№ 70
гр. Свиленград , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200456 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0351-000129 от
26.02.2021 година на Началник на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на Н.Х.Г. с ЕГН ********** от ******************, за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок
от 24 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12
контролни точки.
Жалбоподателят Н.Х.Г., моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй
като бил незаконосъобразен, необоснован и несправедлив. Сочи, че не бил
извършил процесното нарушение.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н.Х.Г., се явява.
1
Пледира за отмяна на обжалвания акт поради липса на субективния елемент
от състава на нарушението.
В съдебната фаза се ангажира гласно доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 18.02.2021 година около 18.30 часа свидетелите Р.А.Г. и Я.З.Д.
(служители на Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ) - Кърджали), в
село Вълче поле, област Хасково, спират за проверка движещото се в посока
******************, моторно превозно средство (МПС) – товарен автомобил
марка „Ифа”, модел В 50 Л с държавен регистрационен номер ******** –
собственост на Х.Г.Й. (видно от Справката относно собствеността на
автомобила). След като се представят служителите на ЗЖУ - Кърджали искат
от водача личните му документи и тези на управлявания товарен автомобил.
Установяват, че това е жалбоподателят Г.. При проведения разговор с
жалбоподателя Г. на полицейските служители им прави впечатление, че
водачът мирише на алкохол и видимо е повлиян от него. За случая е уведомен
ОДЧ при РУ – Свиленград и е поискано съдействие на дежурен служител от
звено „Пътен контрол” при РУ – Свиленград. На место около 19.30 часа
пристига свидетелят Б.П.Б.. Последният уведомява жалбоподателя, че ще му
бъде извършена проверка за алкохол, разяснява му процедурата във връзка с
2
проверката за алкохол, както и правата и задълженията на проверяваното
лице – в случая жалбоподателят. Последният след като разбира за какво иде
реч отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер 7510 - ARDN –
0088 за наличие на алкохол, както и отказва да бъде изследван по друг начин
относно употребата на алкохол. На жалбоподателя е издаден Талон за
медицинско изследване с № 082668 от същата дата, приложен в кориците на
Административнонаказателната преписка (АНП), който жалбоподателят
отказва да подпише и да получи, което обстоятелство е удостоверено с
подписа, трите имена и адреса на свидетеля Я.Д..
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят
Б.П.Б. – „Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към
Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково
(длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против
жалбоподателя Г. и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бланков № 0667400, серия Д. Това
процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Р.А.Г.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с отказа на Г. да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, както и
на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят Г. е запознат със
съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е, при условията на чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като отказва да го подпише и да получи екземпляр от него, като не
вписва възражения против констатациите. Отказите да подпише АУАН и да
получи екземпляр от Акта са удостоверени с подписа, трите имена и адреса на
лицето Г.С.Я...
Независимо, че е отказал пред полицейските служители да бъде
изпробван за алкохол Н.Х.Г. решава, че ще даде кръвна проба и се явява в
ЦСМП – филиал Любимец, но медицинското лице отказва да му взема, тъй
като не представя Талон за медицинско изследване. Жалбоподателят се
връщат в село Вълче поле, за да вземе Талон за изследване от полицейския
служител, който го е издал, но актосъставителят Б. вече си е тръгнал и няма
от кого да вземе Талона, а и не познава издалия Талона служител на МВР.
3
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 21-
0351-000129 на 26.02.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и налага
на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и
„Лишаване от права да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР отнема 12 контролни точки. НП е
редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 19.05.2021 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в
Справката за нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване
на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на
МВР, вземайки предвид факта, че Б.П.Б. заема длъжността Младши
автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна
полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо УРИ.351000-
3590 от 10.06.2021 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен
на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че Г. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП с НП и
Електронен фиш.
