О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
…................/.............2018 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито съдебно заседание, проведено на седми юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл.
с. АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Антония Младенова
въззивно търговско дело № 778 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XX от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба, подадена от „Финансцентър“ ЕООД,
действащо чрез адв. Пламена Ганчева, срещу решение № 770/26.02.2018
г., постановено по гр. д. № 10414/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, с
което:
- са отхвърлени предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Финансцентър“ ЕООД срещу Г.Д.К.
обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1 810,06 лв.
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 715 от
03.11.2015 г., сумата от 523,07 лв.
– договорна лихва за периода от
05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., сумата от 34,34 лв. – наказателна лихва за периода от 05.03.2017 г. до
05.06.2017 г., сумата от 90,00 лв.
– такса за административни разходи по т. 5.1. от договора, сумата от 2240,10 лв. – неустойки за
неизпълнение по т. 11.3 и т. 35 от договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 22.05.2017 г., до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 6642/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, 40-и състав;
- са отхвърлени
предявените в условията на евентуалност от „Финансцентър“
ЕООД срещу Г.Д.К. осъдителни искове със същия предмет;
- са отхвърлени
предявените от „Финансцентър“ ЕООД срещу Г.Д.К. и Спасимир Христов Василев осъдителни искове за солидарно заплащане на сумата от общо 7 033,03 лв.,
от която: 2510,49 лв. - непогасена главница, 491,96 лв. - договорна лихва за
периода от 08.10.2016 г. до 08.03.2017 г., 45.00лв. - такса за административни разходи
по т. 5.1 от Договора, и 3971,15 лв. -неустойка за неизпълнение на основание т.
11.3 и т. 35 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата и
неустойката до окончателното им погасяване.
След като се запозна с материалите по делото, настоящият
съдебен състав намира следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима - същата е подадена в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на
правен интерес от обжалване, като същата отговаря на изискванията на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Първоинстанционният
съд обаче не е надлежно сезиран, тъй като исковата
молба не отговаря на изискванията за редовност, обективирани в чл. 127, ал. 1, т.
4 и т. 5 ГПК и представляващи положителна процесуална предпоставка за
упражняване на правото на иск. Аргументите
за това са следните:
Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено от „Финансцентър“ ЕООД срещу солидарните длъжници Спасимир
Христов Василев и Г.Д.К. за заплащане на сума в общ размер на 4697,57 лв.,
дължима на основание сключен между страните договор за потребителски кредит №
715 от 03.11.2015 г., от която: 1810,06 лв. – главница, 523,07 лв. - договорна
лихва за периода 05.06.2017 г. – 05.03.2017 г., 34,34 лв. - наказателна лихва
за периода 05.06.2017 г. – 05.03.2017 г., 90 лв. – такса за административни
разходи и 2240,10 лв. – неустойки, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на задълженията. За посочените в заявлението суми е издадена заповед за
изпълнение, като вземанията за лихви (възнаградителна и мораторна) са присъдени
за период 05.03.2017 г. – 05.06.2017 г.
С оглед
постъпилото възражение от един от солидарните длъжници, а именно Г.К., и
съобразно указанията на заповедния съд, с подадената искова молба, ищецът,
освен установителните искове реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявил следните осъдителни
искове:
1.) обективно
кумулативно съединени осъдителни искове срещу Г.К. за сумата от 4 697,57
лв., от която: 1810,06 лв. – главница, 523,07 лв. - договорна лихва за
периода 05.06.2017 г. – 05.03.2017 г., 34,34 лв. - наказателна лихва за периода
05.06.2017 г. – 05.03.2017 г., 90 лв. – такса за административни разходи и
2240,10 лв. – неустойки, ведно със законната лихва върху главницата и
неустойката до окончателното погасяване на задълженията.
С последваща
уточнителна молба с вх. № 46935/18.08.2017 г. ищецът е коригирал лихвения
период, като претенциите му за възнаградителна и наказателна лихва по договора
са заявени за периода от 05.06.2016 г. до 05.03.2017 г. В молбата ищецът е
добавил и нов ответник - Спасимир Христов Василев, по отношение на който е
налице неоспорена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за същите вземания, като
в молбата липсва обосновка на правния интерес от водене на исков процес срещу
този длъжник.
Исковете са
предявени като евентуални на главната претенция – при условие че главните установителни
искове бъдат отхвърлени поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
2.) субективно
и обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу Г.Д.К. и Спасимир Христов Василев за солидарното осъждане на
ответниците за сумата от 7 033,03 лв., от която: 2510,49 лв. – главница,
491,96 лв. - договорна лихва за периода 08.10.2016 г. – 08.03.2017 г., 14,43
лв. - наказателна лихва за периода 08.10.2016 г. – 08.03.2017 г., 45 лв. –
такса за административни разходи и 3971,15 лв. – неустойки, ведно със законната
лихва върху главницата и неустойката до окончателното погасяване на
задълженията.
В исковата
молба не е посочен видът на съединяването на тези осъдителни искове по
отношение на останалите претенции – дали същото е евентуално (съответно при
какво условие ищецът претендира да бъдат разгледани тези евентуални осъдителни
искове) или кумулативно.
Освен това формулираният
по тези осъдителни искове петитум, възпроизведен и във въззивната жалба, не
съответства на изложението в обстоятелствената част на исковата молба.
Съобразно
задължителните указания, дадени в т. 4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС,
актуални и при сега действащия ГПК съгласно т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и с оглед характера на въззивната
инстанция като инстанция по същество, макар и действаща при условията на
ограничен въззив, при констатирана от въззивния съд
нередовност на исковата молба, производството по същата следва да бъде оставено
без движение със съответни указания до ищеца и предупреждение, че при
неизпълнение в срок на дадените указания постановеното въз основа на нередовна
искова молба решение ще бъде обезсилено.
Водим
от горното и на основание чл. 129, ал. 2 във вр. чл.
127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по искова молба с вх. № 41907/25.07.2017 г.,
подадена от „Финансцентър“ ЕООД, в частта по предявените осъдителни искове;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца „Финансцентър“ ЕООД, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението, с писмена молба, ведно с преписи от същата
според броя на ответниците, да отстрани допуснатите нередовности, като уточни
следното:
1.)
колко осъдителни претенции предявява – дали една, за сума в общ размер на 4 697,57
лв., или две – съответно за сумата от 4 697,57 лв. и за сумата от 7 033,03 лв.
В
случай че поддържа осъдителните си искове с материален интерес от общо 4 697,57
лв., да уточни за какъв период претендира заплащането на възнаградителна и
мораторна лихва – за периода от 05.06.2017 г. до 05.03.2017 г., за периода от 05.03.2017
г. до 05.06.2017 г. или за периода от 05.06.2016 г. до 05.03.2017 г.;
Ако
поддържа претенциите си за суми, различни от тези по неоспорената заповед за
изпълнение – да разграничи всяко вземане, включено в глобалната сума от 7 033,03
лв., поотделно (за главница, лихви, такси и неустойки), като посочи и
конкретното основание за възникване на въпросните вземания в посочения размер;
2.)
какво е съединяването на осъдителните искове (на едната или двете осъдителни
претенции, според уточнението по т. 1) по отношение на главните установителни
искове – евентуално (съответно при какво условие ищецът претендира да бъдат
разгледани тези евентуални осъдителни искове) или кумулативно;
3.)
срещу кого са насочени осъдителните претенции (едната или всяка от двете,
според уточнението по т. 1) – само срещу Г.Д.К. или срещу него и Спасимир
Христов Василев, като в последния случай обоснове правен интерес от предявяване
на осъдителни искове срещу ответник, по отношение на когото е налице неоспорено
изпълнително основание (заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която не е
подадено възражение от въпросния длъжник);
4.)
да формулира ясен петитум, съответен на уточнената обстоятелствена част на
исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че
при неотстраняване на всички констатирани нередовности в указания срок, постановеното въз основа на нередовната
искова молба първоинстанционно решение ще бъде
обезсилено, а производството по делото - прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: