№ 112/14.6.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №779/2015 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от В.А.В., ЕГН **********, срещу Ю.Р.С., ЕГН **********,
с правно основание чл.34 ЗС
за делба на съсобствен недвижим имот, придобит в режим на СИО.
Ищцата твърди, че е имала сключен граждански брак с
ответника от 10.06.1994 г. до 21.10.2014 г., когато с Решение №119 от
19.09.2015 г. по гр. дело №542/2014 г. на РС Девня, бракът е прекратен с развод. Твърди, че по време на брака през 2001 г. страните
са придобили в режим на СИО жилище – апартамент №37, находящ се в гр. Д.***.
Твърди също, че за придобиване на процесното жилище през периода на брака е
допринесла с труд, средства, грижа за детето и работа в домакинството. Претендира извършване на
делба на следния недвижим имот:
апартамент №37 с идентификатор 20482.501.1359.25.7, адрес – гр. Д.***, находсящ
се в сграда 25, разположена в ПИ с идентификатор 20482.501.1359, състоящ се от
входно антре, две стаи, кухня, баня-тоалет и два балкона, със застроена площ
62.18 кв.м., при граници: на етажа идентификатор 20482.501.1359.25.8, под
обекта идентификатор 20482.501.1359.25.4, над обекта идентификатор
20482.501.1359.25.10, ведно с прилежащо избено помещение №37 с площ 6.48 кв.м.,
при граници на избата: изба на ап.№36, тревна площ, двор, изба на ап.№45 и
коридор, както и 2.1600 % ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж, при квоти: за ищцата В.А.В. – 1/2 ид. част и за ответника Ю.Р.С. – 1/2
ид. част. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, като ответникът заявява, че предявеният иск е недопустим,
предвид липсата на съсобственост между страните върху процесния имот. Заявява,
че искът е неоснователен и го оспорва изцяло. Отправя възражение, че е относително симулативна сделката,
обективирана в НА за покупко-продажба №90, том І, рег.№623, дело №115 от
28.02.2001 г. по опис на нотариус А. Н., прикриваща сделка за дарение, на
основание чл.26, ал.2, пр.5, вр. чл.17 ЗЗД. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира присъждане на сторените разноски.
След преценка на събраните доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактеческа страна
следното:
Видно от НА №61, том ІV, рег.№3262, дело №805/2000 г. на нотариус А. Н., “Агрополихим”
АД гр. Девня е продал на Й.И.Р. следния недвижим имот апартамент №37, находящ
се в гр. Д.***, посторен върху държавно дворно място в кв.167, парцел I по план на гр. Девня, състоящ се от входно антре, две стаи, кухня,
баня-тоалет и два балкона със застроена площ 62,18 кв.м., прилежащо избено
помещение №37 с площ 6,48 кв.м. и 2.1600 % ид. части от общите части на
сградата и от право на строеж съгласно Акт за държавна собственост №319 от 1980
г.
Видно от НА
№90, том І, рег.№623, дело №115/2001 г. по опис на нотариус А. Н. за продажба на
недвижим имот, Й.И.Р. продава на сина си Ю.Р.С., следния свой собствен недвижим
имот – апартамент №37, находящ се в гр. Д.***, за сумата 2718.40 лв.
Видно от
Решение №119 от 19.09.2014 г. на РС Девня, бракът между Ю.Р.С.,
ЕГН ********** и В.А.В., ЕГН **********, сключен на ***1994 г. в гр. Девня, е
прекратен.
Видно от
представен от ответната страна частен документ – Декларация от Й.И.Р., датирана
от 28.02.2001 г., авторката на документа е обективирала изявление, че
извършената от нея на същата дата продажба на имота, находящ се в гр. Д., по
която сделка купувач е нейният син Ю.Р., била безвъзмездна, тъй като иска това
жилище да остане за него и да има къде да живее.
Видно от
лично изявление от ищцата В.А.В., обективирано в молба вх.№1343 от 19.02.2019
г., същата декларира, че процесният недвижим имот е индивидуална собственост на
ответника Ю.Р.С., че тя не е участвала със средства и по друг начин в неговото придобиване
като жилището е дадено от неговата майка, без да е заплащана цена, както и че
ищцата признава този факт и моли, да бъде уважена подадената от бившия неин
съпруг молба по чл.22 и чл.23 СК и да бъде признат той за едноличен собственик
на процесния имот.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При
заявеното от ищцовата страна признание за безвъзмездност на обективираната като
покупко-продажба придобивна сделка по НА №90, том І, рег.№623, дело №115/2001 г. по опис на нотариус А. Н., отправеното от
ответника възражение за привидност на съответния договор, чрез който се
прикрива реално осъществено дарение на процесния недвижим имот лично за
ответника, се явява основателно съобразно чл.26, ал.2, изр.1, пр.5, вр. чл.17,
ал.1 ЗЗД, доколкото при изключване възмездността на разпореждането, са налице
изискванията за действителност именно на сделка по дарение – безвъзмездно
разпоредително волеизявление от собственика в полза на конкретния приобретател.
И тъй като придобитият чрез дарение имот в полза само на единия съпруг не
представлява съпружеска имуществена общност, а е еднолична собственост на
надарения съобразно чл.22, ал.1, изр.1 СК, се налага извод за неоснователност
на предявения иск за делба, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на спора, предвид отправената от ответната страна претенция и съобразно
чл.78, ал.3 ГПК, ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника
обезщетение за направените в производството разноски на стойност 1240.00 лв, от
която 40.00 лв д. т. (в производстото по възобновяване на делото пред ВКС) и
1200.00 лв възнаграждение за адвокат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.А.В., ЕГН **********, срещу Ю.Р.С.,
ЕГН **********, за делба на следния недвижим имот - апартамент №37, идентификатор
20482.501.1359.25.7, с адрес в гр. Д.***, находящ се в сграда 25, разположена в
ПИ с идентификатор 20482.501.1359, състоящ се от входно антре, две стаи, кухня,
баня-тоалет и два балкона, със застроена площ 62.18 кв.м., при граници: на
етажа идентификатор 20482.501.1359.25.8, под обекта идентификатор
20482.501.1359.25.4, над обекта идентификатор 20482.501.1359.25.10, ведно с
прилежащо избено помещение №37 с площ 6.48 кв.м., при граници на избата: изба
на ап.№36, тревна площ, двор, изба на ап.№45 и коридор, както и 2.1600 % ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание чл.34 ЗС,
вр. чл.26, ал.2, изр.1, пр.5, вр. чл.17, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, ал.1, изр.1 СК.
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Ю.Р.С., ЕГН **********, сумата 1240.00 лв (хиляда двеста и
четиридесет лв, 00 ст.), представляваща обезщетение за сторени разноски по
делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: