№ 15115
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110123740 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на „Т..“ OОД, ЕИК
......, със седалище: гр. К......, представлявано от управителя Д.Д., чрез адвокат
А. С. спрямо „Г.......“ ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
гр. С......, представлявано от управителя И.Й..
Ищецът твърди, че страните са страни по договор за изработка от
м.03.2023 г., по силата на който ответникът възложил на ищеца извършването
на доставки на бетонови разтвори до обект, възложен на ответника въз основа
на договор за възлагане на обществена поръчка за строителство № Д07-
19/29.03.2023 г. „Изграждане на продължение на пешеходната зона до ул. „С.“
в гр. К.
Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, като за
извършените доставки били подписани експедиционни листи от страните.
Излага, че за извършената работа възложителят му дължал следните суми:
8 406,49 лв. по фактура № **********/31.07.2023 г., с падеж 31.07.2023
г.,
5 581,99 лв. по фактура № **********/15.08.2023 г., с падеж 15.08.2023
г.,
990,30 лв. по фактура № **********/31.08.2023 г., с падеж 31.08.2023 г.,
1
2 350,30 лв. по фактура № **********/15.09.2023 г., с падеж 15.09.2023
г.,
2 397,90 лв. по фактура № **********/30.09.2023 г., с падеж 30.09.2023
г.,
2 196,70 лв. по фактура № **********/15.08.2023 г., с падеж 14.10.2023
г.,
406,09 лв. по фактура № **********/31.10.2023 г., с падеж 31.10.2023 г.
Излага, че дължи на ответника сумата в размер на 81 лв. по кредитно
известие № **********/10.07.2023 г., поради което в настоящото
производство претендира общата сума в размер на 22 248,77 лв. ведно със
законната лихва, считано от 22.01.2024 г. до окончателното плащане. Ето защо
предявява настоящия иск, като претендира и разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск, както и
приложените към исковата молба документи. Твърди, че не съществува
писмен договор между страните, че представените фактури не били
подписани от ответника, а експедиционните листи били подписани от трети
лица, а не от управителя на дружеството. Ето защо моли за отхвърляне на
предявения иск, като претендира и разноски по делото.
Предявеният иск е с правно основание по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.
266, ал.1 от ЗЗД.
Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и
твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Представени и приети по делото са исковите фактури и е изслушано
заключение на вещо лице по ССчЕ, което е прието без възражения от
страните. От заключението на вещото лице с оглед стореното от ответника
оспорване подписа, положен за Гл.... ЕООД, се установява следното:
Фактура № **********/31.07.2023г. е включена в Дневника за продажби
за данъчен период м.07.2023г. на „Т..“ООД под пореден № 76 и е намерила
отражение в подадената от дружеството Справка-декларация за ДДС за
данъчен период м.07.2023г. с начисленият ДДС по нея в размер на 1 401,08
лв., Фактура № **********/15.08.2023г. е включена в Дневника за продажби
за данъчен период м.08.2023г. на „Т..“ООД под пореден № 88 и е намерила
2
отражение в подадената от дружеството Справка-декларация за ДДС за
данъчен период м.08.2023г. с начисленият ДДС по нея в размер на 930,33 лв.;
Фактура № **********/31.08.2023г. е включена в Дневника за продажби за
данъчен период м.08.2023г. на „Т..“ООД под пореден № 89 и е намерила
отражение в подадената от дружеството Справка-декларация за ДДС за
данъчен период м.08.2023г. с начисленият ДДС по нея в размер на 165,05 лв.,
Фактура № **********/15.09.2023г. , Фактура № **********/15.09.2023г. е
включена в Дневника за продажби за данъчен период м.09.2023г. на „Т..“ООД
под пореден № 80 и е намерила отражение в подадената от дружеството
Справка-декларация за ДДС за данъчен период м.09.2023г. с начисленият
ДДС по нея в размер на 391,72 лв., Фактура № **********/30.09.2023г. е
включена в Дневника за продажби за данъчен период м.09.2023г. на „Т..“ООД
под пореден № 81 и е намерила отражение в подадената от дружеството
Справка-декларация за ДДС за данъчен период м.09.2023г. с начисленият
ДДС по нея в размер на 399,65 лв., Фактура № **********/14.10.2023г. е
включена в Дневника за продажби за данъчен период м.10.2023г. на „Т..“ООД
под пореден № 91 и е намерила отражение в подадената от дружеството
Справка-декларация за ДДС за данъчен период м.10.2023г. с начисленият
ДДС по нея в размер на 366,12 лв. и Фактура № **********/31.10.2023г. е
включена в Дневника за продажби за данъчен период м.10.2023г. на „Т..“ООД
под пореден № 92 и е намерила отражение в подадената от дружеството
Справка-декларация за ДДС за данъчен период м.10.2023г. с начисленият
ДДС по нея в размер на 67,68 лв.
Установява се, че е издадено и КИ с № **********/10.07.2023г., което
също е отразено в Дневника за продажби за данъчен период м.07.2023г. и в
справка-декларация за ДДС за данъчен период м.07.2023г. с начисленият ДДС
по нея в размер на -13,50 лв. Вещото лице сочи, че ищецът е осчетоводил
исковите фактури по сметка 411/11 – К.-„ГЛ....“ЕООД, сметка 701/3 – Приходи
от продажби на продукции, с/ка 703/1 – Приходи от продажби на услуги и с/ка
453/2 – Начислен данък за продажбите като така „Т..“ООД е увеличило
приходите си от продажба на продукция, а с осчетоводяване на КИ е намалило
приходите си от продажба на стоки със сума в размер на 67,50 лв., намалило е
задължението си към бюджета с начисленият ДДС по процесното кредитно
известие в размер на 13,50 лв., както и е намалило вземанията си от Клиента
„ГЛ....“ЕООД, със сумата в размер на 81,00 лв.
3
Вещото лице заключва още, че в счетоводството на ответника
процесните фактури и кредитното известие са отразени - в дневниците за
покупки и в справките-декларации и „ГЛ....“ЕООД е ползвало правото си на
приспадане на данъчен кредит по процесните фактури и по кредитното
известие (в намаление), с начисленият ДДС по тях.
Експертът сочи още, че съгласно Аналитичен и синтетичен регистър на
сметка 411/11-К.-„ГЛ....“ЕООД за периода 01.01.2023г. – 30.09.2024г. на
„Т..“ООД, крайното салдо на сметка 411/11-К.-„ГЛ....“ЕООД е сума по дебита
на сметката, в размер на 22 248,77 лв., като крайното салдо по Дебита на
сметка 411/11-К.-„ГЛ....“ЕООД показва, че вземанията на дружество
„Т..“ООД от клиента „ГЛ....“ЕООД, са общо в размер на 22 248,77 лв.
Съдът е събрал гласни доказателства – тези на свидетеля Т.Ш., чийто
показания кредитира като дадени от лице без заинтересованост от изхода на
спора. От неговите показания се установява, че през периода юли- октомври
2023 г. той е работил на обекта като технически ръководител в
„ГлавПроектинвест“ на обект, който бил реконструкция и удължаване
пешеходната зона на гр. К.на бул.„С.“ с подизпълнител “Тина-2“, която
доставяла бетона на обекта. Излага, че поръчката на нужното количество
бетон ставало чрез обаждане от него до подизпълнителя като всяка доставка
при тях е идвала с експедиционна бележка, която е била подписвана от него
или от някой от работниците, който след това му е предавал бележките.
Свидетелят по предявените му товарителници заявява, че са подписани от него
или негов работник.
В подкрепа на показанията на свидетеля са и представените
експедиоционни бележки, които носят подписи и за двете страни – Гл.... ЕООД
за получател и Т.. ООД за доставчик.
От Протокол за предаване и приемане на одобрен проект за разрешение
за строеж „продължение на пешеходна зона по улица ‚Ген. С.„ в гр.К.и
Констативен акт за установяване съответствието на строежа от септември на
2023г., представени от трето, неучастващо в спора лице, се установява, че
този, изпълнен от Гл.... ЕООД строеж е приет като изпълнен в съответствие с
възложените параметри и строителни книжа.
Или при тези доказателства и от правна страна съдът приема искът за
присъждане на главницата като вземане за възнаграждение по договор за
4
изработка между страните за доказан и основателен. Съгласно правилото на
чл.266, ал.1 от ЗЗД при възложена от възложителя към изпълнителя работа,
която е приета от него без забележки изпълнителят има право да получи
уговореното по договорките между страните възнаграждение. Безспорна и
константна е практиката на ВКС (Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на ІІ т. о.; Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009г., І т.о. и
др.), че фактурата е доказателство, установяващо договори между търговците
– в конкретния случай за изработка – в случай, че съдържа всички необходими
елементи от съдържанието на сделката - вид на дейностите, тяхната стойност
място на изпълнение, имената на лицата, положили подписи за изпълнител и
получател на работата, време и място на съставянето на фактурата. В
решенията на ВКС е обосновано становище, че вписването на фактурата в
дневниците за продажби и покупки на търговците, както и отразяването на
стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна
регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са
обстоятелства, релевантни за установяване възникване на облигационното
правоотношение между тях, по повод на което е била съставена. А това се
установи по делото от вещото лице, което дава основание на съда, да приеме,
че страните са били и страни по облигационна връзка помежду си по
договорки за изработка от м.03.2023 г., по които ответникът по възлагане на
ищеца е извършвал доставки на бетонови разтвори до обект, който е бил
изпълнен от възложителя на основание Договор за възлагане на обществена
поръчка за строителство № Д07- 19/29.03.2023 г. „Изграждане на продължение
на пешеходната зона до ул. „С.“ в гр. К.
Установи се, че изпълнителят – строител е приключил строителните
дейности по възложената му обществена поръчка за реконструкция на участък
от пътната инфраструктура, която работа е приета от възложителя, а бетонът,
във връзка с тази реконструкция, е бил доставян от ищеца Т.. ЕООД, което се
доказа от събраните доказателства и за което са били издавани експедиционни
бележки и фактури, осчетоводени и при двете дружества с ползван за тях
данъчен кредит. Неплатената стойност на извършените доставки е в размер на
22 248.77 лева като сбор от стойностите по всяка една фактура и тази сума
следва да бъде присъдена на ищеца по доказан и основателен иск.
Искът за присъждане на лихва за забава при основателност на искът за
главницата следва да бъде уважен за периода от датата на подаване на
5
исковата молба - 22.01.2024г. до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т.5
ответникът, предвид изцяло уважените претенции носи и тежестта за
заплащане на разноските, направени от ищеца в исковото дело според
приложения списък и доказателствата за тяхното извършване или 1295.40
лева, което с сбор от държавна такса по гр.дело с № 23740/ 2024г. по описа на
СРС от 890 лева, 5.40 лева за преписи и 400 лева за възнаграждение на вещо
лице, както и разноски за 45 лева за д.такса и 1680 лева за възнаграждение на
адвокат по обезпечително пр. по бъдещ иск с № 3001/ 2023г по описа на РС
К.или разноски в общ размер на 3020.40 лева.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал.1 от ЗЗД
и чл..86 от ЗЗД „Г.......“ ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. С......, представлявано от управителя И.Й. чрез адв. Т. да
заплати на „Т..“ OОД, ЕИК ......, със седалище: гр. К......, представлявано от
управителя Д.Д. чрез адвокат С. сумата от 22 248,77 лв. ведно със законната
лихва, считано от 22.01.2024 г. до окончателното плащане, която е сбор от
следните фактури: фактура № **********/31.07.2023 г., с падеж 31.07.2023 г.,
фактура № **********/15.08.2023 г., с падеж 15.08.2023 г.,фактура №
**********/31.08.2023 г., с падеж 31.08.2023 г., фактура №
**********/15.09.2023 г., с падеж 15.09.2023 г., фактура №
**********/30.09.2023 г., с падеж 30.09.2023 г., фактура №
**********/15.08.2023 г., с падеж 14.10.2023 г. фактура №
**********/31.10.2023 г., с падеж 31.10.2023 г. и кредитно известие №
**********/10.07.2023 г. по Договор за изработка от м.03.2023 г. за
извършване на доставки на бетонови разтвори до обект, възложен на „Г.......“
ЕООД, с ЕИК ...... по Договор за възлагане на обществена поръчка за
строителство № Д07- 19/29.03.2023 г. „Изграждане на продължение на
пешеходната зона до ул. „С.“ в гр. К.ведно със законовата такава от датата на
подаване на исковата молба – 22.01.2024г. до окончателното плащане и
6
ОСЪЖДА „Г.......“ ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. С......, представлявано от управителя И.Й. чрез адв. Т. да
заплати на „Т..“ OОД, ЕИК ......, със седалище: гр. К......, представлявано от
управителя Д.Д. чрез адвокат С. на основание чл.78, ал.3 от ГПК и ТР 4/2013г.
на ОСГКТ т.12 сумата от 3020.40 лева – разноски по гр.дело с №
23740/2024г. по описа на СРС и гр.дело с № 3001/ 2023г. по описа на РС К.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7