П Р О Т О К О Л
Година 2021 ГРАД ПАЗАРДЖИК
РАЙОНЕН СЪД ХХХVІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВАСИЛЕВА
Секретар: ЕЛЕНА ПЕНОВА
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
Гражданско дело №883 по описа за 2020 година
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът К.Д.Д., редовно призована чрез процесуалния си представител адв. К.Я., се явява лично и с адв. К.Я., надлежно упълномощен да я представлява.
Ответникът Б.И.Т., редовно призован чрез процесуалния си представител адв. П.Б., се явява лично и с адв. П.Б., надлежно упълномощен да го представлява.
АДВ. Я.: - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: - Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ/ПООТДЕЛНО/: – Водим по двама свидетели, които молим да разпитате.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите на ищцовата страна, както следва:
Сне се самоличността на първия свидетел, както следва:
Х. Д. Д.: На 39 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, безработен, брат съм на К.Д.. Желая да съм свидетел. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обеща да каже истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: - Познавам ответника. Това е бившия съпруг на сестра ми К. – Б.Т.. Имат дете К.. На 27.03.2017 г. се разделиха и не живеят заедно оттогава. Родителските права са предоставени на сестра ми от юни месец 2017 година. Детето живее при нея в гр. Бу., в кв. М. р., бл. 98, вх. 3, ет.6, ап.50. Сестра ми и ответникът имаха уговорка да се срещнат на 08.05.2017 година, като поводът беше желанието на Б. да види детето К.. В предварителната уговорка сестра ми беше помолила да бъде от 10.00 часа до 12.00 часа, тъй като детето е на режим, храни се, спи на обяд. Знам за предварителната уговорка, тъй като двамата си писаха чрез есемес и аз бях чел есемеса. Тогава живеех със сестра ми. Срещата се състоя пред блока, пред алеята на блока – бл. №98, като аз бях придружител на сестра ми. Бяхме аз, сестра ми и К.. Реално срещата започна в 11 часа без десет. Тогава дойде Б.. Първоначално Б. беше сам, видя ни, вдигна телефона си, не знам с кого говори. Дойдоха след това роднините му. Физическо съприкосновение между сестра ми и Б. не е имало. Сестра ми нито е удряла, нито е докосвала Б. – до края на срещата. Първоначално разговаряха, аз се дръпнах малко назад да не преча на срещата, за да види детето двамата си родители. Сестра ми му спомена, че срещата може да продължи по-малко време, защото детето в 12.30 часа започва да се храни, а в 13.00 часа ляга да спи. Срещата беше преди развода, преди постановяване на какъвто и да е режим между бащата и детето. Докато двамата разговаряха Б. репликира сестра ми. Каза, че детето може да се храни навън и че може да продължи по-дълго срещата. След това се намесиха леля му на Б.. Започна да репликира сестра ми с всевъзможни глупости – като се почне от семейните отношения. Сестра ми през цялото време се държеше настрана и им отговаряше, но не се е доближавала физически до нито един от тях. Аз бях през цялото време там. След това Б. вдигна телефона отново и се обади. Проведе разговор с някого, не знам с кой. След няколко минути пристигна полиция пред входа. Тръгнахме към полицейската кола. Отидохме към полицаите. Полицаите призоваха към спокойствие. В този момент дойдоха майка ми и баща ми. Аз им се обадих. Бяха в „Кауфланд“ и дойдоха. Знам, че Б. заведе дело срещу сестра ми за лека телесна повреда, като я обвини за това, че на тази същата среща сестра ми му е упражнила побой. На 19.05.2017 г. заведе дело той срещу сестра ми. Това беше няколко дни след инцидента. Сестра ми се чувстваше много зле след инцидента. Не можеше да спи, кошмари имаше, обща неразположеност, притеснение. Това беше в резултат на делото и на ситуацията. През цялото време кандидатства за работа. Имаше място да почне работа в банка, но в интервюто има въпроси „Води ли се срещу вас наказателно дело?“. Това й попречи да започне работа. Не беше допусната на следващ етап за кандидатстване за работа заради това. Сестра ми беше притеснена, изпитваше неудобство – от съседи и от цялата тази ситуация. Страшно притеснена беше от цялата работа – срещу нея се водеха наказателни дела. Потърси тя помощ при психотерапевт заради наказателното дело от страна на Б.. Месеци продължиха тези страдания за сестра ми. Водеха се заседания, нещата които бяха написани не отговарят на истината. През това време живеех с нея и бях свидетел на всичко. Трудно понесе делото сестра ми. Отрази се на душевното й състояние.
АДВ. Б. КЪМ СВИДЕТЕЛЯ Х.Д.: Кой беше още на тази среща?
СВИДЕТЕЛЯТ Х. Д.:- Първоначално на срещата бяхме аз, сестра ми К., детето К.. Дойде Б., лелята на Б., майката и сестрата на Б., както и братовчедка му Боряна. От момента на идването на полицията няколко минути след това дойдоха родителите ми. Освен от Б. срещу сестра ми бяха подадени тъжби от лелята на Б., от майката на Б. и от сестра му. Знам, че тъжбите, които бяха заведени срещу сестра ми от лелята на Б., от майката на Б. и от сестрата на Б. завършиха със споразумение със съда. Доколкото знам няма физическо съприкосновение, а само репликиране. Не знам съдържанието на споразумението. Не мога да кажа дали част от тези споразумения са били за това, че сестра ми се е извинила на тъжителите. По време на срещата имаше обиди – нецензурни реплики и псувни от неговото семейство към сестра ми, но основно въпросът беше за това кой е бил причина за развода между сестра ми и Б.. Когато се случи инцидентът живеех със сестра ми в „Меден рудник“, бл. 98 в гр. Бургас. Сега от време на време ходя там, иначе живея на квартира. Знам, че сестра ми страдаше от безсъние и сънуваше кошмари, защото живеем в един апартамент. Ставаше нощно време. Ставаше през нощта сестра ми, палеше лампите в кухнята, в коридора. Вижда се, че човек става. Когато някой светне, или отвори врата, се събуждаш. Неразположеността на сестра ми се изразяваше в тревожност, липса на обща кондиция, все мислеше за делата. Постоянно мислеше какво ще стане с делата, защото се водеха няколко дела срещу нея. Имаше няколко тъжби срещу нея и тя се притесняваше за всичките дела. Сестра ми ми споделяше, че се тревожи за делата, защото бяха няколко и се притесняваше какво ще се случи по тях. Съседите видяха всичко. Като има полиция всичко се видя. Всичките ни роднини знаеха за тъжбата, която беше подадена от Б. срещу сестра ми. Те знаеха за тази тъжба, защото ние им казахме. Съседите ни видяха в деня на случая, че имаше конфликт между сестра ми и Б. и неговите роднини, но на тях не сме казвали, че има подадена тъжба от Б. срещу сестра ми. Не знам някой друг, извън кръга на нашите роднини да знае за подадената тъжба от Б. срещу сестра ми. Не ми е известно Б. да е разгласявал за тъжбата някъде извън съда, където я е подал. Не мога да кажа името на психотерапевта, при който ходеше сестра ми. Знам, че е ходила при психотерапевт, защото единият път я придружих, а другият път знам, че отиде сама. Ходи няколко пъти на психотерапевт в Бургас. Оставих сестра ми в центъра на Бургас, тя сама се придвижи до психотерапевта. По повод подадената тъжба срещу сестра ми беше образувано дело в РС Бургас и сестра ми знам, че беше оправдана на две инстанции. Доколкото знам, в мотивите на присъдата пишеше, че сестра ми е оправдана, защото има противоречие в свидетелските показания. След като приключи наказателното дело по повод тъжбата, сестра ми работи на няколко места – и в обувен магазин, и в счетоводна къща. В момента сестра ми е безработна, на борсата. Безработна е от април миналата година. Преди завеждане на НЧХД сестра ми беше притеснена, тъй като имаше бракоразводно дело и отношенията им бяха влошени, но не от такава степен, че да има безсъние и дискомфорт в такава голяма степен. Сестра ми изпитваше притеснение и по другите наказателни дела, които се водеха срещу нея, по другите тъжби които бяха подадени срещу нея от роднините на Б..
Сне се самоличността на втория свидетел на ищцовата страна, както следва:
Д. Х. Д.: - На 59 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, баща съм на К.Д., пенсионер. Желая да съм свидетел. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обеща да каже истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: - Познавам ответника. Бивш съпруг е на дъщеря ми. Имат дете К.чо. От 27.03.2017 година са разделени дъщеря ми и Б.. Дъщеря ми К. с К. оттогава живеят при мен, в нашето жилище в Бургас. Родителските права са предоставени на дъщеря ми – бяха предоставени юни 2017 година родителските права. През този период към 2017 година синът ми живееше при нас в жилището. На 08.05.2017 г. имаше среща между Б. и дъщеря ми. Ние знаехме за тази среща и се бяха уговорили да го вземе К.чо от 11.00 часа до 13.00 часа. Ние със жена отидохме да пазаруваме. Синът ми остана с дъщеря ми да присъства на срещата между нея, К. и Б. и неговото семейство. Предварително уговорката беше Б. и семейството му да се видят с К. и с дъщеря ми. Ние отидохме да пазарим, синът ми Х., К. и К. отидоха на срещата с Б. и семейството му. Знам, че срещата е била пред блока. Синът ми ми се обади по едно време и ми каза да отидем, тъй като е станал конфликт между К. и семейството на Б.. Ние със съпругата ми веднага тръгнахме от магазина и когато пристигнахме пред блока се бяха събрали хора, имаше полицейска кола и Б. пишеше протокола с полицая на предния капак на полицейската кола. Разбрах, че е станала някаква препирня относно в какъв час да се върне детето, защото детето си има режим кога да се храни, кога да спи. Никой когато отидохме не е споменал, че дъщеря ми е ударила Б.. И полицаите бяха там. Никой не каза, че е имало физически конфликт. Б. не каза пред мен, че е бил удрян. След този случай знам, че Б. заведе наказателно дело срещу дъщеря ми. Ако не се лъжа на 19.05.2017 г. е заведено делото и с мотив, че е бил набит от дъщеря ми. Дори е посочено, че и аз съм го набил. Не знам кога приключи наказателното дело. След като разбра, че е заведено такова дело дъщеря ми много се притесни. Не можеше да спи. Отиде на психотерапевт. Беше притеснена. Изпитваше неудобства и от комшиите, защото се бяха събрали пред блока. Някои от комшиите знаеха, че срещу дъщеря ми се води наказателно дело от Б., защото аз им казах на комшиите. Докато не минаха наказателните дела дъщеря ми беше в безпокойство и се притесняваше. Дъщеря ми се притесняваше от всички наказателни дела, които се водеха срещу нея - и от тези, които се водеха от роднините на Б. срещу нея. И преди завеждане на делото дъщеря ми изпитваше притеснения, защото ние като невинни от цялата работа ни викаха в полицията да пишем обяснения за неща, които не сме извършили. Дъщеря ми беше притеснена и преди случката, защото предстоеше развод и още преди това имаше дискомфорт. Притесненията на дъщеря ми се изразяваха следното: „Създал си семейство, имаш дете, предстои развод“ – тя се притесняваше от всичко това. Не мога да разгранича притесненията които е имала дъщеря м и по повод тъжбата от притесненията, които тя имаше преди да е подадена тъжбата, защото тя се притесняваше много и преди това във връзка с развода, който предстоеше между нея и Б.. Притеснения имаше във връзка с развода и предстоящата им раздяла. Дъщеря ми имаше притеснения, не можеше да спи, но не мога да кажа дали това е от тъжбата, защото тя имаше притеснения и преди това, за развода. Става вечер дъщеря ми, сутрин като се събуди казва, че не е спала. Живеем на едно място и аз като ми казва, че не е спала й вярвам. Дъщеря ми ходи на психотерапевт в Бургас, но не му знам името. Казвала ми е името, но не си го спомням. Не знам и адреса на психотерапевта. Освен съседите, на които аз казах не знам някой друг да знае за тъжбата, която Б. подаде срещу дъщеря ми. Не знам Б. някъде да се е хвалил или да е казвал, че е подал тъжба срещу дъщеря ми К.. Имаше подадени тъжби от майката, сестра му и лелята на Б. срещу дъщеря ми, които присъстваха на срещата. За тези тъжби разбрахме в полицията. По другите тъжби също имаше дела срещу дъщеря ми, от които дъщеря ми се притесняваше. Те приключиха със споразумения. Знам, че делата по тези споразумения се водиха за бой, който обаче, не е съществувал и затова дъщеря ми сключи споразумение със съда. Дъщеря ми се извини на тъжителите, че ги е обидила, но не и че ги е била. Как ще ги бие?
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелите на ответната страна.
