Р Е Ш Е Н И Е
Номер 48 Година 25.01.2023 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, десети състав, на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар
Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева дело номер 2208 по описа за 2022
година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118,
ал.3 от кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Х.М.А. с ЕГН: **********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***, адв.З.Б. против решение на директора на ТП
на НОИ гр.Бургас по пенсионна преписка № ********** с изх.№ 1012-02-379#3/09.12.2021г. С решението е оставено в сила разпореждане
№ 2113-02-2907#1/24.10.2022г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с които на основание чл.68, ал.3 от КСО е
отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Счита
решението за неправилно и незаконосъобразно и прави искане да бъде отменено и
да се върне преписката на административния орган с указания за произнасяне,
като бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и прави искане
да бъде уважена и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на Териториално
поделение гр.Бургас на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Х.А. е подала заявление вх.№ 2113-02-2907/06.10.2022г. до ТП на НОИ гр.Бургас (л.24-26 от делото) за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68,
ал.3 от КСО.
С разпореждане № 2113-02-2907#1/24.10.2022г. (л.41-42 от делото), ръководителят на „ПО“
при ТП на НОИ е отказал, като е приел, че на лицето не се следва пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като не отговаря на
условието за наличие на 36 години и 2 месеца осигурителен стаж и не се следва
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като не
отговаря на условието за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж.
Разпореждането е връчено на 26.10.2022г.,
видно от приложеното известие за доставяне (л.43 от делото) и е обжалвано по
административен ред с жалба вх.№ 1012-02-379/23.11.2022г.(л.50-52 от делото).
С решение изх.№ 1012-02-379#3/09.12.2022г.(л.9-11 от делото) на директора на ТП на
НОИ гр.Бургас разпореждането е оставено в сила. В мотивите на решението е прието,
че към датата на подаване на заявлението жалбоподателката е на възраст 72г.,
02м. и 27 дни. На нея са зачетени 15г., 03м. и 21 дни осигурителен стаж от
трета категория. От общия зачетен стаж, действителния осигурителен стаж е 13г.,
01м. и 21 дни, а осигурителния стаж, който не се счита за действителен е 02г. и
02м. – майчинство. Посочено е, че действителния стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на
КСО не включва времето за отглеждане на дете от неработещите майки. За
действителен стаж се зачита само и единствено времето, през което лицата са
упражнявали трудова дейност въз основа на правоотношение – основание за
осигуряване. Законодателят обвързва действителният осигурителен стаж с две
предпоставки – 1.наличието на трудово, служебно правоотношение или извършена
работа, по отношение на която лицето подлежи на осигуряване и 2.внесени
осигурителни вноски за инвалидност, старост и смърт. Майчинството не е нито
трудово, нито служебно правоотношение, поради което не се зачита за
действителен осигурителен стаж.
Решението
е връчено на 16.12.2022г., видно от приложеното известие за доставяне (л.12 от
делото) и е обжалвано по съдебен ред с жалба с вх.№ 2103-02-17/21.12.2022г., подадена
в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваното решение е издадено от компетентен
орган - ръководител на териториално поделение на НОИ гр.Бургас, съгласно
правомощията му по чл.117, ал.3 от КСО, при спазване на установената форма, но
в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.
В разпоредбите на чл.68, ал.1-3 от КСО, които
са посочени като правно основание за постановения отказ за отпускане на пенсия,
законодателят е уредил общите условия за придобиване право на пенсия и
за получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените
и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за
жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029г. възрастта за жените
се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030г. - с
по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2.
до 31 декември 2017г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1
януари 2018г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на
65-годишна възраст. Съгласно ал.2 от 31
декември 2016г. осигурителният стаж по ал.1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37
години за жените и 40 години за мъжете. Съгласно ал.3 в случай че лицата
нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на
пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст. Според ал.4 при преценяване
на правото на пенсия по ал. 1 и 2, свързана с прилагане на международен
договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти
за координация на системите за социална сигурност, когато само със зачетения по
българското законодателство осигурителен стаж лицето не придобива право на
пенсия, но има поне 15 години действителен осигурителен стаж и до
удостоверяване на чуждия осигурителен стаж навърши възрастта по ал.3, се
отпуска пенсия в размер на социалната пенсия за старост, при условие че лицето
не получава друг вид пенсия.
Между
страните няма спор по фактите, че общият осигурителен стаж на Х.А. превърнат
към трета категория е в размер на 15г., 03 м. и 21 дни. Спорният въпрос по делото е какъв е
размерът на действителния осигурителен стаж на жалбоподателя и дали времето, през което тя е
била в майчинство, подлежи на зачитане като действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3
от КСО или
не.
Данните от административната преписка
сочат, че в периодите 08.12.1972г.-08.12.1973г. и 12.12.1974г.-12.02.1974г.
жалбоподателя А. е била в майчинство за отглеждане на първо дете – Гюлсюм
Аптула Исмаил и на второ дете – Бейхан Аптула Исмаил. Административният орган е
приел, че този период макар да се зачита за осигурителен стаж от трета категория,
не представлява действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от
ДР на КСО. Съгласно тази разпоредба „действителен стаж“ е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. С оглед на това не е включил този осигурител стаж при изчисляването на
действителния такъв, в резултат на което е счел, че жалбоподателят притежава
само 13г., 01м. и 21 дни действителен осигурителен стаж, респ. не отговаря на
изискването на чл.68, ал.3 от КСО за 15 години действителен осигурителен стаж.
