№ 102
гр. Ихтиман, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Адриана К. Хаджипеткова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200538 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №3888211 на ОДМВР
София, с който на Р. Т. Т., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 300 лв.
Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на
чл. 34 от ЗАНН, касае се за мобилно техническо средство, не е описано мястото на
нарушението и към датата на твърдяното нарушение не са били поставени пътни знаци
за ограничаване на скоростта на движение.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание. Постъпила е молба е адв. О., с която се поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за
неоснователност жалбата, претендира юрисконслутско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна..
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт.
1
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен
срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок
от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният
фиш е получен на 14.04.2021г. (видно от справка по делото на СРС), като жалбата е
подадена на 28.04.2021г. (видно от отбелязване върху същата), поради което следва да
се приеме, че жалбата е подадена в срок.
На 16.08.2020 г. в 12,39 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 46+200 с
посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM
S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС ФОРД ФОКУС с
рег. №СТ1481РН със скорост от 105 км/ч при разрешена скорост от 70 км/ч, въведена с
пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на
движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден ЕФ, с който за
нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лв.
От представената справка за собственици на превозно средство се установява, че
собственик на МПС е жалбоподателят.
От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка, се
установява, че на 16.08.2020 г. в 12,39 часа лек автомобил с рег. № СТ1481РН е засечен
със скорост от 109 км/ч. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка
отчетената скорост била редуцирана на 105 км/ч, т. е. превишаването на максимално
допустимата скорост на движение било с 35 км/ч.
От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на
валидност е до 07.09.2027г.
От протокол №55-С-ИСИС/30.09.2019г. от проверка на преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера
и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване №11743с1
е проверено в периода от 24.09.2019г. до 25.09.2019г..
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр.
2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на
2
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението.
При проследяване на съдържанието и хронологията се установява, че са
издавани Заповед №РД-11-246/11.04.2017г.; Заповед №РД-11-1065/27.10.2017г.;
Заповед №РД-11-19/12.01.2018г.; Заповед №РД-11-440/31.05.2018г.; Заповед №РД-11-
1328/19.12.2018г.; Заповед №РД-11-650/31.05.2019г.; Заповед №РД-11-
1323/30.10.2019г.; Заповед №РД-11-229/17.03.2020г.; Заповед №РД-11-
576/26.06.2020г. (с валидност до 31.12.2020г.) относно временна организация и
безопасност на движението (ВОБД) чрез въвеждане на ограничение на АМ Тракия в
участъка при п.в. Мухово от км 45+200 до км 46+266. Действително по делото не са
представени всички гореизброени заповеди за ВОБД, но фактът, че е била налице
ВОБД към момента на нарушението се установява от останалите доказателства по
делото. В тази връзка Обезопасяване на участъка от пътно платно (аварийна лента) на
п.в. Мухово на АМ Тракия е въведено с Протокол за ВОД във връзка с първата от
горецитираните заповеди- Заповед №РД-11-246/11.04.2017г., като всички последващи
заповеди са за удължаване на срока именно на тази заповед. Това е видно и при
проследяване на хронологията на представените по делото заповеди, в които се
цитират всички предходни заповеди и от които се установява, че ВОБД е въведена с
първата заповед, като останалите заповеди удължават крайния период на
ограничението. На следващо място от самия Протокол за ВОД (представен по делото
на СРС) се установява, че на 11.04.2017г. във връзка именно със Заповед №РД-11-
246/11.04.2017г. съответната комисия е констатирала, че ВОБД е поставен съгласно
одобрен проект и при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2010г., поради
което сигнализацията е приета без забележки на 11.04.2017г.. На последно място от
представената по делото схема на знаковото стопанство (представена с писмо от
03.11.2021г. на ОДМВР София) се установява, че на км 46+200 в посока гр. Пловдив е
имало поставен знак за ограничение на скоростта от 70 км/ч., като схемата е съставена
именно във връзка със Заповед №РД-11-576/26.06.2020г.. Следователно датата на
твърдяното нарушение- 16.08.2020 г., попада в обхвата на тези заповеди и към тази
дата е имало поставени знаци за ограничение на скоростта от 70 км/ч касателно
процесния участък от пътя.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро
от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
3
размера на глобата, срока и сметката на доброволното ѝ заплащане. В случая
разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното
постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при
нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш,
съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има
безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същия, макар и
съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог
на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните
последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно
приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по
отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата
на издаване на електронния фиш или посочване на срока за обжалването му, то
липсата им не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към
формата и съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано
техническо средство № 11743с1.
В ЕФ е посочен видът и номерът на автоматизираната система, а именно "ARH
CAM S1" с №11743с1, което съвпада и с посоченото в изготвения протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където също са индивидуализирани
видът и номерът на автоматизираното средство. Следователно е налице
индивидуализация на радара.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР
въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на
мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на
разположението на уреда. В случая такава снимка е представена по делото. Дори тази
снимка да не беше представена, то това би било нарушение, но то по характера си е
4
такова, че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е
посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ
характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно,
местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението,
доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на
установяването му. С оглед изложеното дори да беше налице нарушение на чл. 10, ал.
