РЕШЕНИЕ
№ 3548
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20241110203365 по описа за 2024 година
при участието на секретар Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 3365 по описа на СРС за 2024 година, за да се произнесе с решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *****, чрез процесуален представител адв. И. М. (вж. л.4),
против Наказателно постановление (НП) № ************, издадено от Директора на
Дирекция ,,Инспекция по труда” – Софийска област (ДИТ – Софийска област), с което на
осн. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500.00 (хиляда и
петстотин) лева за административно нарушение на чл.152 от КТ.
В жалбата се излагат съображения, че издаденото НП било незаконосъобразно и
необосновано, т. к. било издадено в нарушение на процесуалните правила на чл.42, ал.1 и
чл.57, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – съставен бил
Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) в присъствието на един
свидетел, при необходими двама; нямало подробно описание на нарушението и авторството
на деянието не било установено, а при издаването на НП не били изяснени всички
обстоятелства относно дейността на субект, вкл. конкретни проявления в дейността му,
обективни причинили съставомерните последици. Сочи се в жалбата, че наказващият
административен орган не бил изследвал фактите и обстоятелствата от значение за
правилното разрешаване на случая – нямало яснота как е установено нарушението, не било
описано коректно, не било ясно какво значело „цял ден” и как това понятие е послужило на
административно-наказващия орган да приеме, че не била спазена междудневната почивка,
като НП следвало да установява факти и обстоятелства и да съдържа пълно фактическо
описание на нарушението, а не голословни изречения, които да се ползват за твърдения и се
стигало до противоречиви изводи за датата на извършване на нарушението, а контролът на
1
трудовата инспекция бил осъществен само по документи. Жалбоподателят смята, че НП не
било издадено от компетентен орган и не било видно от неговото съдържание, че издателят
на АУАН притежава материална компетентност да извършва проверки и да съставя АУАН, а
с оглед датата на връчване (09.02.2024г.) и датата на издаване (16.10.2023г.) на наказателното
постановление, последното било антидатирано. Отправено е искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят *****, редовно уведомен чрез процесуалнен
представител, не изпраща законен представител. За дружеството се явява адв. И. М. (вж. л.4),
редовно уведомен от предишно заседание, който поддържа жалбата с изложените в нея
доводи и съображения, като добавя, че имало „недокументирано смяна на смените” на
служителите, а не нарушение на КТ; имало и нарушение на процесуалните правила, защото
НП не било връчено на управителя на дружеството, като се претендират разноски.
Административно-наказващият орган – Директор на Дирекция ,,Инспекция по
труда” – Софийска област, редовно уведомен чрез процесуален представител от минало
съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема отношение по
жалбата.
Съдът, след като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, обсъди доказателствените материали по делото – поотделно
и в тяхната съвкупност, и взе предвид законовите разпоредби, прие за установено
следното:
Относно фактическите обстоятелства и доказателствата:
На 04.08.2021г. между дружеството – жалбоподател ***** и свид. В. И. бил сключен
Трудов договор № 184/04.08.2021г. (вж. л.26), с който дружеството възлагало, а свид. В. И.
приел да изпълнява като „служител” длъжността „пазач – портиер”, считано от
04.08.2021г., с място на работа: *******, срещу уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 325.00 лева, при непълно работно време – 4 (четири) часов
работен ден. Договорът е бил сключен на основание чл.67, ал1, т.1 вр. чл.70, ал.1 от КТ, като
безсрочен трудов договор със срок за изпитване.