Сне се самоличността на първия свидетел, както следва:
Р. Б. Д.: - На 61 години, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, Б. ми е племенник, работеща. Аз съм негова леля. Желая да съм свидетел. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обеща да каже истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.:- Датата 08.05.2017 г. я свързвам с неприятни емоции. Отидохме в Бургас аз, Б., сестра ми и племенничката ми – сестрата на Б.. Отидохме да видим детенцето К.. Отначало всичко тръгна добре. К., брат й и К. дойдоха. Ние също бяхме там. Тръгнахме дори с надеждата да си поговорим, да видим детето. В един момент К. започна да обяснява, че няма да може да бъде толкова време срещата с детето, защото трябвало да се храни, да спи, защото такъв му бил режимът и не иска да се променя режимът, създаден от тях. Единственото, което изрази племенникът ми Б. е, че желае да види детето за уговореното време – два часа бяха мисля, независимо, че тогава нямаха още развод. Отстоявайки това свое желание Б.К. започна да крещи, да го обижда, да го дърпа за ръката, да го стиска, да го удря. Тогава той се опита да я успокои по някакъв начин К.. Всички бяхме в недоумение какво се случва, след което детето започна да плаче и беше поето от баба му – сестра ми. След това К. се нахвърли да удря сестра ми, а след това се нахвърли и към племенницата ми, която се приближаваше към нас. Племенникът ми звънна на полицаите, извика патрулка. Дойде патрулката. В това време мисля, че К. извика родителите си, защото после и те слязоха, когато дойдоха полицаите. Родителите на К. дойдоха, но не знам къде дойдоха. Върхът беше когато К. ме удари с юмруци в гърба - мен, в присъствието на полицаите. Сестра ми се беше дръпнала с детето малко на страните. Аз и К. бяхме до полицейската кола. Б. беше до полицаите. Полицаите започнаха да пишат предупредителни протоколи. Аз се дръпнах настрани. Освен нас – Б., К., родителите на К. и брат й, на случката нямаше други лица Нямаше от блока съседи, имаше само едни строителни работници, които работиха отсреща на един строителен обект, който санираха, но те не бяха при нас. След случката отидохме в районното управление и писахме обяснения. След това заведохме тъжби срещу К. в съда. Аз от удара на К. се изкривих и получих болки в кръста, които продължиха около 40 дена. Имам и ишиас. Делото, което аз заведох срещу К. завърши с признание и извинение от нейна страна към мен за случилото се. Реших, че по-добре да продължим с доброто напред, защото имах колебания дали да приема споразумението. К. убеди съдията, че ще се държи добре, ще виждаме детето. Тъжба подадоха и другите ни роднини, а това са сестра ми, племенничката и племенникът ми. Споразумения се постигна и между К. и сестра ми и племенничката със същите мотиви. Тя се извини К. и на тях. С Б. не можаха да постигнат споразумение. Б. никъде не е разпространявал, че е подал тъжба срещу К.. Ние се чувстваме неудобно от това, не ни е приятно, че се случи това и се наложи да бъдат такива отношенията. Те се разбираха, обичаха се и изведнъж нещо се случи, не знам какво стана. Доколкото знам племенникът ми загуби делото, което заведе срещу К.. К. удряше Б. по лявата част на тялото, дърпаше го по лявата ръка, удряше го с юмруци по лявата ръка. Посягаше където свари по едно време. По едно време посегна и към дясната му част, но повече го удряше в лявата част. К. удари Б. повече от един път, но не мога да кажа колко пъти. Доста време мина.
Сне се самоличността на втория свидетел на ответната страна, както следва:
С. И. Т.:- На 28 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, Б. ми е брат, работеща. Аз съм негова сестра, в момента съм в майчинство. Желая да съм свидетел, няма да се възползвам от правото си да не бъда свидетел. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обеща да каже истината.
