РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Плевен, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 88 от 22.12.2021 г по гр. дело № 155/2021 г по описа
на РС – Никопол състав на същия съд е ПРИЗНАЛ за установено по
отношение на В.П.К., ЕГН: **********, от гр.Гулянци, К.И. К., ЕГН:
**********, от гр.Варна и Б.И.А., ЕГН: ********** от гр.Кюстендил, че
ответникът Община Гулянци, обл.Плевен, *******************,
представлявана от Кмета Л.Я. НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим
имот: Дворно място с площ от 5600 кв.м. с бивш пл.N ********** по плана на
гр.Гулянци, утвърден със заповед N 1626/1982г., извън регулация, включен в
недвижим имот с ИД ********** с площ от 15.143 дка., находящ се в гр.
Гулянци, м.“ **********“, начин на трайно ползване – за др.вид застрояване,
с площ от 15.143 дка., при граници: **********; **********, ********** и
**********.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
1
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Община – Гулянци ,
в която се възразява,че РНС – Никопол неправилно е обсъждал и въпроса
относно собствеността върху процесния имот на ищците по делото като е
направил извод, че последните са собственици поради което ответникът не е.
В този смисъл се възразява, че съдът е разгледал непредявен иск. Според
въззивникът се касае за имот, който никога не е бил в регулация, не е бил
застроен и понастоящем не е бил застроен. Според въззивника следва да се
приеме, че е приложима специалната процедура по ЗСПЗЗ за правото на
собственост относно процесния имот като характерът на имота следва да се
изяснява към момента на кооперарирането като е без значение дали е бил
включен или не в ТКЗС. Въззивникът твърди, че характерът на имота го
определя като земеделска земя, тъй като същият се е ползвал винаги и
единствено за отглеждане на стопански култури. Няма доказателства, които
да установяват селищния характер на имота. Според въззивника ищците по
делото не могат да се легитимират като собственици на процесния имот.
Възразява се, че РС не е съобразил и обсъдил решение на ПК по чл. 17 ал.1 от
ЗСПЗЗ от 19.10.1994г. Претендира се отмяна на постановеното решение и
постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск.
Въззивна жалба е постъпила и от Общинска служба „Земеделие“, в
която се възразява, че решението е незаконосъобразно, възразява се ,че
ищците пред първата инстанция не представят доказателства за собствеността
в тяхна полза, решението е недопустимо като постановено по непредявен иск,
алтернативно се твърди, че представените доказателства за собственост в
полза на Община – Гулянци не са били оспорени и съдът без основание е
уважил предявения иск. Твърди се, че през годините Община – Гулянци е
извършвала множество правни и фактически действия по припознаване на
процесния имот като нейна собственост.
Въззиваемите страни чрез процесуалния си представител вземат
становище, че жалбата е неоснователна. Възразява се ,че по делото е
установено, че решението на ПК от 19.10.1994 г не касае процесния имот.
Възразява се ,че актът за общинска собственост не е доказателство за
правото на собственост. Възразява се ,че липсата на заявяване на имота за
възстановяване не е основание да се приеме, че същият е общинска
собственост. Според отговора разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по
2
отношение на дворно място, което е изключено от регулация и липсват данни
да е включено в ТКЗС или да е фактически отнето след надлежно
обезщетяване на собственика. Претендира се потвърждаване на атакуваното
решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят вида и характера на процесния
недвижим имот, приложимостта на разпоредбите на ЗСПЗЗ по отношение на
него, условия за наличието на право на собственост върху имота за Община -
Гулянци
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел, че от събраните по делото доказателства става ясно, че
процесният имот представляващ: Дворно с площ от 5600 кв.м. с бивш пл.N
********** по плана на гр.Гулянци, утвърден със заповед N 1626/1982г.,
който имот е бил извън регулация е бил записан в разписния лист към
посочения план като собственост на И.К.К., поч. на 21.10.2000г. и оставил за
свои наследници, В.П.К. – негова съпруга, К.И. К. – негов син и Б.И.А. –
негова дъщеря. КОЙТО ИМОТ И. К. бил получил като наследство от
родителите си. В последствие Община гр.Гулянци е изготвила Акт N 3020Ч за
Частна общинска собственост, вписан в Служба вписвания при НРС на
19.12.2012г. на имот с ИД ********** с площ от 15.143 дка., като в този имот
бил включени няколко имота, като един от тях е процесния имот
представляващ: Дворно с площ от 5600 кв.м. с бивш пл.N ********** по
плана на гр.Гулянци утвърден със заповед N 1626/1982г., а основание за
издаване на Акт за общинска собственост било решение N 16 /19.10.1994г. на
ПКгр.Гулянци.Но в посоченото РЕШЕНИЕ липсва посочване на спорния
имот. Според РС от събраните по делото доказателства става ясно, че
въпросния имот не е включван в ТКЗС, а е били оставен за лично ползване.
