Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 28,01,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.д.№7815 по описа на съда за 2018 г., на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез юрк.Д.А., против О.К.М.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 496,90 лева
главница, 39,18 лева договорна лихва за периода 15,05,2017 г. – 06,11,2017 г.,
99,38 лева неустойка за неизпълнение на
задължение за периода 06,06,2017 г.
– 06,11,2017 г., 200,00
лева разходи и такси за извънсъдебно събиране, 29,47
лева лихва за забава за периода 07,11,2017 г. – 22,06,2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 29,06,2018
г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. №4752/2018 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. Сочи се, че на 28,03,2017 г.
между “*** и ответника е сключен договор за кредит „Бяла карта“ №499370, по
силата на който на ответника е предоставен револвиращ кредит в максимален
размер от 500,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, усвояващ се чрез
МКК. Сочи се, че ответникът е усвоил заемната сума, като вследствие на
извършените операции по картата дължимата главница е в размер на 496,90 лева.
Сочи се, че на 11,04,2018 г. е било подписано Приложение №1 към договор за
цесия от 11,11,2016 г. между “*** и ищеца, по силата на който вземането на “***
към ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се, че в договора страните са
уговорили както договорна лихва, така и неустойка при непредставяне на
обезпечение, и такси за извънсъдебно събиране на задължението и мораторна лихва
за забава. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищеца претендираните суми. Претендират се и
разноските от заповедното и исковото производство. В писмена молба, депозирана
преди последното с.з., процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен
отговор. Същият не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, за
което е редовно призован.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното
ч.гр.д. №4752/2018 г. на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал пред ПлРС
заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
за процесните вземания. След уведомяване на длъжника по реда на чл.47 от ГПК за
издадената заповед за изпълнение, с разпореждане на съда е указано на
заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Установителният иск е предявен
в законоустановения едномесечен срок, поради което е допустим.
От
представения по делото препис на Договор за кредит ***г., сключен между „*** в
качеството на кредитодател и О.К.М. в качеството на кредитополучател се
установява, че по силата на това съглашение кредитодателя е предоставил на
ответника револвиращ кредит в максимален размер на 500,00 лева, който се
усвоява чрез МКК. Между страните не е налице спор, че заемодателя е изпълнил
произтичащото от договора задължение да предостави заемната сума.
Според обективираното в чл.4 от договора, срокът на кредита е шест
години, като е уговорен фиксиран годишен
лихвен процент по заема в размер на 43,2 %, а ГПР 45,9%. Страните са уговорили
също така, според обективираното в чл.16, ал.1, задължение в тежест на
кредитополучателя при незаплащане на текущо задължение на падежа, в срок до три
дни, да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение – поръчител
физическо лице над 21 години с минимален осиг.доход от 1500,00 лева, което да
работи от минимум 6 месеца по ТПО – безсрочно, да няма кредитна история в ЦКР
към БНБ, със служебна бележка от работодателя, да не е получател или поръчител
по друг активен договор за кредит. При неизпълнение на това задължение е
уговорена неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която
се начислява за всяко отделно неизпълнение. В чл.12, ал.1 от Договора е
предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж,
кредитополучателят, в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото
задължение, е длъжен да предостави обезпечение по чл.16 и следва да заплати
сума в размер на 15% от максималния кредит лимит, която да послужи за частично
погасяване на задължението му в срока по чл.16. Съгласно чл.21 от Договора,
неизпълнението на задължението за предоставяне на допълнително обезпечение в
тридневен срок от датата, следваща падежа на текущото задължение, е основание
за начисляване на неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за съответния месец.
Неустойката се начислява за всеки отделен случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение /чл. 21 от Договора/. При забава в
плащанията, ответникът дължи лихва за забава за всеки ден просрочие /чл.22, ал.3 от Договора/, както и разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева на ден до заплащане
на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12 - т.е. 15% от максималния кредит лимит. Според
чл.22, ал.1 от Договора, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за
плащане на което и да е парично задължение по Договора за кредит с повече от 10
дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на
два последователни месеца, кредитодателят има право да обяви цялото му
задължение по договора за предсрочно изискуемо по някой от начините, уредени в
чл.28 от Договора. Според тази клауза всички писма, покани, съобщения или други
документи между страните ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат
доставени на адреса за кореспонденция, изпратени по факс или ел.поща, посочени
от страните по договора. Кредитодателят може да изпраща съобщения на
кредитополучателя и на лични му акаунт, както и да го уведомява на посочената в
договора интернет страница.
Видно от рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
11,11,2016 г. кредитодателят и ответникът по делото са се съгласили продавачът
да прехвърля на купувача свои ликвидни и станали изискуеми вземания, ведно с
привилегиите и другите принадлежности, включително изтекли лихви, произхождащи
от договори за заем или за потребителски кредити "Бяла карта", сключени
от продавача с физически лица.
По делото е представено Приложение №1 от 11,04,2018 г. към
горепосочения рамков договор, от което е видно, че кредитодателят е цедирал на
ищеца вземането си към ответника, което фигурира под кредитно ID 499370 и е индивидуализирано
с номер и дата на договора, и размер на задълженията.
От представения препис на пълномощно, изходящо от „***, се установява,
че дружеството е упълномощило цесионера ***да уведоми от името на цедента
всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия от
11,11,2016 г.
По делото не е представено нарочно уведомление, предхождащо подаването
на исковата молба, с което да се уведомява ответника за извършеното прехвърляне
на задължението му по процесния договор, а в самата искова молба е
материализирано уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което процесуалния
представител на ищеца по делото уведомява кредитополучателя за извършената
цесия.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От
събраните по делото доказателства категорично се установява съществуването на
валидно облигационно правоотношение по договор за кредит "Бяла карта"
от 28,03,2017 г., притежаващ необходимите и съществени елементи на Договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно този договор
трето за делото лице е предоставило на ответника револвиращ кредит в максимален
размер на 500,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който да се
усвоява посредством нарочен платежен инструмент. Безспорно е, че
заемодателят е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да
предостави на заемателя уговорената сума в размер на 500,00 лева. Така сключеният
договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като
отговаря на критериите по чл.3 от ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 от ЗПК.
С получаването на сумата по кредита, за заемодателя е възникнало задължението
да върне главницата, както и да заплати дължимата възнаградителна лихва.
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно
алинея втора на същата разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Тези норми са императивни – постановени са в публичен интерес с оглед
целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит /арг.чл.2 от ЗПК/. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В настоящия случай, в клаузата на чл.12,
ал.1 от Договора, е предвидено при забава в плащането на текущото задължение,
заемополучателят да дължи в определен срок заплащане на 15% от максималния
кредитен лимит и предоставяне на допълнително обезпечение по чл.16 – поръчител.
В случай, че на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да
заплаща ежедневно отнапред определени разходи за действия по събиране на
задължението /по 2,50 лева на ден/ - чл.22, ал.5 от Договора и неустойка за
непредоставено допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска –
чл.21 от Договора. Съдът намира, че отговорността за разноски, въведени с
клаузите на чл.22, както и неустойката по чл.21, представляват по съществото си
неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущите
задължения по кредита, а не плащане на покриване на разходи по събиране на
вземането, респ. неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение.
Следва да се отбележи и, че изискване на обезпечение на задължение за всяка
закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да
отговаря на изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им,
противоречи и на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки
за начисляване на неустойка. С определяне на горните плащания по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. За
това, че плащанията нямат за цел да покрият разходи по събиране на закъснелите
вноски, може да се съди от обстоятелството, че плащанията по тях са уговорени
предварително, като абсолютни суми и в предварително определени предели.
Разноските, необходими за събиране на всяко конкретно възникнало задължение,
при настъпване на забава, не могат да бъдат определени предварително. В
клаузата на договора е посочено, че разноските са за телефонни разговори,
изплащане на покани и ангажиране на служител, от което следва, че във всички
случаи ще варират с оглед на конкретни обстоятелства. Поради това, начина по
който са определени в клаузата, сочи на това, че са установени с цел да се
избегне ограничението на закона, свързано с размера на дължимото при забава
обезщетение. С оглед изложеното съдът приема, че цитираните клаузи са нищожни и
като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
При това положение следва да се признае за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 496,90 лева главница, 39,18 лева договорна
лихва за периода 15,05,2017 г. – 06,11,2017 г. и 29,47 лева мораторна лихва за
периода 07,11,2017 г. – 22,06,2018 г., като за претендираните 99,38 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 200,00 лева разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на
производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е претендирал 225,00 лева за
държавна такса и 350,00 лева за юрисконсултско възнаграждение /от които съдът
приема че има право само на 100,00 лева с оглед ниската фактическа
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на
събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г./. С оглед всичко изложено, ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в исковото производство в общ размер на 211,25 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо
следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното
производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/ в общ размер на 48,75
лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че О.К.М.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ н. ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***, сумата от 496,90 лева главница, 39,18 лева договорна лихва за периода
15,05,2017 г. – 06,11,2017 г. и 29,47 лева мораторна лихва за периода
07,11,2017 г. – 22,06,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й
изплащане, които суми представляват част от вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4752/2018 г. на ПлРС, КАТО
ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПРЕТЕНДИРАНИТЕ с ИМ 99,38 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и 200,00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК О.К.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, направените разноски в исковото производство в общ размер на 211,25 лева
съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
О.К.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, направените разноски в
заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в общ размер
на 48,75 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: