РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Девня, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20243120100614 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Б. В. К., ЕГН **********, чрез адв. А. П. И. от АК Варна
против Я. О. К., ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между
страните, че Я. О. К., ЕГН **********, дължи на Б. В. К., ЕГН **********, сумата от 3690
лева, представляваща заплатени от ищцата погасителни вноски за м. Юни 2023г. – м.
Декември 2023г. по договор за потребителски кредит №4049192/31.01.2020г, сключен между
Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕООД като кредитодател, Я. О. К. като
кредитополучател и Б. В. К. като поръчител
Ищцата твърди, че по силата на договор за потребителски кредит
№4049192/31.01.2020 г, сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕООД като
кредитодател, Я. О. К. като кредитополучател и Б. В. К. като поръчител, на Я. О. К. е
предоставена в заем сумата от 30 000 лева, с продължителност на кредита 84 месеца и
изплащане на 84 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 460 лева /
447, 52 лева размер на вноската и 13,08 лева застрахователна вноска /. По силата на
сключено мегжду ищцата и Я. О. К. споразумение за развод по взаимно съгласие от
10.05.2022г., утвърдено с решение №126/15.07.2022г. на РС Девня по гр. д. №481/2022г.
изплащането на кредита по горния договор след прекратяване на брака следва да се извърши
от ответника. Въпреки това след прекратяване на брака Я. О. К. освен че преустановил
заплащането на издръжка в полза на детето си Е. Я.а К., за което срещу него било
образувано изп. д. №204/2023 г. на ДСИ при РС Девня, преустановил и изплащането и на
погасителните вноски по договора за кредит. За да не се стигне до неблагоприятни за нея
последици предвид обстоятелството, че служител на банката я уведомил за просрочието,
1
ищцата заплатила следните погасителни вноски : на 20.06.2023г. – 40 лева, на 07.07.2023г. –
900 лева , на 23.08.2023г. - 890 лв., на 06.10.2023. – 920 лева, на 08.11.2023г. – 460 лева, на
07.12.2023г. – 460 лв. или общо сумата от 3690 лв. В отношенията между страните във
връзка с договора за потребителски кредит сумата от 3690 лева, представляваща сбор от
платените от ищцата вместо Я. О. К. месечни погасителни вноски за м. Юни – Декември
2023г. е изцяло недължима от ищцата. Я. О. К. й дължи връщането на сумата, тъй като тя е
изпълнила чужда задължение, доколкото помежду им е налице уговорка, различна от
законовата презумпция на чл.127 ЗЗД. В отношенията между страните след датата на
прекратяване на брака Я. О. К. дължи заплащане в пълен размер на погасителните вноски по
кредита, а ищцата не дължи нищо. Я. О. К. й дължи обещетение в пълен размер на
заплатените от нея погасителни вноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения
му по реда на чл. 47 ГПК процесуален представител адв. В. С. от АК Варна. Оспорва
предявения иск като недоказан нито по основание, нито по размер. Видно от представения
Договор за потребителски паричен кредит № 4049192/31.01.2020 г. е, че страните са го
сключили през време на брака си, по който договор ищецът е поръчител, а ответника -
кредитоискател, като и за двамата в договора е посочено, че те отговарят като солидарни
длъжници пред кредитора си по смисъла на чл. 121 от ЗЗД /арг. от чл. 13 от Договора -
Отговорност на поръчителя/, независимо от постигнатите договорки в сключеното
Споразумение от 10.05.2022 г., представено по делото. Според чл. 32 ал. 2 от СК, която
норма е императивна, съпрузите отговарят солидарно за поети от тях задължения за
задоволяване на нужди на семейството, като според съдебната практика тези нужди
представляват общите потребности на членовете на семейството (храна, материали,
разходи), за задоволяването на които се изисква семейна солидарност и взаимопомощ.
Потребителският кредит по презумпция е за задоволяване на битови (жилищни) нужди, а
при положение, че страните са били в брак, следва да се приеме, че процесният кредит е
задоволявал нужди на семейството. Тази законова презумпция е оборима, но в тежест на
оспорващия съпруг[1]ищцата, е да докаже, че кредитът не е бил изразходван за нужди на
семейството, доколкото както законодателят в текста на разпоредбата, така и съдебната
практика, приемат, че заетите по време на брака от съпрузите парични средства са
предназначени и използвани за общи семейни нужди. Затова дори не е необходимо докато
страните са били в брак, да се изследва въпросът, дали парите от кредита са били
изразходвани за семейни нужди, защото при всички положения платилият съпруг не може да
търси от другия за този период връщане на половината от средствата, послужили за
погасяване на дълга. Необходимо е обаче да се отбележи, че съдебната практика допуска
изключение от този принцип- че през цялото време, докато трае бракът, не може да се
претендира връщане на платените от единия съпруг средства, поети за общи семейни нужди
и подобно изключение представлява трайната фактическа раздяла. В настоящия случай тъй
като ищецът не е посочила откога датира фактическата раздяла на страните, от преди
постановяването на решението за развод или след, то следва да се приеме, че същата е
настъпила от постановяване на решението за развод, с което е одобрено постигнатото между
2
страните споразумение - 15.07.2022 г. Трайната фактическа раздяла е такова обективно
състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква
духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е основание да се
приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно придобитите
имущества от съпрузите в този период, са техни лични, както и направените задължения са
техни лични. Въз основа на тази постановка, отнесена към спора по настоящото дело, следва
да се направи извод, че погасените от ищеца за периода след фактическата раздяла на
15.07.2022 г със средствата от трудовите й възнаграждения вноски по договора за кредит,
следва да се считат заплатени с нейно лично имущество, а не с общи средства на двамата
съпрузи. Аналогично е и плащането, направено от ответника по договора за кредит след
фактическата им раздяла. В конкретния случай е видно от представения Погасителен план
към процесния договор за кредит, че след датата на постановяване на решението за развод
15.07.2022 г. остатъчните месечни вноски по кредита са в размер на 55 месечни вноски,
които следва да се приеме, че са дължими солидарно от двамата бивши съпрузи. Относимо
към нормата на чл. 32, ал. 2 от СК, съгласно която съпрузите отговарят солидарно за
задоволяване нуждите на семейството, които според съдебната практика представляват
общите потребности на членовете на семейството (храна, материали, разходи за отглеждане
и възпитание на децата и други семейни разходи), за задоволяването на които се изисква
семейна солидарност и взаимопомощ до доказване на противното. Тъй като не са
представени доказателства от ищцата, че изтегления кредит не е за семейни нужди, то
следва да се приеме, че презумпцията за използване на кредита за нуждите на семейството е
налице. В този смисъл за периода, докато е траел бракът между страните, единият съпруг,
дори и да е погасявал кредита със свои лични средства, не може да претендира от другия
припадащата му се част, макар и кредитът да е ползван за семейни нужди. Това е така,
защото по смисъла на чл. 21 ал. 2 от СК съвместният принос се изразява във влагане на
средства, на труд, в грижи за децата и работа в домакинството. В тежест на оспорващия
съпруг - в случая ищцата, е да докаже, че с кредита не са удовлетворявани семейни нужди,
поради което е без значение дали ответника е ангажирал доказателства в тази връзка и какво
е установено от тях, защото презумпцията действа в негова полза, а оборващият я трябва да
докаже обратното. В тази връзка на този етап не са ангажирани доказателства, чрез които да
бъдат подкрепени доводите за липса на семейни нужди. Сключеното Споразумение за
прекратяване на брака с уговорки за недължимост от ищцата на суми по кредита, би
обвързало страните, единствено ако ищцата докаже, че процесния кредит не е теглен за
семейни нужди, оборвайки хипотезата на чл. 32, ал. 2 от СК.
По делото са приети и приложени следните писмени доказателства : заверено ВО
копие на Договор за потребителски кредит №40479192., сключен между Я. О. К. като
кредитополучател и Б. В. К. като поръчител и Уникредит Кънсюмър Файненсинг; заверено
ВО копие на общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от
Уникредит Кънсюмър Файненсинг, заверено ВО копие на погасителен план; заверено ВО
копие на медицински въпросник за приемане застраховка; заверено ВО копие на декларация
за приемане на застраховането по зострахователни програми „ Кредитна протекция Плюс „
3
пакет А или „ 66 Плюс „ заверено ВО копие на общи условия за застрахователна програма „
Кредитна протекция Плюс „ на кредотополучатели на потребителски кредити, отпуснати от
Уникредит Кънсюмър Файненсинг ; заверено ВО копие преференциални условия по договор
за кредит 4049192; заверено ВО копие на искане за рефинансиране на съществуващ дълг ;
заверено ВО копие съгласие за директен дебит ; заверено ВО копие Удостоверение за
сключен брак между страните по делото, издадено въз основа акт за сключен гр .брак
№189/16.10.2015 г. ; заверено ВО копие Споразумение за развод по взаимно съгласие по чл.
