№ 186
гр. Пловдив, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20255001000198 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №503/30.12.2024г., постановено по т.д. №752/2023г. по описа
на окръжен съд Пловдив, Д. П. Х., ЕГН **********, е осъден да заплати на
„Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 38 568,64лв., представляваща
стойност на допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на
установено неточно измерване на количеството електроенергия за период
07.10.2020г.-05.04.2021г., за което е била издадена фактура
№**********/21.06.2021г., на осн. чл. 83, ал. 6 ЗЕ, вр. с чл. 56 ПИКЕЕ, сумата
от 10 432,88лв., представляваща стойност на обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва, начислена за периода
02.07.2021г. - 14.12.2023г., както и законната лихва върху главницата за
периода от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.12.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. 86 ЗЗД, както и сумата от
2 260,06лв., направени разноски в производството.
1
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство – Д. П. Х.. Въведено е оплакване, че
решението е неправилно, необосновано, постановено при неправилно
приложение на процесуалния и материалния закон. Изложени са подробни
съображения. На първо място се възразява, че първоинстанционният съд е
мотивирал акта си, позовавайки се изцяло на решение №514/28.11.2022г.,
постановено по в.т.д. №481/2022г. по описа на ПАС и решение
№292/16.05.2024г., постановено по к..гр.д. №840/2024г. по описа на ВКС и
неправилно е възприел формирана сила на пресъдено нещо с горецитираните
съдебни актова. В тази връзка се поддържа оплакване, че първостепенният съд
не се е произнесъл по възраженията на ответника по основателността на
осъдителната претенция, като във въззивната жалба са възпроизведени изцяло
възраженията, съдържащи се в депозирания отговор на исковата молба
/относно надлежното провеждане на корекционната процедура, стойността на
количеството ел.енергия - както единичната цена, така и общата стойност,
както и, че начислената стойност е за реално доставено количество ел.енергия;
че нормата на чл.83, ал. 1, т.6 от ЗЕ е нищожна, в каквато връзка в ОИМ е
направено искане за упражняване на инцидентен контрол за
законосъобразност, тъй като със законовата делегация се дава възможност
ПИКЕЕ да уреди начина, по който да се измери реално неизмереното, но
доставено количество енергия, като в същите правила - чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ
не се урежда такъв начин, а се предвижда своеобразна санкция за потребителя,
като се изчислява силно завишено хипотетично количество, което води по
несъмнен начин до неоснователно обогатяване на доставчика в нарушение на
принципите за равенството и на правовата държава, залегнали в
Конституцията на РБ; относно характера на договорите за покупко-продажба
на електрическа енергия; относно спазване на разпоредбата на чл.49, ал.4 от
ПИКЕЕ /. На самостоятелно основание е изразено несъгласие с изводите на
окръжния съд за основателност на акцесорната осъдителна претенция – за
законната лихва върху главницата, считано от датата на издаване на
фактурата, до датата на предявяване на исковата молба. Въведено е и
оплакване, че неправилно първоинстанционният съд не е приел за разглеждане
своевременно заявено от страната възражение за прихващане. Като
процесуално нарушение на първоинстанционния съд се сочи неуважаване на
доказателствено искане за допускане на съдебнотехническа експертиза,
2
каквото искане се поддържа с въззивната жалба, като са формулирани въпроси
към поисканата СТЕ /което доказателствено искане е оставено без уважение,
поради липсата на предпоставките по чл.266 от ГПК/. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна – „Е.Ю.“ ЕАД, въззивната жалба се оспорва. Възразява се по допускане
на доказателственото искане на въззивника, с доводи, че същото противоречи
на разпоредбата на чл.299 от ГПК и е недопустимо.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение. Същото е постановено по осъдителна искова претенция, с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. с чл. 56 от ПИКЕЕ
и чл.86 от ЗЗД.