По делото са изслушани обясненията на жалбоподателя, който пред
настоящия Съдебен състав заяви, че бил притеснен и ядосан и затова отказал
4
да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол, но в последствие
осъзнал грешката си и отишъл в ЦСМП - филиал Любимец, но там му
поискали Талона. Тогава се върнал в село Вълче поле, на местото, където са
го спрели, но там нямало никой. Сочи, че не познавал полицая, който му
издал Талона и затова не успял да вземе екземпляр от него.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 14.07.2021
година свидетели – Б.П.Б., Р.А.Г. и Я.З.Д.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на Б.П.Б., Р.А.Г. и Я.З.Д., които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първите
двама от свидетелите да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания на първия от посочените свидетели
не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на
Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в
този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата
от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В
допълнение следва да се посочи, че фактът, че актосъставителят е в служебно
правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е
5
предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо,
според Съда показанията на всички свидетели, не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установеният факт на отказ на Г. да му бъде
извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна проба за
установяване употреба на алкохол в кръвта. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
Съдът дава вяра на обясненията на жалбоподателя Н.Х.Г., тъй като те не
са в противоречие с другите доказателства, кредитирани от настоящата
инстанция.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
6
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата,
поставена на плика, с който е изпратена Жалбата до Деловодството на АНО,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 5
от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози, издадена от Министерство на здравеопазването, МВР и
Министерството на правосъдието (Наредба № 1 от 19.07.2017 година)
контролният орган отразява в Талона за изследване обстоятелствата по чл. 3а.
В настоящия случай в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 година отказът на лицето да бъдете установено дали
същото, като водач на МПС е употребило алкохол, е удостоверено в наличния
по делото Талон за медицинско изследване. В съответствие с чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН отказът на нарушителя да подпише АУАН и да получи екземпляр от
него е удостоверен с подписа, трите имена и адреса на лицето Г.Я.. Същото се
отнася и до отказа на Г. да подпише и получи екземпляр от Талона за
7
медицинско изследване съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1
от 19.07.2017 година.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е
описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Г., но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена, местоработата му и че е служител на
МВР е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е
наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност,
респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният
пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице. По същите съображения Съдът не приема за съществено
процесуални нарушения факта, че в АУАН като собственик на процесното
МПС е посочено лице с лично име Христоз, а в НП – Христо ( и тъй като това
е иревантно), както и факта, че в АУАН на едно место не е посочена годината
на деянието (и тъй като на няколко други места е посочена коректно
годината). Фактът, че в Талона за изследване не е посочена дата на
съставянето му също не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй
като от съдържанието на документа, от данните, съдържащи се в него става
ясно че касае настоящия случай.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
8
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
18.02.2021 година актосъставителят Б.П.Б. е заемал длъжността „Младши
автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна
полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (идентична с
длъжността „Младши инспектор”), т.е. бил е полицейски орган, който е орган
по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „Охранителна
полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. В тази насока е и
изявлението на свидетеля Б., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 14.07.2021 година. Предвид изложеното актосъставителят Б.Б.
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в
ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя
Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е
заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград” и деянието е извършено в зоната
на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение.
9
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на
контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая
свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно Г. е бил
водач на процесния товарен автомобил, тъй като именно той го е управлявал
и на него е съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал
възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на
процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател,
поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор и/или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо
средство и да даде кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта са два различни способа, чрез които се установява употребата на
алкохол. В случая в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени
именно като две различни алтернативни възможности, които контролиращият
орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде
установено дали управлява превозно средство след или без употреба на
алкохол. Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше
съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не
би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и
при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде проба за
медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които
10
се установява от контролните органи употребата на алкохол не представлява
различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно
единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да
му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, независимо по кой
метод.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ
качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде тестван с техническо
средство за употреба на алкохол и е отказал да даде проба за медицинско
изследване. В конкретния случай са изпълнени изискванията на Наредба № 1
от 19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС.
Съгласно нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в приложимата към датата
на осъществяване на деянието редакция), която се явява и материална и
санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
налага административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 2 години и административно наказание „Глоба” в размер на 2 000
лв. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо. Приложената
от АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП
съответства на установеното нарушение. Т.е. в случая със санкционния акт е
прието наличие именно на първата хипотеза, като за съставомерността на
санкционираното деяние е достатъчно водач на МПС да обективира отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта.
