№ 426
гр. гр.Велинград, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20235210101092 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 54 ЗКИР.
Предявени са от Р. И. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр.Сърница, община Сърница, ул.*******, против Х. М. Ф., с адрес:
гр.Сърница. ул. „Свобода” №84, И. М. Ф., с адрес: гр.Сърница. ул.******* А.
Х. Ф., с адрес: гр.Сърница, ул.******* С. М. К., с адрес: гр.Сърница,
ул.******* и Р. М. Ф., с адрес: гр.Сърница, ул.*******, искове с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 ЗС, с които се иска от съда да бъде
прието за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на
празно дворно място с площ от 71 кв.метра, реална част от придаваемо по
регулация дворно място с обща площ от 130 кв.метра от имот с пл.№150, в кв.
11, попадащо понастоящем в УПИ IX - 149, в кв.11 по плана на гр.Сърница,
сега записано като собственост на ответниците, находящо се в град Сърница,
община Сърница, която площ е заключена по цялата южна регулационна
линия разделяща двата съседни поземлени имота, както и да бъдат осъдени
ответниците да му предадат владението и държането върху тази реалната част
от недвижимия имот, както и да се признае за установено по отношение на
ответниците, че към момента на приемане на дворищно-регулационния план
на кметство с.Сърница, одобрен със Заповед №856 от 21.07.1983г., ищеца Р. И.
Д. е бил собственик на празно дворно място с площ от 71 кв.метра, реална
1
част от придаваемо по регулация дворно място с обща площ от 130 кв.метра,
от имот с пл.№150, в кв.11, неправилно заснето понастоящем като част от
УПИ IX — 149, в кв.11 по плана па гр.Сърница, собственост на ответниците,
находящо се в град Сърница, община Сърница, заключено по цялата южна
регулационна линия разделяща двата съседни поземлени имота, като бъде
признато за установено по отношение на ищеца Р. И. Д. и на ответниците Х.
М. Ф., И. М. Ф., А. Х. Ф., С. М. К. и Р. М. Ф., че е налице грешка в дворищно-
регулационния план на град Сърница, област Пазарджик, одобрен със Заповед
№856 от 21.07.1983г., и да бъде отразена вярната имотна граница между УПИ
VIII - 1147, в кв.11 по плана на гр.Сърница, собственост на ищеца Р. И. Д. и
УПИ IX - 149, в кв.11 по плана на гр.Сърница, собственост на ответниците Х.
М. Ф., И. М. Ф., А. Х. Ф., С. М. К. и Р. М. Ф..
В исковата молба ищецът излага, че на основание Нотариален акт
№170/29.11.2016г. за собственост на недвижим имот, е признат за собственик
на поземлен имот, за който регулацията е приложена, означен на приложената
към исковата молба Скица №С-0205/01.11.2023г. на Община Сърница като
УПИ VIII - 1147/предходен планоснимачен номер 148/, в кв.11 по
регулационния план на гр.Сърница, с площ от 550 кв.метра, ведно с
построените в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 100
кв.метра и РЗП от 200 кв.метра и едноетажна масивна селскостопанска сграда
със застроена площ от 56 кв.метра. Твърди, че с Нотариален акт
№87/24.03.1995г. за право на собственост върху недвижим имот придаваем по
регулация, към парцел VIII-148, в кв.11, са му били придадени по регулация
130 кв.метра, от имот пл.№150, в кв.11, като регулационните сметки за
придаваемото место са уредени с декларация рег.№112АО-13 от 30.01.1995г..
Излага, че с уреждане на регулационните сметки за придаваемото място
регулация е приложена в действащият дворищно-регулационен план на
гр.Сърница, но въпреки това 71 кв.метра от въпросното придаваемото място
от 130 кв.метра не е отразено към парцела му, а е оставено в границите на
УПИ IX - 149, в кв. 11, собственост на ответниците. Твърди, че от Скица
№133/17.07.2006г. на кметство с.Сърница е видно, че регулацията на УПИ
VIII-148 не е променена и придаваемото място от 71 кв.метра попада в
североизточната част на парцела на ответниците УПИ IX - 149, по цялата
южна регулационна линия на имота му, граничеща с имота на ответниците.
Излага, че при направено сравнение на Скица №133/17.07.2006г. на кметство
2
с.Сърница с актуалната Скица №С-0207/01.11.2023г. на Община Сърница за
УПИ Х-150, в кв. 11, по регулационния план на гр.Сърница става ясно, че
източната регулационна линия на УПИ Х-150, съответно западната
регулационна линия на парцела на ответниците УПИ IX-149, е продължена на
север непосредствено до имота на ищеца УПИ VIII - 1147, в кв.11, като в
скицата от 01.11.2023г., не е записано да е извършено някакво последващо
изменение на действащия регулационен план на гр.Сърница, след
одобряването му със Заповед №856/21.07.1983г. Твърди, че това е довело, една
част от придаваемото му място от имот с пл.№150, в кв.11, с площ от 71
кв.метра да попада погрешно в УПИ IX-149 собственост на ответниците.
Сочи, че съществува грешка в кадастралната основа и регулационния план на
Община Сърница, тъй като част от придаваемото място от имот пл.№150, в
кв.11, с площ от 71 кв.метра, не е отразено като част имота му УПИ VIII -
1147, а е заснето и попада в имота на ответниците УПИ IX-149. Излага, че от
придружително писмо изх.№ТСУ- 0374 от 07.04.2022г., на главен специалист
ТСУ, при Община Сърница и Констативен акт №04/04.04.2022г., съставен от
двама служители на Община Сърница е видно, че собственици на УПИ IX
149, в кв.11, по плана на гр.Сърница, на основание Нотариален акт №82 от
29.03.2001 г. и Нотариален акт №83 от 29.03.2001 г., се явяват ответниците И.
М. Ф. и Х. М. Ф.. Твърди, че в този парцел има построени две жилищни
сгради, като първата се намира в югоизточната част на парцела и представлява
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 126 кв.метра, която
е собственост на И. М. Ф., съгласно Нотариален акт №81 от 29.03.2001 г. и
Нотариален акт №82 от 29.03.2001 г., а втората жилищна сграда се намира в
североизточната част на парцела и представлява триетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 97.30 кв.метра, която е собственост на
наследниците на М. Салих Ф., а именно: А. Х. Ф., С. М. К. и Р. М. Ф., Х. М. Ф.
и И. М. Ф.. Излага, че собствениците на УПИ IX - 149, в кв. 11, по плана на
гр.Сърница и на построените върху него двуетажна и триетажна жилищни
сгради към датата на завеждане на исковата молба, ползват и владеят частта
от придаваемото му място от имот пл.№ 150, с площ от 71 кв.метра и не
желаят да му отстъпят владението върху него. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който излагат, че искът е процесуално недопустим, поради
3
липса на правен интерес за ищеца от търсената защита. Твърдят, че от
приложените по делото писмени доказателства не се установява, че към
21.07.1983г., ищецът е бил собственик на претендираната ид.част от имота.
Сочат, че със Заповед № 638/16.05.2012г. на Кмета на община Велинград, е
одобрена промяна на кад.план на гр. Сърница и е извършено попълване на нов
ПИ с пл. №1146 - общ., от кв. 11. Новият ПИ 1146- общ. е образуван от ПИ
150, която попада изцяло в УПИ Х-150 (общинска собственост) и е
присъединен към улица ,,Свобода” - общинска публична собственост. След
така извършената промяна и попълване, новообразуваният ПИ 1146- общ.,
изцяло се отрежда за УПИ Х-150; регулацията е приложена, понеже кад. му
граници изцяло съвпадат с регулационните граници на УПИ Х-150, а със
Заповед №1010/10.07.2012г. на Кмета на община Велинград е одобрена
промяна и е извършено попълване на нов ПИ с пл. №1147, кв.11 по кад. план
на го. Сърница, който ПИ се образува от площта на ПИ 150. Излагат, че със
Заповед № 546/26.07.2016г. на Кмета на община Сърница, е одобрена промяна
и е извършено попълване с верни имотни граници на ПИ с пл. №147 и ПИ с
пл. №1147, кв.11 по кад. план на гр. Сърница, като част с площ от 21 кв.м. от
ПИ 147 се присъединяват към ПИ 1147, а със Заповед №548/26.07.2016г. на
Кмета на община Сърница, е одобрена промяна и е извършено попълване с
верни имотни граници на ПИ с пл. №145 и ПИ с пл. №1147, кв.11, по кад. план
на гр. Сърница, като част с площ от 4 кв.м. от ПИ 145 се присъединяват към
ПИ 1147, след така извършените и одобрени промени се отрежда УПИ VIII-
148. Твърдят, че със Заповед №368/14.05.2016г. на Кмета на община Сърница
по реда на чл. 129, ал.2 от ЗУТ, във вр. с чл.134. ал.2. т.2, във вр. с чл.15. ал.З
от ЗУТ УПИ VIII-148, в кв. 11 по регулационния план на гр. Сърница се
отрежда VIII-1147 кв. 11. Твърдят още, че така предявения иск е и
неоснователен, и на свой ред предявяват насрещен иск с правно основание чл.
