е
направено в разрез с разпоредбата на чл.177, ал.2 от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Размерът следва
да е определен на базата на брутната сума за месец април 2703,37 лв. т.е.
среднодневното възнаграждение следва да бъде в размер на 128,73 лв. или брутния
размер на полагащото се за три дни обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск възлиза на 386,20 лв. Същевременно не е получил и никакво обезщетение за
неспазеното предизвестие от страна на работодателя, в разрез с разпоредбата на
чл.326, ал.2, изречение последно, установяваща, че "срокът на
предизвестието при срочен трудов договор е три месеца, но не повече от остатъка
от срока на договора". В допълнителното споразумение, подписано в деня на
подписване и на трудовия договор, е упоменато, че периода, за който ще работи в
предприятието ползвател АТСЕ е от 14.01.2016 до 14.06.2016г., но видно от
заповедта за прекратяване обезщетение за неспазено предизвестие не е отбелязано
и съответно не е начислено.
Към
момента, нито работодателят е изплатил дължимите трудови възнаграждения, нито
застрахователното дружество е извършило валидно плащане по застрахователната
полица, поради което за доверителя ми се поражда правния интерес за образуване
на настоящото исково производство.
Ответникът,
в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по
установените в ГПК способи е депозирал отговор, в който сочи, че не оспорва, че
е начислено трудово възнаграждение на ответника за месец април 2016г., което не
е изплатено по обективни причини, на следващо място ответникът твърди, че
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от ищеца е правилно
изчислено. Относно обезщетението за неспазено предизвестие ответникът не
оспорва размера му. Ответникът твърди, че има сключен Договор за предоставяне
на персонал с френското предприятие- ползвател SAS АСТЕ, въз основа на който е
изпратил на работа четирима работника, сред които и ищеца. Последното дружество
обаче има неизплатено задължение към ответника на стойност 79 708,50 евро, за
което има влязло в сила осъдително решение, което не е изпълнено. В същото
време ответника има сключена застраховка „Обща гражданска отговорност –
отговорност на работодателя“, сключена между ответника и третото лице- “ОЗК-
Застраховане”АД, с което има висяща административна процедура.
В открито съдебно
заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
в открито съдебно заседание, редовно призован не
се представлява.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
Ответникът не оспорва, че е начислено трудово възнаграждение на
ответника за месец април 2016г., което не е изплатено по обективни
причини. Ответникът твърди, че има
сключен Договор за предоставяне на персонал с френското предприятие- ползвател
SAS АСТЕ, въз основа на който е изпратил на работа четирима работника, сред
които и ищеца. Последното дружество обаче има неизплатено задължение към
ответника на стойност 79 708,50 евро, за което има влязло в сила осъдително
решение, което не е изпълнено. В същото време ответника има сключена
застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“,
сключена между ответника и третото лице- “ОЗК- Застраховане”АД, с което има
висяща административна процедура.
С определение от 29.01.2018г. ПРС е конституирал “ОЗК- Застраховане”АД
като трето лице помагач на страната на ответника. Същото е изразило становище,
че исковете са неоснователни, необосновани и недоказани, поради което и иска
отхвърлянето им като неоснователни. Евентуално се иска намаляване размера на
така предявените искове.
След като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно неплатеното трудово възнаграждение:
От приетите по делото доказателства се установява, че между „Електрисите“
ЕООД и ищеца С.Д.Н. е бил сключен трудов договор №213/29.03.2016г., по силата
на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „****“ срещу основно месечно
трудово възнаграждение от 420 лв., платимо веднъж месечно до 25-то число.
Същият трудов договор е сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване
на определена посочена в договора работа.
От същата дата по делото е представено допълнително споразумение за
предоставяне на временна работа на основание чл. 107с, ал. 2 КТ между ищеца и
„Електрисите“ ЕООД / на л.8 от делото/ при посочени параметри на временната
работа, вкл. място на работата в Република Франция, заплата 10 евро/час и дата
на явяване в предприятието-ползвател 01.04.2016г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че трудовият договор, сключен между
страните попада под регламентацията на раздел VІІІ"в" от КТ- чл.
107р- чл. 107ч, а именно за осигуряване на временна работа, като ответникът е
дружество осигуряващо временна заетост, а френското дружество е предприятието
ползвател. Предприятието, което осигурява временна работа е единствен
работодател, тъй като именно то сключва и прекратява трудовия договор,
упражнява дисциплинарната власт, осъществява здравното и социално осигуряване
на лицето и съгласно чл. 107с, ал. 5, т. 1 и 2 КТ е длъжно да начислява във
ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника и да плаща на
работника полагащото му се трудово възнаграждение. В тази връзка налице е
процесуална и материална легитимация на ответника да отговаря по предявените
искове, а доколкото ответникът и предприятието ползвател отговарят солидарно –
чл. 107у, ал. 3 КТ, ищецът-кредитор може сам да реши от кого от солидарните
длъжници да търси вземането си - чл. 122, ал.1 ЗЗД, но ответникът не може да
противопоставя на кредитора личните възражения на останалите съдлъжници – чл.
122, ал. 3 ЗЗД, каквото е това за моментната неплатежоспособност на
предприятието ползвател. Освен това финансовите възможности на
работодателя-ответник или на предприятието ползвател да заплати трудовото
възнаграждение на работника не оказват влияние върху договорните отношения на
страните в настоящото производство, тъй като съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД
обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на
задължението, не го освобождава от отговорност, поради което възражението на
ответника в обратен смисъл е неоснователно.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза протоколите
за извършената работа и отработените
часове за всяка седмица са подписани от предприятието- ползвател и от
работника. На база на предоставени документи от ползвателя работодателят е
начислявал по ведомостите за заплати отработените суми. Вещото лице посочва, че
неплатената обща сума на ищеца е в размер на бруто трудово
възнаграждение за м. април 2016 в размер на 1388,64 лева. Законна лихва за
забава от 210.65 лв. за периода от 26.05.2016г. до 21.11.2017г. Брутното
трудово възнаграждение за м. април 2016г. в размер на 1388,64 лева. Законна
лихва за забава в размер на 210.65 лв. за периода от 26.05.2016г. до
21.11.2017г. Съдът намира, че следва да присъди не брутното а нетното трудово
възнаграждение на ищеца, тъй като това е сумата която същия следва да получи
предвид, че работодателя при заплащането на трудовото му възнаграждение,
съгласно действащото законодателство, е длъжен да преведе дължимите суми за
данъци, социални осигуровки и пр. От горното следва, че след като ищеца получи
нетното си възнаграждение, неоснователно би получил лихва за забавено плащане,
изчислена върху брутното му трудово възнаграждение, която не му е дължима.
Спорно по делото е това дали начисленото възнаграждение за положения
труд в Република Франция представлява допълнително трудово възнаграждение с
постоянен характер. В разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата
и организацията на работна заплата, е установено, че за допълнителни
възнаграждения с постоянен характер се считат тези, които се изплащат постоянно
заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в
зависимост единствено от отработеното време. В настоящия случай това
допълнително възнаграждение е начислявано всеки месец, което се установява от
представените фишове за заплати, т. е. същото е постоянно за уговорения период
в споразумението към трудовия договор. От значение е обстоятелството, че
обсъжданото възнаграждение е в пряка зависимост от отработеното време. Предвид
изложеното съдът намира, че възнаграждението за положения труд при френското
предприятие ползвател представлява допълнителни възнаграждения с постоянен
характер и същото следва да се включи в брутното трудово възнаграждение при
изчисляване му, както и по реда на чл. 177, ал. 1 КТ на възнаграждението за
ползвания платен отпуск.
По
делото е спорно, и дали изплатената сумата от 293,38 лева, начислена във фиша
за заплати, като авансово плащане е част от трудовото възнаграждение на ищеца.
Видно от събраните доказателства, включително и гласни такива, тази сума е била
изплатена за пътуването до Франция и завръщането в Р. България на ищеца,
съгласно НСКСЧ. Предвид на това съдът приема, че посочената сума не е част от
трудовото възнаграждение на ищеца а изплатени разходи за транспорт.
Предвид гореизложеното и в съответствие с диспозитивното начало ПРС
намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца установените суми за
незплатените трудови възнаграждения, като за разликата до пълните предявени
размери исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
При присъждане на горепосочената сума съдът взе предвид нормативната уредба за
начисляване на трудово възнаграждение, а не извършените от ответното дружество
осчетоводявания на дължимите суми.
Съгласно чл.4 от трудовия договор трудовото възнаграждение се дължи до
25-то число месечно, поради което и върху неплатените трудово възнаграждения от
се дължи и законна лихва за периода и
размера, цитирани по горе и посочен от вещото лице, като и в този случай за разликата до пълния
размер исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът следва да присъди и законната лихва върху неплатените трудови възнаграждения, считано
от датата на предявяване на иска - 21.11.2018г. до окончателното изплащане на
главниците.
Относно неплатените обезщетения:
Не се спори по делото, че по време на трудовото правоотношение ищецът не
е ползвал платен годишен отпуск за 2016г. За него е възникнало правото да
ползва един ден платен годишен отпуск, който той не го е използвал, поради
което и във фиша за заплата за м. април 2016 е отразено и дни в обезщетение по
чл. 224 от КТ. Спорен е размера на
обезщетението, което се дължи за този ден.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата брутната работна заплата се
състои от основна работна заплата и
допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в
наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор. Съобразно чл.
15 НСОРЗ допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези,
които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Според чл.
17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на
възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по
чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над
основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда,
и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
Предвид гореизложеното съдът намира, че допълнителното възнаграждение,
уговорено със споразумението е такова с постоянен характер и следва да се вземе
предвид при определяне на брутното трудово възнаграждение по чл.17, ал.1 НСОРЗ.
Съдът намира, че при определяне
размера на дължимото обезщетение, предвид правилото на чл.177, ал.1 КТ, следва
да вземе брутното трудово възнаграждение за месец април 2016г. в размер на 1388,64лв.,
което е за 10 отработени дни, или
дължимото се на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 1 ден
е в размер на 138,86 лв. И в този случай, следва да бъде посочено, че сумата от
138.86 лв. е изчислена в брутен размер,.
На основание чл.86 ЗЗД съдът следва да присъди и законната лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на иска- 21.11.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
Съгласно константната съдебна практика задължението за обезщетение е
парично и поради договорния характер на отговорността на работодателя и липса
на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва
върху обезщетението се прилагат общите правилата на ЗЗД относно неизпълнение на
задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение макар да става изискуемо от
деня на прекратяване на трудовото правоотношение е нужна покана на кредитора за
изпадане в забава на длъжника- чл.86, ал.2 ЗЗД. Когато липса покана, лихвата се
дължи от деня, в който е предявен искът. В този смисъл Тълкувателно решение №
3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г. на ОСГК на ВС. Ищецът не е представил
доказателства за отправена покана за изплащане на обезщетението, поради което и
искът за присъждане и на суми
представляваща обезщетение за забава за периода 26 май 2016г. до датата на
подаване на исковата молба, следва да
бъде отхвърлени като неоснователни.
Относно претендираното обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение без
предизвестие:
Не се спори по делото, че процесният трудов договор е сключен на осн.
чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на определена посочена в договора
работа:строително- ремонтни дейности на строителни обекти и завършване на
външна фасада и вътрешни строителни ремонтни дейности в самите обекти. Със
споразумението е посочен и срок на извършване на работата: от 14.01.2016г. до
14.06.2016г.
Не се спори по делото, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
със Заповед №001/15.04.2016г. поради завършване на определената работа на
основание чл.325, ал.1, т.4 КТ.
Съгласно задължителната съдебна практика разпоредбата на чл. 325, ал.1,
т.4 КТ предвижда специфично основание за прекратяване на срочния трудов договор
за определена работа, при което е достатъчно в заповедта за прекратяване на
трудовия договор по чл. 325, ал.1, т.4 КТ да бъде посочено,че основанието е
завършването на определената работа. Затова обаче е необходимо още при
сключване на договора тя да бъде достатъчно ясно и точно определена по обем и
качество. При неяснота относно определената работа трудовият договор по чл. 68,
ал.1, т.2 КТ подлежи на тълкуване съгласно чл. 20 ЗЗД. В този смисъл е и
Решение № 10 от 30.01.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 971/2017г.
Съдът намира, че в процесния случай с трудовия договор най- общо са
посочени извършваните строително- монтажни работи, които са конкретизирани с
допълнителното споразумение като предприятие- ползвател, месторабота и срок: от
14.01.2016г. до 14.06.2016г.
Ответното дружество само е посочило като краен срок за завършване на
работата по договора-14.06.2016г., като не е ангажирало по делото доказателства
за евентуално предсрочно завършване на работата до края на месец април 2016г.
В същото време от показанията на свидетелите К.Б.И. и П.Г.К. е видно, че
строително- монтажните работи на процесния обект са продължили и след края на
месец април 2016г., тоест работата не е била свършена.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е имал валиден срочен трудов
за извършване на строително- монтажни дейности с определен срок 14.06.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.326, ал.2 КТ срочния трудов договор се прекратява
предсрочно с тримесечно предизвестие, доколкото последното не надвишава
остатъка от срока на договора. Съгласно чл.220, ал.1 КТ работодателят, който
може да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и
преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на работника
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на
предизвестието.
Предвид гореизложеното съдът намира, че като е прекратил трудовия
договор, считано от 01.03.2016г. ответникът е бил длъжен да заплати на ищеца
обезщетение за неспазено предизвестие от три месеца.