3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР, то не би било съществено, тъй като
не нарушава правото на защита, поради което не е основание за отмяна на електронния
фиш.
Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е
отразено в представената схема на знаковото стопанство. Следователно мястото на
временното разполагане на мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен
и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25,
В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя,
или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Процесното деяние е извършено
в участък с въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч. с пътен знак В26.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Разпоредбата ясно посочва, че субект
на нарушението може да бъде както собственика на МПС, така и лицето, на което
автомобилът е предоставен- ползвателят. В конкретния случай жалбоподателят е
собственик на МПС
По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е именно на процесния
автомобил. На представената от АНО снимка са видни всички необходими реквизити.
Действително автомобилът с рег. № СТ1481РН не е единственият на
снимката, но методът, по който се извършва измерването на скоростта с това
техническо средство дава възможност да се измери скоростта на конкретно движещ се
автомобил сред други такива. Съображенията за това са следните:
На първо място от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от Български институт по метрология се установява, че преносимата
система ARH CAM S1 е мобилно многофункционално устройство за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Наред
с това от извършена от съда справка в онлайн страницата на БИМ се установява, че се
касае за одобрен тип средство за измерване с принцип на измерване на скорост:
лазерен скоростомер. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул,
който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващите превозни средства. Маркерите в средата на страните на изображението
на една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е
измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането
5
на тези маркери. На изготвената снимка са налични маркери, обозначаващи
използваните лазерни лъчи. При тяхното пресичане се установява скоростта на кое
точно превозно средство е била измерена, като дори пресечната точка да не попада
точно в средата на автомобила, това не води до извод, че измерената скорост не е на
това превозно средство.
На второ място служебно е изискано от съда и е представено по делото
ръководство на потребителя за АТСС ARH CAM S1 (представена от ОДМВР
София с писмо вх. №1915/03.11.2021г.) . От това ръководство се установява, че
маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на
заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото
превозно средство, определено от пресичането на тези маркери (л. 12 от
ръководството). В ръководството на потребителя за АТСС, раздел „Определяне на
нарушител от снимка на нарушението“ (л. 33 от ръководството) е посочено
следното: „Само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има
данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС. Тази снимка може да
бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в снимката е
заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват
положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата. Маркерите
са указани с червени стрелки на снимката по- долу. Съединяване на линиите на
маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС, както е
указано на следващата страница“. На следваща страница от ръководството се намира
фиг. 42- Определяне на зоната за измерване върху доказателственото
изображение, като на тази фигура са посочени зоните, които се определят от
маркерите на изображението, като са обособени три зони:
- зона за измерване с лазер;
- ръб на измервателна площ;
- зона за безопасност.
Като уточнение на "зоната за безопасност" е посочено, че "за да се гарантира
абсолютна сигурност при определяне на нарушител на скоростен режим в рамките на
този кръг се допуска наличието само на едно превозно средство"
От приложената по делото снимка (приложена по делото на СРС), въз основа
на която е издаден процесният електронен фиш е видно, че в зоната за безопасност
попада само автомобилът с рег. № СТ1481РН. Тоест, изискването в зоната за
сигурност на измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което обуславя
и абсолютната сигурност на измерването, независимо, че на снимката (но извън
зоната на безопасност) са налични повече едно от МПС. В горния смисъл са
Решение № 769/28.07.2021г. по КАНД № 482/2021г. на Административен съд
София област, както и Решение № 1563 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2008 / 2020 г.
на XXI състав на Административен съд – Варна, Решение № 1557 от 26.10.2020 г. по к.
адм. н. д. № 2078 / 2020 г. на XXV състав на Административен съд - Варна, Решение №
867 от 04.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 835 / 2019 г. на XI състав на Административен
съд – Пазарджик, Решение № 139 от 28.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 123 / 2020 г. на
Административен съд – Ловеч, Решение № 3 от 04.01.2021 г. по н. д. № 407 / 2020 г. на
Административен съд – Благоевград, Решение от 28.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 89 /
2020 г. на Административен съд – Търговище, Решение № 1698 от 04.12.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1819 / 2020 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение от
29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 578 / 2020 г. на Административен съд – Перник.
6
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати
нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените
правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен
фиш.
Санкцията е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, предвиждащ
за превишаване от от 31 до 40 km/h глоба от 300 лв.. Установено е, че наказуемата
скорост на движение на автомобила е била 105 км/ч, т. е. превишението над
въведеното ограничение е с 35 км/ч, и размерът на глобата е 300 лева, като
наказващият орган няма възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по
чл. 27 ЗАНН.
