№ 546
гр. Варна , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500073 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. рег. № 275772 от
16.10.2020 г., подадена от адв. К.К. от АК - Варна, със съдебен адрес: град Варна, ул.
„Калофер" № 2а, като пълномощник на Г. П. Г. с ЕГН ********** и И. В. Г. с ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Константин Щъркелов" № 4, срещу
Решение № 260602/09.10.2020г. по гр. д. № 12081/2018 по описа на ВРС - 8 състав, в частта,
в която съдът е отхвърлил исковете им против „МГЛ Билд" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Маламир" № 30, ет. 1, ап. 1 и „Н 1 Груп"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Братя
Миладинови" № 68, вх. Г, ет. 7, ап. 50, за солидарно осъждане за разликата над 1500 лв. до
3318 лв., претендирани като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в необходимата сума за възстановяване на навес /за труд и материали/,
премахнат във връзка с извършено строителство на жилищна сграда в ПИ с идентификатор
10135.2554.487, на основание чл. 49 ЗЗД и в частта в която съдът е отхвърли иска на Г. П. Г.
с ЕГН ********** за солидарно осъждане на „МГЛ Билд" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Маламир" № 30, ет. 1, ап. 1 и „Н 1 Груп"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул.“ Братя
Миладинови" № 68, вх. Г, ет. 7, ап. 50, да му заплатят разликата над 890 лева 1780 лева
претендирани като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се
в необходимата сума за възстановяване и ремонт /за труд и материали/ на собствения на
ищеца гараж с идентификатор 10135.2554.293.4 по КККР на гр. Варна, причинени в
резултат на извършено на жилищна сграда в ПИ с идентификатор 10135.2554.487, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
08.08.2018 г до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Жалбата е основана на оплаквания за необоснованост на съдебното решение и
твърдения, че е постановено в нарушение на приложимите материалноправни норми и
допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствени правила. С
1
въззивната жалба се иска съдът да постанови решение, с което да отмени съдебния акт в
обжалваната част и да постанови друг, с който да уважи предявените искове в тяхната
цялост.
Насрещната страна „Н 1 Груп“ ООД е депозирала писмен отговор с вх. рег. №
284848 от 26.11.2020 г., в който оспорва жалбата като неоснователна. Моли, съдът да остави
жалбата без уважение.
Същевременно е депозирана въззивна жалба с вх. рег. № 28353 от 13.11.2020 г.,
подадена от адв. Е.Д. в качеството на процесуален представител на „Н 1 Груп“ ООД срещу
Решение № 260602/09.10.2020 г. по гр. д. № 12081/2018 г. по описа на ВРС - 8 състав, в
частта, в която съдът е осъдил „МГЛ Билд" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Маламир" № 30, ет. 1, ап. 1 и „Н 1 Груп" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови" № 68,
вх. Г, ет. 7, ап. 50, да заплатят на Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Константин Щъркелов" № 4 солидарно сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в необходимата сума за
възстановяване на навес /за труд и материали/, премахнат във връзка с извършено
строителство на жилищна сграда в ПИ с идентификатор 10135.2554.487, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.08.2018
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 ЗЗД и на Г. П. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Константин Щъркелов" № 4, солидарно да заплатят сумата 890 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
необходимата сума за възстановяване и ремонт /за труд и материали/ на собствения на
ищеца гараж с идентификатор 10135.2554.293.4 по КККР на гр. Варна, причинени в
резултат на извършено на жилищна сграда в ПИ с идентификатор 10135.2554.487, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
08.08.2018 г до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 ЗЗД.
Жалбата е основана на оплаквания за необоснованост на съдебното решение и
твърдения, че е постановено в нарушение на приложимите материалноправни норми и
допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствени правила. С
въззивната жалба се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени съдебния акт в
обжалвания и да постанови друг, с който да отхвърли предявените искове в тяхната цялост.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат депозираните жалби.
За да се произнесе по валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, съдът
съобрази следното:
Първоинстанционото производство е образувано въз основа на предявени в
условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване, на искове
предявени от Г. П. Г., ЕГН ********** и И. В. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.
Варна, ул. „Константин Щъркелов" № 4, чрез адв. К.К. срещу „Н 1 Груп" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови" № 68,
вх. Г, ет. 7, ап. 50 и „МГЛ Билд" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Маламир" № 30, ет. 1, ап. 1
за осъждане на ответниците да премахнат частта от сграда в имот с
идентификатор 10135.2554.487.4 /след уточнение на идентификатора на имота в
проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.09.2020 г., съгласно посочването от
в. л. Л.Д./ по КККР на гр. Варна, която навлиза в собствения на ищците поземлен имот с
идентификатор 10135.2554.293 по КККР на гр. Варна, на основание чл. 109 ЗС;
за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата 1780 лв. /след
допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК вместо първоначално предявения
2
в размер на 1397.44 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в необходима сума за възстановяване и ремонт /за труд и материали/ на
собствения на ищеца гараж с идентификатор 10135.2554.293.4 по КККР на гр. Варна, както
и сумата 3318 лв. /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК вместо
първоначално предявения в размер на 1500 лв./, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в необходима сума за възстановяване на навес
/за труд и материали/, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 08.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задълженията, на основание чл. 109 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД.
В обстоятелствената част на предявените искове, изложена в повече от една
уточняваща молба, се твърди, че се придобили права на собственост по наследяване за Г. Г.
и чрез покупко- продажби в режим на СИО за двамата ищци и с тези придобивни основания
се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2554.293 по
КККР на гр. Варна и на самостоятелен обект с предназначение - гараж с идентификатор
10135.2554.293.4 по КККР на гр. Варна. През 2015 г. в съседния имот с идентификатор
10135.2554.487 по КККР на гр. Варна, собственост на „Н1 Груп" ООД, започнало
строителство на нова сграда от „МГЛ Билд" ЕООД. При строителството била засегната
имотната граница и изградената нова сграда навлязла в имота на ищците. Сочи се,че новата
сграда в съседния имот, гранична с гаража на ищците, е изградена монолитно без отстояние
от съществуващия гараж, като при изграждането й същият бил засегнат. Ищците твърдят,
следствие от строежа се появили пукнатини по мазилката на гаража в областта на калкана
на новата сграда, провиснала плочата на гаража и гаражната врата, която не може да се
отвори изцяло. Твърдят, че при поставяне на топлоизолация на калкана на новата сграда
първия ответник, чрез монтиране на скеле в имота, собственост на ищците, без тяхно
съгласие, е премахнат навес с площ от 20 кв. м., който не е бил възстановен след
приключване на строителните работи. Демонтажът бил извършен по начин, който не
позволява монтирането му отново. Обезщетенията за имуществени вреди се претендират в
условията на пасивна солидарност от двамата ответници, тъй като се твърди, че между двете
дружества са налице договорни отношения във връзка с извършването на строителството и
всеки от тях е допринесъл за вредата. Собственик на съседния имот е ответникът „Н1 Груп"
ООД. Излага се, че ищците депозирали молба по чл. 207 ГПК, въз основа на която било
образувано ч. гр. д. № 561/2018 г., като приетата съдебно-техническа експертиза установила,
че щетите на гаража са вследствие изкопните работи при изграждане на новата сграда в
съседния имот.
В писмен отговор „Н1 Груп" ООД, оспорва предявените искове като недопустими,
като се излага, че дружеството е е отчуждило в полза на различни купувачи всички
самостоятелни обекти в построената сграда, както и поземления имот. В евентуалност,
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че през 2015 г. е притежавал
собствеността върху ПИ с идентификатор 10135.2554.487 по КККР на гр. Варна и се е
снабдил с разрешение за строеж, както и че изградената сграда е построена и въведена в
експлоатация. Оспорва твърдението, че при строителството е засегната имотната граница,
както и че сградата навлиза в собствения на ищците имот. Поддържа се, че има влязъл в
сила ПУП - ПРЗ, с който са определени параметрите на застрояване, които са спазени.
Излага се, че строителството било извършено от „МГЛ Билд" ЕООД, като било
предвидено свързано застрояване между двата имота, поради което калканната стена на
жилищната сграда е изградена по регулационната граница. Гаражът на ищците също е
построен на границата, поради което жилищната сграда е изградена на калкан с гаража.
Твърди се, че преди извършването на строежа, покривът на гаража е навлизал в собствения
на ответника имот, като при дъжд и снеготопене, водата се е отичала в имота на
дружеството. Поддържа се, че пукнатините на гаража и провисналата плоча се дължат
изцяло на лошата му конструкция, старост и неподдържаност, а не в резултат на новото
строителство. По същия начин бил разположен и навесът, навлизайки в имота на ответника.