По изложени по- горе съображения при определяне размера на дължимото
обезщетение, предвид правилото на чл. 228 КТ, следва да вземе брутно трудово
възнаграждение за месец април 2016г. в
размер на 1388,64 лв. или дължимото се на ищеца обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение без
предизвестие е в размер на 4165.92
лв., поради което и искът следва да бъде уважен до този размер, като за
разликата до пълния претендиран размер искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД съдът следва да присъди и законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска- 21.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
По изложени по- горе съображения лихвата върху обезщетенията по КТ се
дължи от датата на поканата, а когато липса покана, лихвата се дължи от деня, в
който е предявен искът. Ищецът не е представил доказателства за отправена
покана за изплащане на обезщетението, поради което и искът при присъждане на
сумата от 902,64 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.05.2016г.-
21.11.2018г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно
застраховката:
От приетите два броя застрахователни полици по застраховка „Обща
гражданска отговорност, секция I "Отговорност на работодателя“ /стр.58-67/
се установява, че между ответника
„Електрисите“ ЕООД и третото лице-
помагач Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД е бил сключен договор за застраховка със
застрахователно покритие сумите, които застрахованият на законно основание е
отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на
работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов
договор за осигуряване на временна работа със срок на валидност за по 12 месеца на всяка или общо периода на
застрахователно покритие е за времето от 17.04.2015г. до 16.04.2017г.
Не се спори, че дължимата се застрахователна премия е платена, поради
което съдът намира за безспорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на
работодателя“, сключена между ответника и третото лице на основание чл. 74е,
ал. 2, т. 7 ЗНЗ.
С молба от 21.06.2016г. управителят на ответното дружество е уведомил
„ОЗК-Застраховане“ АД, че е получил писмо от предприятието- ползвател, че не
може да изпълни задълженията си по договора в размер на 79 708,50 евро,
поради което и ответникът не може да изплати задълженията си спрямо
работниците, включително и спрямо ищеца.
Видно от уведомление за щета с №457/24.06.2016г. със същото
„Електрисите“ ЕООД е уведомила на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД-София, за щета,
открита на 20.06.2016г. в 13,00ч., която се изразява в неплащане на възнагражденията
за положен труд в предприятието-ползвател, в което временно е бил зает и
ищецът.
По делото е представено писмо в превод от френски до „Електрисите“ ЕООД
и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, в което френското дружество-ползвател заявява, че
e в състояние на неплатежоспособност не разполага със средства за изплащане на
дължимите се трудови възнаграждения на персонала. Прието е и Определение
№7/31.01.2017г. на съда в Бордо, с което френското дружество е осъдено да
заплати на „Електрисите“ ЕООД сумата от 79708,50евро представляващи неплатени суми по договор
между страните. От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза е видно,
че френското дружество не е извършило плащания в полза на „Електрисите“ ЕООД, няма
постъпили плащания от френското дружество по процесния договор, поради което и
ответникът не е извършвал плащания към ищеца и другите работници. По сметката
на ответника има постъпили плащания по други договори.
По
разноските за настоящето производство:
Ищецът е поискал да му бъдат
присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1100,00лв. Насрещните страни са направили възражение за прекомерност на
заплатения адвокатско хонорар.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът
може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не
може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г.
ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК
се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Съдът обаче намира, че доколкото се касае за шест
обективно съединени иска и заплатеното от ищеца възнаграждение е под
минималните размери по Наредба №1. Поради това и възражението за
прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение е неоснователно. Поради това и съдът намира, че
следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 753,11лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
съответствие с уважената част от исковете.
Съдът намира, че предвид разпоредбата на чл.78,
ал.10 ГПК на третото лице- помагач не следва да се присъждат разноски, въпреки
направеното искане от същото в обратен смисъл.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за
производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка
на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 558.33 лв. Освен
това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 120,00лв.,
представляваща направени по делото разноски за експертиза.
С оглед изложеното Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник,
ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6,
да заплати на С.Д.Н., ЕГН **********
адрес: ***, сумата от 1388,64лв., представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за месец април 2016г., сумата от 210,26 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 26.05.2016г.- 21.11.2017г., както и законната лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на иска- 21.11.2017г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник,
ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6,
да заплати на С.Д.Н., ЕГН **********
адрес: ***, сумата от 138,86 лв., представляваща брутния размер на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за един ден за 2016г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 21.11.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за
присъждане и на сумата от 21,03лв., представляваща обезщетение за забава
плащането на главницата за периода 26.05.2016г.- 21.11.2017г.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник,
ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6,
да заплати на С.Д.Н., ЕГН **********
адрес: ***, сумата от 4165,92 лв., представляваща брутния размер на
обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска- 21.11.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за
главница за разликата до пълния му предявен размер от 5961,52 лв., както и за
сумата от 902,64 лв., представляваща обезщетение за забава плащане на
главницата за периода 26.05.2016г.- 21.11.2017г.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник,
ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6,
да заплати на С.Д.Н., ЕГН **********
адрес: ***, сумата от 753,11 лв., представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
Присъдените суми да бъдат заплатени по следната
банкова сметка ***в. И.В.В.: IBAN: *** „Банка Пиреос България“АД.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник,
ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6,
да заплати по сметка на Пернишки
районен съд сумата от 678,33 лв., представляваща направени по делото разноски,
от които сумата от 558,33 лв., представляващи дължимата се държавна такса и
сумата от 120,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението
в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника ОЗК-Застраховане“ АД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.