51 от СК от 10.05.2022 г.; заверено ВО копие Решение №126/15.07.2022г. по гр.д. № 481/2022
на РС Девня; заверено ВО копие на платежно за сумата 40.00 лв., платени на Уникредит
Кънсюмър Файненсинг от М. Р. Р. на 26.06.2023 г.; заверено ВО копие на разписка от Изи
Пей от 07.07.2023 г. за сумата 925.53 лв., наредител В. И. Д. и получател Уникредит
Кънсюмър Файненс; заверено ВО копие на разписка от Изи Пей за сумата 895.42 лв.,
наредител Ваня И. Димитрова и получател Уникредит Кънсюмър Файненс от дата
23.08.2023 г.; заверено ВО копие на разписка от Изи Пей за сумата 925.53 лв., наредител В.
И. Д. и получател Уникредит Кънсюмър Файненсг от дата 06.10.2023 г.; заверено ВО копие
на разписка от Изи Пей, наредител В. И. Д. и получател Уникредит Кънсюмър Файненс от
08.11.2023 г., за сумата 464.67 лв.; заверено ВО копие на разписка от Изи Пей от 07.12.2023
г. за сумата 464.57 лв., наредител В. И. Д. и получател Уникредит Кънсюмър Файненсинг;
материалите по ЧГД № 16/2024 г. на Районен съд – Девня.
Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпита на едни свидетел на страната
на ищцата. В своите изявления пред съда свидетелката В. И. Д., без родство и дела със
страните, излага, че понеже Б. К. е на работа до 18.00 ч. изплащането на кредита се случвало
посредством свидетелката, като тя вписвала основанието и след това внасяла парите от
нейно име. Свидетелката не помни точно, колко пъти ми са й давани суми, но регулярно
всеки месец ищцата заплащала по 400-500 лв. Свидетелката работи в Изи Пей и през деня
минават стотици левове.
В своите обяснения пред съда ищцата Б. К. излага, че от банката започнали да й
звънят, като й обяснили, че единствения й вариант като солидарен длъжник е да погасявам
тя, като упоменава основанието и номера на кредита, тъй като ответника има няколко
стокови и един потребителски кредит. Работното време на ищцата е от 09.00 часа до 18.00
часа, а на офиса на Изи Пей е същото, поради което ищцата се принудила да търси
съдействието на своя братовчедка М. Р.. Първата сума, която трябвало да внесе била 40 лв.,
за да не й наложат запор.
Прието и приложено към материалите по делото е експертно заключение на
вещото лице Р. С.. Съгласно същото за периода 20.06.2023т. – 08.12.2023г. има внесени суми
в обещ размер на 3690 лева Първото плащане на 20.06.2023г. е направено чрез банков
превод от банковата сметка на М. Р. Р., а всички останали плащания са направени от В. И. Д.
чрез Изи Пей.
Съдът намира така предявения иск за допустим като предявен от заявителя в
заповедното производство против длъжника в определения от съда срок.
4
Видно от представеното копие от удостоверение №0000000**/**.**.20**г. на
Община Балчик, страните по делото са сключили на 16.10.2015г. граждански брак
Видно от представеното копие на договор за потребителски паричен кредит
№*******, сключен между УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ като кредитодател,
Я. О. К. като кредитополучател и Б. В. К. като поръчител, на Я. О. К. е предоставена в заем
сумата от 30 000 лева, с продължителност на кредита 84 месеца и изплащане на 84 броя
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 447,52 лева и месечни вноски за
застрахователна премия от 13,08 лева;
Видно от представеното копие с решение на РС Девня по гр. д. №481/2022г. на
РС Девня, влязло в сила на 15.07.2022г., е прекратен брака между страните по делото;, като
съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение по чл. 51 от СК. Съгласно т.11.1
от същото споразумение, възпроизведена и в диспозитива на съдебното решение по делото,
страните се споразумяват изплащането на кредита след прекратяване на брака им до
неговото пълно погасяване пр сроковете и условията, посочени в договор за потребителски
паричен кредит №*******/31.01.2020г., сключен с УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ ЕАД и погасителен плав към договора ще бъде извършвано само и
единствено от съпруга Я. О. К., който декларира неотменимо, че няма каквито и да било
претенции към съпругата Б. В. К. за заплащане на суми по погасяване на кредита преди или
след прекратяването на брака им. Съгласно т.11.2 от същото споразумение, възпроизведена и
в дсипозитива на съдебното решение по делото, съпрузите неотменимо декларират
съгласието си, че в случай че по време на брака някой от тях е сключил договор за
кредит/заем и/или е издал (подписал) документ, по силата на който е поел задължени като
издател на този документ и/или като заемател/кредитополучател, то тези задължения не са
поети за нужди на семейството и с тези средства не са задоволявани семейни нужди, а само
лични нужди на съогветния съпруг, който е титуляр по документа или по поетото
задължение и за неговото изпълниние или погасяване ще отговаря еднолично съпругът,
който е сключил заема/кредита или е титуляр по документа или по поетото задължение в
качеството си на заемател/кредитополучател или подписал документа като издател.
Видно от представеното копие от платежно на 20.06.2023г. наредител М. Р. Р. е
превела на УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД сумата от 40 лева с основание
“ погасяване на потр. кредит ******** Погасява Б. В. “
Видно от представените копия от разписки на Изи Пей наредителя В. И. Д. е
превела на УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД на 07.07.20203г. сумата от 920
лева , на 23.08.2023г. сумата от 890 лв, на 06.10.2023г. сумата от 920 лв, на 08.11.2023г.
сумата от 460 лв., на 07.12.2023г. сумата от 460 лв. Като основание във всички разписки е
посочено “погасяване на потр. кредит ******** Погасява Б. В. К.“
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна
следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД съпрузите имат правото да уредят правните
последици от прекратяването на брака, като уговорят нещо различно от следващото се по
5
закон, отчитайки различни обстоятелства. В тези случаи, доколкото съдържа взаимни
отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.127, ал. 1 ЗЗД предвижда, че доколкото не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от
тях по равно, т.е. законодателят е предвидил възможност солидарните длъжници да уговорят
нещо различно от посочената диспозитивна норма във вътрешните си отношения. При липса
на законова забрана режимът на солидарност може да бъде променен по взаимно съгласие
на съпрузите в техните вътрешни отношения, което евентуално да води до поемане на нови
задължения в отношенията помежду им във връзка с погасяването на семейните кредити,
като обаче разпределение на отговорността за плащане не обвързва по никакъв начин
кредитора, за него и двамата съпрузи продължават да дължат солидарно изплащане на
задължението си. За казуса именно такава друга уговорка по смисъла на чл.127 ЗЗД са
постигнали страните по делото. Безспорно от приетите по делото доказателства се установи,
че със споразумението по чл.51 СК , одобрено от съда с решение, страните са уредили и
отношенията си във връзка със задълженията си по сключения по време на брака им договор
№******* с УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД. Фактът, че изявленията да
се поеме отговорност по едностранно погасяване на кредита само от страна на съпруга и
отказ да бъде ангажирана отговорността на другия съдлъжник-съпругата, са направени пред
съдебен орган в производство по прекратяване на брака по взаимно съгласие, навеждат на
извод за достатъчно осъзнато съзнателно взето решение от всеки един от двамата съпрузи по
въпроса за отговорността към кредитора по отпуснатия кредит. Одобреното от съда
споразумение има силата на спогодба, която урежда отношенията между страните и докато
тя ги обвързва, т.е. докато не бъде призната нейната нищожност или същата не бъде
унищожена по съдебен ред, никой от тях не може да претендира, че отношенията са
различни от тези, които прогласява спогодбата. От приетите по делото писмени и гласни
доказателства се установи и извършеното частично погасяване на задължението от ищцата,
което безспорно ползва и задълженото съгласно споразумението оп чл.51 СК лице -
ответника и представлява изпълнение на чуждо задължение. След като ищцата е
удовлетворила кредитора частично след прекратяване на брака до размера на сумата от 3690
лева , в нейна полза възниква регресно право срещу другия съпруг за така платените суми
по кредита, за да се възстанови нарушеното имуществено равновесие, което води до
основателност на така предявения иск, които следва да бъде уважн от съда.
С оглед изхода на делото ответната страна дължи на ищцата заплащане и на
сторените от нея разноски във връзка с производството , които възлизат на сумата от 923,80
лева. В полза на ищцата следва да бъдат присъдени и сторените от нея разноски в
заповедното производство в размер на 73,80 лева
Съгласно изложеното съдът
РЕШИ:
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск с
основание чл.422 ГПК , че Я. О. К., ЕГН **********, гр. Д., ул. “ П. “ №*, дължи на Б. В. К.,
ЕГН **********, гр. Д., ул. “ П. “ №*, сумата от 3690 лева / три хиляди шестстотин и
деветдесет лева /, представляваща заплатени от ищцата погасителни вноски за м. Юни 2023г.
– м. Декември 2023г. по договор за потребителски кредит №*********/31.01.2020г, сключен
между УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД като кредитодател, Я. О. К. като
кредитополучател и Б. В. К. като поръчител, за която сума е издадена заповед за парично
изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №16/2024г. на РС Девня
ОСЪЖДА Я. О. К., ЕГН **********, гр. Д., ул. “ П. “ №*, да заплати на Б. В. К.,
ЕГН **********, гр. Д., ул. “ П. “ №*, сумата от 923,80 лева / деветстотин двадесет и три
лева и 80 стотинки /, представляваща разноски, сторени в производството по предявения иск
с основание чл.422 ГПК и сумата от 73,80 лева / седемдесет и три лева и 80 стотинки /,
представляваща сторени разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7