Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1581
гр. Пловдив, 23.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
САКУТОВА
при участието на секретаря Славка
Иванова, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 8142/2018 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ,
XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.А.Д. *** против
Наказателно постановление №18-0432 -00301 от 01.11.2018 г., с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване да управлява МПС” за срок от
24 месеца, както и административно наказание „глоба” в размер на 10,00 лв за
нарушение на чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 12
контролни точки. С жалбата се излагат оплаквания, свързани с нарушение на
процесуалните правила, предвидени за издаване на наказателното постановление,
оспорва се установената в наказателното постановление фактическа обстановка.
В съдебно заседане жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, вместо него се явява адв.Н.Р. ***, който поддържа жалбата по направените
в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима - подадена е от лице, което има право
на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 27.08.2018 г. около 15:00 ч. в гр.Пловдив на бул. „Никола
Вапцаров“ №52 свидетелите Х.Н.Н. и С.Й.Ю. – служители в 01 РУ при ОД на МВР
Пловдив установили жалбоподателя да управлява
лек автомобил Мерцедес ЦЛК 230 КОМПРЕСОР с рег. № ****, собственост на В.И.Н. с ЕГН **********. В
хода на проверката жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за употребата
на наркотични вещества и техни аналози.
При проверката свидетелите установили също, че
жалбоподателят не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз
основа на събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на св. Х.Н.Н.С.Й.Ю.
и И.К.П.; талон за изследване бл. № 0034200 от 27.10.2018 г., Заповед №
317з-147 от 11.01.2018 г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, показания на св. И.Г.Т. и В.Н.К., обяснения на
жалбоподателя.
В хода на съдебното следствие беше разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Х.Н.Н.,
както и лицата, посочени като свидетели
в АУАН - И.К.П. и С.Й.Ю..
Пред съда св. Х.Н. заяви, че е съставил акта за
установяване на административно нарушение и уточни, че не е присъствал на
мястото и по времето, когато управлявания от жалбоподателя авотомобил е бил
спрян за проверка. АУАН според свидетеля
е бил съставен въз основа на показанията на св. И.К.П. и С.Й.Ю., че
жалбоподателят бил установен да управлява описаното МПС на посочените в
наказателното постановление дата, място и час, а отказът да бъде проверен за
употреба на наркотични вещества бил направен от жалбоподателя на по-късен етап в сградата на 01 РУ при ОД на МВР-Пловдив.
В същата насока са показанията на свидетелите И.К. П. и С.Й.Ю..
Свидетелите посочват, че на процесната дата и място установили жалбоподателя да
управлява МПС. Същият бил спрян за проверка, която следвало да продължи в
сградата на 01 РУ. Там жалбоподателят отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества според св. Ю..
За изясняване на спорните по делото обстоятелства беше
уважено искането на жалбоподателя и бяха допуснати до разпит двама свидетели
при режим на довеждане - И.Г.Т. и В.Н.К.. Техните показания са в съответствие с
тези на останалите свидетели - Х.Н.Н. , И.К.П. и С.Й.Ю..
Св. Т. и К. потвърждават , че на посочената дата и място се
возели в автомобила, описан в наказателното постановление и управляван от жалбоподателя.
Автомобилът се движел по бул. „Никола Вапцаров“, където в близост до сградата
на общината, били спрени за проверка от двамата свидетели - И.К. П. и С.Й.Ю. . Последните
наредили на жалбоподателя да кара след служебния автомобил, за да бъде
извършена проверка в сградата на 01 Районно управление. В сградата на районното
управление св. К. видял св. Н., който
съставил акт за установяване на нарушението на жалбоподателя. В същата насока са и показанията на св. Т..
В обясненията, дадени пред съда жалбоподателят не оспорва,
че управлявал описания автомобил на посоченото в наказателното постановление
място, както и че бил спрян за проверка от св. П. и Ю., които го поканили да
отбие, след което му наредили да се придвижи с автомобила в срадата на 01 РУ.
По отношение на обстоятелството дали жалбоподателят е изпълнил нареждането да
бъде медицински изследван, същият не отрича, че не посетил посоченото в
издадения талон за медицинско изследване
лечебно заведение, доколкото при проверката му били иззети документите за
управление на МПС и не можел да кара.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели,
доколкото същите са последователни, логични и непротиворечиви. Съдът дава вяра
на обясненията и на жалбоподателя, доколкото същите са в съответствие с
показанията на разпитаните свидетели, както и с издадения талон за медицинско
изследване.
Съдът намира, че описаната фактическа обстановка е
обективно установена. Съгласно описаната в АУАН, възпроизведена и в обжалваното
наказателно постановление фактическа обстановка, жалбоподателят е управлявал горепосоченото
МПС. Този факт се установява от показанията на всички свидетели, както и от
обясненията на самия жалбоподател.
На посоченото място автомобилът е бил спрян за проверка и
от свидетелите, П. и Ю.. Този факт се установява също от показанията на всички
свидетели, както и от обясненията на самия жалбоподател.
Проверката е приключила в сградата на 01 РУ Пловдив и това
се установява както от показанията на св. Н., съставил акта, за установяване на
административно нарушение, така и от показанията на св. Ю.. Самият жалбоподател
не отрича, че не е отишъл в лечебното заведение, като изтъква като причина
липсата на надлежни документи да се придвижи до там в рамките на определеното
време.
