№ 365
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110208548 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалва се електронен фиш серия К № 2105003 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР,
на АЛ. АЛ М., с ЕГН/ЛНЧ **********,
за това, че на ********** г., в 11:40 часа, в гр. София, по бул. Рожен, до бл. 32, с
посока от ул. Ген. Никола Жеков към бул. Кн. Мария Луиза, при ограничение на скоростта
50 км/ч за населено място, с МПС лек автомобил ********** с рег.№ ******* е извършил
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-
M с № 613 – при разрешена скорост от 50 км/ч, е установена скорост от 96 км/ч или
превишаване на разрешената скорост с 46 км/ч. С горното собственикът на посоченото МПС
нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева.
Електронният фиш (ЕФ) е обжалван в срок от АЛ. АЛ М., който в подадената жалба
моли същият да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. В жалбата се твърди,
че атакуваният ЕФ бил с неизвестен издател, поради което не покривал дефиницията за
„документ“. Не било уточнено какво конкретно автоматизирано техническо средство
представлявала TFR1-M с № 613, както и дали същото било мобилно или стационарно, за да
се прецени възможността за допустима грешка в измерването. Не било доказано
жалбоподателят да е собственик на посочения в ЕФ автомобил, като отделно от това,
жалбоподателят изразява недоволство, че е посочен в ЕФ с ЛНЧ, а не с ЕГН, какъвто
притежавал. За с.з., редовно призован, жалбоподателят не се явява.
1
Административно наказващият орган – СДВР, редовно призовани, не изпращат
представител, а писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на
електронния фиш. В писмените бележки се моли и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Съобразно приложената разписка за връчване на
атакувания ЕФ на жалбоподателя ******** на ******** г. и входирането на жалбата в АНО
на ************ г., жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалвания електронен фиш, Съдът констатира, че електронен фиш
серия К № 2105003, издаден от СДВР, е изготвен, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП и чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, свързани с предпоставките и изискванията за установяване на
административни нарушения с технически средства, както и в съответствие с приложената
по преписката Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
свързана с утвърждаване на образец на електронен фиш.
3. Относно приложението на материалния закон.
От фактическа страна
Видно от изложеното в електронен фиш серия К № 2105003, лек автомобил
********** с рег.№ ******* се е движил на ********** г., в 11:40 часа, в гр. София, по бул.
Рожен, до бл. 32, с посока на движение от ул. Ген. Никола Жеков към бул. Кн. Мария Луиза.
На посоченото място автомобилът в същия час е бил заснет с автоматизирано мобилно
техническо средство - видеосистема TFR1-M с № 613, което отчело скорост на движение на
автомобила от 96 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч за населено място.
Видно от справка от КАТ, лек автомобил ********** с рег.№ ******* е собственост на
АЛ. АЛ М., с ЕГН 7********** (сирийско гражданство) към дата ********** г.
Видно от приложените по преписката протокол № 6-38-17 от 27.06.2017 г. за
проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 613, удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №10.02.4835, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта на дата ********** г. и ежедневна форма за отчет от
********** г., автоматизирано мобилно техническо средство видеосистема TFR1-M с № 613
на ********** г., в 11:40 часа, е била монтирана в служебно МПС с рег. № ********,
позиционирано в гр.София, на бул. Рожен, до бл. 32, с посока на движение от ул. Ген. Никола
Жеков към бул. Кн. Мария Луиза и обслужвано от полицейски служители ********** и
*********, като срокът на валидност на удостоверението за одобрен тип е до 24.02.2020 г.
Посоченото автоматизирано мобилно техническо следство - видеосистема TFR1-M с № 613
записва време, скорост, дата и рег.№ на автомобила и към ********** г. е било технически
изправно, видно от протокола за проверка.
По доказателствата и от правна страна
Така установената фактическа обстановка и обстоятелствата, визирани в атакувания ЕФ
се доказват от следните писмени доказателства: протокол № 6-38-17 от 27.06.2017 г. за
2
проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 613; удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №10.02.4835; протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта на дата ********** г.; ежедневна форма за отчет от
********** г.; снимков материал към клипа и справка от КАТ за собственика на лек
автомобил ********** с рег.№ *******.
При така установената фактическа обстановка, Съдът счита за безспорно доказано, че
на ********** г., в 11:40 часа, в гр.София, по бул. Рожен, до бл. 32, с посока на движение от
ул. Ген. Никола Жеков към бул. Кн. Мария Луиза, лек автомобил ********** с рег.№ *******
се е движил със скорост от 96 км/ч или с 46 км/ч превишение на максимално допустимата
скорост - 50 км/ч за населено място, което е в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ( «При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в km/h: - 50 км/ч за населено място.»), на което
нарушение безспорно съответства приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, предвиждаща към датата на нарушението фиксирана глоба в размер на 600
лева.
Видно от приложената към преписката и неоспорена справка от КАТ, процесният лек
автомобил ********** с рег.№ ******* към датата на нарушението е бил собственост на
жалбоподателя АЛ. АЛ М., с ЕГН 7**********, който в случая се явява и административно-
наказателно отговорното лице. Това, че жалбоподателят, в качеството му на сирийски
гражданин, е вписан в ЕФ с ЛНЧ не променя горния извод. Същевременно, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш
може да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на
Министерството на вътрешните работи, като съответно се посочи лицето, което е
управлявало въпросното МПС на процесната дата и час. Такова възражение от собственика
АЛ. АЛ М. след датата на връчване на атакувания ЕФ не е направено, нито е налице писмена
или устна декларация, относно конкретен друг водач.
Посочената скорост е установена с технически изправно автоматизирано мобилно
техническо средство - видеосистема TFR1-M с № 613. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, в редакцията към датата на нарушението, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В тази редакция на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, обнародвана с ДВ бр.54, от 05.07.2017 г., реално се дава законова възможност за
издаване на ЕФ, без значение дали нарушението е установено от стационарно или мобилно
автоматизирано техническо средство.
Последното, съвкупно с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за приложение за закона в
сила към датата на административното нарушение, останалите писмени доказателства,
свързани с безспорно установеното авторство на нарушението и липсата на възражение по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, налага атакуваният ЕФ да бъде потвърден като
3
правилен и законосъобразен.
С оглед потвърждаването на атакувания ЕФ, искането на изготвилия писменото
становище упълномощен юрисконсулт на СДВР за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и съобразено с действащата към момента на изготвяне
на настоящото решение разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН („В полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование“), във връзка и с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба
страните имат право на присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата на чл. 27е
(„Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения
и наказания е от 80 до 120 лв.“) от Наредбата за заплащане на правната помощ, нарушителят
следва да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2105003 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР, на АЛ. АЛ
М..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, АЛ. АЛ М. да заплати на
СДВР за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4