№ 270
гр. Стара Загора, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Орлин Н. Летов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20255500500605 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.267- 273 от ГПК във вр. с чл.71- 75 от
ЗЗДН.
Въззивното дело е образувано въз основа на постъпила в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. с чл.75 от ЗЗДискр. въззивна
жалбата вх.№ 25458/19.08.2025г. от ищеца - пълнолетния български
гражданин Т. Д. П. от гр.С. против изцяло негативното за него
първоинстанционно Решение № 751/29.07.2025г. по приключеното гр.д.№
1137/2025г. по описа на РС- гр.Ст.Загора, което считат за валидно и
допустимо, но по съществото му за изцяло неправилно и незаконосъобразно, и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, като излага
подробни фактически и правни аргументи в своя подкрепа. Има едно ново
доказателствено искане по настоящото въззивно дело- за допускане до разпит
на 1 бр. нов поименно посочен свидетел, като не сочи за какви факти и
обстоятелства иска той да бъде допуснат до разпит пред настоящата въззивна
инстанция, как са трите му имена и при какъв режим на призоваване на бъде
евентуално осигурен по въззивното дело. Моли настоящия въззивен ОС-
Ст.Загора да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно Решение и да
уважи молба за защита от дискриминация спрямо ответника
/публичноправния субект ОС- гр.Хасково/, със законните последици от това.
Няма претенции за разноски по делото. Въззивникът не се е явил лично пред
1
настоящия въззивен съд и не е пледирал пред ОС- Ст.Загора. В дадения му 1-
седмичен срок същият не е представил писмена Защита по делото.
В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.75 от ЗЗДискр. е постъпил писмен Отговор вх.№ 26938/04.09.2025г. на
въззивната жалба от ответника/публичноправния субект/ Окръжен съд/ОС/-
гр.Хасково, който счита в.жалбата за процесуално допустима, и че като такава
следва да бъде разгледана по същество от настоящия компетентен въззивен
ОС- Ст.Загора. По същество оспорва изцяло основателността на жалбата и
моли въззивният съд да я отхвърли изцяло, като неоснователна и недоказана,
и да потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение, като
справедливо, правилно, мотивирано и законосъобразно. Излага подробни
фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Счита
новото доказателствено искане на въззивника /ищец/ за процесуално
недопустимо и моли същото да бъде оставено без уважение, със законните
последици, за което излага и съответните материалноправни и процесуални
аргументи. Няма свои нови доказателствени искания по делото. Не излага
претенции за свои разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Въззивникът не се е явил чрез процесуален представител пред настоящия
въззивен съд и не е пледирал пред ОС- Ст.Загора. В дадения му 1- седмичен
срок същият е представил своя писмена Защита, в която допълнително
потвърждава своите фактически и правни защитни аргументи по делото.
Въззивният съд, като обсъди направените във в.жалба оплаквания,
намери за установено, че в.жалба е процесуално допустима, като подадена в
предвидения в ЗЗДискр. срок за обжалване, в законовата писмена форма, от
процесуално легитимирана ищцова страна, срещу подлежащ на инстанционен
контрол първоинстанционен съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Относно направените във в.жалба оплаквания, ОС - Ст.Загора счита, че в
мотивите на атакуваното първоинстанционно решене РС- Ст.Загора е
извършил един задълбочен и пълен анализ на всички събрани пред него
доказателства по делото, и е достигнал до съответните фактически и правни
изводи, които напълно съответстват на относимия материален и процесуален
закон, като е изложил обстойни, логични и последователни заключения
относно отделните твърденията на всяка една от страните и спрямо
установените по делото безспорни факти и обстоятелства. Съгласно нормата
на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. първоинстанционният съд детайлно е разграничил
понятието „обществено положение“ от процесуалното качество на лице, което
има правен интерес да обжалва дадено съдебно решение. Безспорно правото
да се обжалва един съдебен акт от някоя от страните по делото винаги и
всякога е свързано с качеството на съответната страна в съдебното
производство и нейната процесуална легитимация. Като именно това
2