По останалите възражения в жалбата:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не са спазени
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението, а ал. 3 предвижда, че образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Тълкувателно
решение № 1/2014 г. на ВАС дава яснота относно общите правни характеристики на
електронния фиш, а именно, че същият се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДП), не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Това задължително
тълкуване на закона предполага изключване на приложението спрямо електронния
фиш на разпоредби, отнасящи се специфично до АУАН или до НП
Сроковете по чл. 34 ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими, тъй като те
регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП, а електронният
фиш не е нито едното, нито другото. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да
намери приложение по отношение на електронния фиш /ЕФ/. Тя е свързана само и
единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН
. Ако срокът по чл. 34 от ЗАНН имаше отношение към електронните фишове, датата на
издаване на електронния фиш щеше да е задължителен негов реквизит (Решение №
1984 от 13.4.2020 г. по адм.д. № 1355/2020 г. на Административен съд – София).
Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е
приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на
наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която
същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма (Решение № 3834 от
07.6.2018 г. по адм.д. № 3206/2018 г. на Административен съд – София).
7
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при заснемане с
мобилно техническо средство не следва да се издава ЕФ, а АУАН, респ. НП. В
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че електронен фиш се издава при
нарушение, установено и заснето именно с АТСС, без да се разграничава с кой от двата
вида, определени в §6, т. 65 от ДР на ЗДвП следва са стане това. Текстът "в
отсъствието на контролен орган и на нарушител" не изключва използването на
мобилни АТСС. По правилата на граматическото тълкуване, като се вземат предвид
обособените главна и второстепенна части на изречението, е видно, че отсъствието на
контролен орган, както и на нарушител е обстоятелствено пояснение, което "пояснява"
сказуемото в изречението "се издава". Следователно нарушението, чийто съставомерен
признак е движението на МПС със скорост над разрешените стойности, се констатира
и заснема с техническо средство, а отсъствието респективно присъствието на
контролен орган на мястото на позициониране на средството за видеоконтрол е без
значение за правомерността на прилагането му. Издаването на електронния фиш се
извършва в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Такива изводи се извеждат и
от систематическото тълкуване на разпоредбата с оглед на мястото й в системата от
правни норми, регулиращи правната материя. Като изключение от правилото по чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, което предвижда, че актовете за нарушения се съставят от
длъжностни лица при службите за контрол, т.е. в тяхно присъствие, се явява нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При въведената от нея опростена процедура, не
установяването на административното нарушение, а издаването /съставянето/ на
електронния фиш, обединяващ като съдържание и правни последици както актовете за
установяване на административни нарушения, така и наказателните постановления,
става в отсъствието на контролен орган. Ако едно нарушение от процесния вид може
да бъде установено без участие на контролен орган, няма как същото да бъде
установено без нарушител, доколкото за осъществяване на деянието е необходимо,
лице, което да управлява автомобил. При посоченото по-горе тълкуване съдът взема
предвид и мотивите на законодателя, изложени към внесения законопроект на Закона
за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата
(http://parliament.bg/bills/43/454-01-62.pdf), сочещи именно волята на законодателя в
хипотезата на издаване на електронен фиш да се включат всички видове АТСС,
доколкото същите независимо дали са стационарни или мобилни не губят качеството
си "автоматизирани", т.е. работят самостоятелно, без намеса на контролен орган.
Съгласно легалната дефиниция на понятието "Автоматизирани технически средства и
системи", дадена в текста на §6, т. 65 от ДР на ЗДвП, това са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат както стационарни,
така и мобилни; последните са прикрепени към превозно средство или временно
8
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С разпоредбата на
чл. 165,ал.3 от ЗДвП (обн. ДВ, бр.19 от 2015 г.), приета в съответствие с Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, на Министъра на вътрешните работи е
вменено задължение за приемане на наредба за реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В
изпълнение на тази разпоредба е приета Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (обн.
ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са уредени условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните
АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт са регламентирани ясни и конкретни
правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват, които са в съответствие с мотивите в
ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС. Към датата на извършване на процесното деяние,
нарушения от тази категория могат да се установяват и санкционират с издаване на
електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със
съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол, в т.ч. и в присъствието на
контролен орган, при указаните от наредбата условия. В горния смисъл Решение № 78
от 29.01.2018 г. по а.д. № 1135/2017 г. на Административен съд София – област. В
конкретния случай процесното нарушение е констатирано при спазване на всички
съществени условия, регламентирани в наредбата и в нормата на чл. 189 от ЗДвП.
Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора и изричното искане (обективирано в молба с вх.
№1897/02.11.2021г. на въззиваемата страна) съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК на въззиваемата страна се дължат разноски.
Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с
вида и количеството на извършената дейност. Съдът, като съобрази фактическата и
правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство се
изразява в писмено становище относно законосъобразността на ЕФ и
неоснователността на депозираната жалба, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането
9
на правната помощ минимален размер от 80 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №3888211 на ОДМВР София, с
който на Р. Т. Т., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 300
лв.
ОСЪЖДА Р. Т. Т., ЕГН ********** 3, да заплати на ОДМВР София сумата от
80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
10