Предявената искова молба от Е.Ю. ЕАД срещу Д. П. Х. се основава на
следните фактическо твърдения: При извършена проверка служители на
ищеца са установили нерегламентирано присъединяване на обект с ИТН
******, представляващ жилищна сграда с адрес: с Б., общ. Р., обл. П., с
титуляр на партидата Д. П. Х., с кл. №***********, който бил потърсен в дома
му, но не бил намерен, поради което уведомили I РУ - П., от където изпратили
представител, който е подписал като свидетел съставения за извършената
проверката констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване №******/05.04.2021г. Така издаденият
констативен протокол, ведно с издадената фактура за стойността на
допълнително начислена ел. енергия за 180 дни /38 568,64лв., начислена за
периода 07.10.2020г. - 05.04.2021г./, съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 от
ПИКЕЕ и чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ, били връчени на ответника с писмо
3
№9226374/21.06.2021г. и получени, съгласно известие за доставяне. Ищецът
твърди, че, поради забава на плащането му се дължи и законната лихва върху
главницата в размер на 10 432, 88лв, начислена за периода 02.07.2021г. -
14.12.2023г. Ищецът се позовава на влязло в сила решение по т.д №481/2022г.
по описа на АС – Пловдив, постановено по спор между същите страни, за
същото вземане. Искането, с което е сезиран съдът е да се постанови решение,
с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 38 568,64лв.,
представляващи стойността на допълнително начислена електрическа
енергия, вследствие на установено неточно измерване на количеството
електроенергия за период 07.10.2020г. - 05.04.2021г., за което е издадена
фактура №**********/21.06.2021г., както и сумата от 10 432,88лв. -
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва,
начислена за периода 02.07.2021г. - 14.12.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на входиране на исковата молба в съда -
15.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК – /на 04.04.2024г./ писмен
отговор от ответника Д. П. Х. се оспорва исковата молба, като се въвеждат
насрещни твърдения и доводи, поддържани под формата на оплаквания срещу
постановеното решение във въззивната жалба.
С определение №478/10.04.2024г. първоинстанционният съд, на
основание чл.369 от ГПК, е постановил разглеждане на спора по общия исков
ред.
На 07.05.2024г. е депозиран писмен отговор, „допълване писмен
отговор на искова молба“. В това писмено изявление на страната се съдържа
„възражение за прихващане за сумата в размер на 9 984лв., представляваща
„обезщетение за имуществени вреди“, претърпени от ответника „на
06.01.2023г., вследствие некоректно захранване от страна на собственика на
електроразпределителната мрежа – „ЕР – Юг“ ЕАД. С определение, посочено,
като акт по чл.374 от ГПК /разпоредително заседание по търговски спор/ на
ответника е указано да конкретизира възражението за прихващане, с
подробни указания. В проведеното на 07.10.2024г. ОСЗ възражението за
прихващане е оставено без уважение, с мотиви, че указанията не са
изпълнени, въпреки депозираната в същото ОСЗ писмена молба.
След като съобрази оплакванията, изложени в подадената въззивна
жалба и изразените от страните защитни тези, както с въззивната жалба и
постъпилия по нея отговор, така и с исковата молба и отговора на същата,
съдът прие за установено следното:
4
Безспорна е фактическата обстановка по делото, изведена и от
представен като доказателство по делото констативен протокол
№******/05.04.2021г. Съгласно обективираните в същия констатации, на
посочената дата служители на „Е.Ю.“ ЕАД са извършили проверка на
измервателната система на клиент Д. Х. - жилищна сграда в с.Б., обл.П., при
която е констатирано, че е „присъединен кабел нерегламентирано, който влиза
в имота на абоната от МТТ Слънчоглед под земя“. Протоколът е съставен в
отсъствие на абоната, съответно в присъствие на представител на 1-во РУП в
качеството му на свидетел. Въз основа на констатациите от горния протокол,
въззиваемият /и ищец в първоинстанционното производство/ „Е.Ю.“ ЕАД е
извършил едностранна корекция на сметката на абоната за минал период
07.10.2020г. - 05.04.2021г., като за същия период е начислил допълнително 191
964 квч електроенергия, на стойност 38 568,64лв. В тази насока са и приетите
по делото справка за коригиране на сметката за електроенергия, фактура
№**********/21.06.2021г. за клиентски номер ********** и уведомително
писмо до жалбоподателя /ответник в първоинстанционното производство/.
Според констатациите в горецитирания констативен протокол и
съдържанието на уведомителното писмо, в имота на ищеца е „присъединен
един брой кабел преди мерене, вследствие на което ползваната от него
ел.енергия е неизмерена, съответно незаплатена“.
При тази фактическа обстановка няма спор относно специфичния
характер на създадените между страните отношения, намиращи законовата си
регламентация на първо място в Закона за енергетиката. Касае се за
правоотношения със специален предмет от сферата на обществените
отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос
и износ, пренос, разпределение на електрическа, доставяне на електрическа
енергия, уредени, освен със специален закон – Закона за енергетиката и в
редица подзаконови нормативни актове, тези регламентирани в чл.83 ал.1 от
ЗЕ, като в случая спорът е свързан с прилагането на подзаконовия нормативен
акт, визиран в чл.83 ал.1, т.6 от ЗЕ - Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия – издадени от председателя на КЕВР, обн. ДВ
бр.35/30.04.2019г. Легалното определение относно субектите на така
създаденото специфично правоотношение е дадено в ДР ЗЕ. По смисъла на
пар.28а, б. „а“ от ДР ЗЕ субект на елекроенергийната система е „краен
снабдител“ - енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия
обекти на битови клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа
на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези
клиенти не са избрали друг доставчик – какъвто е Е.Б.Е“ ЕАД, за когото се
твърди от жалбоподателя, че помежду им съществуват отношения между
краен клиент и краен снабдител по доставяне и получаване на ел. енергия.
Жалбоподателят е „краен клиент“ по смисъла на пар.1, т.27г от ДР ЗЕ -
клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване. Въззиваемият е „оператор на разпределителна мрежа“ – по смисъла
на пар.1, т.34б, б.А от ДР ЗЕ - лице, оператор на електроразпределителна
5
мрежа, включително и на затворена електроразпределителна мрежа, което
осъществява разпределение на електрическа енергия по
електроразпределителна мрежа и отговаря за функционирането на
електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на
дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за
осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива
разумни искания за разпределяне на електрическа енергия.
Правният спор в случая е изведен от нормата на чл.50 и чл.51 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/Правилата/, към които препраща разпоредбата на чл.98а от ЗЕ
/уреждаща дейността на крайния снабдител при продажба на ел. енергия при
публично известни общи условия, а ал.2 визира съдържанието на ОУ,
включително и извършване на корекционни сметки./. Съгласно чл.50 от
Правилата, в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване /СТИ/ не измерва или измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период
между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца,
предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Процедурата е разписана в Раздел IX от ПИКЕЕ „Ред и начини за
преизчисляване на количеството електрическа енергия“, като съгласно чл.51
от Правилата, при установено неправомерно присъединяване на обект към
електрическите мрежи операторът на съответната мрежа /който е операторът
на електроразпределителната мрежа/ изчислява количеството електрическа
енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на
присъединяването, като е посочен и начинът, по който се изчислява
количеството електрическа енергия. Съгласно чл.49 ал.1 от Правилата, при
извършване на проверки по реда на тези правила, операторът на съответната
мрежа съставя констативен протокол. Разпоредбата на чл.56 от същия раздел
регламентира кой е операторът на съответната мрежа при преизчисляване на
количества електрическа енергия при хипотезите, визирани в раздел 9-ти: ал.1
- В случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда
на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя
на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги и за „задължения към обществото“; а ал.2 предвижда, че ползвателят
на мрежата /респ. – крайният клиент, какъвто е жалбоподателят/ заплаща на
оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на
съответната мрежа по реда на ал.1; ал.3 - Преизчислените количества
електрическа енергия по ал.1 се фактурират по действащата за периода на
преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно
и водно.
6
От тези подзаконови правила, конкретизиращи законовите такива и
осигуряващи тяхното прилагане, произтича осъдителната искова претенция
на ищеца – на база съставен по реда на чл.49 от Правилата констативен
протокол №******/05.04.2021г. и извършена едностранна корекция на
сметката на абоната /жалбоподателя/ за минал период 07.10.2020г. -
05.04.2021г., начислена допълнително 191 964 квч електроенергия, на
стойност 38 568,64лв., за която е издадена фактура №**********/21.06.2021г.
За да уважи така предявената осъдителна искова претенция, вярно е
посоченото във въззивната жалба, че окръжният съд се е позовал основно на
влязло в сила решение №514/28.11.2022г., постановено по в.т. дело
№481/2022г. по описа на АС – Пловдив и на решение №292/16.05.2024г.,
постановено по к.гр.д. №840/2024г. на ВКС /последното , постановено по реда
на чл.303 от ГПК/ и на формираната с посочените съдебни актове сила на
пресъдено нещо.
Казаното от окръжния съд се споделя изцяло и от въззивната
инстанция и оплакванията на жалбоподателя в тази насока /че
първостепенният съд не се е произнесъл по съдържащи се в отговора на
исковата молба възражения за недължимост на претендираното вземане,
аргументирани с приложението и тълкуването на специалните законови и
подзаконови норми/, са изцяло неоснователни и несъответстващи на
процесуалните норми – чл.297 от ГПК, чл.298 от ГПК, чл.299 от ГПК, на
които се подчинява исковият процес и неговите основни начала.
С решение №514/28.11.2022г., постановено по в.т. дело №481/2022г. на
АС – Пловдив е отменено постановеното по т.д. №468/2021г. по описа на ПОС
решение №224/13.06.2022г., с което е признато за установено, че Д. П. Х., ЕГН
********** не дължи на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 38 568,64лв. по
фактура №**********/21.06.2021г., претендирана за периода от 07.10.2020г.
до 05.04.2021г., вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия за място на потребление
с.Б., като е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Д. П. Х., ЕГН ********** срещу
„Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********* иск за признаване за установено по отношение
на „Е.Ю.“ ЕАД, че Д. П. Х. не дължи на дружеството сумата 38 568,64лв. по
фактура №**********/21.06.2021г., представляваща цената на електрическа
енергия за периода от 07.10.2020г. до 05.04.2021г. С определение
№3102/19.10.2023г., постановено по д. №1500/2023г. на ВКС, четвърто гр.о. не
е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Т.е. – решението,
с което е отхвърлен отрицателен установителен иск по отношение
съществуване на вземането, предмет на осъдителния иск е влязло в сила. Т.е. –
спорът между двете страни за това дали е възникнало за една от тях /в случая
ищеца в първоинстанционното производство/ субективно право, независимо
от това дали е възникнал/решен чрез/по предявен положителен или
отрицателен установителен иск, е разрешен със сила на пресъдено нещо.
Формираната сила на пресъдено нещо по отрицателния установителен иск се
разпростира върху това дали една от страните /в случая ищецът/ е носител на
7
спорното право. Т.е. – отхвърлянето на отрицателния установителен иск за
недължимост на сумата от 38 568,64лв. по фактура №**********/21.06.2021г.,
представляваща цената на преизчислена електрическа енергия за периода от
07.10.2020г. до 05.04.2021г., със сила на пресъдено нещо признава качеството
на ищеца на носител на спорното право – предмет на осъдителната искова
претенция. В производството по отрицателния установителен иск са
разгледани всички възражения, които жалбоподателят въвежда срещу
надлежното провеждане на корекционната процедура, стойността на
количеството ел.енергия - както единичната цена, така и общата стойност, за
нищожност на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и некоректно разписана
корекционна процедура от КЕВР и с отхвълянето на отрицателния
устанвителен иск от процесуална гледна точка е разрешен спорът за
съществуване на вземането – предмет на настоящия осъдителен иск.
Настоящият жалбоподател е упражнил и правото си пои чл.303 от
ГПК, като е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение
№514/28.11.2022г., постановено по в.т. дело №481/2022г. на АС – Пловдив. По
тази молба е образувано гр.д. №840/2024г. по описа на ВКС, четвърто г.о. С
влязло в сила решение №292/16.05.2024г. молбата за отмяна е оставена без
уважение. Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е на
основанието по чл.303 ал.1, т.1 от ГПК - заинтересованата страна може да
иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства
или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при
решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които тя
не е могла да се снабди своевременно. В производството по чл.307 ал.2 от
ГПК, като „ново“ обстоятелство/писмено доказателство е анализирано
решение №Ц-19/01.07.2022г. на КЕВР, което е въведено и като възражение по
основателността на иска с отговора на исковата молба, съответно – с
въззивната жалба. Решението на ВКС съдържа и произнасяне по
възраженията на жалбоподателя, че всички непокрити загуби на оператора на
мрежата през процесния период възлизат на сумата от общо 16 880лв.,
съгласно представена извадка от решение на КЕВР, която сума е близо два
пъти по - малка от начислената му по Фактура №**********/21.06.2021г.,
като ВКС, освен че е приел тези твърдения за неотносими към решаващите
изводи на апелативния съд, че процесната сума 38 568,64 лв., начислена за
период 07.10.2020г. -05.04.2021г. по фактура №**********/21.06.2021г., е
дължима, е акцентирал и че данните от решението на КЕВР са
възпроизведени невярно от молителя в производството /настоящ
жалбоподател/, което се отнася и към доводите, съдържащи се във въззивната
жалба в тази насока. Следователно в отношенията между страните е
формирана сила на пресъдено нещо по всички спорни въпроси, относно
съществуване на спорното право, предмет на настоящия процес, която сила на
пресъдено нещо следва да бъде зачетена при всеки последващ спор /т.е. –
настоящия спор/. Това е така, тъй като източник на силата на пресъдено нещо
е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното
8
решение, като следва да се има предвид, че тя се формира по отношение на
спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата
молба. Но предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното
право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който се
претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в
хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези
/правопораждащ факт, съдържание, носители/. В този смисъл със сила на
пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи
факти. Според чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само
за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения
и общини в Република България, при което всеки от посочените органи при
упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с
влязлото в сила решение на съда, без да има право да пререшава въпросите,
разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат
съобразени при последващ правен спор между страните – и именно такъв е
настоящият случай. /В този смисъл е съдебната практика, обективирана не
само в цитираното в отговора на въззивната жалба решение №530/05.07.2010г.