СВИДЕТЕЛКАТА С. Т.: - Свързвам датата 08.05.2017 г. с това, че бях с брат ми, отидохме да видим племенника ми в Бургас. Тогава се случи въпросният инцидент, в който бяхме нападнати физически и с лоши думи и обиди от К.. Пострадалите бяхме аз, брат ми, майка ми и леля ми – всички които бяхме тръгнали да видим племенника ми. На срещата в Бургас К. дойде с К. и с брат си. Аз бях останала малко по-назад. Действието се развива отстрани на техния блок. Аз видях, че К. крещеше по брат ми и физически му нанасяше удари в лявата ръка и рамото – в лявата част на тялото. Детето присъстваше през цялото време. Детето се разстрои естествено. Брат ми беше гушнал детето, подаде го на майка ми, след което майка с детето се дръпна настрани. Всички се приближихме към входа на кооперацията, в която живее К.. К. тогава удари и майка ми, докато държеше К.. Дойде патрул с двама полицаи и ни казаха да се отдръпнем. Леля ми беше по-близо до тях и нещо се приведе да говори с полицаите, след което К. с юмрук удари леля ми по гърба. Не мога да пресъздам всичко с точни детайли, защото са минали три години. Полицаите ни казаха да се разделим и да дадем показания в районното. К. ме одра по гърдите – когато се приближавахме към сградата, преди да удари майка ми. Първо удряше брат ми, след това одра мен, след това майка ми и след това леля удари. Нямаше свидетели на случая пред блока или встрани от блока, нито пък имаше хора по терасите, които да гледат случая. Единствено срещу техния блок имаше работници, които санираха блока. В един момент дойдоха родителите на К.. Заведохме наказателни дела срещу К. за случката. Аз, брат ми, леля ми и майка ми подадохме тъжби срещу К.. К. се извини по делата, които бяха образувани в РС Бургас по моята тъжба, по тъжбата на майка ми и на леля ми. И по трите дела се извини, като съдията ни обясни, че това извинение е равно на признание за стореното деяние. Това ни обясни съдията. Тогава се съгласихме на това извинение, защото искахме да забравим за случая и отношенията да ни бъдат добри, защото дълги години ще бъдем свързани заради детето К.. По тъжбата на брат ми всъщност знам, че делото не е приключило като нашите дела. Подробности не мога да кажа. Брат ми загуби делото. К. удари брат ми многократно, не мога да кажа колко пъти – минало е време, но съм категорична, че със сигурност беше повече от един път. Брат ми не е коментирал, че е завел тъжба срещу К. пред други лица, защото той се притеснява от този факт, не му е приятен и не иска да го коментира с никой. Колкото и да е, те са били съпрузи и това не е нещо, с което може да се хвалиш пред други лица. Не съм чула някой друг да говори за тъжбата, която брат ми подаде срещу К.. Такава информация никъде другаде, освен в нашето семейство няма.
АДВ. Я.:- Няма да сочим доказателства.
АДВ. Б. : - Няма да сочим доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 149, ал.3 от ГПК съдът ПРИКАНВА страните към спогодба.
ИЩЦАТА К.Д.: - Госпожо съдия, оттеглям исковата си претенция – предмет на настоящото дело, която съм завела срещу Б.И.Т. за заплащане на 15 000 лева – претърпени от мен неимуществени вреди във връзка с водено НЧХД № 2469/2017 г. по описа на РС гр. Бургас, ведно със законната лихва върху сумата от 15 000 лева, считано от датата на входиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Желая делото да се прекрати. Разноските, които съм направила си остават за моя сметка.
АДВ. Б.: - Не възразяваме срещу оттеглянето на исковата претенция, съгласни сме с направеното волеизявление за оттегляне на исковата претенция и за прекратяване на делото. Заявяваме, че не претендираме разноски по настоящото дело. Разноските, които е направил моя доверител по делото остават за негова сметка.
ОТВЕТНИКЪТ Б.Т.: - Давам съгласие за оттегляне на исковата претенция. Също желая делото да се прекрати. Не претендирам разноски. Разноските, които съм направил по настоящото дело остават за моя сметка.
АДВ. Я.:- Поддържам становището на доверителката ми по отношение изразеното съгласие за оттегляне на исковата претенция и желание за прекратяване на делото. Не претендираме разноски.
Съгласно чл. 232 от ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото по делото заседание. Ищецът може по всяко време на производството да оттегли исковата си претенция, като при положение, че това не се случи до приключване на първото по делото заседание е необходимо съгласието на ответника.
Съдът, като съобрази изявлението на ищцата, че оттегля исковата претенция и желае да се прекрати производството по делото, направено лично в днешното съдебно заседание, становището на ответника и на неговия процесуален представител, с което изразяват съгласие за оттегляне на иска и прекратяване на делото, намира, че е десезиран с иска - предмет на настоящото производство и са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 232 от ГПК за прекратяване на делото, поради оттегляне на исковата молба лично от ищцата.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 883/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пазарджишкия Окръжен съд, в едноседмичен срок, считано от днес и за двете страни.
Протоколът, написан и приключен в 15:30 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
СЕКРЕТАР: