Решение по дело №270/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 и във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква А от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството е образувано по жалба на М. С. Г., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица], вх. 2, ет. 2 и адрес за призоваване в гр. Русе, [улица], ет. 4, офис 9 срещу Решение № 2153-17-66/30.06.2023 г., постановено от директора на ТП на НОИ Русе. С обжалваното решение е потвърдено Разпореждане № 2140-17-251/ 15.05.2023 г., издадено от ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, с което на жалбоподателката М. Г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да върне преписката на административния орган за произнасяне по същество относно отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г..

Жалбата е разгледана по адм.д.№ 424/2023г. по описа на АС Русе, като постановеното по делото Решение № 230 от 14.09.2023г. е отменено с Решение № 3158 от 15.03.2024г по адм.д. № 10289 / 2023г. по описа на ВАС и делото е върнато с указания за разглеждане от друг състав на АС Русе.

При второто разглеждане жалбата се поддържа от упълномощения процесуален представител на жалбоподателя. Представят допълнителни писмени доказателства – Решение№ 118 от 05.02.2024г. по гр.д. 4140 по описа за 2023г. на РС Русе. Претендират разноски по представен списък само за производството по адм.д.№ 424/2023г. по описа на АС Русе.

Ответникът – директор на ТП на НОИ Русе, чрез надлежно упълномощения си представител главен юрисконсулт Ц. Р., оспорват жалбата като неоснователна.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е допустима, подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. Съдебното оспорване е след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна процесуална предпоставка. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане. Жалбата по същество е основателна по следните съображения:

От фактическа страна по делото се установява следното:

М. С. Г. е подала Заявление до директора на ТП на НОИ Русе с вх. № 2113-17-2060/17.11.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Видно от входяща преписка, Г. е представила към заявлението Трудова книжка № 659/18.09.1980 г.; Трудова книжка № 55/25.08.1999 г. и Трудова книжка № 655/19.05.2014 г. В представената по делото административна преписка е налично извлечение от трудова книжка на Г. във връзка с трудовия стаж на същата в ДФ „Агробиопрогрес“.

С писмо с изх. № 2113-17-2060/3/04.01.2023 г. старши експерт „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ Русе е уведомил Г., че във връзка с подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ е извършена проверка на документите. Посочено е, че е необходимо Г. да представи следните документи: 1.Удостоверение образец УП-3 за периода 18.09.1980 г. - 01.09.1985 г. от "ИСС Образцов чифлик”, тъй като стажът не е оформен съгласно изискванията на Наредбата за трудовите книжки и трудовия стаж. 2.Удостоверение образец УП-3 за периода 01.09.1985 г. - 01.04.1993 г. от "ЦУВ Прогрес”. 3.Удостоверение образец УП-3 за периода 01.04.1993 г. - 01.05.1993 г., ако е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда от ЦУВ "Прогрес”. Посочено е къде Г. следва да представи документите, както и последиците от непредставянето им, че по заявлението ще се произнесат съгласно чл.1, ал.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж само въз основа на наличните редовни документи.“ Писмото е връчено на Г. на 09.01.2023 г., което се установява от Известие за доставяне ИДPS700001NCR6L.

От писмо с изх. № 5506-09-343/1/09.02.2023 г. на ТП на НОИ Кюстендил се установява, че Г. е подала Заявление с вх. № 5506-09-343/25.01.2023 г. за издаване на удостоверение (по образец, утвърден от управителя на НОИ) за осигурителен стаж обр. УП-13 за периода 01.09.1985 г. – 01.04.1993 г. по данни от документите на „Агробиопрогрес“ - Русе (“Държавен комитет за изследване и технологии“) по смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник (Инструкция № 5). Административният орган е отказал да издаде исканото удостоверение, като е посочил, че в предадените съгласно чл. 5, ал.10 от КСО от осигурителя „Държавен комитет за изследвания и технологии“ София, ведомости за заплати, съхранявани по реда на Инструкция № 5 в осигурителния архив на НОИ, липсва информация за лицето М. С. Г., за периода от септември 1985 г. - април 1993 г. Отказът е постановен и на друго основание - „Агробиопрогрес“ Русе като самостоятелен осигурител не е предал разплащателна и трудовоправна документация в „Регионален архивен център“, с. Невестино. Посочено е, че постановеният отказ може да се обжалва в 14-дневен срок пред ръководителя на ТП на НОИ на основание чл. 117 от КСО. От съдържанието на обжалваното решение се установява, че Г. е представила пред пенсионния орган този отказ на 23.02.2023 г. на гише.

По делото е представен в табличен вид Опис на осигурителния стаж на Г., съставен на 11.04.2023 г., като при предварителната преценка за придобити права се установява недостигащ осигурителен стаж по чл. 68 от КСО в размер на 04г 09м 06д.

Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Русе е изпратил до Г. У. писмо с изх. № 2113-17-2060/18/08.04.2023 г., с което е уведомил същата, че във връзка с подаденото от нея заявление за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, административният орган зачита осигурителен стаж трета категория труд в размер на 31г 04м 24д при навършена възраст към 17.11.2023 г. 61г 10м 00д. Направен е извод, че към датата на подаване на посоченото заявление на Г. не достига осигурителен стаж за придобиване на право на ЛПОСВ в размер на 04г 09м 06д. На Г. е указана възможността, предвидена в чл. 9а, ал. 2 от КСО да внесе осигурителни вноски в размера за фонд ‘'Пенсии’", изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето им, като са посочени условията за това и общата сума в размер на 8 041,18 лева. Също така Г. е предупредена, че плащането на посочената сума следва да се извърши в 14-дневен срок от получаване на писмото, в противен случай на основание чл. 98, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 45а, ал. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) ще бъде постановено разпореждане за отказ за отпускане на ЛПОСВ. Писмото е връчено на Г. (чрез нейния съпруг) на 20.04.2023г., което се доказва от Известие за доставяне ИД PS 7000 1JG8NC V.

С писмо с изх. № 2113-17-2060/19/02.05.2023 г. началник сектор „Отпускане на пенсии“ е отправил искане за началник отдел КПК при ТП на НОИ Русе за удостоверяване на внесени осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО, внесени от Г.. Във връзка с така направеното искане, главен инспектор по осигуряването (той и контролен орган на ТП на НОИ) е изготвил Констативен протокол № КВ-5-17-01346401/03.05.2023 г. Установява се, че е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. При проверка в информационната система на НОИ към 03.05.2023 г. е установено, че Г. не е внесла осигурителните вноски за недостигащ осигурителен стаж. Посочено е, че в телефонен разговор Г. е заявила, че не желае да закупи недостигащия й осигурителен стаж. По изложените обстоятелства е направен извод, че липсват основания за издаване на служебна бележка относно внесени осигурителни вноски, тъй като такива не са заплатени от Г.. С писмо с изх. № 2113-17-2060/20/03.05.2023 г. началник отдел КПК при ТП на НОИ Русе е уведомил началник отдел „Пенсии“ в същата институция за съставения констативен протокол.

В резултат на проведеното административно производство ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Русе е постановил Разпореждане № 2140-17-251/ 15.05.2023 г., с което на основание чл. 68, ал. 1 - 3 и чл. 9а, ал. 2 от КСО е отказано отпускането на ЛПОСВ на Г.. В мотивната част на разпореждането е посочено, че на Г. е зачетен осигурителен стаж в размер на 31г 04м 24 д, поради което същата въпреки че е навършила изискваните от закона 61г 10м възраст, не отговаря на изискването за наличие на 36 г 02м осигурителен стаж. Посочена е предоставената възможност на Г. да заплати недостигащия осигурителен стаж, но същата не се е възползвала от нея. По изложените причини е постановен отказ за отпускане на ЛПОСВ. Указана е възможността разпореждането да се обжалва в едномесечен срок от връчването му. Разпореждането е връчено на Г. на 22.05.2023 г., видно от Известие за доставяне ИД 7000 1JGBEW 6.

По делото е представен опис на върнати документи, представени със Заявление с вх. № 2113-17-2060/17.11.2022 г., от който се установява, че на 16.05.2023 г. на Г. са върнати представените от нея три трудови книжки.

С жалба с вх. № 1012-17-192/08.06.2023 г., чрез надлежно упълномощен процесуален представител, Г. е оспорила постановеното разпореждане на основание чл. 117, ал. 2 от КСО. Сочи се в жалбата, че неоснователно и неаргументирано пенсионният орган не е признал целият й трудов стаж, който според нея е 39г 04 м. Счита, че от съдържанието на разпореждането не става ясно кои точно периоди не са зачетени като осигурителен стаж и при кой работодател са реализирани те, като по този начин е затруднена нейната защита. Посочва се, че нейният трудов стаж в ЦУВ „Прогрес“/ДП/ДФ „Агробиопрогрес“ Русе за периода 01.09.1985 г. – 01.04.1993 г. неоснователно не е признат от пенсионния орган и тя е ощетена от този факт. Позовава се на чл. 347 от Кодекса на труда КТ), като твърди, че след като трудовата книжка като официален удостоверителен документ не е оспорена, следва да се възприемат вписаните в нея данни. Ако административният орган не зачита посочения период при посочения работодател, то е следвало изрично да ги посочи в разпореждането, за да може Г. да проведе успешно производство по установяване на трудов стаж по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). Предявено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

С писмо с изх. № 1012-17-192/1/19.06.2023 г. началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Русе е сезирал началника на отдел КПК и началника на сектор „Осигурителен архив“. Посочено е в писмото, че Г. е подала жалба срещу разпореждане, с което й и е отказано отпускане на ЛПОСВ. По данни от трудова книжка лицето има нанесен осигурителен стаж за периода от 01.09.1985 г. до 01.04.1993 г. в ЦУВ „Прогрес“/ДФ „Агробиопрогрес“ Русе на длъжност „организатор внедряване, земеделски техник“, който не е приключен съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Предположено е, че след като Г. е освободена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, на същата може да е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Посочено е още, че е получен отказ за издаване на удостоверение от ТП на НОИ Кюстендил с изх. № 5506-09-343#1/09.02.2023 г. за периода от 01.09.1985 г. до 01.04.1993 г. Иска се извършването на повторна проверка за предадени разплащателни ведомости или други документи от цитирания осигурител и да бъде издадено УП-13 за лицето, ако се открият данни за М. С. Г. (лицето е декларирало и фамилия Т.). Писмото е изпратено и до Г., като е получено на 21.06.203 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 1JGPBW K.

Представен е отговор на ТП на НОИ Кюстендил с изх. № 5531-09-1842/1/ 23.06.2023 г., подписан от началник отдел ООА. Посочено е, че съгласно чл. 5, ал.10 от КСО осигурителя „Държавен комитет за изследвания и технологии“/„Държавен комитет за наука и технически прогрес“/„Държавен комитет за наука и технически прогрес“ е представил ведомости за заплати, съхранявани по реда на Инструкция № 5 в осигурителния архив на НОИ, но в тях липсва информация за М. С. Г. за периода септември 1985 г. – октомври 1988 г. Посочено е още, че съгласно Приемателно-предавателен протокол № 3685-31/27.06.2012 г. липсва приета разплащателна документация за периода ноември 1988 г. – април 1993 г. С приемо-предавателен протокол е извършена приемо-предавателна процедура за съхраняваните от осигурителите ведомости за заплати и трудовоправни документи към момента на подаване на заявлението-декларация по реда на чл. 5, ал. 10 от КСО. Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност и не носи отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица. Отбелязано е, че ЦУВ „Прогрес“/ДФ „Агробиопрогрес“ Русе като самостоятелен осигурител не е предал разплащателна и трудовоправна документация в „Регионален архивен център“ с. Невестино. Отказът за издаване на удостоверение е изпратен на Г. за сведение.

Във връзка със сезиращата го жалба от Г., директорът на ТП на НОИ Русе се е произнесъл с Решение № 2153-17-66/30.06.2023 г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил оспореното Разпореждане № 2140-17-251/ 15.05.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. В мотивната част на решението е изложена подробна фактическа обстановка – подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ; действията на органа за уведомяване на Г. за недостигащия стаж; изискването на информация от ТП на НОИ Кюстендил; отказа за отпускане поради липсващ осигурителен стаж и свързаните с него документи (писма и констативен протокол); извършената повторна проверка. В решение № 2153-17-66/30.06.2023г. на директор на ТП на НОИ гр. Русе е поясненоо изрично,че пенсионният орган не приема/зачита трудовия стаж на Г. за периода от 01.09.1985г. до 01.04.1993г. в ЦУВ „Прогрес" / ДП / ДФ „Агробиопрогрес" Русе, в размер на 07г. 7м. 0д., за трудов стаж при пенсиониране поради обстоятелството, че същият не е приключен, съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от НТСТК, а именно поради липсата на подпис на главен счетоводител в трудовата книжка. От правна страна са изложени причините, поради които трудовият стаж на Г. в ЦУВ „Прогрес“ не може да бъде зачетен, като е направено позоваване на различни нормативни актове, уреждащи приложимата материя. Посочена е възможността решението да се обжалва по съдебен ред. Видно от Известие за доставяне ИД PS 7000 1JGWJD G, решението е връчено на Г. на 10.07.2023 г.

Недоволна от така постановеното решение, Г., чрез надлежно упълномощен процесуален представител, обжалва същото в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност, като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и целта на закона. Сочи се като нарушение факта, че едва с обжалваното решение е посочено кой точно период осигурителен стаж и при кой осигурител не е зачетен от пенсионният орган. Счита, че това е следвало да бъде направено още с разпореждането за отказ за отпускане на ЛПОСВ, за да проведе тя установително производство по ЗУТОССР, а през това време административният орган е следвало да спре административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Твърди се, че с незачитане на осигурителен стаж в размер на 07г 07м 00д пенсионната администрация значително ощетява Г., при това неправилно и я лишава от упражняване на осигурителните й права в пълен обем. Това е така защото Г. има интерес да запази правопораждащата дата на ЛПОСВ 17.11.2022 г. Претендират се разноски, като от представения Договор за правна защита и съдействие, сключен на 12.07.2023 г. е видно, че Г. не е заплатила адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

След постановяване на Решение №230 от 14.09.2023г. по адм.д.№ 424/2023г. по описа на АС Русе, същото е обжалвано по касационен ред, като решението е отменено с Решение № 3158 от 15.03.2024г по адм.д. № 10289 / 2023г. по описа на ВАС. С касационното решение са дадени редица указания при второто разглеждане на делото, а именно да се съобрази решението по неприключилия преюдициалния спор, свързан с установяване по съдебен ред на осигурителен стаж за периода 01.09.1985 г. до 01.04.1993г., за който е образувано и висящо гр.д. 4140 по описа за 2023г. на РС Русе. Според касационната инстанция преюдициалността се определя от това, че в производството пред районен съд, Г. е в правото си да установи факт, имащ пряко относимо значение и този факт е обуславя изводите на административния орган по преценка правото да й бъде отпусната ЛПОСВ, от датата на подаване на заявление.

При настоящото разглеждане на жалбата от страна на жалбоподателя са представени писмени доказателства – Решение № 118 от 05.02.2024г. по гр.д. 4140 по описа за 2023г. на РС Русе, с което съдът признава за установено, че Г. е работила по трудов договор на длъжност „земеделски техник“ за периода 01.09.1985г. - 01.04.1993г. в ЦУВ„Прогрес"/ДП/ ДФ „Агробиопрогрес" Русе на пълен работен ден от 8ч., при петдневна седмица. Решението е влязло в сила на 23.02.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи::

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Предмет на оспорване е Решение № 2153-17-66/30.06.2023 г., постановено от директора на ТП на НОИ Русе, с което се потвърждава Разпореждане № 2140-17-251/ 15.05.2023 г., издадено от ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе и с което разпореждане на жалбоподателката Г. е отказано отпускане на ЛПОСВ.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 117, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква А от КСО, в кръга на правомощията му по закон. Разпореждане № 2140-17-251/15.05.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе е издадено в рамките на установената от закона териториална, степенна и материална компетентност по чл.98, ал.1 КСО.

Спазена е разпоредбата на чл.59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален административен акт. Решението съдържа както правните, така и фактическите основания за неговото издаване. С оглед изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежна писмена форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Жалбоподателката не е предявила възражения срещу формата на оспорения акт.

Съдът е задължен по силата на чл.168, т. 1 от АПК да провери дали са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което би довело до отмяна на оспорения акт. Наличието на такова съществено нарушение е посочено в жалбата на Г., но не е посочено в какво точно се състои то. При подробно запознаване с жалбата, се налага извода, че като такова нарушение се сочи факта, че административният орган не е спрял производството по отпускане на ЛПОСВ на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, съгласно който административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. Предвид мотивите на Решение № 3158 от 15.03.2024г по адм.д. № 10289/2023г. по описа на ВАС и с оглед преюдициалността на производството пред Районен съд Русе, основателни са посочените доводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са основание за отмяна на обжалвания индивидуален административен акт.

С представянето в открито с.з. на Решение № 118 от 05.02.2024г. по гр.д. 4140 по описа за 2023г. на РС Русе, в провелото се производството по ЗУТООСР се установява, че през периода 01.09.1985г. - 01.04.1993г. Г. е работила по трудов договор в ЦУВ „Прогрес" / ДП / ДФ „Агробиопрогрес" Русе и този стаж от 07г. 7м. 0д. следва да се приема/зачита за трудов стаж при пенсиониране.