537, ал. 2 ГПК за отмяна на КНА № 170, том 2, рег. № 3396, дело № 351 от
29.11.2016 г., по описана нотариус М.Р., вписан в СВп- Велинград.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Определение № 422/17.05.2024 г., съдът е обявил за безспорно и не
нуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците са собственици на
4
УПИ IX 149, в кв.11 по плана на гр.Сърница.
С протоколно определение № 404/18.06.2024 г., съдът е приел за
съвместно разглеждане предявения от ответниците А. Х. Ф., ЕГН**********,
с адрес: гр.Сърница, ул.******* С. М. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.Сърница, ул.*******, Р. М. Ф., ЕГН **********с адрес: гр.Сърница,
ул.******* Х. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.Сърница. ул. „Свобода”
№84, И. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.Сърница. ул.******* против
ищеца Р. И. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр.Сърница, община Сърница,
ул.*******, иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на процесния
констативен нотариален акт № 170, том 2, рег. № 3396, дело № 351 от
29.11.2016 г. на Нотариус М.Р..
От представеното и прието по делото удостоверение за идентичност на
лице с различни имена изх. № ГРАО-01502/30.10.2023 г. на Община Сърница,
се установява, че Р. И. Д. и Р.Е. Д.ов са имена на едно и също лице.
От представения по делото нотариален акт № 170, том 2, рег. № 3396,
дело № 351 от 29.11.2016 г., на нотариус М.Р., се установява, че ищецът Р. И.
Д. е признат за собственик на основа на писмени доказателства на поземлен
имот, за който регулацията е приложена, означен на приложената по нот. дело
скица, като УПИ VIII-1147, в квартал 11, по регулационния план на гр.
Сърница, община Сърница, одобрен със Заповед № 8561 от 21.07.1983 г. и
Заповед № 531 от 19.07.2016 г., с площ от 550 кв.м., при съседи: от север –
УПИ VI-145 и УПИ VII-147, от изток – улица *****, от юг – УПИ IX-149 и
УПИ X-150 и от запад – УПИ V-156, ведно с построените в описания
поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 100
кв.м. и РЗП от 200 кв.м., съгласно Разрешение за строеж № 15 от 15.05.1995 г.
и едноетажна масивна селскостопанска сграда със застроена площ от 56 кв.м.,
съгласно Разрешение за строеж № 61 от 28.12.1992 г..
От представения по делото нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот придаваем се по регулация № 87, том 1, дело №
198/1995 г., издаден от В.П., се установява, че въз основа на писмо № АБ-
05268 от 27.02.1995 г. на кметство Сърница, с което се иска издаването на
нотариалния акт, към парцел VIII отреден за имот пл. № 148 в квартал 11 по
плана на село Сърница, собственост на Р.Е. Д. се придават по регулация: 130
кв.м. от имот пл. № 150 в кв. 11, при съседи на придаваемото се место: М. Ф.,
5
А.Б. и Р. Д., собственост на И. Х. Джасул, като регулационните сметки за
придаваемото место са уредени, видно от декларация – рег. № 112А0-13 от
30.01.1995 г. пред кметство Сърница.
От представеното писмо изх. № 268-АБ-05/27.02.1995 г. на ОбНС
кметство село Сърница, се установява, че със Заповед № 856 от 21.07.1983 г. е
одобрен дворищно-регулационен план на с.Сърница, съгласно който към
парцел № VIII-148, в кв. 11, собственост на Р.Е. Д., се придава част от имот пл.
№ 150, с площ 130 кв.м., собственост на И. Х. Д., със стойността на
придаваемата се част възлиза общо на 7800 лв., като сметките са взаимно
уредени, съгласно нотариално заверено заявление № 112-АО-13/30.01.1995 г..
От представеното по делото Удостоверение за идентичност и описание
на имот изх. № 3837/15.12.2015 г. на Община Сърница, се установява, че УПИ
VIII-148, в кв. 11, на гр. Сърница по сега действащия план на гр. Сърница и
ПИ пл. № 1147 са номера на един и същи имот.
От представения по делото Протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж, се установи, че
на 25.10.2023 г. е открита строителна площадка за изграждането на плътна
ограда по северозападна рег. линия и ажурна ограда с плътна част от 0,65 м., с
възложители Х. М. Ф. и И. М. Ф.. Установява се, че ажурната ограда е изцяло
в имота на възложителя, а именно: УПИ IX-149, кв. 11 по плана на гр.
Сърница, общ. Сърница. Протокола е издаден въз основа на Разрешение за
строеж № 45/04.10.2023 г., издадено от арх. Г.Я..
От представената и приета по делото съдебно-техническа експертиза се
установи, че при одобряването на действащия кадастрален план на гр.Сърница
от 1983г. от ОНС Пазарджик, имот с пл.№150 е бил с площ от 815,00 кв. м..
Планът е създал регулационни отношения по следния начин: за урегулирането
на Парцел-VIII-148 са се придавали 130,00м.кв. от имот с пл.№ 150.
Регулационните сметки са уредени с н.а.№ 87/1995г. и декларация от
30.01.1995г.; за урегулирането на Парцел IX-149 са се придавали 71,00м.кв. от
имот с пл.№ 150. Регулационните сметки са уредени с н.а.№ 82/2001г.; за имот
с пл. № 150 е отреден Парцел Х-150, с урегулирана площ от 588,50м.кв.; площ
от 25,50 кв. м., е попадала в реализирана улица по о.т. 68-69, ул.Свобода или
общата площ на имота в размер на 815,00м.кв. е разпределена съгласно
предвижданията на плана, като са извършени следните промени в действащия
6
кадастрален и регулационен план след одобряването му през 1983г., засягащи
процесния имот УПИ-VIII- 1147, в кв.11, както следва: 1. Със Заповед №
638/16.05.2012г. на кмета на община Велинград е одобрена промяна на
кадастралния план на гр.Сърница и попълването му с нов имот с пл.№ 1146-
общински, в кв.11. Новият имот с пл.№ 1146 изцяло се отрежда за УПИ-Х-150,
с площ от 588,50м.кв., като регулацията по отношение на новия имот е
приложена, тъй като кадастралните му граници изцяло съвпадат с
регулационните на УПИ-Х-150. При направената промяна площта на имотите
е следната: нов ПИ 1146-общ. – с площ от 588,50м.кв.; ПИ 150, с площ от 201
кв. м. и площ от 25,50 м.кв. попада в ул.Свобода; 2. Със Заповед №
1010/10.07.2012г. на кмета на община Велинград е одобрена промяна на
кадастралния план на гр.Сърница и попълването му с нов имот с пл.№ 1147, в
кв.11. Новият имот с пл. № 1147 се образува от площта на имот с пл. № 150,
която попада в УПИ- VIII -148 /130м.кв. предмет на н.а.№87/1995г./, от
площта на имот с пл. № 148 / 325м.кв., за който е съставен н.а.№ 86/1994г./, от
площта на имот с пл.№ 155, която попада в УПИ-VIII- 148 / 29,50м.кв./ и От
площта от имот с пл.№ 156, която попада в УПИ- VIII-148 /40,50м.кв./; 3. Със
Заповед № 546/26.07.2016г. на кмета на община Сърница е одобрена промяна
на кадастралния план на гр.Сърница, като част от ПИ 147, с площ от 21 м.кв.
