№ 233
гр. Пловдив, 06.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20215001000706 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от П. Л. УЗ. ЕГН **********, представляван
от адв. Н.П. със съдебен адрес гр. П., ул. И. В., № ...,.... против определение №
260389 от 29.06.2021г., постановено по т.д. № 13 по описа за 2020г. на ОС
Пазарджик, ТО. Жалбоподателят оспорва направения от първостепенния съд
извод за недопустимост на предявения от него иск с правно основание чл. 74
ТЗ, мотивиран с неспазване преклузивния срок по чл. 74, ал.2 ТЗ за
предявяването му. Оспорва извода на съда, че ищецът е узнал за оспореното
решение на 26.08.2020г., на която дата е предявена исковата молба,
послужила за образуване на т.д. № 139/2020г. по описа на ОС Пазарджик.
Твърди, че в отговора на ответното дружество е посочено, че решението е
взето на проведено на 20.08.2020г. Общо събрание, но заявява, че
доказателства за това не са представени. Заявява, че за образуваното т.д. №
139/2020г. е узнал едва на 21.01.2021г., когато е получен препис от частната
жалба срещу разпореждането за връщане на исковата молба. Твърди, че към
датата на подаване на исковата молба, послужила за образуване на т.д. №
139/2020г. съдружника в дружеството „***** ООД Д.М. не е имала активна
процесуална легитимация да предявява иск по чл. 694, ал.1 ТЗ, тъй като
именно П.У. е бил единствен управител на дружеството. Сочи, че Д.М. е
управител на дружеството едва от 01.02.2021г., когато е вписана като такава в
ТР. Оспорва достоверната дата на съставения протокол и настоява да бъде
1
задължена Д.М. да представи същия в оригинал, както и да бъде изискано т.д.
№ 139/2020г. по описа на ОС Пазарджик, от което да се констатира кога му е
връчена частната жалба и кога се е запознал с процесния протокол. Настоява
оспорения съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато на първостепенния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „***** ООД
/несъстоятелност/, чрез Д.М. с който жалбата е оспорена като неоснователна,
а искането е обжалвания съдебен акт да бъде потвърден. Твърди, че на
20.08.2020г. е проведено извънредно общо събрание на съдружниците, на
което е взето решение за предявяване на искове по чл. 694, ал.1 ТЗ и след като
по делото за несъстоятелност на дружеството е одобрен списъка на
кредиторите с приети вземания. Сочи, че за проведеното ОС ищецът е узнал,
след като му е връчен препис от разпореждане № 1214 от 18.11.2020г. за
връщане на исковата молба по образуваното т.д. № 139/2020г., но този факт е
без значение, тъй като е изтекъл три месечния срок от провеждане на
събранието. Твърди, че към 20.08.2020г. – датата на провеждане на общото
събрание ищеца няма качеството на съдружник, което е допълнително
основание за недопустимост на иска, заявено и пред първоинстанционния съд,
но останало необсъдено.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото,
намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила на 12.07.2021г., а на представляващия
жалбоподателя е връчен препис от атакувания акт на 06.07.2021г. или в
предвидения за това едноседмичен срок; същата е подадена от надлежна
страна в производството – ищец, който има интерес да обжалва и е насочена
срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С определение № 260389, постановено на 29.06.2021г. по т.д. №
13/2020г. по описа на ОС Пазарджик съдът е приел, че след като препис от
протокола от проведеното на 20.08.2020г. ОС е представен като приложение
към исковата молба, по повод която е образувано т.д. № 139/2020г.,
депозирана на 26.08.2020г., то най – късно към посочената дата решението е
било взето. Така съобразявайки разпоредбата на чл. 74, ал.2 ТЗ съдът е приел,
че към датата на предявяване на иска тримесечния срок е изтекъл, като без
значение е обстоятелството кога и дали ищеца е бил известен за вземането
му.
Предявеният иск, предмет на разглеждане по т.д. № 13 по описа за
2021г. на ОС Пазарджик е за отмяна на взетото на извънредно ОСС на „*****
ООД решение, поради несъобразеността му със закона или с правно
2
основание чл. 74, ал.1 ТЗ. Съгласно посочената разпоредба всеки съдружник
или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на
дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то
противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния
договор, съответно на устава на дружеството.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ТЗ искът се предявява в 14-
дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато
е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от
узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
От съдържанието на разпоредбата на чл. 74 от ТЗ се налага извода, че
преди да се даде отговор на въпроса за законосъобразност или
незаконосъобразност на атакувано решение на общото събрание на
дружеството следва да се провери дали исковата молба изхожда от
съдружник или акционер в дружеството и дали е спазен срокът по чл. 74, ал. 2
от ТЗ. Липсата, на която и да е от тези две предпоставки прави исковата
претенция недопустима и налага прекратяване на производството по делото.
В конкретният случай видно от приложените към отговора на исковата
молба на дружеството ответник писмени доказателства е, че на основание
изпълнителен лист, издаден на Д. Н. Д. е образувано изп.д. №
20178860400276, длъжник по който е П. Л. УЗ. и по така образуваното
производство е наложен запор върху дружествения дял на длъжника в „*****
ООД, вписан на 09.11.2017г.. Изявление на взискателя по образуваното
изпълнително производство за прекратяване участието на П. Л. УЗ. е
изпратено чрез съдия изпълнителя до дружеството „А.“ ООД и връчено на
06.11.2017г..
Съгласно чл. 517, ал.3 ГПК преди овластяването на взискателя да
предяви иск за прекратяване на дружеството съдебният изпълнител следва да
връчи на дружеството изявление на взискателя за прекратяване на участието
на длъжника в дружеството. Казаното означава, че законодателя е предвидил
специална хипотеза, при която се прекратява участието на съдружника в
дружеството, извън посочените в чл. 125, ал.1 и ал.2 ТЗ, като особеното в
случая е качеството му на длъжник, а прекратяването настъпва с изявлението
на взискателя, което се връчва чрез съдебния изпълнител на дружеството.
Изложеното до тук налага да се приеме, че считано от 06.11.2017г.
членственото правоотношение на П. Л. УЗ. е прекратено и последния не е
активно материално правно легитимиран да предявява иска по чл. 74 ТЗ за
отмяна на взетите на извънредно ОСС на „***** ООД, проведено на
20.08.2020г. решения.
Изложеното до тук е достатъчно оспорения съдебен акт да бъде
потвърден, тъй като не е налице една от предвидените в чл. 74 ТЗ
3
предпоставки за допустимост на иска, а именно качеството на съдружник на
ищеца, нито към датата на вземане на оспореното решение, нито към датата
на подаване на исковата молба.
Без значение в случая е оспорването от ищеца на датата, посочена като
такава на провеждане на ОСС – 20.08.2020г. и твърденията, че същото е
проведено в началото на м.12.2020г., тъй като дори и да се установи
недостоверност на датата, то към сочения от ищеца – м.12.2020г. същия
отдавна е загубил качеството си съдружник в дружеството, което е
достатъчно да бъде потвърдена констатираната недопустимост на иска, в
който смисъл са и възраженията на дружеството ответник в отговора на
исковата молба. Затова и съдът счита, че направените от жалбоподателя
доказателствени искания, касаещи спазване срока по чл. 74, ал.2 ТЗ, не са
необходими за правилното разрешаване на повдигнатия спор и като такива
не следва да бъдат удовлетворени.
Ирелевантно за повдигнатия за разрешаване спор е твърдението на
жалбоподателя, че Д.М. няма качеството управител и съответно не притежава
активна процесуална легитимация да предявява иска по чл. 694, ал.1 ТЗ,
поради което и съдът не го обсъжда.
Изводът е, че оспореният съдебен акт като съобразен със закона, макар
и по мотиви, различни от изложените в него, следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260389 от 29.06.2021г., постановено
по т.д. № 13 по описа за 2021г. на ОС Пазарджик, с което е прекратено
производството по т.д. № 13/20г. по описа на ОС Пазарджик, поради
недопустимост на предявения от П. Л. УЗ. ЕГН ********** против „*****
ООД ЕИК ******* иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на взетите на извънредно ОСС
на „***** ООД, проведено на 20.08.2020г. решения.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при
условията на чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4