Независимо от изложеното в конкретния случай настоящият Съдебен
11
състав намира, че обжалваното НП подлежи на отмяна, т.е. Жалбата е
основателна, за което Съдът привежда следващите правни съображения:
Подлежи на обсъждане субективният елемент от състава на
нарушението, тъй като формалният му характер не го изключва. От
субективна страна следва деянието да е извършено виновно. Съгласно чл. 6 от
ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. За да е налице административно
нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща, както елементите,
които се отнасят до обективната му страна така и онези, които засягат
субективната страна на извършеното деяние. Липсата на който и да е от
елементите, влизащи в състава на административното нарушение независимо
от това дали е свързано с обективната или субективната страна води след себе
си като последица невъзможността да се търси административнонаказателна
отговорност. При провеждане на административнонаказателното
производство АНО е задължен да изясни фактите и обстоятелствата по случая
и въз основа на тях да направи обосновани изводи - налице ли е осъществен
състав на нарушение или не, кой е деецът, както и дали деянието е
осъществено от субективна страна. Чл. 7 уточнява кога деянието се счита за
извършено виновно, а именно когато е умишлено или непредпазливо. ЗАНН
уточнява, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита
се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон
(ЗАНН) не се предвижда друго. В НК - чл. 11, ал. 2 и ал. 3 са уредени
формите на вината. Съгласно ал. 2 на чл. 11 от НК, деянието е умишлено,
когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването
на тези последици; а съгласно ал. 3 на посочената разпоредба, деянието е
непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. Като форма на вината разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
предвижда деянието в двете форми на умисъла - пряк и евентуален. Установи
12
се по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят Г. въпреки
първоначалния си отказ да бъде изследван за наличие/липса на алкохол в
последствие е имал желание и намерение да даде кръвна проба.
Съобразявайки целият събран по делото доказателствен материал в това
число и обясненията на жалбоподателя, се установява, че последният е
променил първоначалното си виждане и е искал да даде кръвна проба,
отишъл е в ЦСМП - филиал Любимец, от където са го върнали, тъй като не е
представил Талон за изследване, върнал се е на местото на проверката за да
търси полицейския служител, издал му Талона, но не го е открил, а и не го е
познавал. Изложеното налага извода, че деянието не е извършено умишлено,
нито дори по непредпазливост, в резултат на което следва да се приеме, че
липсва субективният елемент на визирания състав. Т.е. на плоскостта на
конкретния казус не може да се приеме за доказан умисъла при извършване
на нарушението, а оттам и неговата съставомерност, следователно и НП се
явява неправилно издадено, в нарушение на закона и при неправилното му
приложение, съответно и неправилно е ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя Н.Г.. Поради
това, налице е самостоятелна предпоставка (основание) на отмяна на
санкционния акт като материално незаконосъобразен.
В случай че не се възприема горната теза на настоящия Съдебен
състав, то се излагат следните мотиви:
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и
санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
налагат административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 2 години и административно наказание „Глоба” в размер на 2 000
лв.
13
Административните наказания биха били правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
предвидените от закона такива – фиксирани за посочените размери. Правна
възможност за намаляване на наложените административни наказания не би
съществува, предвид фиксираният размер на санкциите, поради което по пряк
аргумент от закона би липсвало основание за определянето им под този
минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания,
биха били необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР биха били
правилно отнети 12 контролни точки, тъй като за отказ на водач да му бъде
извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта, независимо по кой
метод, е предвидено да се отнемат контролни точки. Отнемането на
контролни точки няма самостоятелен характер и действията на
административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от
наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание.
Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно
нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда. Поради
това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушението като
маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът
би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
По разноските:
По делото се констатираха разноски в размер на 33.26 лв. – пътни
разходи на свидетеля Р.Г. и в размер на 63.26 лв. – пътни разходи на
14
свидетеля Я.Д., или общо 96.52 лв., платени от бюджетните средства на
Районен съд – Свиленград.
Производството по обжалване на НП е особен вид наказателно
производство, разноските по което се определят по правилата на НПК, с
оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. Следователно при уважаване на
Жалбата (както е в процесния случай), разноските по делото остават за
сметка на Държавата. В тази връзка е и Тълкувателно решение (ТР) № 3 от
08.04.1985 година на ОСНК на ВС (, което не е изгубило правната си сила),
което предвижда: „По делата от административнонаказателен характер за
призоваване на свидетели и вещи лице страните не внасят предварително
разноски. Съдът с Решението си е длъжен да се произнесе на коя от страните
възлага разноските по делото.”. Приложима в случая е третата от описаните в
ТР хипотеза, съгласно която: „ ако НП бъде отменено, разноските остават за
сметка на Държавата”.
В случай на потвърждаване на НП би била приложима първата от
описаните в цитираното по-горе ТР хипотеза, съгласно която: „ при
потвърждаване ... на НП Съдът осъжда нарушителя да заплати на Държавата
направените разноски”.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0351-000129 от 26.02.2021 година на Началник на
Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Н.Х.Г. с ЕГН
********** от ******************, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски за пътни на свидетели
в общ размер на 96.52 лв. (деветдесет и шест лева и петдесет и две стотинки)
да останат за сметка на Районен съд - Свиленград.
15
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето
му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16