Жалбоподателят е имал качеството на водач на посочената
дата, място и час. Това че проверката е започнала на пътя, където е бил и надлежно поканен да придвижи МПС за
продължаване на проверката в сградата на районното управление, не означава, че
описаната фактическа обстановка не отговаря на обективната истина. За да бъде
осъществен състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП следва лицето
да има качеството на водач, т.е. да управлява МПС, както и да отказва в това му
качество да бъде тестван за наркотични вещества или техни аналози.
Жалбоподателят е имал това качество и на посоченото място е започнала
проверката му, като същата е продължила и приключила в сградата на районното
управление. След издаването на талона за
медицинско изследване същият не е изпълнил
предписанието в него. Жабоподателят е бил установен като водач на посоченото в
АУАН и НП място и в това му качество е
бил проверен, като проверката е започнала от спирането му на пътя до отвеждането
му сградата на районното управление ,
приключила е в сградата на 01 РУ. Няма задължение административнонаказавщият орган
да посочва изрично, къде е обективиран отказа за изследване на водача, както и
проверката да е осъществена на пътя, където е установен да управлява
нарушителят.
По тези съображения съдът намира оплакванията в жалбата по
отношение на неправилно възпритета фактическа обстнова в АУАН и НП за
неоснователни. Не се споделят и оплакванията за недоказаност на отказа от
страна на жалбоподателя. Установява се
от показанията на св. Ю., че същият е отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Доказателства, опровергаващи направените
констатации, не бяха представени. Самият жалбоподател не отрича, че не е
посетил медицинското заведение, посочено му в талона, по причини, които не
могат да се приемат за уважителни, а именно иззети в деня на проверката
документи за управление на МПС. Същият е разполагал с други възможности, за да
изпълни дадените му указания и да се придвижи до медицинското заведение за
изследване.
Второто нарушение, описано в АУАН и НП, за което е санкциониран жалбоподателят, а
именно, че в деня на проверката не е носел свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява, съдът намира, че е безспорно доказано. В тази връзка са
показанията на всички разпитани свидетели, самият жалбоподател не оспорва, че
не е носел в деня на проверката свидетелство за регистрация на МПС.
Налице е правилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл.174,
ал. 3 от ЗДП установява два състава на административни нарушения.
Субект и на двете нарушения е лице с качеството „водач“ по дефиницията на §
6, т. 25 от ДР на ЗДП. Различни са изпълнителните деяния на двата състава и
съставите са в условията на алтернативност. Предложение първо от чл.
174, ал. 3 от ЗДП санкционира отказа на водача да бъде проверен с
техническо средство за употреба на алкохол или упойващи вещества, а предложение
второ от същата норма свързва административнонаказателната отговорност с
неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта.
Жалбоподателят е осъществил първата форма
на изпълнителното деяние и е отказал да
бъде изпробван за употреба на упойващи вещества.
Съдът счита, че
жалбоподателят е осъществил вмененото му във вина административно нарушение с
всички признаци, които определят състава му от обективна и субективна страна,
поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно
наказателната му отговорност на осн.чл. 174 ал.3 от ЗДП. В чл. 174 ал.3 от ЗДП е предвидено водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 2 /две/ години и глоба от 2000.00 /две хиляди/ лв.
В чл. 6, ал.1, т. 3. от
Наредба № Iз - 2539 на МВР е предвидено за отказ на водач, който управлява МПС,
трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му - чл. 174 ал. 3 от ЗДП да се отнемат 12
/дванадесет/ контролни точки.
Наложеното на жалбоподателя наказание „глоба“
в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца е
във фиксиран размер и не подлежи на редуциране, същото е правилно и
законосъобразно.
Жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състава и на второто вменено му нарушение.
Съгласно чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. В процесния
случай се установи по несъмнен начин, че при проверката, извършена от
контролните органи на при ОД на МВР Пловдив, жалбоподателят не е представил свидетелство за регистрация
на МПС. С оглед на това от обективна страна той е осъществил състава на
вмененото му нарушение. За нарушението на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП законосъобразно на
основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП е наложена „глоба“ във
фиксиран размер от 10 лева .
При проверка относно
процесуалните изисквания, предвидени за съставяне на АУАН и НП съдът не констатира
процесуални нарушения. АУАН и НП са съставени от компетентни лица, като
доказателство за това е издадената и приета като писмено доказателство по
делото Заповед № 317з-147 от 11.01.2018 г. на Директора на ОД
на МВР-Пловдив. Оплакванията, изложени в жалбата, че не е било уточнено на
свидетелите , въз основа на които е съставен АУАН, са неоснователни.Видно от
отбелязването св. Ю. е отразен като очевидец при установяване на нарушението и
при съставянето на акта, а св. П. като очевидец на нарушението, което е в
кореспондира с показанията на двамата свидетели. Нарушенията са описани по ясен начин, даващ
възможност на нарушителя да разбере за какво е санкциониран и да организира
защитата си.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление
е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0432 -00301 от 01.11.2018 г., издадено от Началник РУП към ОД на МВР-Пловдив, с което на Д.А.Д. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, административно наказание „глоба” в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл.100, ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.3 от Закона за движение по пътищата и са отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба №I з-2539 на МВР.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК,
пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия :............/п/.....................................
Вярно с оригинала
А.Д.