Със Заповед № 2301-001/01.01.2023г., издадена от управителя на юридическото лице
*****, било определено работното време и почивките на служителите в дружеството,
работещи на смени, както следва: 1) за първа смяна: работно време от 08:00 ч. до 12:00 ч.; 2)
за втора (дневна) смяна: работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., с физиологични почивки от
10:00 ч. до 10:10 ч. и от 15:00 ч. до 15:10 ч., с обедна почивка за хранене от 12:00 ч. до
13:00 ч.; 3) за трета смяна: работно време от 18:00 ч. до 22:00 ч.; 4) за четвърта смяна:
работно време от 06:00 ч. до 14:00 ч., с почивка за хранене от 10:00 ч. до 10:30 ч., време за
физиологични почивки от 08:00 ч. до 08:10 ч. и от 12:30 ч. до 12:40 ч.; 5) за пета смяна:
работно време от 14:00 ч. до 22:00 ч., с физиологични почивки от 16:00 ч. до 16:10 ч. и от
20:30 ч. до 20:40 ч., с почивка за хранене от 18:00 ч. до 18:40 ч.; 6) за шеста смяна: работно
време от 06:00 ч. до 18:00 ч., с физиологични почивки от 09:00 ч. до 09:30 ч. и от 15:30 ч. до
16:00 ч., с почивка за хранене от 12:00 ч. до 12:30 ч.; 7) за седма смяна: работно време от
18:00 ч. до 06:00 ч., почивка за хранене от 00:00 ч. до 00:30 ч., с две физиологични почивки
от 21:00 ч. до 21:30 ч. и от 03:30 ч. до 04:00 ч.; 8) за осма смяна: работно време от 22:00 ч. до
06:00 ч., почивка за хранене от 02:00 ч. до 02:30 ч., с две физиологични почивки – от 00:00 ч.
до 00:10 ч. и от 04:30 ч. до 04:40 ч.; 9) за девета смяна: работно време от 22:00 ч. до 02:00 ч.;
10) за десета смяна: работно време от 02:00 ч. до 06:00 ч. (вж. л.34 от съд. д.).
Със Заповед № 2301-002/01.01.2023г., издадена от управителя на жалбоподателя, било
определено, че максималната продължителност на работната смяна е 12 часа;
максималната продължителност на работната седмица – 56 часа; непрекъсната
междудневна почивка – 12 часа; непрекъсната седмична почивка – 36 часа (вж. л.35 от
съд. д.).
2
Съгласно представения График за работа при сумирано отчитане на работното време
за м. юни 2023г. свидетелят В. И. бил включен в график по дежурство трета смяна – от
04:00 ч. на 01.06.2023г. до 00:00 ч. на 02.06.2023г., както и отново трета смяна – от
04:00 ч. на 02.06.2023г. до 00:00 ч. на 03.06.2023г. (вж. л.40 от съд. д.), а според
представената Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м. юни 2023г. – за
датите 01.06.2023г. и 02.06.2023г. свидетелят В. И. е бил в дежурство само четири часа за
всеки от дните (вж. л.40 от съд. д.).
Според приложената Книга за приемане и сдаване на дежурствата свид. В. И. е приел
дежурството на 01.06.2023г. за първа и втора смяна от служителя Н. С., след това е сдал
дежурството на себе си на 02.06.2023г., а на 03.06.2023г. е сдал дежурството на колегата
си Т. Т. (вж. л.46, л.98 от съд. д.).
На 13.06.2023г. свид. В. И. подал молба до управителя на
дружеството – жалбоподател (и работодател на лицето – бел. с.), с която поискал
освобождаване от заеманата длъжност (вж. л.24).
Със Заповед № 184/10.07.2023г. на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ било прекратено
трудовото правоотношение между свид. В. И. и дружеството – работодател ***** (вж. л.22
от съд. д.), като прекратяването било вписано в съответния регистър на НАП (вж. л.21 от
съд. д.).
В края на м. юли 2023г. лицето Е. А. подало по „горещ телефон” сигнал в трудовата
инспекция за наличието на нарушения на трудовата дисциплина и на трудовите правила,
заведе с вх. № 23089071/21.07.2023г. (вж. л.65 от съд. д.). Последвали още два сигнала –
един с вх. № 23090090/25.07.2023г. (л.66-68 от съд. д.) и анонимен сигнал с вх. №
23089592/24.07.2023г. (л.69 от съд. д. ). Сигнал за трудови нарушение до ИА „ГИТ” с
вх. № 23077742/26.06.2023г. бил подаден и от свид. В. И. (вж. л.71 от съд. д.).
