№ 126
гр. С., 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500143 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против решение № 47 от 10.03.2025 г. по гр.
дело № 20242220100622 по описа за 2024 г. на Районен съд - Н.З., с което е
признато за установено по отношение на Т. Н. Т. с ЕГН ********** с адрес –
гр.Н.З., обл.С., ул.„Х.Б. ***, че съществува вземането на „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София - 1408, район
Триадица, ж.к.„Иван Вазов“, ул.„Балша“ № 17, ап.1, представлявано от Б.И.Н.
- управител, в размер на 1209.55 лв. /хиляда двеста и девет лева и петдесет и
пет стотинки/, от които: 1000.00 лв. /хиляда лева/ главница по предоставения
кредит и 209.55 лв. /двеста и девет лева и петдесет и пет стотинки/,
претендираната със заявление по заповедно производство договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 18.09.2023 г. до 15.05.2024 г., ведно със
законната лихва върху посочената главница от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 03.06.2024 г., до
пълното погасяване на дължимата сума.
Осъден е на основание чл.78, ал.8 от ГПК, Т. Н. Т. с ЕГН **********, с адрес –
гр.Н.З., обл.С., ул.„Х.Б. ***, да заплати НА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК
1
***, със седалище и адрес на управление: гр.София - 1408, район Триадица,
ж.к.„Иван Вазов“, ул.„Балша“ № 17, ап.1, сумата от 770.96 лв. /седемстотин и
седемдесет лева и деветдесет и шест стотинки/ разноски в настоящото
производство, както и да заплати сумата от 177.50 лв. /сто седемдесет и седем
лева и петдесет стотинки/ – разноски в ч.гр.д.№ 20242220100532 по описа на
Районен съд - Н.З. за 2024 г.
Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез особения представител, в която
се твърди, че решението е неправилно, постановено е при наличие на
съществени нарушения на процесуалните правила, противоречи на
материалния закон и е необосновано. Първоинстанционният съд без да обсъди
направените в отговора на исковата молба възражения, че на ответната страна
не са предоставени дискове със записани текстове по договор за кредит и
общите условия, приема и кредитира сочените доказателства. Нещо повече в
нарушение на процесуалните правила в първоинстанционното производство
не е назначена исканата от ищцовото дружество като доказателство съдебно-
техническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба
въпроси. Районен съд - Н.З. не обсъждал, дори не споменавал в мотивите на
решението си, че в исковата си молба ищцовото дружество твърди, че договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 454369 при условията на ЗПФУР с
ответника е сключен на 18.09.2023 г. От представените по делото
доказателства обаче е видно, че потвърждението на процесния договор от
страна на Т. Т. обаче е направено на 09.07.2023 г., повече от два месеца по-
рано. От изложените факти от страна на “Изи Финанс” ЕООД се установява,
че ответникът е получил сума от ищцовото дружество повече от два месеца
преди твърдяното сключване на процесния договор за кредит. Представените
от ищцовото дружество доказателства не се съдържат такива, които да
доказват твърдяното в исковата молба облигационно отношение. По делото
липсват електронни записи, от които да се установява по безспорен и
категоричен начин,че волеизявленията на страните са насочени към
сключване на договор, чието изпълнение се претендира от ищеца. В
приложените доказателства не се удостоверява извършването от ответника на
посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за да се приеме, че е
възникнало твърдяното валидно облигационно правоотношение. От
представените по делото доказателства не може да се установи твърдението
на ищеца, че след като ответникът маркира полето “Съгласен съм с общите
2
условия”, същият получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна
информация за условията на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗПК
предоставянето на преддоговорна информация от страна на кредитодателя е
задължителна и императивно определена от закона. В настоящия случай
такава напълно липсвала. Направено е доказателствено искане да бъде
назначена съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроси,
поставени в исковата молба.
В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се
твърди, че е недопустима и неоснователна. Особеният представител не е
процесуално легитимиран да подава въззивна жалби в хипотезите на иск по
чл. 415 от ГПК. Производството по издаване на заповед за изпълнение е
особено спрямо общия исков процес. Такова е и по повод хипотезата на
връчване по чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеностите на производството по чл. 422
във вр. с чл. 415 от ГПК се изразява в неразривната връзка между заповедно
производство и последващо исково такова. Защитата на отсъстващия е
осъществена на първо място с преценка на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение от страна на заповедния съд. Той следи не само от
формална страна за реквизитите на заявлението. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК
заповедният съд осъществява контрол за наличие на неравноправни клаузи.
На второ място: след като длъжника не е намерен, да му се връчи заповедта за
изпълнение се указва на заявителя да заведе исково производство по чл. 415 от
ГПК. Целта на това производство е след по-задълбочена преценка на
основанията на заявителя съдът да се произнесе дали претендираните в
заповедното производство искания са основателни. В случай, че отново не се
намери длъжника му се назначава особен представител. Назначаването е с цел
да се направят съответни възражения по повод исковата молба. Но неговата
функция е само и единствено с тази цел - защита на правата на отсъстващия в
едно производство, образувано, по повод дадени указания от заповедния съд.
С приключване на делото (независимо дали с решение или с определение за
прекратяване) особеният представител изчерпва своите функции. В
обобщение сочи, че особеният представител в заповедното производство,
подобно на този назначен по производства изчерпващи се с един конкретен
акт, не е легитимиран да обжалва съдебното решение. Поради това моли, да се
прекрати делото, поради недопустимост на въззивната жалба.
3
Потвърждението на договора е станало на датата на неговото сключване. Това
се вижда от приложения запис, който е изготвен по повод процесния договор
за кредит. Не става ясно защо адвокатът е приел, че потвърждението на
договора е станало 09.07.2023г.. Подобна дата не присъства в приложените
документи и доказателства по делото. Договорът е потвърден на датата на
неговото сключване, като именно потвърждаването е довело до сключването
му. Не отговаряло на истината, че не са били предоставени дискове за
ответната страна. Към исковата молба бяха приложени екземпляр и за
ответната страна. В тази част въззивната жалба е преклудирана, тъй като е
следвало в хода на о.с.з. да се възрази, че не е представено доказателство на
ответната страна. Това не може да е предмет на обжалване, тъй като се дължи
на пропуск на адвоката. Вярно е че първоинстанционния съд не е назначил
поисканата съдебно - техническа експертиза. Но това е тъй като съдът е
приел, че искането не е необходимо. В тази връзка отново особения
представител е трябвало да бъде активен по време на първоинстанционното
производство. Понастоящем възможността да се позовава на порок, за който
не е възразил своевременно е преклудирана. Първоинстанционният съд е
обсъдил всички редовно направени възражения на ответната страна. Счита, че
тя не е проявила процесуална активност в о.с.з. в първоинстанционното
производство. Поради, което се опитва да „санира“ този свой пропуск във
въззивното производство. Клаузата за неустойка е недействителна. Това бе
обявено още преди да се постанови решение. В тази прилага писмо с вх. № Ц -
03 - 9131/04.П.2024г. на Комисия за защита на потребителите. С него клаузата
за неустойка е счетена за неравноправна клауза. По повод произнасянето на
съда е предоставен срок дали признава това обстоятелство, като в случай че го
признае, да я премахне и със задна дата. Дружеството признава клаузата за
неравноправна, като клаузата вече е премахната от договорите. Това е видно в
обявлението на сайта на дружеството. Което е направено в изпълнение на
указанията на комисията. Прилага снимка от обявлението в частта касаеща
неустойката. Видно е че последствията от това обявяване не влияят на
действителността на целия договор. Моли да се назначат поисканите с
исковата молба СТЕ и СЧЕ с въпроси формулирани в ИМ. Претендира
разноски.
В с.з. за въззивника се явява особения представител, който поддържа жалбата.
4
За въззиваемата страна не се явява представител. Подадено е писмено
становище от представител по пълномощие, с което се оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е частично неправилно.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Не се спори, че на 18.09.2023 г. е била подадена заявката и създаден Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 454369, между „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД в качеството на кредитодател и Т. Н. Т. в качеството на
кредитополучател, а на 19.09.2023 г. договорът е бил потвърден и сключен,
чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт)
във формата на електронен документ и отношението било реализирано при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Съгласно уговореното на
въззивника е предоставена сума в размер на 1000 лева, която е следвало да
върне в размер на 1864,49 лева за срок от 510 дни. В тази сума е включена
неустойка, поради непредставяне на обезпечение. Съдът намира, че в случая
се касае за скрита лихва, която следва да се добави към възнаградителната
лихва и това е уговорената като неустойка сума, дължима при неосигуряване
5
на обезпечение. Това е така, доколкото, за да не възникне вземането за
неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно
дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е
обективно трудно да бъдат покрити от кредитополучателя. Налагането на
толкова къси срокове и специфични изисквания въобще препятства всички
възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно
е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко
да намери такива, които следва да отговарят на посочените условия. Всички
тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно,
ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Другата алтернативна опция за
обезпечение в договора за банкова гаранция също е неизпълнимо само по себе
си. Това налага извод, че всъщност възможност на длъжника да избегне
плащането на неустойка, няма дадена. След като това е така, във всички
случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова
е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща
разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска, видно от самия
погасителен план. Въззивният състав счита, че неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се
превръща само в средство за обогатяването на кредитора и води до скрито
оскъпяване на кредита. Тя противоречи на справедливостта и
еквивалентността на престациите, съответно на добрите нрави. Ето защо тя е
нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се
плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява
допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай
реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжника
и която е печалба за кредитора. В договора обаче неустойката не е обявена по
този начин на потребителя. По този начин е нарушен чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй
като не е посочен реалният годишен лихвен процент, както и разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК, тъй като на потребителя не е обявен на практика общия
размер на кредита. Безспорно, в ГПР не е включена въпросната неустойка,
явяваща се скрита печалба за кредитора. Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита за потребителя изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
6
процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват
разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. От една
страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на
кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер, който не съответства на
вредите от неизпълнението. Следователно, прилагайки разпоредбата на чл.23
от ЗПК, съдът приема, че ищецът – кредитополучател дължи връщане на
кредитора единствено и само чиста стойност на получения кредит – 1000лв.,
като не дължи заплащане на никакви лихви /договорни и мораторни/,
вземания за неустойки, такси и др. под. плащания, поради недействителността
на процесния договор за потребителски кредит. В случая е без значение
обстоятелството, че неустойката не е била претендирана, тъй като тя е била
инкорпорирана в договора.
Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
признато за установено по отношение на Т. Н. Т. с ЕГН ********** с адрес –
гр.Н.З., обл.С., ул.„Х.Б. ***, че съществува вземането на „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София - 1408, район
Триадица, ж.к.„Иван Вазов“, ул.„Балша“ № 17, ап.1, представлявано от Б.И.Н.
- управител, в размер на 209.55 лв. /двеста и девет лева и петдесет и пет
стотинки/, претендираната със заявление по заповедно производство
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 18.09.2023 г. до 15.05.2024 г.,
ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на входиране
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 03.06.2024 г., до
пълното погасяване на дължимата сума.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като Т. Н. Т. с
ЕГН ********** с адрес – гр.Н.З., обл.С., ул.„Х.Б. ***, следва заплати на
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София - 1408, район Триадица, ж.к.„Иван Вазов“, ул.„Балша“ № 17 сумата
от 724,25 лева, представляваща направените разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 146,74 лева разноски в заповедното.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 400 лева представляваща заплатено от нея
възнаграждение за особен представител на въззивника за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 47 от 10.03.2025 г. по гр. дело № 20242220100622 по
описа за 2024 г. на Районен съд - Н.З. В ЧАСТТА с която е признато за
установено по отношение на Т. Н. Т. с ЕГН ********** с адрес – гр.Н.З.,
обл.С., ул.„Х.Б. ***, че съществува вземането на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София - 1408, район
Триадица, ж.к.„Иван Вазов“, ул.„Балша“ № 17, ап.1, представлявано от Б.И.Н.
- управител, в размер на 209.55 лв. /двеста и девет лева и петдесет и пет
стотинки/, претендираната със заявление по заповедно производство
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 18.09.2023 г. до 15.05.2024 г.,
ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на входиране
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 03.06.2024 г., до
пълното погасяване на дължимата сума КАКТО И В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.София - 1408, район Триадица, ж.к.„Иван Вазов“,
ул.„Балша“ № 17, ап.1 против Т. Н. Т. с ЕГН ********** с адрес – гр.Н.З.,
обл.С., ул.„Х.Б. *** иск за признаване за установено, че Т. Н. Т. дължи сумата
в размер на 209.55 лв. /двеста и девет лева и петдесет и пет стотинки/,
претендираната със заявление по заповедно производство договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 18.09.2023 г. до 15.05.2024 г., ведно със
законната лихва върху посочената главница от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 03.06.2024 г., до
пълното погасяване на дължимата сума.
ОСЪЖДА Т. Н. Т. с ЕГН ********** с адрес – гр.Н.З., обл.С., ул.„Х.Б. ***, да
заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София - 1408, район Триадица, ж.к.„Иван Вазов“, ул.„Балша“
№ 17 сумата от 724,25 лева, представляваща направените разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 146,74 лева разноски в
заповедното, както и сумата от 400 лева представляваща внесено
възнаграждение за особен представител на въззивника за тази инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 10.03.2025 г. по гр. дело №
20242220100622 по описа за 2024 г. на Районен съд - Н.З. в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9