по гр.д. №1560/2009г., първо г.о., но и решение №49/14.04.2011г., по т.д.
№561/2010г., I т.о.; решение №115/10.01.2012г. по т.д.№883/2010г., I т.о.;
решение №73/17.06.2024г. по т.д. №377/2023г. – всички на ВКС и др./ Силата
на пресъдено нещо по отношение на правопораждащия юридически факт не
води обаче до недопустимост на настоящия осъдителен иск, поради липса на
правен интерес, тъй като вследствие на целения позитивен изход от
осъдителния исков процес, за кредитора е налице възможност да се снабди с
изпълнителен титул, въз основа на който да реализира правата си по
принудителен ред.
Казаното относно главницата – предмет на осъдителната искова
претенция не се отнася до акцесорната претенция за обезщетение за забава,
доколкото това вземане/задължение не е било предмет на горецитираните
дела. Отричане съществуването на претендираното право, съответно
изискуемост на акцесорното вземане, се изразява във възражение, че
жалбоподателят не е надлежно уведомен за издаване на фактурата, тъй като
не е подписал представената към исковата молба обратна разписка. Както се
посочи, съгласно чл.56 ал.1 от ПИКЕЕ, операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата
фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както
и информация за дължимата сума за мрежови услуги и за „задължения към
обществото“; а, съгласно ал.2 - ползвателят на мрежата /респ. – крайният
клиент, какъвто е жалбоподателят/ заплаща на оператора на съответната
мрежа дължимата сума. Вярно е посоченото във въззивната жалба, че
съгласно заключението от допуснатата в първоинстанционното производство
СГЕ, подписът под получател в обратната разписка, с дата на връчване
25.06.2021г. –л.7 /с която ищецът твърди, че е изпълнена процедурата по чл.56
9
от ПИКЕЕ/ не е на Х., въпреки, че е посочено, че пратката е получена лично.
Но констатацията на първоинстанционния съд, че фактура
№**********/21.06.2021г., издадена за корекция на сметката на ответника, е
била приложена към искова молба с вх. №5124/28.06.2021г. с предявен иск за
установяване на недължимост на сумата по тази фактура, по която е
образувано т.д. №468/2021г. по описа на ПОС /решението по което е отменено
с решение №514/28.11.2022г., постановено по в.т. дело №481/2022г. на АС –
Пловдив/, не е оспорена от жалбоподателя, тя е вярна и този факт е служебно
известен на настоящия състав. При това положение обоснован е изводът на
окръжния съд и той се споделя изцяло, че към датата на предявяване на
отрицателния установителен иск - 28.06.2021г., която дата предхожда
посочената във фактурата падежна дата – 01.07.2021г., жалбоподателят е бил
уведомен за задължението преди настъпване на падежа му /като достоверна
дата би могла да се определи 28.06.2021г./ и при това положение е изпаднал в
забава от посочената във фактурата падежна дата 01.07.2021г., който е
началният момент на акцесорната претенция на ищеца. Или поканата по
смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД е достигнала до длъжника преди определения
падеж по смисъла на чл.84 от ЗЗД. Длъжникът е в забава, тогава, когато
изрично е посочен падеж на задължението му /какъвто е настоящият случай/
или изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /като с оглед на
горепосоченото в случая може да се приеме, че поканата е получена преди
дата на определения падеж/. Ето защо основателна е и акцесорната претенция
за обезщетение за забава за минал период - за претендирания с исковата молба
период 02.07.2021г. – 14.12.2023г. и в претендирания с исковата молба размер
– 10 432,88лв. /правилно изчислена от първостепенния съд с помощта на
ел.калкулатор, както и за законната лихва, считано от датата на исковата
молба.
По отношение оплакването на жалбоподателя, че неправилно
първоинстанционният съд не е приел за разглеждане своевременно заявено от
страната възражение за прихващане, следва да се посочи, че същото също е
неоснователно. Споделя се изцяло мотивираният отказ на окръжния съд,
обективиран в протокол от ОСЗ от 07.10.2024г., с който е оставено без
уважение възражението за прихващане, доколкото, както е изразено в
писменото изявление, наименовано, „допълване писмен отговор на искова
молба“, входирано на 07.05.2024г., така и в представената в същото съдебно
заседание писмена молба, то не е достатъчно конкретизирано, така че да могат
да бъдат еднозначно и безспорно определени фактите, които пораждат
претендираното право. Освен че е процесуален способ за защита на
ответника, съдебното прихващане, следва да съответства на „искане“,
еквивалентно на искова молба. Освен казаното от първостепенния съд, следва
да се допълни и че, бидейки процесуален способ за защита срещу
основателността на иска /евентуално такова, касаещо размер на осъдителен
иск/, упражняване правото на съдебно възражение за прихващане се
подчинява на ранните процесуални преклузии, предвидени с процесуалните
10
норми. Следва да се има предвид, че действащият ГПК въвежда ранна
преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да
противопоставя възражения. Съгласно чл.131, ал.1 от ГПК, съответно чл.367
от ГПК, приложим за търговски спорове, с изпращане на преписа от исковата
молба и доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде
писмен отговор в определения срок като посочва задължителното съдържание
на отговора и последиците от неподаването му или неупражняването на права.
С получаване изчерпателните указания ответникът е известен за
процесуалните действия, които следва да извърши, поради което и чл.133 ал.1
от ГПК, съответно чл.370 от ГПК, изразяващи концентрационното начало в
гражданския процес, предвиждат, че ако страната бездейства…,не направи
възражения……, тя губи възможността да направи това по-късно. При това
положение следва да се приеме, че с изтичане срока за отговор са
преклудирани всички възражения на ответника относно възникването,
съществуването или погасяването на спорното право, включително и
възражението за прихващане. В случая, както се посочи, в постъпилия в срока
по чл.367 ал.1 от ГПК – на 04.04.2024г. писмен отговор на исковата молба от
ответника Д. П. Х., не се съдържа възражение за прихващане, а такова е
обективирано едва в писменото изявление, наименовано „допълване писмен
отговор на искова молба“, входирано на 07.05.2024г. Вярно е, че с
определение №478/10.04.2024г. първоинстанционният съд, на основание
чл.369 от ГПК, е постановил разглеждане на спора по общия исков ред. Но
депозираното писменото изявление, наименовано „допълване писмен отговор
на искова молба“, входирано на 07.05.2024г., е и след изтичане на
едномесечния срок по чл.131 от ГПК, като препис от исковата молба е връчен
на ответника на 21.03.2024г. /л.21 – получен от „съпруга“/. Ето защо
възражението за прихващане, освен че е непрецизирано, както правилно е
приел и окръжният съд, е и преклудирано и правилно не е прието за
съвместно разглеждане в първоинстанционното производство.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл.78, във вр. с чл.273 от ГПК на
въззиваемата страна се дължат разноски за въззивното производство.
Съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК /34/, те са в
размер на 300лв. – юрисконсултско възнаграждение и същите следва да бъдат
присъдени.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №503/30.12.2024г., постановено по т.д.
11
№752/2023г. по описа на окръжен съд Пловдив, с което Д. П. Х., ЕГН
**********, е осъден да заплати на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 38
568,64лв., представляваща стойност на допълнително начислена електрическа
енергия, вследствие на установено неточно измерване на количеството
електроенергия за период 07.10.2020г.-05.04.2021г., за което е издадена
фактура №**********/21.06.2021г., на осн. чл. 83, ал. 6 ЗЕ, вр. с чл. 56
ПИКЕЕ, сумата от 10 432,88лв., представляваща стойност на обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, начислена за
периода 02.07.2021г. - 14.12.2023г., както и законната лихва върху главницата
за периода от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.12.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2 260,06лв.,
направени разноски в производството.
ОСЪЖДА Д. П. Х., ЕГН ********** да заплати на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК
********* разноски за въззивното производство в размер на 300лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12