РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Благоевград, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря ЛИ. Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210101944 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Апс Бета България“
ЕООД, ЕИК *********, против И. П. Г., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че на 12.11.2018 година Длъжникът И. П. Г., **********, е
сключил Договор за потребителски кредит № 536047 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на
който е получил сумата от 350, срещу което се съгласил да върне 5 вноски в по 34.40 в срок
до 12.04.2019 когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.
Навежда се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят
и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за
паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а
кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно
от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 536047 на 12.11.2018 г. по
безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който
ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Навежда се, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие
с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е
1
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се
съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено
„Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други
документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени
посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на email
адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя
при подписването на договора за кредит.
Твърди се, че горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора
страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то
следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и
същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
Навежда се, че ответникът И. П. Г., ********** не е изпълнил в срок задълженията
си по Договора за кредит.
Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
22.03.2024г. г. „Стик - Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство
е индидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова
молба - 290ред.
Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес,
както и с уведомление, изпратено на посочения от потребителя имейл адрес.
Навежда се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника,
има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно
и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.
С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено
от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на
лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият
кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да
извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
2
Навежда се, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС
от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по
силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от
Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска.
Навежда се, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава
по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена
с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Навежда се, че ако приеме съда, че уведомяването на длъжника - ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно
връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
Поради неплащане на сумата, се твърди, че дружеството е депозирало заявление по
чл. 410 ГПК срещу длъжника и е образувано ч. гр.д. № 891/ 2024 г. по описа на РС-
Благоевград, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по
заявлението.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува
вземането в размер както следва: главница в размер на 350 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 09.04.2024 г. до окончателното погасяване на
задължението; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 34.40 лв. за
периода от 12.11.2018 г до 12.04.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер
на 275.66 лв. за период от 12.04.2019 г. до 05.04.2024 г., както и претендира ищеца
заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът не представя отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание,
не делегира процесуален представител, не оспорва иска.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три
предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е
спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане
от трето лице, което вземане е правото на вземане на кредитора да получи връщане на
главница по договор за кредит, която правна квалификация е чл. 422 от ГПК, във връзка чл.
430 от ТЗ, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, по втория иск е правото на вземане на кредитора за
лихви при забавено изпълнение, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД, а по третия иск
това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от
ГПК.
С Разпореждане № 2409/ 06.08.2024 г. по описа на РС - Благоевград, постановено по гр.
дело № 1944/ 2024 г. по описа на РС - Благоевград, е дадена възможност на ответникът, да
подаде отговор на исковата молба, като е указано какви ще бъдат последиците от
неупражняването на тази процесуална възможност.
С Определение № 35/ 08.01.20254 г., постановено по гр. дело № 1944/ 2024 г. по описа
на РС - Благоевград, е насрочено открито съдебно заседание по делото, като са дадени
указания на ответниците, че ако не се явят в първото заседание, без да са направили искане
за разглеждането му в тяхно отсъствие, съдът, по искане на ищеца, може да постанови
неприсъствено решение срещу тях.
В съдебно заседание, проведено на 12.02.2025 г., е направено от процесуалния
представител на ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, на основание
чл. 238, ал. 1 от ГПК.
3
С протоколно определение от 12.02.2025 г. по гр. дело № 1944/ 2024 г. по описа на РС -
Благоевград, съдът е допуснал постановяването на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните предпоставки на разпоредбата на чл.
238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно: в
срока за отговор на исковата молба ответника не са представили такъв, не са се явили лично,
или чрез свой представител в съдебно заседание, като не са поискали разглеждане на делото
в тяхно отсъствие.
Налице са и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал.1, т. 2 от ГПК, а именно от посочените в исковата молба
обстоятелства и представени по делото доказателства, съдът намира иска за вероятно
основателен, поради което мотивите на настоящето решение се основават на тях.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че съществува вземане на „Апс Бета България“ ЕООД,
ЕИК *********, против И. П. Г., ЕГН **********, в размер както следва: главница в размер
на 350 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.04.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението; договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 34.40 лв. за периода от 12.11.2018 г до 12.04.2019 г.; законна лихва за
забава върху главницата в размер на 275.66 лв. за период от 12.04.2019 г. до 05.04.2024 г..
ОСЪЖДА И. П. Г., ЕГН **********, да заплати на „Апс Бета България“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата в размер на 13.21 лв. (тринадесет лева и 21 ст.), представляваща
разноски за държавна такса в заповедното производство.
ОСЪЖДА И. П. Г., ЕГН **********, да заплати на „Апс Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********,, сумата в размер на 136.79 лв. (сто тредесет и шест лева и 79 ст.),
представляваща държавна такса в настоящето производство.
ОСЪЖДА И. П. Г., ЕГН **********, да заплати на „Апс Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата в размер на 14.73 лв. (четиринадесет лева и 73 ст.), представляваща
разноски за възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
ОСЪЖДА И. П. Г., ЕГН **********, да заплати на „Апс Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата в размер на 100.00 лв. (сто лева), представляваща разноски за
възнаграждение за юрисконсулт в настоящето производство.
ОСЪЖДА И. П. Г., ЕГН **********, да заплати на „Апс Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата в размер на 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски за
възнаграждение за особен представител.
Решението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал.
1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4