№ 2456
гр. София, 03.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20221000502717 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 8.12.2021 г. на ищците В. Ц. П., Б. В. П. и Д. В. С. срещу
решението от 12.11.2021 г. по гр. д. № 8522/2015 г. на Софийския градски съд, І-14 състав, в
частта, с която е прекратено исковото производство по положителните установителни искове за
собственост върху описаните сгради.
В жалбата бланкетно се твърди, че в прекратителната част решението било неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
Ответниците Д. С. И., А. С. Н., С. В. С., Ч. Т. И., И. Т. И., М. Г. Г., Г. В. Л., П. В. Д., В. В. М., Г.
К. К., В. С. В., Х. М. М., О. П. Б., К. П. К., И. Х. Г., П. Г. С., Р. М. Г., Е. Г. С., М. Т. Т., С. А. К., Б.
К. С., М. И. Р., А. И. С., Г. Д. Д., С. Д. С., Л. Д. С., Л. И. А., В. Й. Б., К. Б. Д., Ц. В. Ц., Р. В. Б., З. Ж.
Д. и Д. Н. Д., в писмения отговор на процесуалния си представител оспорват жалбата.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
частната жалба и възраженията на въззиваемите, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. Н. П. /на чието място на осн. чл. 227 ГПК са
конституирани В. Ц. П., Б. В. П. и Д. В. С. / с искова молба от 2.07.2015 г. срещу Д. С. И., А. С.
Н., С. В. С., Ч. Т. И., И. Т. И., Б. И. А. /на чието място на осн. чл. 227 ГПК са конституирани Ц. В.
Ц. и Р. В. Б./, М. Г. Г. , Б. В. Г. и Н. Е. Г. /на чието място на осн. чл. 227 ГПК е конституирана К.
Б. Д./, Г. В. Л., П. В. Д., В. В. М. , П. В. К. /на чието място на осн. чл. 227 ГПК е конституиран Г.
К. К./, В. С. В., Х. М. М., О. П. Б., К. П. К., И. Х. Г., П. Г. С., Р. М. Г., Е. Г. С., М. Т. Т., С. А. К.,
Б. К. С., М. И. Р., А. И. С., Н. Д. Д. /на чието място на осн. чл. 227 ГПК са конституирани З. Ж. Д.
и Д. Н. Д./, Г. Д. Д., С. Д. С., Л. Д. С., Л. И. А. и В. Й. Б. .
В исковата молба са предявени положителни установителни искове за собственост за поземлен
имот с площ от 9117 кв. м., находящ се в гр. София, район „***“, кв. „*** – кв. *** ІІІ част“, ул.
„***“ № ***, с кадастрален идентификатор 68134.4400.1131, заедно с построените в него сгради с
1
идентификатори 68134.4400.1131.1, 68134.4400.1131.2, 68134.4400.1131.3, 68134.4400.1131.4,
68134.4400.1131.5, 68134.4400.1131.6 и 68134.4400.1131.7. Твърди се, че имотите са придобити по
давност от първоначалната ищца Н. П. чрез владение в периода 2003 – 2013 г.
В първоинстанционното производство е прието заключение на СТЕ, изготвена от вещото лице
В. Я., според което понастоящем сгради № 3 – 7 са изцяло разрушени, а сгради № 1 и 2 са
полуразрушени – първата е с една стена, а втората с две стени. Съществуват и основи на строеж и
за осма сграда.
С крайното решение от 12.11.2021 г. СГС е отхвърлил иска за поземления имот, а е прекратил
производството по исковете за сградите. За последните е приел, че липсва годен обект на право на
защита, предвид констатациите по заключението на СТЕ за несъществуване на сградите, което
обуславя недопустимост на тези искове.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Независимо, че настоящата частна жалба има бланкетен характер, въззивният съд е длъжен
служебно да провери законосъобразността на обжалвания акт и не е ограничен от оплакванията в
жалбата /така ТР № 6/15.01.2019 г. на ВКС – ОСГТК/.
По делото е безспорно, че процесните сгради към днешна дата не съществуват като
самостоятелни обекти – видно и от приетото заключение на СТЕ. При тези факти правилно СГС е
приел, че това води до липса на годен обект за искова защита и лишава от правен интерес исковете
за собственост. Не е предявен иск за установяване на право на строеж за тези сгради, а за право на
собственост по приращение към земята, за която ищците също претендират установяване на
собственост. Поради това предявените искове за сградите са недопустими.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.11.2021 г. по гр. д. № 8522/2015 г. на Софийския градски
съд, І-14 състав, в частта, с която е прекратено исковото производство по положителните
установителни искове за собственост върху описаните сгради.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в 1-
седмичен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2