№ 11105
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:=======
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ======= Гражданско дело № 20241110115320
по описа за 2024 година
Предявени са от ..... (с предишно наименование ....), със седалище и адрес на
управление: .. срещу Р. Х. Ж., ЕГН: **********, с адрес: ... кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 825,36 лева, в т. ч.
сумата от 107,87 лева, представляваща незаплатени задължения за потребени услуги за
месечни абонаментни такси и други услуги по договорите за мобилни услуги за мобилни
номера ....... и сумата от 717,49 лева, представляваща сбор от еднократно начислени
неустойки поради предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за мобилни
номера ......., като в тези суми се включват следните задължения (съгласно УМ с вх. №
140903 от 29.04.2024 г.): сумата от 41.06 лева, представляваща главница по сключен
договор за мобилни услуги с № ..../12.02.2021 г. за мобилен номер ...; сумата от 322.66 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с №
..../12.02.2021 г. за мобилен номер ...; сумата от 11.32 лева, представляваща главница по
сключено приложение към договор за мобилни услуги с № ..../12.02.2021 г. за мобилен номер
.; сумата от 78.51 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги с № ..../12.02.2021 г. за мобилен номер .; сумата от 19.11 лева,
представляваща главница по сключено приложение към договор за мобилни услуги с №
..../12.02.2021 г., изменен с приложение от 16.02.2021 г. за мобилен номер .; сумата от 99.53
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
с № ..../12.02.2021 г., изменен с приложение от 16.02.2021 г. за мобилен номер .; сумата от
19.81 лева, представляваща главница по сключен договор за мобилни услуги с №
./12.02.2021 г. за мобилен номер ..; сумата от 172.95 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с № ./12.02.2021 г. за мобилен номер
..; сумата от 16.57 лева, представляваща главница по сключен договор за мобилни услуги с
№ ./13.03.2021 г. за мобилен номер .., както и сумата от 43.84 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с № ./13.03.2021 г. за
мобилен номер ...
Горните суми се претендират ведно със законна лихва, считано от 20.03.2023 г. (датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното им изплащане, и за които
1
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.04.2023 г. по ч. гр. д. №
14308/2023 г. по описа на СРС, 34 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнявал точно своите парични
задължения, произтичащи от горепосочените договорни отношения, като вследствие на
неизпълнението била начислена и неустойка в посочените по-горе размери.
Посочва се, че за задълженията на ответника за периода от м. април 2021 г. до м.
август 2021 г. били издадени следните фактури: фактура № ......, във всяка от които били
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от посочените договори.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че съществува вземането му по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 14308/2023 г. по описа
на СРС, 34 състав. Претендират се и направените съдебни разноски по заповедното дело и
по настоящото такова.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Х. Ж. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа възражение за
прекомерност на претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.
Посочва, че е налице несъответствие в размера на начислените абонаментни такси в
представените от ищеца фактури и претендираните такива с молбата уточнение по договор
за мобилни услуги. Навежда,че в процесните договори изрично се посочвало, че не е
приложим промоционален месечен абонамент, поради което и не било налице основание за
ищеца да претендира различен размер на месечната абонаментна такса след предсрочно
прекратяване на договора. С оглед предходното счита, че ищецът претендира плащане на
месечни абонаментни такси в размер, по-висок от уговорения от страните съгласно
процесиите договори. Оспорва да е ползвал допълнителни услуги и да дължи допълнителни
такси, извън месечната абонаментна такса. Оспорва да дължи лихва върху неустойки. Моли
за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено от ищеца ... (с предишно наименование ....) заявление по чл. 410 ГПК е
образувано ч. гр. д. № 14308/2023 г. по описа на СРС, 34 състав, по което на 11.04.2023 г. е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Х. Ж. за сумите, предмет на
настоящото исково производство.
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, които са допустими, предявени в едномесечния срок по чл.
415 ГПК.
По претенциите с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС:
За основателността на предявения иск в тежест на ищцовото дружество е да докаже
следните предпоставки: че между страните са били налице облигационни отношения по
сочените в исковата молба договори; че ищецът е изпълнил задълженията си, определени в
същите, а именно да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесните
периоди, както и стойността на доставените услуги по договорите за посочените периоди;
настъпване на падеж на главните вземания.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
установи плащане, както и наведените в отговора възражения.
По делото е приобщено ч. гр. д. № 14308/2023 г. по описа на СРС, 34 състав, в което
са представени следните резюмета на договори, договори за мобилни услуги и приложения
към същите (представени на л. 14-32 от ч. гр. д. № 14308/2023 г. по описа на СРС, 34 състав),
като същите са представени и към настоящото дело (на л. 12-28 от делото): договор за
мобилни услуги с № ..../12.02.2021 г. за мобилен номер ...; приложение към договор за
2
мобилни услуги с № ..../12.02.2021 г. за мобилен номер .; приложение към договор за
мобилни услуги с № ..../12.02.2021 г. за мобилен номер .; договор за мобилни услуги с №
./12.02.2021 г. за мобилен номер ..; договор за мобилни услуги с № ./13.03.2021 г. за мобилен
номер .., както и Общи условия на .... (представени на л. 36-39 от ч. гр. д. № 14308/2023 г. по
описа на СРС, 34 състав), от съдържанието на които се установяват поетите от страните
права и задължения, и въз основа на които ищцовото дружество е обусловило издаването на
процесните фактури (представени по делото на л. 34-41), поради неизпълнение от ответника
на задълженията си за погасяване на сумите по сключените от него съглашения, а именно:
фактура № ./20.03.2021 г. за отчетен период 20.02.2021 г. – 19.03.2021 г., със срок на плащане
– 04.04.2021 г.; фактура № ./20.03.2021 г. за отчетен период 20.02.2021 г. – 19.03.2021 г., със
срок на плащане – 04.04.2021 г.; фактура № ./20.04.2021 г. за отчетен период 20.03.2021 г. –
19.04.2021 г., със срок на плащане – 05.05.2021 г.; фактура № ./20.05.2021 г. за отчетен
период 20.04.2021 г. – 19.05.2021 г., със срок на плащане – 04.06.2021 г.; фактура №
./20.04.2021 г. за отчетен период 20.03.2021 г. – 19.04.2021 г., със срок на плащане –
05.05.2021 г. и фактура № ./20.07.2021 г. за отчетен период 20.06.2021 г. – 19.07.2021 г., със
срок на плащане – 04.08.2021 г.
Представени към процесните съглашения като писмени доказателства по делото са и
приложение - ценова листа, подписани от абоната, както и декларация - съгласие от
последния, че е получил подписан от оператора – ищец в настоящото производство,
екземпляр от общите му условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги и/или общите условия за взаимоотношения с потребителите на фиксирани
телефонни услуги. От същите се установява, че ответникът писмено е заявил съгласието си,
че приема тези общи условия, като декларация - съгласие е приложена при подписване на
гореспоменатите съглашения за мобилни услуги. Това води до извод за съда, че
приложимите общи условия валидно са обвързали ответника и са действали по отношение
на него в процесния период, за който се претендират вземанията по процесните фактури.
По делото е представена (на л. 78) покана - писмо за доброволно плащане от
20.06.2021 г., видно от която, в срок до 10 дни от поканата, ищецът е поканил ответника да
заплати на мобилния оператор сумата от 662,41 лева с включен ДДС, представляваща
задължения по предоставени услуги по сключени договори с ищеца, като е отправил и
предупреждение към ответника, че в случай на неплащане на посоченото в поканата
задължение, ще се стигне до начисляване на неустойка по клиентски номер . в размер на
172,95 лева.
От обсъдените писмени доказателства безспорно се установява, че между страните са
съществували облигационни отношения с предмет предоставяне на мобилни услуги за
посочените в същите мобилни номера. Процесните договори за мобилни услуги, сключени
между страните в настоящото производство, по своята правна природа представляват
ненаименован, консенсуален, двустранен и възмезден договор, по силата на който в момента
на сключването и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни
задължения. Правното действие на сключените ненаименовани договори попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно правоотношение е
възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него
занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните)
търговски сделки. Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя – настоящ ответник, тъй
като писмено ги е приел, както вече беше обсъдено по-горе.