Във връзка с постъпилите сигнали, служители от дирекцията на трудовата инспекция
за Софийска област – свидетелките К. К. (на длъжност „***” в дирекцията) и Г. Г. (на
длъжност „***” в същата дирекция), предприели действия по проверка на обстоятелствата и
по спазване на правилата на КТ и на Закона за здравословни и безопасни условия на
труд (ЗЗБУТ) на дружеството *****, в негов стопанисван обект – платен охраняем паркинг
на ********* в столицата.
Проверката на трудовата инспекция била осъществена на 29.06.2023г., 02.08.2023г.
и на 03.08.2023г. – на място, в обекта на контрол (въпросния паркинг), както и на
10.08.2023г., 14.08.2023г. и 16.08.2023г. – в сградата на трудовата инспекция по повод
изискани и представени от проверяваното юридическо лице документи.
Дружеството – жалбоподател ***** чрез своя законен представител (управител) Е. В.
представило изискани документи, сред които били графици за работа и книгата за приемане
и предаване на дежурствата.
При извършване на проверката по спазване на трудовото законодателство от
служителите на инспекцията по труда били констатирани множество нарушения на
трудовото законодателство, сред които: неизплащане в установения срок на уговореното
трудово възнаграждение за месеците от септември 2022г. до юни 2023г. за редица
служители на дружество; неопределяне на условията за отчитане на трудовия стаж на
служител, придобит в друго предприятие; неопределяне на периода на отчитане на
сумираното изчисляване на работното време; допусната продължителност на работната
смяна над 12 часа при сумирано изчисляване на работното време; незапознаване на
работници с Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР); неизплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, както и други нарушения на законовите правила.
За констатираните нарушения бил съставен Протокол за извършена проверка (ПИП)
№ ПР-2324725 от 16.08.2023г. (вж. л.6-10 от съд. д.), като за отстраняване на нарушенията
3
и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, били дадени съответни
задължителни предписания по чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ.
Проверяващите служители на инспекцията по труда установили, че дружеството
*****, представлявано от управителя Е., в качеството му на „работодател” по § 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ, не е осигурило междудневна почивка, която да не е
по-малка от 12 часа на свид. В. И. И., работещ като „пазач – портиер” в горепосочения
обект, като през месец юни 2023г. лицето е работило на 01.06.2023г. през целия ден,
продължило е да работи на 02.06.2023г. и е сдало дежурство на 03.06.2023г. на колегата
си Т. Т. – от наличната Книга за приемане и предаване на дежурства за обекта е видно, че
свид. В. И. И. е полагал труд на 01.06.2023г. като „трета смяна” на 4 (четири) часов
работен ден, на 02.06.2023г. е продължил да работи и е сдал смяната на Т. Т. („втора
смяна” на 8 (осем) часов работен ден) на 03.06.2023г., което нарушавало изискването
междудневната почивка да бъде най-малко 12 часа.
При наличието на тези данни, свидетелката К. К. (на длъжност „***” в софийската
областна дирекция на инспекцията по труда) преценила, че има данни за административно
нарушение, и затова на 16.08.2023г., в присъствието на свид. Г. Г. и на управителя на
дружеството – жалбоподател Е. В., съставила Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 23-004159/18.08.2023г. за това, че дружеството в качеството на
„работодател” (§ 1, т.1 от ДР на КТ) не е осигурило междудневна почивка, която да е не по-
малка от 12 часа на работника В. И. И. (работещ на длъжност „пазач – портиер” в
дружеството), който е работил целия ден на 01.06.2023г., продължил е на 02.06.2023г. и сдал
смяната си на 03.06.2023г. на Т. Т., с което била нарушена разпоредбата на чл.152 от КТ.
Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля по съставянето (свид. К. К. и свид. Г.
Г.), както и от законния представител на дружеството Е. В., който не отразил възражения
или обяснения в съставения АУАН.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не били представени от страна
на дружеството – жалбоподател.