Към момента на ползване на
майчинството от жалбоподателя са действали ПМС № 61/28.12.1967г. и Инструкция
№ 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на
ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, като по
делото не се спори, че Х.А. е била неработеща майка.
Съгласно чл.9, ал.1 от ПМС 61/28.12.1967г., на
работничките и служителките се разрешава от 01.01.1968г. платен отпуск при
бременност и раждане, чийто размер е диференциран в зависимост от поредността
на детето, като за първо дете отпускът е в размер на 120 календарни дни, а за
второ дете – 150 календарни дни. В ал.2 е предвидено, че след изтичане на
платения отпуск по предходната алинея при поискване от майката - работничка или
служителка, следва да се разрешава неплатен отпуск за отглеждане на детето,
чийто размер също е диференциран и при едно дете е с продължителност до 8
месеца, а при две деца до 9 месеца. В ал.3 е предвидено, че този отпуск се
зачита за трудов стаж по Кодекса
на труда и Закона
за пенсиите. В ал.4 е предвидено, че на жените-майки, членове на ТКЗС или
неработещи, при бременност и раждане и за отглеждане на деца, се зачита за
съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в
постановлението платен и неплатен отпуск, с който се ползват майките-работнички
и служителки. Следователно за първо дете общата продължителност на платения и
неплатения отпуск е 12 месеца, а за второ дете 14 месеца, съответно това е
общата продължителност на трудовия стаж, който може да бъде зачетен, включително
за неработещите майки.
В Инструкция № 0-4 за
уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или
неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, издадена от
министъра на труда и социалните грижи, председателя на ЦС на ПС и председателя
на ЦС на ТПК, обн. ДВ, бр. 15/20.02.1970г., са дадени допълнителни указания по
приложението на т.9, ал.4 и ал.5 от ПМС № 61/1967г. В т. 1 от
Инструкция № 0-4, е посочено, че трудов стаж по т.9, ал.4 и 5 по
постановлението могат да придобиват само жените-майки и осиновителки, които са
родили или осиновили деца след 31.12.1967г., а в т.2, ал.1 е посочено, че
трудов стаж по т.9, ал.4 и 5 от постановлението се зачита на жените-майки,
които към деня на раждането на детето не работят като осигурени за всички
осигурителни рискове. В т. 4 от Инструкция № 0-4 е посочено,
че при раждане на първо дете на майката /осиновителката/ се зачита за трудов
стаж времето от 12 месеца, или 10 и 1/2 месечна възраст на детето, съответно 14
месеца за второ дете, или 12 и ½ месечна възраст на детето, а в т. 13 е
указано, че сроковете на времето, което се зачита за трудов стаж за родените
деца по т. 4, 5, 7 и 8 се броят от 45-я ден, предшестващ раждането, а сроковете
за възрастта на децата се броят от датата на раждането им.
Съгласно § 9, ал.1 от ПЗР на КСО,
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс. С оглед на тази разпоредба, процесните
периоди подлежат на зачитане като осигурителен стаж при пенсиониране по КСО, в
т.ч. и като действителен такъв по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО. Разпоредбата на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО, с която е дадено легално определение на
понятието „действителен стаж“ е в сила от 01.01.2015г. и в случая е неприложима
за тези периоди, тъй като е материалноправна и нейното действие е занапред,
доколкото не ѝ е придадено изрично обратно действие, съгласно
изискванията на чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове. Ето защо,
неправилно административният орган е приел, че след като лицето не е било наето
по трудово или служебно правоотношение, не е работил по друго правоотношение по което да е
бил задължително осигурен за инвалидност, старост и смърт и не е подлежал на
задължително осигуряване за своя сметка с внасяне на дължимите осигурителни
вноски, то стажът за тези периоди не следва да се зачита като действителен.
С оглед изложеното, обжалваното
решение и оставеното с него в сила разпореждане с което е отказано да се зачетат
периодите 08.12.1972г.-08.12.1973г. и 12.12.1974г.-12.02.1974г. на
жалбоподателката, като действителен осигурителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3
от КСО, са незаконосъобразни и на основание чл.172 ал.2 от АПК, следва да бъдат отменени. Съответно,
на основание чл.173 ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне по подаденото от лицето заявление за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което тези периоди да
бъдат зачетени като действителен стаж.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143,
ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева.
В случая, направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като неговия размер е близък до минималния
предвиден в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2005г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – 500,00 лева, а делото не е с незначителна
правна сложност, доколкото в хода на производството са изследвани и приложени
не само действащи нормативни актове, но и отменени такива. Съответно процесуалният
представител на жалбоподателя освен, че е изготвил жалбата до съда е участвал активно
и в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение с
изх.№ 1012-02-379#3/09.12.2021г. на директора на ТП на НОИ
гр.Бургас по пенсионна преписка № ********** и оставеното с него в сила разпореждане
№ 2113-02-2907#1/24.10.2022г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас.
ВРЪЩА
преписката на Териториално поделение
гр.Бургас на Националния осигурителен институт, за ново произнасяне по подадено
от Х.М.А. с ЕГН: **********, с адрес ***-02-2907/06.10.2022г. до ТП на НОИ гр.Бургас за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, съобразно
мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение гр.Бургас на
Националния осигурителен институт да заплати в полза на Х.М.А. с ЕГН: **********,
с адрес ***, разноски по делото в размер на 600,00 лева (шестотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: