№ 3616
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря М.С.Т.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110108688 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.03.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На пети декември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар М.Т.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
1
гражданско дело номер 8688 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. А. А., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „...........“, бл. .............., против „..................” ЕООД, с ЕИК ......................, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „............”, ж.к. „.....................”, ул.
”...............” № ....................., представлявано от управителя Р.И.М.Т.. Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че при извършена справка за образувани срещу него
изпълнителни дела установил, че има висящо изп.д. № 20098380404493 по описа на ЧСИ М.
Б., с рег. № 838, действащ в района на СГС, въз основа на изпълнителен лист от 11.09.2009 г.
въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 4493/2009 г. по описа на
СРС, за сумата от 1 924,64 лв. – главница, сумата от 481,10 лв. – договорна лихва за периода
от 07.05.2008 г. до 03.09.2009 г., сумата от 48,22 лв. – лихва за забава за периода от
07.05.2008 г. до 03.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.09.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата от 49,08 лв. – разноски по делото за
държавна такса и сумата от 256,34 лв. – адвокатско възнаграждение. Също така твърди, че
производството по изпълнителното дело е било образувано по молба от 14.10.2009 г. с
взискател „..........“ АД. На 09.02.2018 г. по делото била подадена молба от „..................”
ЕООД, с която бил представен договор за цесия от 31.01.2018 г., сключен между „..........“ АД
и „..................” ЕООД, по силата на който вземането на кредитора срещу ищеца било
прехвърлено на ответника. С молба от 09.02.2018 г. ответникът поискал налагане на запор
върху банковите сметки на ищеца, което било последното извършено изпълнително
действие. Излага твърдения за прекратяване на производството по изпълнителното дело на
09.02.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и за изтичане на погасителната
давност на 09.02.2023 г. Излага подробни съображения във връзка с погасяване на вземането
по давност. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на „..................” ЕООД, че С. А. А. не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 1
924,64 лв. – главница, сумата от 481,10 лв. – договорна лихва за периода от 07.05.2008 г. до
03.09.2009 г., сумата от 48,22 лв. – лихва за забава за периода от 07.05.2008 г. до 03.09.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2009 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 49,08 лв. – разноски по делото за държавна такса и сумата от
256,34 лв. – адвокатско възнаграждение, за които бил издаден изпълнителен лист от
11.09.2009 г. по гр.д. № 4493/2009 г. по описа на СРС, поради погасяване на вземането по
давност, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „..................” ЕООД, с който исковата претенция се оспорва
като недопустима и неоснователна. Твърди се, че не е налице висящо изпълнително
2
производство, като същото е прекратено по право към момента на предявяване на иска.
Оспорва наличието на правен интерес у ищеца от предявяване на иска, поради липса на
висящо изпълнително производство. Позовава се на задължителна съдебна практика, излага
подробни съображения. Признава предявената претенция. Моли съда да прекрати
производството по делото поради липса на правен интерес, а при евентуалност да се
произнесе по същата, като погасена по давност, както и да не възлага разноски на ответника
по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения от ищеца заверен препис от справка за съвпадане на длъжници,
издадена от Камарата на частните съдебни изпълнители, се установява, че срещу ищеца има
образувано изпълнително дело № 4493/2009 г. по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838, действащ
в района на СГС.
От приложения заверен препис от изп.д. № 4493/2009 г. по описа на ЧСИ М. Б., с рег.
№ 838, действащ в района на СГС, се установява, че същото е било образувано по Молба с
вх. № 20059/2009 г., подадена от „Обединена българска банка“ АД с приложен към нея
изпълнителен лист от 11.09.2009 г. по гр.д. № 42619/2009 г. по описа на СРС, 33 състав,
издаден на въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от
11.09.2009 г. по силата на която С. А. А. е осъден да заплати на „Обединена българска
банка“ АД сумата от 1 924,64 лв. – главница, сумата от 481,10 лв. – договорна лихва за
периода от 07.05.2008 г. до 03.09.2009 г., сумата от 48,22 лв. – наказателна лихва за периода
от 07.05.2008 г. до 03.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.09.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 49,08 лв. – разноски по делото за
държавна такса и сумата от 256,43 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание
извлечение от счетоводните книги по договор за кредитна карта от 16.07.2007 г. С
разпореждане от 21.10.2009 г. ЧСИ е разпоредил да се изпрати покана за доброволно
изпълнение и да се изискат справки, като поканата за доброволно изпълнение е била
връчена на длъжника на 22.10.2009 г. На 21.10.2009 г. е било изпратено запорно съобщение
до работодателя. На 29.10.2009 г. длъжникът е подал молба до ЧСИ за разсрочване на
задължението. На 31.10.2009 г. ЧСИ е разпоредил изискване на справки и изпращане на
запорни съобщения до банки, а на 16.05.2013 г. до длъжника е било изпратено напомнително
съобщение. На 07112014 г. взискателят е направил искане за присъединяване на
изпълнителното дело към друго дело срещу същия длъжник. Идентично искане е било
направено от взискателя с молба от 13.12.2016 г. С молба от 31.05.2017 г. взискателят е
3
посочил способ на принудително изпълнение. С молба от 09.02.2018 г. „..................“ ЕООД е
направило искане за конституирането му по делото като взискател по повод извършена
цесия, като към молбата е приложен договор за цесия от 31.01.2018 г., а с молба от
24.07.2018 г. е било представено уведомление.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че на 11.09.2009 г. е бил издаден изпълнителен
лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 11.09.2009 г. гр.д. № 42619/2009 г. по описа на СРС, 33
състав, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д. №
4493/2009 г. по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838, действаща в района на СГС.
