РЕШЕНИЕ
№ 1314
гр. Пловдив, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет
и соми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 12329 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Кредитреформ България”
ЕООД е предявил против Д.Г.Р. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 350 лв. – главница по договор за кредит
№ ******************* г., сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД, вземанията
по който са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № *******************
г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 25.07.2019 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между
„4финанс” ЕООД, опериращо на пазара за финансови услуги под търговска марка
„Вивус“, и ответника е сключен договор за кредит № ******************* г.по реда на чл. 6
ЗПФУР, по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 350
лв., която се задължил да върне на кредитодателя в срок от 30 дни с падеж на
30.04.2015 г. Процесната сума била предоставена на ответника чрез „Изипей” АД
на 31.03.2015 г. Съгласно условията на договора към главницата били начислени
лихви и такси, както следва: лихва от 11, 79 лв. и такса за експресно
обслужване от 54, 71 лв. С настъпване на падежа на задължението ответникът е
изпаднал в забава, като считано от 01.05.2015 г. и на основание чл. 13.3 (а) от
ОУ към договора, кредитодателят започнал да начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основания лихвен процент, определен от БНБ – 10,01
%, към договорния лихвен процент – 40,98 % върху неизплатената сума за периода
на просрочието. Кредиторът изпратил на длъжника три броя писма за актуалния
размер на дълга, но плащане не последвало. За всяко едно от изпратените писма
била начислена такса от по 10 лв. На **** г. кредитодателят „4финанс” ЕООД
сключил с ищцовото дружество договор за прехвърляне на вземания № *******************
г., по силата на който били прехвърлени вземанията по процесния договор за
кредит, както следва: сумата от 350 лв. – главница, сумата от 11, 79 лв. –
договорна лихва, сумата от 54, 71 лв. – такса “експресно разглеждане”, сумата
от 493, 92 лв. – наказателна лихва за периода от 01.05.2015 г. до 31.01.2018 г.
и сумата от 30 лв. – отписани такси за събиране. Цедентът упълномощил цесионера
да уведоми длъжника за извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като
от ищеца било изпратено писмо в този смисъл до ответника. По така изложените
съображения моли за уважаване на предявения осъдителен иск, ведно със законните
последици.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника Д.Г.Р..
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние.
Ищецът
твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане,
произтичащо от сключен с цедента договор за кредит от разстояние. По отношение
на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за
задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната
дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на
услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ
и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В
разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис в редакцията
му действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от
разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ
представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в
случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за
действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен
електронен документ. В случая в производството по делото не се установи между
страните да е възникнало валидно облигаторно правоотношение по силата на
договор за кредит от разстояние, тъй като не се установи такъв договор да е
сключен надлежно, при спазване на посочените изисквания.
По
делото е представен единствено договора за кредит и Общите условия към него,
свален от системата на кредитодателя, който не носи подписа на потребителя. Не
е представена попълнена от ответника в качеството му на длъжник заявка, в която
да е обективирана волята му за сключване на такъв договор. Не се установи и
обстоятелството, че така представеният договор е сключен при условията на
Закона за електронния документ и електронния подпис, в точност, че именно
ответникът, през системата на кредитодателя на сайта www.vivus.bg, е подал заявка за сключване
на договора и е генерирала сключване на договор чрез натискане на бутона „подпиши“.
Както се посочи – такава заявка не е представена в производството по делото.
Дори да беше така, в процеса не са ангажирани доказателства, че изявлението в
електронна форма за сключване на договор за кредит е направено от ответната
страна. Следователно не са ангажирани доказателства, при изрично разпределена от
съда доказателствена тежест с определението по чл. 146 ГПК, да е налице
изявление от ответника, съобразно специалните законови изисквания, с което
последният да е обвързан от договора с твърдяното съдържание.
Не се установява спазване и на изискванията,
установени в разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, тъй като не са налице данни
първоначалният кредитор, като доставчик, да е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12,
ал. 1 или ал. 2 от същия закон, както и че е получил съгласието на потребителя
- чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Няма доказателства да е била предоставена
преддоговорна информация, както и реално Общите условия да са получени, поради
което не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР е
изпълнено.
Не
се установява и реалният договор за заем да е породил действие, предвид липсата
на доказателства за получаване на главницата от ответника. Представеното
платежно нареждане няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД,
доколкото не носи подписа на получателя. Така представената разписка, в която
са посочени имената на ответната страна, нейният единен граждански номер и
номера на договора за кредит, представлява доказателство, че кредитодателят
“4файнанс” ЕООД е предоставил по системата на Изипей посочената сума на
разположение на длъжника, която може да бъде получена чрез представяне на личен
документ. В случая обаче не се установява тази сума реално да е получена от
длъжника. Нещо повече - дори посоченият документ да установяваше това
правнорелеванстно обстоятелство, доколкото не се установи страните да са
постигнали съгласие по така описания договор с твърдяното от ищеца съдържание,
то не може да се достигне до извод, че тази сума е заплатена именно по
процесния договор с посоченото съдържание.
Тъй като не бе установено чрез събраните по делото
доказателства, че е възникнало твръдяното притезателно право за заплащане на
главницата по договор за кредит от разстояние, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Освен, че в производството по делото не се установява наличието
на валидно вземане по договор за кредит от разстояние, не се установява и
последното да е прехвърлено от кредитора на ищеца, т.е. последният да е
материалноправнолегитимиран да предяви по съдебен ред твърдените парични
притезания. Материалноправната легитимация на страната е свързана с
принадлежността на субективното право, като нейната липса представлява
основание за отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото по делото
не е приложен в цялост договор
за прехвърляне на вземания № ******************* г., сключен между “4финанс”
ЕООД и ищецът “Кредитреформ България” ЕООД, от който да се установи какви са
действителните уговорки между страните. Представена е единствено първата и
последна страница от този договор, което възпрепятства съда да съобрази налице
ли е валидно правоотношение по договор за цесия. Договорът за цесия не е
представен от страна на ищеца, въпреки изрично предоставената му от съда
възможност за това на основание чл. 127, ал. 2 ГПК. По делото е депозирана
молба от страна на ищеца, в която последният посочва, че от така представените
в произовдството по делото доказателства, се установява, че последният е
носител на спорното вземане. Тъй като в производството не е представен
договорът за цесия в неговата цялост, съдът е възпрепятсван да установи какви
са били клаузите на възникналото правоотношение.
При
този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват
на ответника. В производството по делото, не се установи ответникът да е сторил
разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, против Д.Г.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***, осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 350 лв. – главница по договор за кредит
№ ******************* г., сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД, вземанията
по който са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № *******************
г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 25.07.2019 г., до окончателното й заплащане
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анна Дъбова
Вярно с оригинала! КЯ