процесуално право винаги има конкретен израз, понеже то се поражда в полза
не на всяко лице въобще, а само в полза на това конкретно лице, което в
процесуалното си качество на съответна надлежна страна по делото е
останало недоволно от конкретния съдебен акт, ако той е неизгоден за него-
тоест ако съдебният акт се явява санкция за тази страна или не й предоставя
търсената законова защита. Поради което процесуалното качество на една
страна по делото и съответно правото й да обжалва един съдебен акт не са
относими към този комплекс от лични материални права на индивида,
определящи в съвкупност общественото му положение. По конкретния казус и
видно от събраните по първоинстанционното дело безспорни писмени
доказателства от РС- гр.Свиленград, обл.Старозагорска, правото на
въззивника да обжалва в крайна сметка не е било ограничено по никакъв
начин, тъй като постановените 4 бр. отделни съдебни решения по посочените
конкретни приключени въззивни граждански дела на въззивния ОС-
гр.Хасково са били администрирани с постъпилите срещу тях касационни
жалба по надлежния ред и са били своевременно изпратени до ВКС- София за
произнасяне, макар и първоначално в тях да е било отбелязано, че не подлежат
на касационно обжалване. При което след като във въззивния ОС- Хасково са
постъпили 4 бр. отделни касационни жалби, всяка от тях е била приета за
представена в законни срок за това и е била надлежно администрирана чрез
размяна и връчване на преписи от нея на другите страни по делата. С
последвалото администриране на касационните жалби и изпращането им във
ВКС- София правото на обжалване е било изцяло спазено и са били осигурени
пълни правни гаранции на ищеца /въззивник/, че всеки един от тези общо 4 бр.
отделни приключени пред ОС - Хасково правни спорове ще бъдат разгледани
и от третата касационна съдебна инстанция ВКС- София. Производствата по
всяко от тези процесни 4 бр. отделни приключени пред ОС- Хасково гр.дела са
все още висящи и към настоящия момент, поради което ищецът /въззивник/
по никакъв начин не е бил лишен от правото да получи справедлив съдебен
процес чрез триинстанционен съдебен контрол по всяко едно от делата.
По отношение на оплакванията за оказан „тормоз“ върху ищеца
/въззивник/ трябва да се има предвид, че не е необходимо и достатъчно само
да бъде създадена представа у едно лице за някакво негово неприятно
усещане, а е необходимо и задължително да се представят надлежни
доказателства от всякакво естество, от които евентуално да се установи, че
наистина обективно е съществувала или се е целяло да бъде създадена
враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Видно от материалите по приключеното първоинстанционно дело в РС-
Ст.Загора и събраните пред него многобройни доказателства, в настоящото
производството въззивникът не е доказал тези твърдени от него факти и
обстоятелства. Поради което логично, обосновано и закономерно направеният
3
фактически и правен извод е, че въззиваемият ОС- Хасково с действията си
никога и по никакъв начин не е оказвал тормоз върху въззивника, което е
установено по безспорен начин от РС- Ст.Загора и подробно е обосновано в
мотивите на обжалваното му изцяло негативно за ищеца /въззивник/
първоинстанционно съдебно Решение.
Наред с това изцяло неоснователни и недоказани се явяват и
оплакванията във въззивната жалба, че РС- Ст.Загора не бил установил, че
ОС- Хасково бил действал виновно. В действителност, след като е било
установено, че изобщо не е осъществена дискриминация или тормоз, тогава
логично и обосновано е отпаднала и нуждата да се изследва въпроса за
наличието на евентуална вина. Следва да се вземе предвид и безспорният
юридически факт, че установеният правен режим на българския Закона за
защита от дискриминация въобще не изисква наличието на определена форма
на вина /умисъл или непредпазливост/ при евентуалното установяване на
различни форми на дискриминация. Предвид което, наличието на евентуална
вина не е част от фактическия състав на различните проявни форми на
твърдяното дискриминационно отношение. Единственото и само изискване за
вина /и то само умисъл/ е въведено в легалната дефиниция на „Подбуждане
към дискриминация“, съгласно § 1, т.5 от ДР на ЗЗДискр, където законодателят
изрично е дефинирал, че „Подбуждане към дискриминация“ е пряко и
умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или
склоняване към извършване на дискриминация.
В конкретният казус очевидно не е налице хипотезата на подбуждане
към дискриминация, а и в самата въззивна жалба жалбоподателят заема
противоречива позиция, като в т.1 от нея се оплаква от пропуска на РС-
Ст.Загора да установи, че ОС- Хасково е действал виновно, а на последната
страна от в.жалба се сочи, че за дискриминацията не е нужно да си действал
предумишлено. Видно от мотивите на атакуваното първоинстанционно
Решение на РС- Ст.Загора няма установени виновни действия от страна на
съдебния състав на ОС- Хасково, и съответно изобщо няма каквато и да е
проява на дискриминация спрямо въззивника. Аргументът му, че въззиваемия
ОС- Хасково бил действал непрофесионално, с което се бил разгневил
жалбоподател и са го били накарали да ругае този съд пред ВКС- София, с
което пък той бил изгубил всякакви шансове пред касационната инстанция на
разрешеното обжалване, се явява неоснователен, неубедителен и недоказан.
Настоящият правен спор се основава именно на твърдението на въззивника, че
е бил лишен от законното му право на касационно обжалване, но след като
подадените от него касационни жалби вече са администрирани и изпратени до
ВКС- София /макар и с известно минимално закъснение/, той няма как да е
изгубил шансовете си „на разрешеното обжалване“. Още повече, че неговите
многобройни писмени оплаквания и недоволство от действия на съда се
4
съдържат в множеството му касационни жалби, но това не представлява
никаква фактическа и правна пречка ВКС - София да допусне касационно
обжалване, ако са били налице съответните процесуалните предпоставки, и да
се произнесе по съществото на споровете. Следва да се вземе предвид в тази
връзка, че съгласно разпоредбата на чл.1а от ЗСВ съдебната власт е
независима и този законов принцип е в основата на изграждането на вътрешно
убеждение в съда при разглеждането и разрешаването на всеки правен спор.
Наред с това нормата на чл.3 от ЗСВ е постановява, че при постановяване на
своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и
на събраните по делото доказателства и в конкретния случай няма никакво
основание да се приеме, че ВКС- София ще се повлияе от оценката на самия
въззивник за евентуалните действия или бездействия на ОС- Хасково, дори и
тя да е била крайно негативна. Също така следва да се има предвид, че
съгласно чл.4 от ЗСВ органите на съдебната власт изпълняват функциите си
безпристрастно, което съставлява основна гаранция за дирене на обективната
истина и по този начин се изключва възможността съдът/включително и ВКС-
София/ да си създава предварителна нагласа относно конкретен правен спор
или конкретен жалбоподател.
Недоказана се явява и защитната тези на въззивника, че той не бил
инициирал проверка от ИВСС спрямо въззиваемия ОС- Хасково- видно от
материалите по делото, въззивникът очевидно сам е инициирал производство
пред ИВСС във връзка с процесните 4 бр. съдебни дела по описа на РС-
гр.Свиленград, обл.Хасковска, както е безспорно и това, че след получаване на
касационните жалби по всяко едно от тях е било своевременно надлежно
установено от самия въззивен съдебен състав, че действително техните
въззивни съдебни решения подлежат на касационно обжалване пред ВКС,
след което са предприети надлежните процесуални действия за
администриране на всички касационни жалби чрез размяна на преписи от тях
и впоследствие изпращането им на разпореждане на ВКС- София.
В резултат на всичко това въззивният съд счита, че в мотивите на
атакуваното Решение на РС- Ст.Загора подробно, обективно и обосновано са
обсъдени всички събрани пред първата съдебна инстанция писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и въз основа на тях е
постановил своя краен съдебен акт. Предвид което въззивният съд намира, че
изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, че
правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е уважил молбата за
защита, ведно с всички законни последици от това.
Следователно процесната в.жалба се явява изцяло неоснователна и
недоказана, а атакуваното с нея първоинстанционно Решение на РС е напълно
законосъобразно, обосновано и правилно, и следва да бъде потвърдено
изцяло, със законните последици.
5
Съгласно чл.75, ал.1 от ЗЗДискр. във вр. с чл.280, ал.1- 3 от ГПК това
въззивно съдебно Решение може да се обжалва в законния 1- месечен срок от
датите на връчването му на всяка от страните, с касационна жалба чрез
настоящия въззивен ОС- Ст.Загора пред ВКС на РБ- гр.София.
Ето защо водим от гореизложените мотиви и на осн. чл. 273 от ГПК във
вр. с чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДискр., въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 751/29.07.2025г. по гр.д.№
1137/2025г. по описа на РС- Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в законния 1- месечен срок с
касационна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6