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по
смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело
изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно заповед за изпълнение. С
уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК започва да тече нова
давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист на
11.09.2009 г. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за
принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК.
Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес
относно вземането, давност не тече.
Видно от представения препис от молба за образуване на изпълнително производство
„Обединена българска банка“ АД е подало молбата до съдебния изпълнител на 14.10.2009 г.
Считано от издаване на изпълнителния лист на 11.09.2009 г. към момента на подаване на
молбата до частния съдебен изпълнител на 14.10.2009 г. не е изтекъл предвиденият в закона
петгодишен давностен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от
изпълнително дело се установява, че след образуване на изпълнителното дело и изпращане
4
на покана за доброволно изпълнение до длъжника, същата е била получена на 14.03.2011 г.
Съгласно ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото изпълнителното дело е образувано
през 2009 г., давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. След подаване на
молбата за конституиране на „..................“ ЕООД като взискател по делото не са били
извършвани никакви изпълнителни действия, като с молба от 24.07.2018 г. е било
представено уведомление, изпратено до длъжника за извършената цесия, което не
представлява същинско действие по изпълнението. Прекратяването на изпълнителния
процес в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва ex lege, което в конкретния случай
е 09.02.2018 г., на която дата ЧСИ е конституирал „..................“ ЕООД като взискател по
делото. Изпълнителният процес е бил прекратен по силата на закона, тъй като двугодишният
срок е изтекъл на 10.02.2020 г., доколкото 09.02.2020 г. е бил неделен ден.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на
„..................“ ЕООД е погасено по давност. По изложените съображения предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен за претендирания размер.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и претенциите за разноски.
По делото е направено искане от ищеца за присъждане на направените по делото
разноски. Същото като основателно, съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде уважено, като в полза на ищеца бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 713,47 лв., от които: сумата от 111 лв. – платена държавна такса, сумата
от 2,47 лв. – такса за превод и сумата от 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В
конкретния случай съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния
представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото размерът на
уговореното и платено адвокатско възнаграждение е под минималния такъв, предвиден в
чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не на последно място съдът съобразява и фактическата и правната
обстановка по делото.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, на същия съобразно с чл. 78, ал. 3 от ГПК
не следва да бъдат присъждани разноски. По отношение на направеното от процесуалния
представител на ответника искане за произнасяне по разноските по чл. 78, ал. 2 от ГПК
съдът намира, че в случая не намира приложение посочената разпоредба, тъй като не са
налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за възлагане на разноските върху
ищеца. В конкретния случай следва да се отчете, че за ищеца съществува единствено
исковият ред за защита на предявената претенция на предявеното основание.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
5
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от С. А. А., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „...........“, бл. .............., против „..................” ЕООД, с ЕИК
......................, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „............”, ж.к.
„.....................”, ул. ”...............” № ....................., представлявано от управителя Р.И.М.Т., че С.
А. А. не дължи на „..................” ЕООД сумите, както следва: сумата от 1 924,64 лв. /хиляда
деветстотин двадесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/ – главница, сумата от
481,10 лв. /четиристотин осемдесет и един лева и десет стотинки/ – договорна лихва за
периода от 07.05.2008 г. до 03.09.2009 г., сумата от 48,22 лв. /четиридесети осем лева и
двадесет и две стотинки/ – лихва за забава за периода от 07.05.2008 г. до 03.09.2009 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2009 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 49,08 лв. /четиридесет и девет лева и осем стотинки/ – разноски по делото
за държавна такса и сумата от 256,34 лв. /двеста петдесет и шест лева и тридесет и четири
стотинки/ – адвокатско възнаграждение, за които бил издаден изпълнителен лист от
11.09.2009 г. по гр.д. № 4493/2009 г. по описа на СРС, поради погасяване на вземането по
давност.
ОСЪЖДА ..................” ЕООД, с ЕИК ......................, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „............”, ж.к. „.....................”, ул. ”...............” № .....................,
представлявано от управителя Р.И.М.Т., ДА ЗАПЛАТИ на С. А. А., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „...........“, бл. .............., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 713,47 лв.
/седемстотин и тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6