се присъединява към ПИ 1147.; 4. Със Заповед № 548/26.07.2016г. на кмета на
община Сърница е одобрена промяна на кадастралния план на гр.Сърница,
като част от ПИ 145 с площ от 4,00м.кв. се присъединява към ПИ 1147.
Вещото лице е посочило, че след направените промени ПИ 1147, в кв.11 е с
урегулирана площ и приложена регулация от 550 кв.м., тъй като
кадастралните му граници изцяло съвпадат с регулационните граници на
УПИ- VIII-148. В последствие със Заповед № 368/14.05.2016г. на кмета на
община Сърница УПИ- VIII -148, в кв.11 се преотрежда на УПИ- VIII -1147, в
кв. 11. Вещото лице е посочило, че за имот с пл. № 63, с площ от 811 кв.м. е
бил отреден Парцел IV-63, в кв. 4, по плана на гр. Сърница от 1983 г. с
урегулина площ от 668 кв.м.. В разписния лист към плана е записан на И. Х.
Д.ов, като двор без да е посочено основанието за записването на
собствеността. Съседния към него от изток имот с пл. № 62, с площ от 126
кв.м., за който няма отреждане /площта му е разпределена в придаваеми места
към 4 съседни имота/ е записн в разписния лист към плана, като дажамийски
двор и в последствие дописано на Мюсюлманско изповедание с основание
7
нотариален акт 36/2023 г.. Вещото лице е констатирало, че в разписния лист
към плана имот с пл. № 150 има следното записване: И. Х. Д.ов- ОПС
удостоврение 882/30.05.1975 г.; 130 кв.м. за Р.Е. Д.ов- послужило за
нотариален акт № 170/2016 г.; Община Сърница- АЧОС 802/20.06.2022 г., за
588 кв.м.. Вещото излага, че сметките по регулация за придаваемите места от
130м.кв. и 71м.кв. са уредени с издаването на н.а. № 87/1995г. и декларация от
30.01.1995г. и с издаването на н.а.№ 82/2001г. и че регулацията за процесните
имоти е приложена и не е налице грешка в действащия КРП на гр.Сърница.
Вещото лице не е успяло да установи дали има уредени сметки между
Джамийско настоятелство и бащата на ищеца - И. Х. Д.ов, за част от имот с пл.
№ 63, в кв.4 и част от пр. имот с пл.№ 150 и 149, в кв.11, като липсват
записвания със сключен договор за замяна за Парцел IV-63 в кв.4 и пр.имот. В
проведеното открито съдебно заседание на 17.09.2024 г., вещото лице
допълва, че на място границите са материализирани с метални мрежи,
закрепени на метални колони, забити в земята и регулацията е приложена.
От разпита на свидетелката А.С. Д., съпруга на ищеца се установи, че
имотите се ползват от страните в рамките на изградена помежду им ограда. В
останалата част свидетелските показания са неинформативни, поради което
съдът намира, че не следва да ги обсъжда.
По иска с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване че: 1. е собственик на празно дворно място с площ от 71 кв.метра,
реална част от придаваемо по регулация дворно място с обща площ от 130
кв.метра от имот с пл.№150, в кв. 11; 2. Това дворно място с площ от 71
кв.метра, попада понастоящем в УПИ IX - 149, в кв.11 по плана на гр.Сърница,
сега записано като собственост на ответниците, находящо се в град Сърница,
община Сърница, която площ е заключена по цялата южна регулационна
линия разделяща двата съседни поземлени имота.
Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като
съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права
върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането на данните
се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри,
чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от
8
28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри.
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри
имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във
вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в
кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що
се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния
регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен
легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на
запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено
значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за
собственост.
Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./
определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като
"несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им
състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните
регистри". Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на
собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато
непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или
кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се
отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр.
2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл.
54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./. Спорът за материално право най-често се
изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен
имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен
имот. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, цели да установи безспорно
пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му
отразяване в кадастралната карта.
За разлика от одобрените дворищно-регулационни планове при
действието на ЗТСУ (отм.), одобрените по ЗУТ планове, включително и
подробният устройствен план, нямат пряко отчуждително действие, освен в
9
хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ и по волята на собствениците в хипотезата
на чл. 15, ал. 3 - 6 и чл. 17, ал. 3 - 5 ЗУТ. Въведеното с чл. 17, ал. 1
ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно
имотните им граници, без да се извършва разместване на правото на
собственост. Затова при непълнота или грешка в кадастралната карта и в
изработения въз основа на нея подробен устройствен план, действителният
собственик не губи правото си на собственост върху частта от имота, която
неправилно е заснета към друг имот, за разлика от случаите на непълнота или
грешка в кадастрален план, които са възпроизведени в изготвен въз основа на
него дворищно-регулационен план, без да се спазват правилата на чл. 33
ЗТСУ (отм.). Това очертава и различието между иска по чл. 32, ал. 1, т. 2
ЗТСУ (отм.) и иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и определя възможността искът за
собственост, който включва и твърдения за допуснати непълноти или грешки
в кадастралната карта, да може да се предяви самостоятелно и без да е
проведен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен
дворищно-регулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни
граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост
подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи
одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане
на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на
регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи
извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната
карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет
на доказване по делото са всички последователни регулационни промени,
прилагането или неприлагането на дворищно-регулационните планове,
съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д.
№ 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т.
д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на
границите.
По смисъла на чл. 110 ЗТСУ дворищно-регулационният план има
непосредствено отчуждително действие, тоест правото на собственост върху
придадените по регулация части от един имот към парцел, отреден за друг
имот и съсобствеността върху образувания от два маломерни имота общ
10
парцел се придобиват по силата на самата регулация от момента на влизане в
сила на дворищно-регулационния план. Съгласно ТР № 3 от 15.07.1993 г. на
ВС по тълк. д. № 2/1993 г., ОСГК понятието "приложен план" по чл. 32, ал. 1,
т. 5 ЗТСУ е относимо не към заемането на придадения имот, а към
съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на
придадените части и владението им, продължило повече от десет години от
деня на това заемане. Сега действащият ЗУТ е посочил, че зачита
регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени при
действието на отменените закони дворищно-регулационни планове като
имотни граници, като в същото време не допуска принудително изменение на
границите на имотите, респективно тяхното отразяване в общ такъв, без
осъществяването на някой от посочените в закона правопораждащи
фактически състави.
При тази относима правна уредба, и доколкото от доказателствената
съвкупност по делото е установено, че е налице приложена дворищна
регулация по отношение на поземлените имоти и с оглед факта, че следва да
бъде зачетено обстоятелството, че регулационните им граници по влезлите в
сила и приложени дворищно-регулационни планове следва да бъдат зачетени
като имотни граници, както и като се има предвид заключението на вещото
лице, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, и предвид
изготвените от експерта скици, съдът счита, че не е налице грешка в
кадастралната карта, която подлежи на поправяне по реда на чл. 54 от ЗКИР.
Безспорно от писмените доказателствата по делото и приетата
експертиза се доказва, че ищеца надлежно е придобил правото на собственост
върху 130 кв.метра, представляваща реална част от придаваемо по регулация
дворно място от имот с пл.№150, в кв. 11, с площ от 201 кв.м. в гр. Сърница,
като дворищно-регулационния план е приложен. От друга страна безспорно
по делото се установи, че същата не е погрешно заснета като част от имота на
ответниците. Вярно е, че към имота на последните са придадени по регулация,
съгласно събраните доказателства и приетата експертиза 71 кв.м., но
безспорно по делото се установи, че те са били част от имот с пл.№ 150, а не
от имота на ищците, като същите са придадени към Парцел IX-149 и като
реална част от последния не съвпадат като местоположение с придадените
към имота на ищците 130 кв.м. от имот с пл.№ 150, в кв. 11, по плана на гр.
11
Сърница. Ето защо съдът счита, че искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правна квалификация чл. 108 ЗС.
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните факти, че е собственик на процесния имот, на посоченото в исковата
молба придобивно основание, както и че ответниците му оспорват това право
и владеят спорната реална част от собствения му имот без правно основание за
това.
Предвид събраните по делото доказателства се установи безспорно, че
процесните 71 кв.м., представляващи реална част от имот, с площ от 130 кв.м.
са собственост на ищците на основание нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот придаваем се по регулация № 87, том 1,
дело № 198/1995 г., издаден от В.П.. От друга страна обаче не се установи по
делото тези 71 кв.м. да се владеят от ответниците. Доказа се, че по отношение
имотите на страните е приложена дворищна регулация. От приетата
експертиза и изложеното от вещото лице в съдебно заседание се установи
безспорно, че е изградена на място ограда, която следва границите им,
съобразно приложената регулация помежду им. Ето защо следва да се приеме,
че страните ползват имотите си в границите на правото им на собственост.
След анализа на събраните писмени и гласни доказателства и изслушаната
експертиза съдът намира, че процесната реална част макар да е собственост на
ищците не се владее от ответниците, като в този смисъл съдът съобразява и
приетото като писмено доказателство Разрешение за строеж, издадено на база
именно посочения по-горе план и нотариални актове. Ето защо на това
основание предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, също следва да
бъда отхвърлен като недоказан.
По искането с правно основание по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на
процесния констативен нотариален акт № 170, том 2, рег. № 3396, дело № 351
от 29.11.2016 г. на Нотариус М.Р., съдът го намира за неоснователно предвид
приетото за установено по- горе, доказателствената съвкупност и изложените
подробни мотиви. Ето защо същото следва да се остави без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
ответниците се дължат сторените от тях разноски в производството, които се
12
претендират и доказват в размер на сумата от 1200лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. Д., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр.Сърница, община Сърница, ул.*******, против Х. М. Ф., с адрес:
гр.Сърница. ул. „Свобода” №84, И. М. Ф., с адрес: гр.Сърница. ул.******* А.
Х. Ф., с адрес: гр.Сърница, ул.******* С. М. К., с адрес: гр.Сърница,
ул.******* и Р. М. Ф., с адрес: гр.Сърница, ул.*******, искове с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 ЗС, с които се иска от съда да бъде
прието за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на
празно дворно място с площ от 71 кв.метра, реална част от придаваемо по
регулация дворно място с обща площ от 130 кв.метра от имот с пл.№150, в кв.
11, попадащо понастоящем в УПИ IX - 149, в кв.11 по плана на гр.Сърница,
сега записано като собственост на ответниците, находящо се в град Сърница,
община Сърница, която площ е заключена по цялата южна регулационна
линия разделяща двата съседни поземлени имота, както и да бъдат осъдени
ответниците да му предадат владението и държането върху тази реалната част
от недвижимия имот, както и да се признае за установено по отношение на
ответниците, че към момента на приемане на дворищно-регулационния план
на кметство с.Сърница, одобрен със Заповед №856 от 21.07.1983г., ищеца Р. И.
Д. е бил собственик на празно дворно място с площ от 71 кв.метра, реална
част от придаваемо по регулация дворно място с обща площ от 130 кв.метра,
от имот с пл.№150, в кв.11, неправилно заснето понастоящем като част от
УПИ IX — 149, в кв.11 по плана па гр.Сърница, собственост на ответниците,
находящо се в град Сърница, община Сърница, заключено по цялата южна
регулационна линия разделяща двата съседни поземлени имота, като бъде
признато за установено по отношение на ищеца Р. И. Д. и на ответниците Х.
М. Ф., И. М. Ф., А. Х. Ф., С. М. К. и Р. М. Ф., че е налице грешка в дворищно-
регулационния план на град Сърница, област Пазарджик, одобрен със Заповед
№856 от 21.07.1983г., и да бъде отразена вярната имотна граница между УПИ
VIII - 1147, в кв.11 по плана на гр.Сърница, собственост на ищеца Р. И. Д. и
УПИ IX - 149, в кв.11 по плана на гр.Сърница, собственост на ответниците Х.
13
М. Ф., И. М. Ф., А. Х. Ф., С. М. К. и Р. М. Ф..
ОСЪЖДА Р. И. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Сърница,
община Сърница, ул.*******, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
на Х. М. Ф., с адрес: гр.Сърница. ул. „Свобода” №84, И. М. Ф., с адрес:
гр.Сърница. ул.******* А. Х. Ф., с адрес: гр.Сърница, ул.******* С. М. К., с
адрес: гр.Сърница, ул.******* и Р. М. Ф., с адрес: гр.Сърница, ул.*******,
сумата от 1200 лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
14