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на адм. акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но съгласно ал. 2 на текста установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени. Разпоредбата има предвид факти от значение за законосъобразността на администритивния акт, които променят съществувалото към момента на издаването му правно положение, какъвто е и настоящият случай. Несъмнено и безспорно, установяването на положителен за жалбоподателката И. факт в производство пред Районен съд Русе има своята относимост към законосъобразността на невлезлия в сила административен акт. Нови факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са настъпили след издаване на акта - чл.142, ал.2 АПК, и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. Поради което производството по ЗУТООСР е преюдициално по отношение на контролно отменително административно производство пред АС Русе. Правното значение на един факт може да бъде променено от съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо, в настоящия случай обвързва, както административния орган, така и съда пред който се оспорва акт на органа. При позитивен съдебен акт за И., с който е приключило гражданското дело пред РС Русе, административният съд следва да се обвърже от субективните предели на силата на пресъдено нещо на такова решение и да отмени административния акт. /Решение № 3158 от 15.03.2024г по адм.д. № 10289/2023г. -6 отд. на ВАС/.

При новоустановените факти, а именно че към трудовия стаж на И. следва да се прибави и установения по съдебното решение стаж от 7г.7м., съдът е задължен съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК да провери съответствието на обжалваното решение с приложимите материалноправни норми.Така посоченият спор се отнася до факта дали жалбоподателката изпълнява условията за отпускане на ЛПОСВ, като при навършена възраст за жени 61г 10м през 2022 г. трябва да имат осигурителен стаж в размер на 36г 02м. От представените от нея писмени доказателства, се установява наличието на изискуемия осигурителен стаж, като установеният стаж надхвърля по размер необходимия за пенсиониране стаж.

В обобщение на всичко изложено до тук, съдът счита, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Русе и потвърденото с него разпореждане са в противоречие с установените по делото факти, поради което е налице неправилно приложение на материалния закон, водещо до тяхната незаконосъобразност. Жалбата срещу тях следва да бъде уважена, като те следва да бъдат отменени на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК, а преписката – върната за ново произнасяне от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Русе.

По делото искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателката, а присъждане на юрисконсултско възнаграждение е предявено от процесуалния представител на ответника.

Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Разноските за д.т са в обща размер на 40лв/ сума от 10лв – д.т. по адм.д. № 424/2023г. по описа на АС Русе и 30лв – д.т. по касационното производство/. В с.з. пълномощникът адв. М. Б. от АК Русе е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение само за производството по адм.д. № 424/2023г. по описа на АС Русе и производството пред ВАС в общ размер на 1000лв. Приложен е списък на разноските по чл.80 от ГПК, в който се посочва, че е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Приложени са два договора за правна защита и съдействие, в които е посочено, че съдействието е безплатно на основание чл. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът няма достатъчно средства за заплащане на възнаграждение за адвокат парични средства. В трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е налице соченото основание от адвоката когато е направил пряко искане да му се присъдят разноски н а основание чл. 38 от ЗАдв. В случай на оспорване от задължената за разноски страна, че насрещната страна, ползвала безплатно адвокатска помощ, не попада в посочената в договора категория лица по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, тя носи тежестта да докаже, че записаното основание не отговаря на обективната действителност, но такива доказателства по делото не са ангажирани.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-17-66/30.06.2023 г., постановено от директора на ТП на НОИ Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-251/ 15.05.2023 г., издадено от ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Русе, за ново произнасяне по заявлението на М. С. Г. с [ЕГН] от гр. Русе, с вх. № 2140-17-231 от 15.05.2023г. по описа на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Русе, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, КАТО ОПРЕДЕЛЯ 1-месечен /едномесечен/ срок за това, считано от влизането в сила на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Русе да заплати на М. С. Г. с [ЕГН] от гр. Русе, [улица], вх. 2, ет. 2 направените разноски за държавни такси в размер на 40/четиридесет/ лв.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Русе да заплати на адв.М. Б. Б. с [ЕГН], с БУЛСТАТ *********, вписана в Адвокатска колегия Русе , с личен номер **********, със служебен адрес гр. Русе, [улица], ет. 4, офис 9 сумата от 1000/хиляда/ лв за оказана безплатна адвокатска помощ по адм.д. № 424/2023г. по описа на АС Русе и адм.д. № 10289 по описа на ВАС за 2023г. на М. С. Г. с [ЕГН] от гр. Русе, [улица], вх. 2, ет. 2.

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.