№ 38185
гр. София, 13.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110139421 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
233829/03.07.2025 г., с клеймо от 27.06.2025 г., уточнена с молба с вх. №
263075/01.08.2025 г. с клеймо от 29.07.2025 г. от З. С. Я. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ********* срещу *********, със седалище и адрес:
**********, с която е предявен отрицателен установителен иск, с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който да бъде признато за установено, че
не дължи на ответника следните суми: главница в размер на 1212 лева и
начислена законна лихва към нея, дължими по договор за кредитна карта
„Транскарт" от 02.11.2006 г., сключен между ********** като издател и ищеца
З. С. Я. като кредитополучател/картоползвател, които вземания са
прехвърлени в полза на ответното дружество по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.03.2013 г., тъй като е
погасена по давност, на основание чл. чл.110 и чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че след справка в ЦКР ищецът установил,
че съществува непогасено задължение, произтичащо от Договор за издаване
на кредитна карта от 02.11.2006г., сключен с **********. Твърди, че тези
вземания са придобити от ответника въз основа на договор за цесия от
04.03.2013 г. Твърди, че вземанията са погасени по давност.
В допълнителна молба уточнява, че правен интерес от предявяване на
настоящия иск извежда от това, че служители на ответника непрекъснато я
търсели по телефона, както и че нейното име фигурира в ЦКР, което е
предпоставка при последващо отпускане на кредит, защото не е погасила
стария си кредит. Посочва, че при евентуални уважаване на иска ще бъдат
1
предприети действия за заличаване в ЦКР.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
Претендира разноски в производството. Към исковата молба са
представените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.
Справка за кредитна задлъжнялото; 2. Уведомление за цесия к информация към него;
Моли съда да задължи ответника да предостави намиращия се в него
Договор за издаване на кредитна карта от 02;11.2006г., сключен между З. С. Я. с ЕГН
********** и ********, както и Договор за цесия от 04.03.2013 г.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава озаглавен отговор на искова
молба.
Не оспорва, че вземането на кредитора произтича от договор за кредитна
карта, сключен на 02.11.2006г. между ищеца и *****, вземането по който е
прехвърлено ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения на ******* с
договор за цесия от дата 04.03.2013г.
Поддържа, че фигурирането на задължението в Централен кредитен
регистър не обосновава правния интерес на ищеца от воденето на настоящото
производство.
Твърди, че подаването на информация в Централния кредитен регистър
на БНБ представлява нормативно задължение на дружеството съгласно чл. 10,
ал. 3 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен
регистър. Вписването на задължението в ЦКР е нормативно определено
задължение на ответното дружество и не навлиза в материалната сфера на
ищеца, както и не представлява действие, насочено към принудително
изпълнение на вземането. Релевира съображения, че процесните вземания
съставляват естествени задължения и изтичането на давностен срок не е
свързано с валидността и дължимостта им, а се отнася до възможността
кредиторът да търси изпълнение.
Счита, че искът е недопустим, тъй като фигурирането в ЦКР не е
предпоставка за водене на настоящото дело. Липсва правен интерес. Цитира
съдебна практика, съгласно която след като няма издаден ИЛ и предприети
действия, а неотписване на вземането от информационната система на
кредитора не обуславя необходимост длъжникът да предяви ОУИ. Твърди, че
давността е институт, който погасява правото на принудително изпълнение,
но не и самото вземане. За ищеца липсва правен интерес от водене на
настоящото дело. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че искът
е допустимо, то той го признава. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК.
Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото да
се гледа в негово отсъствие.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По процесуалното представителство
2
Ищецът се представлява от адвокат С. Н. Г. със съдебен адрес за
призоваване: ********, тел. *********.
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Материалният интерес е сумата от 1212 лева, поради което дължимата
държавна такса е 50.00 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК с
молба с вх. № 263075/01.08.2025 г. (л.17 от делото)
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви проект за
доклад по чл.146 ГПК.
По доказателства
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Не е основателно искането по чл.190 ГПК, тъй като негова е тежестта да
установи съществуване на вземането. Ето защо ищецът няма интерес да иска
това действие.
Без уважение следва да бъдат оставено искането на ищеца за
задължаване на ответника да представи Договор за издаване на кредитна карта
от 02.11.2006г., сключен между З. С. Я. с ЕГН ********** и *******, както и
Договор за цесия от 04.03.2013 г., доколкото това искане е насочено към
установяване на обстоятелства, които съгласно изричните изявления на
ответника, не са спорни между страните.
Предварителни въпроси
Въпреки, че искът е установителен, съдът служебно следва да прикани
страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения
осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен
способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
3
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок, като първата свободна дата 06.10.2024 година от 10.15 часа, за която
дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 233829/03.07.2025 г., с клеймо
от 27.06.2025 г., уточнена с молба с вх. № 263075/01.08.2025 г. с клеймо от 29.07.2025 г. от З.
С. Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ********* срещу *********, със седалище и
адрес: **********, с която е предявен отрицателен установителен иск, с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който да бъде признато за установено, че не дължи на
ответника следните суми: главница в размер на 1212 лева и начислена законна лихва към
нея, дължими по договор за кредитна карта „Транскарт" от 02.11.2006 г., сключен между
********** като издател и ищеца З. С. Я. като кредитополучател/картоползвател, които
вземания са прехвърлени в полза на ответното дружество по силата на договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.03.2013 г., тъй като е погасена по давност, на
основание чл. чл.110 и чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че след справка в ЦКР ищецът установил, че съществува
непогасено задължение, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от
02.11.2006г., сключен с **********. Твърди, че тези вземания са придобити от ответника въз
основа на договор за цесия от 04.03.2013 г. Твърди, че вземанията са погасени по давност.
В допълнителна молба уточнява, че правен интерес от предявяване на настоящия
иск извежда от това, че служители на ответника непрекъснато я търсели по телефона, както
и че нейното име фигурира в ЦКР, което е предпоставка при последващо отпускане на
4
кредит, защото не е погасила стария си кредит. Посочва, че при евентуални уважаване на
иска ще бъдат предприети действия за заличаване в ЦКР.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава озаглавен отговор на искова молба.
Не оспорва, че вземането на кредитора произтича от договор за кредитна карта,
сключен на 02.11.2006г. между ищеца и *****, вземането по който е прехвърлено ведно с
всички лихви, привилегии и обезпечения на ******* с договор за цесия от дата 04.03.2013г.
Поддържа, че фигурирането на задължението в Централен кредитен регистър не
обосновава правния интерес на ищеца от воденето на настоящото производство.
Твърди, че подаването на информация в Централния кредитен регистър на БНБ
представлява нормативно задължение на дружеството съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 22
на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър. Вписването на задължението в
ЦКР е нормативно определено задължение на ответното дружество и не навлиза в
материалната сфера на ищеца, както и не представлява действие, насочено към
принудително изпълнение на вземането. Релевира съображения, че процесните вземания
съставляват естествени задължения и изтичането на давностен срок не е свързано с
валидността и дължимостта им, а се отнася до възможността кредиторът да търси
изпълнение.
Счита, че искът е недопустим, тъй като фигурирането в ЦКР не е предпоставка за
водене на настоящото дело. Липсва правен интерес. Цитира съдебна практика, съгласно
която след като няма издаден ИЛ и предприети действия, а неотписване на вземането от
информационната система на кредитора не обуславя необходимост длъжникът да предяви
ОУИ. Твърди, че давността е институт, който погасява правото на принудително изпълнение,
но не и самото вземане. За ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото дело. При
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че искът е допустимо, то той го признава.
Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с
който да бъде признато за установено, че не дължи на ответника следните суми: главница в
размер на 1212 лева и начислена законна лихва към нея, дължими по договор за кредитна
карта „Транскарт" от 02.11.2006 г., сключен между ********** като издател и ищеца З. С. Я.
като кредитополучател/картоползвател, които вземания са прехвърлени в полза на ответното
дружество по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
04.03.2013 г., тъй като е погасена по давност, на основание чл. чл.110 и чл.111, б. „б“ и б.
„в“ ЗЗД.
Възражения на ответника:
Искът е недопустим. Липсва правен интерес. Постановеното решение няма да заличи
данните в ЦКР. Погасителната давност няма да заличи данните, а само правото на
принудително изпълнение.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
5
Страните не спорят наличието на облигационно отношение помежду им, както и
размера на сумата. Страните не спорят, че вземането е погасено по давност.
Спорно остава дали искът е допустим, има ли правен интерес ищецът от настоящото
дело.
Спорно остава дали са налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК.-
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
Съгласно даденото в ТР № 8/27.11.2023 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК , ищецът
доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които
произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.
Ищецът следва да установи наличието на правен интерес от водене на това дело.
Ответникът при главно доказване следва да установи основанието, на което претендира
сумата.
За да бъде уважен искът, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва
да установи следните обстоятелства:
1. Периодът между две действия, които прекъсват погасителната давност давността е
повече от 3 или 5 години – период от време в размер минимум на 3 или 5 години,
който да е осъществен между две изпълнителни действия, които прекъсват давността.
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи
условията за настъпване или спиране на погасителната давност в период по-малък от 3 или 5
години.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и писмени доказателствени
средства следните документи: 1. Справка за кредитна задлъжнялото; 2. Уведомление
за цесия к информация към него;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.190 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
6
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М. Н. на тел. 02/8955423 или на ел.
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на
адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
7
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.10.2024 година от 10.15
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните:
на ищеца на посочения в исковата молба и допълнителната молба email
на ответника чрез ССЕВ
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8