В производството по делото не е оборена формалната доказателствена сила на така
сключените между страните договори, представляващи частен диспозитивен документ,
поради което следва да се приеме, че обективираните в последните изявления изхождат от
страните, сочени като техни автори. Съгласно чл. 20 и сл. от представените по ч. гр. д. №
14308/2023 г. по описа на СРС, 34 състав (на л. 36-39) Общи условия на ... с предишно
наименование ...., в сила от 10.09.2010 г., с последно изменение от 20.09.2018 г.,
задължението за плащане на уговореното възнаграждение възниква след получаване на
3
процесните мобилни услуги от абоната, като същите се заплащат в зависимост от техния вид
и специфика и съобразно действащата ценова листа на ищеца. Обстоятелството, че
операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и времево
отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в
правната норма, регламентирана в чл. 154, ал.1 ГПК.
В процесните договори за мобилни услуги са посочени конкретни номера,
посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Същите са
подписани от ответника Р. Х. Ж., респективно последния се е съгласил с условията на
същите. Посочени са предадените активни СИМ карти за предоставените мобилни номера,
които осигуряват достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор, както
и е осигурен достъп до мрежата чрез предоставения фиксиран номер. С оглед предходното,
съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, поради което се явява
изправна страна по същите. Съобразно поетите задължения със сключените договори е издал
на ответника фактури за месеците от процесния отчетен период.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза по делото (на л. 70-111), изготвена от
вещо лице А. Н., която съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно
изготвено се установява, че в счетоводната система на ищеца са отразени две плащания по
процесните договори за предоставени мобилни услуги в общ размер от 10,21 лева, като след
приспадането им са останали непогасени задължения в общ размер на сумата от 825,36 лева,
(която сума точно съответства на исковата такава). Вещото лице посочва, че сумата от 825,36
е начислена в процесните фактури, както следва: фактура № ./20.03.2021 г. се отнася за
мобилен номер .. и е на стойност 7,00 лева с вкл. ДДС; фактура № ./20.03.2021 г. се отнася за
мобилни номера ., ., ... и .. и е на стойност 146,33 лева с вкл. ДДС; фактура № ./20.04.2021 г.
се отнася за мобилен номер .. и е на стойност 13,99 лева с вкл. ДДС; фактура № ./20.05.2021
г. се отнася за мобилен номер .. и е на стойност 13,99 лева с вкл. ДДС; фактура №
./20.07.2021 г. се отнася за мобилен номер .., като с нея е начислена неустойка в общ размер
на сумата от 172,95 лева, от които 50,55 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора и 122,40 лева за неустойка за ползвана отстъпка за мобилен телефон и
фактура/кредитно известие № ./20.04.2021 г. се отнася за мобилни номера ., ., ... и .., с която е
начислена сума за корекция, респ. за намаляване в общ размер на 58,27 лева с вкл. ДДС, като
с нея също е начислена неустойка в общ размер от 544,54 лева, от които 332,77 лева за
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и 211,77 лева за неустойка за ползвана
отстъпка за мобилен телефон. При тези изчисления на вещото лице, общата сума на
начислените неустойки възлиза в общ размер от 717,49 лева, точно съответстваща на
исковата претенция.
Следователно от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, по
делото се установи предоставянето на услуги от мобилния оператор на ответника в общ
размер на месечните абонаментни такси за сумата от 107,87 лева с вкл. ДДС, както и
настъпилия падеж на същите. По делото не се установи плащане на процесните задължения
в посочения размер, поради което претенцията на ищеца в тази част се явява основателна.
По претенциите с правно основание чл. 92 от ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи следните предпоставки: че
между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно
сключен договор за процесните мобилни услуги; наличие на валидно неустоечно
съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на
процесните договори по негова вина; настъпване на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника, както и конкретния размер на неустоечното вземане. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението си.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
4
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане: обезщетителна – свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението; наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по - голям от причинените вреди.
Видно от процесните договори за мобилни услуги, всеки един от тях съдържа
идентична неустоечна клауза, съобразно която след изтичане на първоначалния срок
договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен
план и може да бъде прекратено по всяко време от действието му за мобилните/фиксирани
номера, посочени в него с едномесечно писмено предизвестие. В случай на прекратяване на
договора преди изтичане на срока посочен договора по вина или инициатива на потребителя
или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него,
в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи
според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В
допълнение на неустойката по предходното изречение, в случай че са били налице отстъпки
и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на
част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана,
съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите, когато е предоставено
устройство за ползване на услуги - и разликата между цената на доставеното устройство без
абонамент съгласно последната актуална ценова листа и заплатената по потребителя цена на
устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. Казано по друг
начин, предвидена е неустойка в размер на сбора от всички или на част от абонаментни
такси, определени в договора, която потребителят следва да заплати, въпреки че договорът е
прекратен и абонатът не получава услуга.
Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните
клаузи, предмет на договорите, когато те са свързани с противоречие на закона или на
добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по
делото, както е в настоящия случай. В този смисъл са Решение № 178/26.02.2015 г. по т. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ВКС, ІІ т. о.
При анализ на договорените клаузи за неустойки настоящият съдебен състав приема,
че същите имат неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Начинът, по който се
претендира вземането за неустойка - когато е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко неплатени
абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно,
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън своите
обезпечителна и обезщетителна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на
мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има и на това основание
неравноправен характер (в този смисъл Определение № 480 от 26.05.2023 г. по в. гр. д. №
291/2023 г. на ОС Перник, Решение № 1769 от 06.07.2022 г. по в. гр. д. № 512434/2021 г. на
СГС, Определение № 2192 от 28.08.2023 г. по в. гр. д. № 1355 / 2023 г. на ОС-Бургас.
Решение № 419 от 13.12.2022 г. на ОС - София по в. гр. д. № 414/2022 г., Определение №
2038 от 25.08.2023 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2252/2023 г., Определение № 656 от
24.07.2023 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 446/2023 г., Определение № 1063 от 11.09.2023
г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 565/2023 г., Определение № 1189 от 15.12.2022 г. на
ОС - Благоевград по в. ч. гр. д. № 983/2022 г., Определение № 1875 от 14.07.2023 г. на ОС -
Бургас по в. ч. гр. д. № 1208/2023 г., Решение № 70 от 21.07.2023 г. на ОС - Търговище по в.
гр. д. № 109/2023 г. Решение № 1368 от 7.11.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1768/2022 г.
Определение № 263 от 22.05.2023 г. на ОС - Пазарджик по в. ч. гр. д. № 271/2023 г.).
5
Освен това, за потребителя няма как да бъде ясно кога ще се счита прекратен
процесният договор. Действително в чл. 27 от ОУ е указан срока на плащане - срокът,
посочен в съответната фактура, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и, като
при неспазване на което и да е задължение по тази част от ОУ, мобилният оператор има
право незабавно да ограничи предоставянето на мобилни услуги, или при условията на т.
19б и т. 19в от ОУ - да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключването на нов. И в двете посочени точки, възможността за прекратяване на
договора е едностранно уговорена в полза на мобилния оператор, като в т. 19в за същото е
предвидено и едномесечно предизвестие.
Изследвайки самите клаузи, и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е
диспозитивна, то отклоняването от нея лишава потребителя от елементарна яснота кога
отношението се счита прекратено, кога има съществено неизпълнение какви са точно
последиците от това съществено неизпълнение и може ли да го избегне, като плати.
Очевидно, без да бъде уведомен потребителят за тези обстоятелства, не може да бъде
натоварен със кумулативни санкции, което е общо правило в облигационно право и
отнемането на тази възможност на длъжника и то потребител, очевидно е в негов ущърб и е
недобросъвестно. Отклонението от общото правило на облигационното право очевидно
нямаше да бъде прието, ако имаше индивидуално договаряне. По изложените причини
категорично се стига до извод, че тази клауза е неравноправна.
Неравноправните клаузи не произвеждат никакво действие, поради което договорът
не се счита прекратен. В тази връзка са аргументи и в Решение от 8 декември 2022 г. по дело
C-600/21 на СЕС.
На следващо място следва да се посочи, че автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е
ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона и на добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно
решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто
последващ момент е и неизпълнението на договора или прекратяването на договорното
правоотношение. При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема
ангажимент да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен
времеви интервал. От нормата на чл. 143 ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни
са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и
посредством които се създава значително неравновесие (неравнопоставеност) между
търговеца (икономически по-силната страна) и потребителя (икономически по-слабата
страна).
От съдържанието на процесните договори за мобилни услуги, както и от общите
условия към тях, представляващи неразделна част от съглашенията, става ясно, че всяка от
страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати,
когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено
единствено, че когато се стигне до прекратяването им по вина на потребителя, последният е
длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от
абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо
оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца,
липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора
поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително договорено
между страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху
6
неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално договорени. Налага се извод, че
мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от
положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и
задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства ..
е предвидило в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от
потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща право на
потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.
Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи за неустойка
създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и
задълженията на потребителя, респ. същите имат неравноправен характер.
Дори да се приеме, че клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване валидно е
обвързала страните, то сумата по нея отново не се дължи. С цитираната от ищеца договорна
клауза, съдържаща се в процесните договори са разграничени две хипотези, при които за
потребителя възниква задължение за заплащане на съответните неустойки - предсрочно
прекратяване по инициатива на потребителя, въз основа на взето от него решение за това, и
предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя и при неспазване на негови
договорни задължения по договора за мобилни услуги или по друг договор със същия
мобилен оператор, тоест развалянето му от оператора. Доколкото в процесната хипотеза
ищцовото дружество претендира сумата като неустойка поради неизпълнение на
задълженията на ответника като потребител, то съдът приема, че неустойката се претендира
не поради едностранно предсрочно прекратяване на договорите по инициатива на
потребителя, а заради прекратяване поради негово виновно неизпълнение на задълженията
му по същите. Тоест, касае се за едностранно разваляне на договора от оператора при
виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна. Поради това, при преценка
дали договорите са едностранно развалени от .. следва да бъде съобразна нормата на чл. 87
ЗЗД. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Изречение 2 на посочената алинея
предвижда, че предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен
в писмена форма. В случая се касае за писмен договор, поради което изявлението за
развалянето му, с което се предоставя възможност за изпълнение в рамките на подходящ
срок, следва да бъде направено също в писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че
изявлението за разваляне е достигнало до ответника, пада върху ищеца и същият следва да
установи това обстоятелство при условията на пълно доказване. В действителност ищецът е
представил по делото покана за доброволно плащане, с която е отправил предизвестие до
ответника и му е предоставил срок за доброволно изпълнение на задълженията му по
договорите, но не са представени доказателства дали и кога това волеизявление е
достигнало до същия, поради което и съдът приема, че не са налице данни такова въобще да
е изпращано, и следователно, че договорът не е развален по надлежния ред. Именно такова
изискване - за отправяне на едномесечно предизвестие при прекратяване на договора в тази
хипотеза, е предвидено и в чл. 19в от ОУ на мобилния оператор, на които той сам се
позовава. Спазването им не може да се приеме за мотивирано с изпращането на съобщения
по реда на чл. 31а от ОУ, както защото няма данни да са изпращани такива съобщения, така
и защото сочената клауза първо касае друг случай, а не този на прекратяване, и второ -
предвижда няколко възможности за уведомяване.
За пълнота, следва да бъдат съобразени и задължителните разяснения в т. 4 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които е
прието, че неустойката е нищожна поради противоречие на добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката се прави служебно от съда за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. В разглеждания случай чрез така договорената
неустойка при прекратяване по вина на абоната, ищцовото дружество ще спести разходите
7
по изпълнението на договора, а същевременно ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без да
се престира от негова страна, което несъмнено нарушава принципа на справедливост - така
решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о., решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, І т. о. и др. Ето защо настоящият състав
приема, че уговорената по този начин неустойка излиза извън своите обезпечителна и
обезщетителна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния
оператор, нарушава принципа за справедливост.
Предвид всичко изложено по-горе и доколкото по делото не се доказаха
предпоставките на чл. 92 ЗЗД, обуславящи дължимостта на неустойките - че поради
виновното неизпълнение на потребителя договорите са прекратени, респ. развалени по
предвидения в чл. 87, ал. 1 ЗЗД ред, то съдът приема, че исковите претенции с правно
основание чл. 92 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в общ размер от 505 лева, от
които 25 лева за държавна такса (л. 13 от ч. гр. д. № 14308/2023 г. по описа на СРС, 34
състав) и 480 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 06.02.2023 г. (л. 12 от ч. гр. д. № 14308/2023 г. по описа на СРС, 34 състав).
В исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от 905 лева, от
които 25 лева за държавна такса (л. 6 от делото), 480 лева за адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024 г. (л. 11 от делото) и 400 лева
за депозит за вещо лице по ССчЕ (л. 92 от делото).
Съобразно изхода на спора разноските на ищеца следва да се присъдят в размер на
13.07 % или общо за заповедното производство сумата в размер на 66 лева, а в исковото –
118.28 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за исковото
производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв и прилага списък по чл. 80 ГПК (л. 112 от
делото) и договор за правна защита и съдействие от 17.06.2024 г. в хипотезата на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв (л. 113 от делото), така и в заповедното производство, като прилага договор по
чл. 38 , ал. 1 Задв. Следва да се съобрази, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по нисък
размер Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда
се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото - така
Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК,
Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК,
Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК. Ето защо,
като взе предвид, че се касае за предявени кумулативно съединени искове в защита на един
интерес, които не се отличават с фактическа и правна сложност, на оказалия безплатна
правна помощ адвокат следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лева. С вкл.
ДДС за защита на ответника в исковото производство и 100 лв. за защита на ответника в
заповедното производство – чрез прилагане на възражение, като с оглед изхода на спора,
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, разноски за адвокатско възнаграждение на
адв. Р. Р. в размер на 260.79лв. – в исковото производство и за адв. В. ... в размер на 86.93лв.
с вкл. ДДС – за заповедното производство.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от .., ЕИК: ... (с предишно
наименование ....), със седалище и адрес на управление: ...... срещу Р. Х. Ж., ЕГН:
**********, с адрес: ..., искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, че Р. Х. Ж., ЕГН: ********** дължи на .. (с предишно наименование
....), ЕИК: ... сумата от 107.87 лева, представляваща незаплатени задължения за потребени
услуги за месечни абонаментни такси и други услуги по договорите за мобилни услуги за
мобилни номера ......., ведно със законната лихва от 20.03.2023 г. (датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, която сума включва
следните суми: сумата от 41.06 лева, представляваща главница по сключен договор за
мобилни услуги с № ..../12.02.2021 г. за мобилен номер ..., сумата от 11.32 лева,
представляваща главница по сключено приложение към договор за мобилни услуги с №
..../12.02.2021 г. за мобилен номер ., сумата от 19.11 лева, представляваща главница по
сключено приложение към договор за мобилни услуги с № ..../12.02.2021 г., изменен с
приложение от 16.02.2021 г. за мобилен номер ., сумата от 16.57 лева, представляваща
главница по сключен договор за мобилни услуги с № ./13.03.2021 г. за мобилен номер .. и
сумата от 19.81 лева, представляваща главница по сключен договор за мобилни услуги с №
./12.02.2021 г. за мобилен номер .., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 11.04.2023 г. по ч. гр. д. № 14308/2023 г. по описа на СРС, 34 състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ..... (с предишно наименование ....),
със седалище и адрес на управление: ...... срещу Р. Х. Ж., ЕГН: **********, с адрес: ...,
искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Р. Х. Ж., ЕГН:
********** дължи на .. (с предишно наименование ....), ЕИК: ... предявения иск за
признаване на установено, че Р. Х. Ж., ЕГН: ********** дължи на .. (с предишно
наименование ....), ЕИК: ... сумата от 717.49 лева, представляваща сбор от еднократно
начислени неустойки поради предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за
мобилни номера ......., която сума включва следните суми: сумата от 322.66 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с №
..../12.02.2021 г. за мобилен номер ..., сумата от 78.51 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с № ..../12.02.2021 г. за мобилен
номер ., сумата от 99.53 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги с № ..../12.02.2021 г., изменен с приложение от 16.02.2021 г. за
мобилен номер ., сумата от 172.95 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги с № ./12.02.2021 г. за мобилен номер .. и сумата
от 43.84 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги с № ./13.03.2021 г. за мобилен номер .., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.04.2023 г. по ч. гр. д. № 14308/2023 г. по описа на СРС, 34
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ГПК Р. Х. Ж., ЕГН: **********, с адрес: ... да
заплати на ..... (с предишно наименование ....), със седалище и адрес на управление: ......
сумата от 184,28 лева, представляваща разноски съобразно размера на уважената част от
исковете, от които 66 лева разноски за заповедното производство и 118.28 разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК .., ЕИК: ... (с предишно наименование ....),
със седалище и адрес на управление: ...... да заплати на адв. Р. К. Р., ЕГН: **********
сумата от 260.79 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв на Р. Х. Ж., ЕГН: ********** в
исковото производство пред СРС, съобразно размера на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК .., ЕИК: ... (с предишно наименование ....),
9
със седалище и адрес на управление: ...... да заплати на адв. .... ... лн .... сумата в размер на
86.93 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв на Р. Х. Ж., ЕГН: ********** в заповедното
производство пред СРС, съобразно размера на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10