Липсват Опис-декларации за влизане в ТКЗС и поради това не е бил заявяван
за възстановяване пред ПК гр.Гулянци. Ищците и техния наследодател са
3
използвали години наред дворното място да засаждат в него различни
земеделски и зеленчукови култури, като не били възпрепядствани от никого
да го ползват и никой не им е оспорвал правото да го ползват като свое
въпреки, че не са притежавали нарочен нотариален акт, а са се позовавали на
разписния лист. В трайната съдебна практика е застъпено становището,
според РС, че не всички земи, които се намират извън регулация на
населеното място имат земеделски характер. Когато част от имотите в едно
населено място, застроено с жилищни или стопански сгради или са ползвани
като дворни места остават извън регулация могат да запазят селищния си
характер, да не бъдат включени в ТКЗС или да не са причислени към ДПФ,
също така и да не се отнемат физически и юридически от лицата, които ги
владеят като дворни места. Ако лицата не са били членове на ТКЗС и земите
им не са били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях
изцяло. Такъв е и процесният случай според РС. Въпросния имот не е
включван в ТКЗС, а е бил оставен за ползване на собствениците му. Освен
това такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, от където
следва, че за тях не се прилага разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗСПЗЗ, нито пък
те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат
само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са
останали незаявени в законните срокове. Според РС в случай, че лицата
ползващи тези земи не притежават документ за собственост те могат да се
снабдят с нот.акт по обстоятелствена проверка или да се позоват на
придобивна давност в един съдебен процес. За тези земи не съществува
забраната по чл.86 от ЗС за придобиването им по давност, доколкото върху
тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени.
В настоящия случай се доказа, според РС, че за процесния имот не е било
установено право на кооперативно земеползване и не е бил одържавен, от
което следва, че е запазил статута си на частна собственост и е могъл да бъде
обект на придобивна давност. По делото се установява,според РС, че имотът
е записан като собственост на наследодателя на ищците в разписен лист към
регулационния план на населеното място, утвърден със Заповед N
1626/1982г., а от показанията на свидетелите се установява, че много преди
това имота е бил владян и от 5 родителите на наследодателя на ищците. Но
даже и да се приеме, че придобивната давност е започнала да тече след
отмяната на ЗСГ, т.е. 1990г.,според РС, към настоящия момент и към
4
момента на издаване на Акта за Общинска собственост десет годишния срок
по чл.79, ал.1 от ЗС е бил изтекъл, тъй като към този имот не се прилага
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ доколкото той не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Предвид изложеното, според РС,
предявения от ищците иск се явява основателен и следва да бъде уважен,
като бъде признато по отношение на ищците, че Община гр.Гулянци не е
собственик на следния недвижим имот: Дворно с площ от 5600 кв.м. с бивш
пл.N ********** по плана на гр.Гулянци утвърден със заповед N 1626/1982г.,
извън регулация, включен в недвижим имот с ИД ********** с площ от
15.143 дка., находящ се в в гр. Гулянци, м.“ **********“, начин на трайно
ползване – за др.вид застрояване, с площ от 15.143 дка., при граници:
**********; **********, ********** и **********.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно като краен резултат
РС е изложил мотиви, които се споделят в по – голямата си част
от въззивния съд и не следва да се преповтарят, но крайният извод на РС –
Никопол е правилен.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че съдът е
разгледал непредявен иск. Действително съдът е дал указания с
определението по чл. 146 от ГПК и за установяване на обстоятелства относно
собствеността на процесния имот в полза на ищците по делото, което не е
правилно. В хода на производството са събирани такива доказателства.
Предявен е отрицателен установителен иск за отричане на правото на
собственост на ответната страна и ирелевантно за процеса е обстоятелството,
касаещо правото на собственост на ищцовата страна. В крайна сметка обаче
съдът се е произнесъл именно по предявения отрицателен установителен иск
и в този смисъл решението е допустимо.
Видно от събраните по делото доказателства, които са съобразени и
обсъдени от районния съд, правилно последният е достигнал до извода, че не
се установява по категоричен начин собствеността в полза на ответната
страна пред първата инстанция. Не са налице условията по чл. 10 б от ЗСПЗЗ,
което се установява от приетите по делото заключения на експертизата по
делото, актуването на процесния имот като общински не е доказателство за
собствеността на имота и в този смисъл е правилен е крайният извод на съда.
5
Установява се по делото, че посоченото основание за актуване в
представения акт за общинска собственост , не е относимо към процесния
имот.
Пред въззивната инстанция не са представени доказателства при
спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които да водят до извод,
различен от този на първата инстанция.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение.
При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати разноски
на въззиваемите страни в размер на 500 лв за адвокатско възнаграждение при
липсата на възражение за прекомерност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 88 от 22.12.2021 г по гр. дело
№ 155/2021 г по описа на РС – Никопол КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА ОБЩИНА – ГУЛЯНЦИ , представлявана от кмета Л.Я.
ДА ЗАПЛАТИ НА В.П.К. ЕГН **********, К.И. К. ЕГН ********** и Б.И.А.
ЕГН ********** солидарно деловодни разноски в размер на 500 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията
на чл. 280 от ГПК в месечен срок от съобщението пред ВКС на РБ
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6