РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. гр. Хасково, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640101909 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с §19 ал.1 от ПЗР към
ЗИДАПК.
Образувано е по подадената жалба от АНГ. П. Д. с ЕГН:********** и М. АНГ. Д. с
ЕГН:**********, двамата от гр.Хасково, **********, против Заповед №ДС-28-
1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от
ПЗРЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на собственост на наследници на Г. П. Я. и З.
М. Я. върху новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.730.156 с площ 2000кв.м.,
находящ се в местността „Изгрев“, гр.Хасково, ЕКАТТЕ 77195, със стар номер 397 по
кадастралния план, одобрен със заповед №969/1988г.
Жалбоподателите твърдят, че са собственици на ПИ 77195.730.156 при условията на
СИО, съгласно договор за покупко-продажба, сключен от А.Д. с №705 от 16.06.2006г., рег.
№4075, дело №566/2006г. на нотариус Христина Колева с рег.№081 по регистъра на НК на
РБ, вписан в СВ-Хасково с акт 70, рег.№3818, дело №2507/2006г. от 16.06.2006г. Твърдят, че
не са обжалвали заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. в законния 14-дневен срок от
публикуването й в ДВ бр.51 от 28.06.2019г. Не им била съобщавана заповед на кмета на
Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при
условията на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследници на Г. П. Я. и З. М. Я. върху
новообразуван имот с идентификатор 77195.730.156, ж.р.“Изгрев“, землище на гр.Хасково, с
площ 2000кв.м. С писмо от 19.07.2021г. на началника на СГКК-Хасково, получено на
09.08.2021г. жалбоподателите били уведомени, че във връзка с прилагането на плана на
новообразуваните имоти на ж.р. „Изгрев“, гр.Хасково, одобрен със заповед №ДС-28-
1/11.06.2019г. на областен управител на Област Хасково и съгласно №494/25.03.2021г. на
кмета на Община Хасково за възстановяване на правото на собственост върху
новообразувани имоти, издадена на основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ, влязла в сила на
21.04.2021г., е нанесено изменение в КРНИ за имот с идентификатор 77195.730.156 относно
данните за собствеността. Преди промяната за собственик на имота бил само АНГ. П. Д. на
основание н.а.№70, рег.№3818, дело №2507 от 16.06.2006г. на СВ-Хасково с площ
1
1942кв.м., а след промяната като собственици на същия имот били посочени и наследници
на Г. П. Я. и З. М. Я., на основание заповед №494/25.03.2021г. на кмета на Община Хасково
с площ на имота 2000кв.м. В законния 14-дневен срок от получаване на писмото
жалбоподателите обжалвали изменението на КРНИ пред Административен съд-Хасково с
молба да се отмени извършеното действие по изменение на КРНИ като незаконосъобразно и
извършено въз основа на нищожни административни актове.
По отношение на обжалваната в настоящото производство заповед като нищожна в
частта, в която с ПНИ се възстановява право на собственост на наследниците на Г. П. Я. и З.
М. Я. върху новообразуван имот с идентификатор 77195.730.156, ж.р.“Изгрев“, землище на
гр.Хасково, с площ 2000кв.м., твърдят, че имат правен интерес. Заповедта обусвалявал
издаването на заповед на кмета на Община Хасково на основание §4к ал.7 от ЗСПЗЗ в полза
на наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я., която след влизането й в сила представлява надлежен
документ за правото на собственост и по която било извършено изменение на КРНИ към КК
на гр.Хасково на данните относно собствеността върху процесния имот. Правният интерес
на жалбоподателите произтичал и от обстоятелството, че като административен акт засягал
правото на собственост върху имота, придобито в СИО на основание н.а.№70 от
16.06.2006г. на СВ-Хасково.
Жалбоподателите обосновават нищожността на обжалваната заповед с
обстоятелството, че е лишена изцяло от законова опора, която незаконосъобразност
следвало да се приравни на нищожност. Позоваването на нищожност на процесната заповед
давало възможност на жалбоподателите да я обжалват в частта на ПИ 77195.730.156 без
ограничение във времето, съгласно чл.149 ал.5 от АПК. Ето защо, следва ода се приеме
жалбата за допустима.
