Решение по дело №374/2021 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260747 / 23.6.2021г.      

         

гр. Перник, 23.06.2021 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 00374 по описа за 2021 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от Й.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К.П., срещу „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 575,04 лв., представляваща неизплатена част от вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 3702/2009 г. на РС – Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1260/2009 г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев, поради погасяване на вземанията по давност след издаване на изпълнителния лист.

Ищецът излага, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 3702/2009 г. на РС – Перник, е образувано изп. д. № 1260/2009 г. на ЧСИ Ст. Бадев. Твърди, че изпълнителното дело тъй като взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело същото е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичане на двугодишен срок от последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника. Счита, че тъй като вземанията имат за предмет периодични плащания и вземания за лихви, са погасени с изтичане на тригодишна давност съгласно чл. 111, б „в” ЗЗД. Моли да се приеме за установено, че не дължи сумите по издадения изпълнителен лист, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. Софрониева, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че давността за вземанията е прекъсната с образуването на изп.д.№ 1260/2009 г. на ЧСИ Ст. Бадев на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД, по което са извършвани системно изпълнителни действия.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че по заявление на „Топлофикация - Перник” АД срещу Й.А.С. е издадена Заповед № 2590/19.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3702 по описа за 2009 г. на РС-Перник и изпълнителен лист от 11.12.2009 г.

От приложения заверен препис на изп.д. № 1260 по описа за 2009 г. на ЧСИ Стилиян Бадев се установява, че е образувано по молба вх. № 10108/21.12.2009 г. на „Топлофикация - Перник” АД въз основа на изпълнителен лист от 11.12.2009 г., издаден по влязла в сила заповед за изпълнение  по ч.гр.д. № 3702 по описа за 2009 г. на РС-Перник за сумата 3364,35 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2003 г. включително, сумата 1254,04 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3364,35 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 19.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 208,55 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, респ. възбрана върху притежавани от длъжника недвижими имоти, респ. спиране на притежаваните от длъжника МПС от движение за срок от три месеца.

По изпълнителното дело е изготвено заключение за размера на дълга, изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника и до ТД на НАП-гр. Перник за предоставяне на удостоверение за публичните задължения на длъжника и действащи трудови договори, както и до Община Перник за предоставяне на информация за недвижими имоти, собственост на длъжника, информацията от които е приложена по делото.

Изпратено е запорно съобщение до „Заводски строежи“ АД за налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получено от третото лице на 12.07.2010 г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне.

По наложения запор са извършени месечни преводи от по 250,00 лв. за периода 08.09.2010 г. – 21.02.2011 г., както и на 07.04.2011 г.

Със съобщение от 05.10.2011 г. съдебният изпълнител е изискал информация от ТД на НАП – гр. Перник за имуществото и работодателя на длъжника.

С молба от 05.02.2014 г. взискателят е представил доказателство за платена такса за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 10.02.2014 г. е изпратено запорно съобщение до „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД за налагане на запор върху трудвото възнаграждение на длъжника.

По наложения запор са постъпили следните плащания: на 05.06.2014 г. – 930,00 лв., на 02.07.2014 г. – 526,00 лв., на 08.08.2014 г. – 376,00 лв., на 08.09.2014 г. – 520,00 лв., на 15.10.2014 г. – 550,00 лв., на 11.11.2014 г. - 449,00 лв., 23.12.2014 г. – 459,00 лв., на 13.01.2015 г. – 400,00 лв., на 19.02.2015 г. – 400,00 лв., на 19.03.2015 г. – 213,32 лв.

Съгласно приложеното по изпълнителното дело заключение актуалният размер на дълга към 23.10.2015 г. е 575,04 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност паричните суми, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.

Дори да се приеме, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, каквито доводи се навеждат в исковата молба, то правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, в който смисъл е Определение № 513/24.11.2016 г.по ч.т.д.№ 1660/2016 г.на ВКС.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим.

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.  Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и др./.

В случая липсват данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че началаният момент, от който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е 11.12.2009 г. – датата на издаване на изпълнителния лист.

Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019г. по гр.д. № 2917/2018г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му. Съобразно това разрешение за процесното принудително изпълнение приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г. Според последното погасителната давност за процесните вземания е прекъснала с образуване на изп.д. № 1260/2009 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, и е спряла да тече докато е траяла висящността му. Видно от представения по делото препис на изпълнителното дело, че последното изпълнително действие е постъпилото по наложения запор плащане на 19.03.2015 г.

Тъй като изпълнителното дело не е прекратено към момента на приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, следва да се приеме, че новата давност започва да тече от постановяване на тълкувателния акт - 26.06.2015 г. По делото не са ангажирани доказателства, че след тази дата са предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давността, поради което следва, че петгодишната давност за вземането е изтекла на 26.06.2020 г.

По делото не се спори, че неплатеният остатък по изпълнителния лист е в размер на сумата 575,04 лв., посочена в заключението, приложено по изпълнителното дело.

С оглед изложеното, съдът прави извод, че вземането е погасено по давност, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

 

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски. Същият е сторил разноски в размер на 50,00 лв. за държавна такса и 300,00 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна услуга, които с оглед изхода на спора следва да му бъдат присъдени в пълен размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ принудително изпълнение на сумата 575,04 лв. /петстотин седемдесет и пет лева и четири стотинки/, представляваща неизплатен остатък по изпълнителен лист, издаден на 11.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 3702 по описа за 2009 г. на РС – Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1260/2009 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяване на вземането по давност след издаване на изпълнителния лист.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на Й.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.Д.