Въз основа на съставения АУАН № 23-004159/16.08.2023г., на 16.10.2023г. директорът
на Дирекция „ИТ” – Софийска област издала процесното НП № 23-004159/16.10.2023г., в
което били описание обстоятелствата по извършената проверка, обстоятелствата по
извършеното административно нарушение (неосигуряване на дължимата междудневна
почивка на работника В. И. И.), както и нарушените разпоредби, като с този
административен санкционен акт, на осн. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ, на дружеството
било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500
(хиляда и петстотин) лева за посоченото нарушение. На 09.02.2024г. въпросното НП било
връчено на управителя на юридическото лице – жалбоподател, а с жалба вх. № В-
24019279/26.02.2024г. същото е оспорено пред СРС и по този повод е образувано
настоящото дело.
Посочените фактически обстоятелства съдът установи въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията
на разпитаните свидетели К. Г. К., Г. Ц. Г. и В. И. И., както и в приобщените по надлежния
процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН № 23-
004159/16.08.2023г., пълномощно за адв. М. (л.4), ПИП № ПР-2324725/16.08.2023г. (л.6-10),
призовка на осн. чл.45, ал.1 от АПК (л.11), Правилник за вътрешния трудов ред (л.12-16),
Правилник за вътрешния трудов ред (актуален от 2014г.) (л.17-20), справка за
приети/отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ (л.21, 27), заповед № 184/10.07.2023г. за
прекратяване на трудово правоотношение (л.22), удостоверение за трудово правоотношение
(л.23), допълнително споразумение към трудов договор № 184/05.08.2021г. (л.25), трудов
договор № 184/04.08.2021г. (л.26), длъжностна характеристика (л.28), декларация за защита
на лични данни (л.29), автобиография (л.30), фиш за заплата за м. юли 2023г. и служебна
4
бележка (л.32), молба и заповед за ползване на платен годишен отпуск (л.33), Заповед №
2301-001/01.01.2023г. за въвеждане на физиологичен режим на труд и почивка (л.34),
Заповед № 2301-002/01.01.2023г. за отчитане на работното време (л.35), книга за отчитане на
извънредния труд (л.37-38), таблица за отчитане явяването/неявяването на работа за м. юни
2023г. (л.39), график за работа при сумиране отчитане на работното време за м. юни 2023г.
(л.40), ведомост за заплати за м. юни 2023г. (л.42-45), книга за дежурствата в обекта (л.46-
64), протоколи за приемане на сигнали (л.65-67, 69, 71), идентификационна карта за
дружеството (л.73-74), заповед № З-0864/17.10.2022г. на изпълнителния директор на
ИА „ГИТ” (л.77-78), заповед № ЧР-43/30.01.2023г. за изменение на служебно
правоотношение на наказващ орган заедно с длъжностна характеристика (л.79, 80-82),
заповед № ЧР-1415/08.08.2022г. за изменение на служебно правоотношение на
актосъставител заедно с длъжностна характеристика (л.83, 83гръб-86), книга за дежурствата
в обекта /извлечение – м. юни 2023г./ (л.98).
Съдебният състав извърши преценка на показанията на разпитаните свидетели К.
К., Г. Г. и В. И. и приема, че тези показания са логични, обективни, безпротиворечиви, като
същите са израз на непосредствено възприетите от тях (първите двама свидетели – бел. с.)
обстоятелства при извършената документална проверка, осъществена от инспекцията по
труда, и констатираните при нея обстоятелства и нарушения, както и при съставянето на
АУАН; показанията на третия свидетел (свид. И.) се явяват пряк източник на
доказателствена информация, доколкото същият е работил в дружеството и споделя начина
на осъществяване на дежурствата и смените в дружеството, вкл. и за процесния период, като
показанията на свидетелите кореспондират и с останалите доказателства по делото, като
подкрепят фактическите обстоятелства, изложени в АУАН и НП, поради което и съдът
кредитира посочените гласни доказателства.
Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност, спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства,
и затова съдът също ги кредитира и основава фактическите си изводи въз основа на тях.
При така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните изводи от
правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от легитимирано физическо
лице (наказаното юридическо лице), при спазване на срока за обжалване по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и е срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен
акт.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна по други, различни от
изложените в нея, съображения.
Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП и прие,
че двата документа съответстват на изискванията на разпоредбите на чл.36 – чл.46 от ЗАНН
(за АУАН) и на чл.47 – чл.58 от ЗАНН (за НП). Актът е съставен от компетентно длъжностно
лице съгл. чл.416, ал.1 вр. чл.399 от КТ – на длъжност „***” в Дирекция „Инспекция по
труда” – Софийска област, а НП е издадено от „оправомощено длъжностно лице” от
изпълнителния директор на ИА „ГИТ” при спазване на чл.416, ал.5 от КТ (вж. и т.5 от
Заповед № З-0864/17.10.2022г. – л.77-78). Разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН
са спазени, доколкото Актът е съставен в присъствието един свидетел (участник в
проверката по установяване на нарушението) и на представител по закон на
дружеството - нарушител, като е подписан от актосъставителя и свидетеля по съставянето
му, както и от законния представител на дружеството.
Тук е мястото да бъде посочено, че възраженията на защитата за „липса на
представителна власт” на лицето Е. В. са напълно несъстоятелни, т. к. в периода
03.02.2022г. – 26.10.2023г. управител на дружеството – жалбоподател е бил именно Е. В.,
както сочат данните от търговския регистър, от което следва извод, че при съставянето на
5
АУАН е участвал законният представител на дружеството. Няма нарушение на
процесуалните правила и относно факта, че процесното НП е било връчено на лицето Е. В. с
разписка, доколкото новият управител Р. Т. (от 26.10.2023г.) е предприела действия по
оспорването на НП с жалба, т. е. узнала е за неговото съществуване и го е оспорила по
надлежния ред, поради което и тези съображения на защитника следва да се отхвърлят.
Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за
издаването на НП.
Съдебният състав прецени, че двата документа (АУАН и НП) съдържат
законоустановените реквизити по чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като нарушението е
описано подробно, посочени са обстоятелствата по неговото извършване и неговата
правна квалификация, като такова описание на тези фактически обстоятелства позволява на
наказаното юридическо лицето чрез своите представители „да разбере” в какво нарушение е
обвинено. В АУАН и в НП ясно е посочено, че дружеството не е осигурило междудневната
почивка на работника В. И., която следва да бъде поне 12 (дванадесет) часа, защото
същият е поел смяната си в дежурство на 01.06.2023г., а е сдал дежурството едва на
03.06.2023г., както е видно от книгата за дежурствата във въпросния обект (охраняем
паркинг), т. е. свид. И. е работил през целия ден на 01.06.2023г. и на 02.06.2023г., без да
има дължимата по закон междудневна почивка от най-малко 12 часа. Описанията на
административното нарушение в АУАН и в издаденото НП са ясни и конкретни и не
предизвикват никакви неясноти и неизвестности, като от даденото описание на
нарушението стават ясни обективните му параметри. Доводите на жалбоподателя в
обратната насока – за наличие на нарушаване на императивите на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН не се споделят от този съдебен състав.
От целия доказателствен материал се установява безспорно и категорично, че
дружеството ***** и свид. В. И. са сключили трудов договор, между тях е възникнало
трудово правоотношение, като свидетелят В. И. е поел дежурство в обекта (гореспоменатия
паркинг) на датата 01.06.2023г., като е сдал това дежурство едва на 03.06.2023г., с което
правото му на минимум 12 часа междудневна почивка, регламентирано в разпоредбата на
чл.152 от КТ се явява нарушено, с което съставът на твърдяното административно
нарушение, което е от категорията на т. нар. „формални” нарушения (такива на просто
извършване – бел. с.), при които съставът е бил осъществен от обективна страна, без
необходимост от настъпването на допълнителни общественоопасни последици.
Междудневната почивка се полага с цел възстановяване на силите и правоспособността на
работника и съвпада с биологичния ритъм на живот. Разпоредбите на КТ относно
продължителността на работното време и на почивките са императивни, като изключение се
предвижда при стриктно спазване на визираните в кодекса ограничения. Тези разпоредби
имат закрилен характер и неспазването им във всички случаи се квалифицира като грубо
нарушаване на трудовото законодателство. Основна функция на работодателя, респ. на
упълномощените от него длъжностни лица, е да следи за законосъобразното и правилно
протичане на трудовия процес в предприятието, което очевидно в случая не е сторено –
работникът В. И. е бил непрекъснато на работа в продължение на повече от два, при това
последователни, дни (на 01.06.2023г. и на 02.06.2023г.), поради което и законосъобразно е
издадено обжалваното наказателно постановление.
По повод на твърденията на дружеството – жалбоподател в депозираната жалба, че
административно-наказващият орган (АНО) не бил „изяснил цялата фактическа
обстановка”, следва да бъдат приети за неоснователни, доколкото не е имало
обстоятелства, които да бъдат изяснявани допълнителни – няма посочени обяснения в
самия АУАН, няма отразени възражения от представителя на дружеството при съставянето
му, съотв. не са били депозирани никакви писмени възражения, които да дадат повод на
наказващия орган да нареди „допълнително разследване” (чл.52, ал.4 от ЗАНН).
6
Колкото до аргумента, че наказващият орган не бил обсъдил в цялост събраните в
хода на административно-наказателното производство доказателства и поради това НП било
постановено незаконосъобразно, съдебният състав счита доводите за напълно
неоснователни, защото по принцип наказващият административен орган има задължение
„да обсъжда” доказателствата, въз основа на които издава НП, доколкото последното му е
вменено като задължение в производството по налагане на административни наказания (арг.
чл.52 – чл.54 от ЗАНН), но в конкретния случай не са били представени каквито и да било
други доказателства, които да опровергават установените при документалната проверка
фактически обстоятелства, което да налага „обсъждането” на целия събран доказателствен
материал, а събраното по време на проверката установява фактическите обстоятелства
еднозначно и еднопосочно, за да се налага въобще „обсъждане” на доказателствата.
Субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждана, тъй като
отговорността на юридическите лица е безвиновна (обективна).
В случая, дружеството ***** покрива критериите на понятието „работодател” по
смис. на §1, т.1 от ДР на КТ, и затова правилно е подведено под административно-
наказателната отговорност по чл.414, ал.1 от КТ, доколкото е „нарушило разпоредба на
трудовото законодателство” – тази по чл.152 от КТ. Същата предвижда, че работникът
или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да
бъде по-малко от 12 часа.
Според санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с наказание „имуществена санкция” или с „глоба” в размер от 1 500 (хиляда и
петстотин) до 15 000 (петнадесет хиляди) лева, а виновното длъжностно лице, ако не
подлежи на по-тежко наказание – с „глоба” в размер от 1 000 (хиляда) до 10 000 (десет
хиляди) лева. В разглеждания случай служителите от трудовата инспекция са установили въз
основа на събраните писмени документи, че юридическото лице – жалбоподател в
качеството си на „работодател’ е нарушило разпоредбата на чл.152 от КТ, доколкото не е
осигурило задължителната непрекъсната междудневна почивка на своя работник. За
процесното административно нарушение правилно наказващият орган е ангажирал
административно-наказателната отговорност на дружеството, като е наложил предвиденото
по вид административно наказание в установените граници по чл.414, ал.1 от КТ – в
законовия минимум.
Претенцията за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя (адв. И. М.) следва да се приеме за неоснователна при този изход на делото,
а с оглед последното – право на разноски би имал наказващият орган, но такива искания не
са отправени до съда.
При законосъобразно воденото административно-наказателно производство, без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно приложен
материален закон, с установени категорично нарушение и автора му, със справедливо и
съответно наказание, обжалваното НП следва да бъде потвърдено, поради което и на осн.
чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 и чл.63д от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно Наказателно
постановление № ************, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Софийска област, с което на жалбоподателя ***** на осн. чл.416, ал.5 вр. чл.414,
7
ал.1 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.152 от КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на процесуалния
представител на жалбоподателя адв. И. М. за присъждане в полза на дружеството на
разноски за адвокатска защита и процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд–София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8