Относно основателността на жалбата се твърди, че процесният поземлен имот не
попада в разпоредбите на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не е земеделска земя,
предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради
което включването му в ПНИ и възстановяването му на наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я.
на основание §4к от ПЗРЗСПЗЗ било съществено нарушение на законовите разпоредби,
която материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност.
Жалбоподателите се легитимирали като собственици на поземления имот въз основа
на нотариален акт. С този акт АНГ. П. Д. сключил договор за покупко-продажба с Д. П. К. и
П. П. А., по силата на който закупил процесния имот, ведно с построената в имота жилищна
сграда. При сключване на договора за покупко-продажба продавачите се легитимирали като
собственици в качеството им на наследници на С. Н. К., която закупила имота от Н. И. Б. с
нотариален акт от 23.12.1957г. Към този момент имотът представлявал нива от 2дка
вместността „Бузлука“, Хасковско землище. При тази покупко-продажба продавачът Н. И.
Б. се легитимирал като собственик с н.а. №17 от 22.11.1957г., констатиращ правото му на
собственост върху недвижим имот по замянка с негова нива, блокирана от ТКЗС-Хасково,
на основание представен препис-извлечение от протоколно решение №25/13.11.1957г. на
ТПС комисия – Хасково.
Гореизложеното обосновавало извода, че жалбоподателите притежават правото на
собственост върху ПИ 77195.730.156 с площ 2000кв.м. въз основа на надлежни документи за
собственост. Те и техните праводатели никога не са били ползватели на процесния имот и
той не е бил включван в ТКЗС, ДЗИ и др. образувани въз основа на тях селскостопански
организации, поради което незаконосъобразно този имот бил включен в ПНИ по §4 ал.1 от
ПЗРЗСПЗЗ и върху него било възстановено право на собственост на наследниците на Г. П.
Я. и З. М. Я.. Жалбоподателите и техните праводатели владеели имота след 22.11.1957г.
необезпокоявано от никого и редовно заплащали дължимите за него местни данъци и такси.
Не била налице и материалноправната предпоставка на §4б ал.1 изр.1-во от
ПЗРЗСПЗЗ в ПНИ да се включват незастроени земеделски земи, върху които било
предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в §4 ал.1. Това произтичало от
разпоредбата на §4к ал.7, която препращала към §4, свързан с §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ.
Процесният имот не представлявал земеделска земя, а бил урбанизирана територия, в която
2
била построена жилищна сграда, т.е. били осъществени строителни дейности по смисъла на
§1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Следвало да намери приложение чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, вр.чл.28а
ал.2 от ЗСПЗЗ, съгласно който бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат
възстановени, поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ, имат
право на обезщетение по реда на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ.
Не било налице и законово основание да се възстановява правото на собственост на
наследници на Г. П. Я. и З. М. Я. на основание решение №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ.
Оспорва се това решение и качеството на наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я. като
правоимащи по чл.10, §4 и §4к от ЗСПЗЗ. Алтернативно се твърди липса на идентичност
между притежаваните от Г. и З. Я. ниви, възстановени с решение №36-51/01.04.1998г. на
ОСЗГ и процесния имот с идентификатор 77195.730.156, собственост на жалбоподателите,
поради което обжалваната заповед била нищожна и поради липса на предмет.
Предвид гореизложените съображения се иска обявяване нищожността на Заповед
№ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание
§4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на собственост на наследници на
Г. П. Я. и З. М. Я. върху новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.730.156 с
площ 2000кв.м., находящ се в местността „Изгрев“, гр.Хасково, ЕКАТТЕ 77195, със стар
номер 397 по кадастралния план, одобрен със заповед №969/1988г. Претендират присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по подадената срещу негова заповед жалба.
Заинтересованите страни ЕК. Г. М., ИЛ. АНГ. АНТ. и ЕЛ. Д. М. не се явяват в
съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.
Заинтересованата страна В. К. Д. оспорва жалбата като неоснователна и счита, че
следва да бъде отхвърлена. Според заинтересованата страна, в подадената жалба не са
посочени доводи, които да обосноват толкова съществен порок, водещ до нищожност на
атакувания акт. В същото време след обнародване на атакуваната заповед в ДВ
бр.51/28.06.2019г. в законоустановения срок не били постъпили жалби срещу одобрения
ПНИ по отношение на имотите, за които жалбоподателите имали претенции за право на
собственост и в тази част заповедта влязла в сила на 12.07.2019г. От този момент били
преклудирани всички възражения на жалбоподателите относно законосъобразността на
включването на имотите в ПНИ, като площ, граници, местоположение и т.н., включително
относно верността на вписаните данни за собственост в регистъра към ПНИ. Друга част от
доводите на жалбоподателите касаели разрешаването на материалния спор за собственост,
който също бил извън предмета на настоящото дело.
Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково
същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА и въз основа
на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ
/Заповед №РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и
условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тази заповед на
Областния управител се одобрява плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен
район /ж.р./ „Орфей“, ж.р.“Изгрев“, ж.р.“Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на
гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на
Областния управител в горепосочения смисъл е обнародвана в ДВ бр.51 от 28.06.2019г.
Като доказателство по делото е приет нотариален акт от 22.11.1957г. на ХНС, с който
по отношение на Н. И. Б. е констатирано правото му на собственост върху недвижим имот
3
по замянка с негова нива, блокирана от ТКЗС-Хасково, на основание представен препис-
извлечение от протоколно решение №25/13.11.1957г. на ТПС комисия – Хасково. След
което видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.12.1957г. Н. И.
Б. продава този имот на С. Н. К.. Впоследствие АНГ. П. Д. сключва договор за покупко-
продажба с Д. П. К. и П. П. А., по силата на който закупува процесния поземлен имот, ведно
с построената в него жилищна сграда.
С уведомление от 19.07.2021г. жалбоподателят АНГ. П. Д. е уведомен, че във връзка
с прилагането на ПНИ на ж.р.“Изгрев“, гр.Хасково, одобрен със заповед №ДС-28-
1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково и съгласно заповед
№494/25.04.2021г. на кмета на Община Хасково за възстановяване правото на собственост
върху новообразуван имот с идентификатор 77195.730.156, издадена на основание §4к ал.7
от ПЗРЗСПЗЗ /влязла в сила на 21.04.2021г./, е нанесено изменение в кадастралния регистър
на недвижимите имоти /КРНИ/ в землището на гр.Хасково по заявление в СГКК-Хасково с
вх.№01-393467/16.07.2021г. от Община Хасково, както следва : за имот с идентификатор
77195.730.156 данни преди промяната относно собствеността : собственик АНГ. П. Д.; данни
след промяната относно собствеността : собственици АНГ. П. Д. и наследници на Г. П. Я. и
З. М. Я..
Ответникът в изпълнение на своите задължения по чл.152 от АПК представи в
настоящото производство и цялата преписка по издаването на обжалваната заповед.
По делото е приложена преписката по заявление с вх.№50147/11.09.1991г. за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Г. и З. Я., както и решение
№36-51/01.04.1998г., издадено от ОСЗГ по същата преписка, с което се признава и
възстановява правото на собственост на наследниците на Г. и З. Я. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на нива от 15,400дка, находяща се в терен по §4 на
гр.Хасково в местността „Помак чешме“.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и
изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че имот с идентификатор
77195.730.156 по КК е част от имот №21-нива в масив 504 от помощния комбиниран план,
одобрен със заповед №969/1988г. Няма взето решение от ОбС-Хасково на основание §4 ал.2
от ЗСПЗЗ за създаване на селищно образувание „Изгрев“ по реда на чл.25 т.1 от Закона за
административно-териториалното устройство на РБ. СЕкспертизата сочи, че с решение
№67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково се одобрява околовръстен полигон на земи по §4 ал.3 от
ЗСПЗЗ, с който в строителните граници на гр.Хасково е включена зона „Изгрев“, което
определя тази територия като урбанизирана. Процесният имот не е бил даден за ползване на
основание актовете по §4 ал.1 от ЗСПЗЗ. Ползватели не са придобили собствеността върху
поземления имот по реда на §4а от ЗСПЗЗ. В помощния план по §4к ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ
процесният имот е отразен с пл.№397, с нанесена сграда, релеф и надземна структура. В
разписния лист към плана е записан на С. Н. К. на основание н.а. №76/23.12.1957г. Вещото
лице сочи също така, че процесния имот попада в земите посочени в чл.18г от ППЗСПЗЗ и е
идентифициран като местоположение в помощния план. Експертизата описва подробно въз
основа на какви документи е възстановен имота на наследници на Г. и З. Я., като достига до
извод, че процесния ПИ с идентификатор 77195.730.156 с площ 2000кв.м. е идентичен с
имот пл.№397 от помощния план и представлява част от имот 21 – нива от 14,820дка,
възстановена на наследници на Г. и З. Я..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото производство е допустима, тъй като е
подадена от надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорването, с оглед
твърденията в жалбата, че с атакувания административен акт се нарушават техни права и
4
законни интереси. В случая жалбоподателите твърдят наличието на основания, обуславящи
обявяването на нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена
във времето по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Ето защо, съдът намира депозираната
жалба за допустима.
Разгледана по същество, обаче жалбата, по която е образувано настоящото
производство се явява неоснователна. Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган
порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай
се обявява неговата нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен, на
основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната
практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено
съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт,
който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването
му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да
го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с
оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е
изградила съответните критерии, въз основа на които да се извърши преценка кога един
порок води до нищожност и кога същият води до незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Но в
настоящия случай атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на административния акт
порокът следва да е толкова сериозен, че практически да води до липса на форма и
съответно в този случай ще липсва и волеизявление. Формата е самостоятелно основание за
валидното действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на
акта, чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в настоящото
производство заповед е в предписаната от закона форма, поради което няма основание да се
приеме на това основание административния акт за нищожен.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност също в случай, че водят до липса на волеизявление. Приема се, че
нарушението на административно производствените правила е съществено, когато е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и в случай, че без него би
могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
По делото липсва данни, от които да следва извод, че при издаването на обжалваната
заповед са допуснати толкова съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а
не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото
и да е основание и изобщо на възможност да се издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Наведените от жалбоподателите доводи сочат на
съществуващи противоречия на атакувания административен акт с материалноправни
разпоредби, но същите изцяло касаят законосъобразността на заповедта на Областния
управител, а не нейната нищожност. Доколкото обаче в случая не е спазен срока за
обжалване на заповедта като незаконосъобразна, съдът не може да разглежда подобни
хипотези.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на незаконосъобразност и
само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до
5
нищожност. Всички наведени от жалбоподателя доводи в настоящото производство не сочат
на основания за прогласяване нищожността на атакувания административен акт, а
евентуално биха могли да обосноват неговата незаконосъобразност. Съдът обаче не може да
разглежда законосъобразността на заповедта на областния управител по подадената от АНГ.
П. Д. и М. АНГ. Д. жалба в настоящото производство, тъй като същата е депозирана след
изтичане на сроковете за нейното обжалване.
Не на последно място следва да се има предвид, че твърденията на жалбоподателите,
че притежават правото на собственост върху ПИ с идентификатор 77195.730.156 по КК на
гр.Хасково, поради което административният орган без наличие на доказателства,
установяващи, че наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я. са притежатели на собственически
права върху този имот, е одобрил с атакуваната заповед ПНИ в частта, касаеща поземления
имот, сочат на наличието на спор за материално право. В административното производство
не може нито да се разгледа, нито да се разреши такъв спор за материално право, поради
което страните следва да потърсят защита на своите права чрез предявяване на съответния
иск.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от АНГ. П. Д. с ЕГН:********** и М. АНГ. Д. с
ЕГН:**********, двамата от гр.Хасково, **********, против Заповед №ДС-28-
1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от
ПЗРЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на собственост на наследници на Г. П. Я. и З.
М. Я. върху новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.730.156 с площ 2000кв.м.,
находящ се в местността „Изгрев“, гр.Хасково, ЕКАТТЕ 77195, със стар номер 397 по
кадастралния план, одобрен със заповед №969/1988г, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Хасково в 14-дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
6