3
Тъй като е препятствал строителството, е бил демонтиран със съгласието на майката на
ищеца поради отсъствие от страната на последния. След приключване на строителството,
ответникът поискал да възстанови навеса, но ищецът отказал, тъй като си бил закупил нов
автомобил, който нямало да се събира под навеса. Твърди се и че това съоръжение е било
изградено от материали на стойност не повече от 150 лв. Поддържа се, че дори и да е налице
някакво навлизане в имота на ищците, то е пренебрежимо малко и не им пречи да
упражняват правото си на собственост в пълен обем. Исковете освен по основание, са
оспорени и по размер. Ответникът претендира разноски.
Ответникът „МГЛ Билд" ЕООД, не е упражнил правото на писмен отговор.
С постановеното първинстанционно решение, съдът е прекратил производството по
предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС и е изпратил делото по компетентност на
ВОС. Съдебният акт в тази част има характер на съдебно определение и след изтичане на
срока за обжалване е влязло в законна сила.
Варненският районен съд е разгледал иск с правно основание чл. 49 ЗЗД , който
частично е уважил и е осъдил „МГЛ Билд" ЕООД и „Н 1 Груп" ООД да солидарно да
заплатят на Г. П. Г.
сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в необходимия паричен разход за възстановяване /за
труд и материали/ на навес, премахнат във връзка с извършено строителство на жилищна
сграда в ПИ с идентификатор 10135.2554.487, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.08.2018 г. до окончателното й
изплащане, като е искът е отхвърлен за разликата над 1500 лв. до претендираните 3318 лв.
сумата от 890 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в необходимата сума за възстановяване и ремонт /за труд и материали/
на собствения на ищеца гараж с идентификатор 10135.2554.293.4 по КККР на гр Варна,
причинени в резултат на извършено на жилищна сграда в ПИ с идентификатор
10135.2554.487, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 08.08.2018 г до окончателното й изплащане, на основание чл. 49
ЗЗД, като е отхвърлен искът за разликата над 890 лв. до претендираните 1780 лв.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
Релевираните от страните такива се свеждат до следните въпроси: правилно ли съдът е
оценил събраните по делото доказателства и въз основа на тази преценка обосновани ли са
фактите, които е приел за установени, и правилно ли е приложил материалния закон.
Спорът се отнася и до оспорената причинно-следствената връзка между претърпените
вреди от ищцовата страна със строителството на новата сграда в съседния имот с
идентификатор 10135.2554.487 по КККР на гр. Варна, собственост на „Н1 Груп" ООД, както
и тяхната стойност.
След съвкупна преценка на събраните в първоинстанционното производство
доказателства, настоящият въззивен състав на Варненски окръжен съд, приема за установено
следното от фактическа и правна страна, че спорът, който се отнася до размера на
присъденото обезщетение следва да се разреши от преценката на за обоснованост на
решението по размер и за правилност по отношение на солидарното осъждане на двама
ответници. Основната хипотеза за отговорността за чужди действия е възлагането на
"някаква работа", т.е. наличие на правоотношение между лицето, което носи отговорност за
4
чужди действия и деликвента. Правоотношение във връзка с възлагане на работа може да
възникне от различни юридически факти: правна сделка; административен акт; съдебен акт.
Както е разяснено в т. 9 от Постановление № 9/1966 г. на Пленума на ВКС, отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД възниква, когато вредите са причинени виновно от лицето, на
което е възложено работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената
работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
технически и други правила или характера на работата; чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея ( в тази случаи вредите се явява
причинени по повод изпълнението на работата ). В процесния случай е безспорно
установено по делото, че между ответника „Н1 ГРУП“ ООД и "МГЛ БИЛД" ЕООД е
сключен договор за строителство, по силата на който „Н1 ГРУП“ ООД е възложил на"МГЛ
БИЛД" ЕООД изпълнението на строителни и монтажни работи до акт обр. 15 на жилищна
сграда в гр. Варна, ул. „Жеравна“ №3 в УПИ XII-1525, в кв. 22 по плана на 24-ти
микрорайон на гр. Варна. По делото не се спори относно обстоятелството, че именно във
връзка със строителството на сградата е демонтиран навес, находящ се на границата със
съседен имот. От разпита на свидетелката Г., които съдът кредитира като кореспондиращи с
останалите по делото доказателства, се установява, че навесът е хванат за първия етаж от
тяхната къща, отстрани нямало нищо, бил от ламарина, която била захваната за къщата им и
за някакви подпори. Представлявал покрив от ламарина. От показанията на свидетелят Г.
Г.ев се установява, че въпросният навес бил импровизиран - от ламарина, която с единия си
край била опряна до къщата на съседния имот, а другият й край бил на оградата на съседния
имот. Предвид описанието на навеса като „просто един ламаринен покрив“ съдът намира, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че определената от вещото лице П.П. сума за
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в необходима
сума за възстановяването на навеса е прекомерно завишена и при присъждането й в полза на
ищеца в пълен размер, същият би се обогатил неоснователно.
По отношение на претенцията за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в необходимата сума за възстановяване, решението на съда следва да
се съобрази със заключението на вещото лице по приетата като доказателство СТЕ. От
заключението се установява, че повредите върху покрива на гаража, не са следствие само на
действията с което ответниците са осъществили строителство на имотната граница на имот
ПИ с идентификатор 10135.2554.487. В заключението експертът посочва, че плитките
основи на гаража и неравномерното слягане на земната основа под източната стена и само в
ъгъла с южната стена /входа на гаража с металната врата/, са довели до уширяване на
надлъжните пукнатини под пояса на стената и в бетонната настилка на гаража и в двора /в
зона от 2,50 м./, провисването на металната врата и пропадане в югоизточния ъгъл на
гаража. Заключението на вещото лице е недвусмислено и категорично, че пукнатините,
подпухналата и паднала мазилка по стените са вследствие на неговото неподдържане през
годините, тъй като не са извършвани текущи ремонти. Липсата на армировка в бетонната
настилка, плитките основи, както и малката дебелина на бетона, който е положен като
настилка също са спомогнали за появата на пукнатините. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Г. Г.ев като основани на непосредствени впечатления и подкрепени от други
доказателства по делото, в частта с която се установява, че още преди да започнат изкопите
в имота гаражът бил с нарушена структура, доколкото колоните били иззидани с тухли, като
върху тях имало излята плоча, която била поддала и самата колонка била увиснала. Имало
пукнатини на колонката, която държи вратата. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите Г.и, предвид заинтересованост от изхода на спора. При съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението е този, присъден от ВРС и не са налице основания за неговото увеличаване
по искането направено с въззивна жалба вх. Рег. № 25772/26.10.2020 г. или намаляване по
искането направено с въззивна жалба с вх. Рег. № 281353 от 13.11.2020 г.
Възложителят на работата, при изпълнението на която е настъпило непозволеното
увреждане, не е съпричинител на вредата, защото не може да му се вмени във вина
5
извършеното противоправно деяние. Той носи отговорност спрямо увредения по чл. 49 ЗЗД,
която е безвиновна, има гаранционно обезпечителна функция и не произтича от вината на
възложилия работата. Т. е. отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия и е
предвидена за по - лесното обезщетяване на пострадалите. В ППВС №7/58 г. е указано, че
пострадалият има възможност да предяви иска си солидарно срещу прекия извършител и
възложилия работата, или по избор срещу все от тях. При това, по отношение на деликтната
солидарна отговорност намират приложение общите разпоредби на чл. 121 - чл. 127 ЗЗД. В
тази връзка цитираната от ВРС разпоредба на чл. 53 ЗЗД е неправилно приложена към
случая, тъй като има предвид случаите на солидарна отговорност, при които причиняването
на вредата е осъществено от неколцина извършители, (т. е. при съпричиняване). Изложеното
не променя крайния извод са солидарното осъждане на двамата ответници. Поради
съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция /нито една от жалбите не се
явява основателна/, съдът счита, че разноски от страните следва да останат в тежест на
страните така, както са направени.
По изложените съображения и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260602/09.10.2020 г., постановено по гр. д. №
12081/2018 г. по описа на ВРС в обжалваните части.
В необжалваната част Решение № 260602/09.10.2020г., постановено по гр. д. №
12081/2018 г. по описа на ВРС е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6