РЕШЕНИЕ
№ 1847
гр. Пловдив, 27.10.2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1195 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството
и исканията на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 54 от Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
2. Образувано
е по жалба от Е.П.С., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат К.А.К., срещу заповед № 18-4491/19.04.2023 г. на началник на Служба по
геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Пловдив при Агенцията по геодезия, картография
и кадастър, с която е одобрено изменение в Кадастралната карата и
кадастралните регистри на с. Оризари, община Родопи.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на оспорената заповед
и се иска отмяна й от съда. Поддържа се,
че в случая е налице спор за материално право. Сочи се, че исканото изменение е
в противоречие с документите за собственост на страните. Претендира са присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът
– началник на СГКК – Пловдив, поддържа становище за недопустимост и неоснователност
на жалбата. Сочи, че по отношение на заявените за изменение обекти не е налице
спор за собственост. Претендира са присъждане на съдебни разноски.
4. Заинтересованите страни: А.И. ***, ул. „Ст. Мошанов“
№ 49, ет. 8, ап. 22; В.А.В. с адрес: ***; Р.Й.Б. с адрес: ***; С.Н.Н. с
адрес: ***; А.З.Н. с
адрес: *** и Г.И.П. с адрес: ***, не вземат становище по допустимостта и основателността
на жалбата.
ІІ. По допустимостта:
5. Жалбата е подадена в
предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Със заповед № 368/11.04.2018г.
на кмета на община Родопи е одобрен проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ XI-117 и XIV-118, кв.7 по плана на с. Оризари, като границата между УПИ се променят по
имотната граница между тях и се образуват три нови УПИ: XI-117, XVIII – 117 и XIV-117. Проектира се нова улица тупик с ширина 3,5 м. Върху представеното по
делото копие от административния акт е отбелязано, че същият е влязъл в сила на
21.05.2018г.
След служебна справка се установява, че по жалба
на И.П.С.срещу заповед № 368/11.04.2018г. са образувани адм. дело № 2337/2020г.
и адм. дело № 6136/2021г. на ВАС, като оспорването е оставено без разглеждане
поради просрочие. Претенциите на оспорващия са концентрирани в това, че
образуваната нова улица -тупик навлиза в собствения му имот пл. № 116, без негово
съгласие и без да е взел участие в производството.
7. Съгласно нотариален акт № 62, т. I, рег. 353,
н.д. 49/2018г. и нотариален акт № 22, т. II, рег. 1334, н.д. 192/2018г., И.А.Б. е
придобил собственост върху дворно място от 1003 кв.м, по дворищния регулационен
план на с. Оризаре, одобрен със заповед № 368/1994г., заповед № 473/2003г.
и заповед № 368/11.04.2018г., за който е отреден УПИ XVIII – 117, кв. 7.
8. Съгласно нотариален акт № 62, т. I,
рег. 353, н.д. 49/2018г. и нотариален акт № 22, т. II, рег. 1334, н.д.
192/2018г., В.А.В. е придобила собственост върху дворно място от 1104 кв.м, по
дворищния регулационен план на с. Оризаре, одобрен със заповед № 368/1994г.,
заповед № 473/2003г. и заповед № 368/11.04.2018г., за който е отреден УПИ XI – 117, кв. 7.
9. Според Кадастралния регистър към
Кадастралната карта на с. Оризари, община Родопи: собственици на ПИ с к.и.53833.501.117,
площ 2182 кв.м, стар идентификатор - кв. 7, п. XXI, пл. № 117,
са В.А.В. и И.А.Б.; собственик на ПИ с к.и.53833.501.116, площ 1503 кв.м, стар
идентификатор - кв. 7, п. X, пл. № 116, е И.П.С..
Съгласно удостоверение за наследници изх. № 1400-59956/22.12.2021г. единствен
наследник на И.П.С.е Е.П.С..
10. По заявление вх. № 01247577-04.05.2022 г. от В.А.В.
и А. И.Б. – наследник на И.А.Б., е образувано производство пред СГКК – Пловдив за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Оризари. във
връзка с отразяване на ПУП-ПРЗ за поземлени имоти (ПИ) 5833.501.114,
53833.501.116, 53833.501.117, 53833.501.118 и 53833.501.511. В обяснителната
записка към този проект е посочено, че целта на проекта е разделяне на ПИ
53833.501.117 в резултат на прилагане на ободрения ПУП-ПРЗ със заповед № 368/11.04.2018г.
на кмета на община Родопи, с което упи
XI-117 се разделя на УПИ XI-117 жил. застрояване, УПИ XVIII-117 жил.
застрояване и улица и се променя регулационната линия между УПИ XI-117 и УПИ
XIV-118 по имотна граница. В следствие на прилагане на посочения ПУП – ПРЗ се
променят имотните граници по кадастралната карта между ПИ 53833.501.117 и
всичките му съседни имоти (сред които ПИ 53833.501.116). Образуват се три нови поземлени имота: 53833.501.652,
53833.501.653 и 53833.501.654, съответстващи на УПИ XI-117 жил. застрояване и УПИ
XVIII-117 жил. застрояване и улица.
11. В
законоустановения срок в СГКК-Пловдив са постъпили молби с в.х. № 02-123224.10.2022
г. и вх. № 05-13298-25.10.2022 г., подадени от Е.П.С., в качеството си на
наследник на И.П.С., с които се възразява срещу процедурата по изменение на
КККР на с. Оризари, с мотив че има висящо дело
10404/20 г. по описа на Районен съд - Пловдив. Възражението не е уважено
от страна СГКК-Пловдив, защото исканото изменение с внесения проект не засяга
имотната граница ПИ, за които има съдебен спор.
12. Със заповед №
18-4491/19.04.2023 г. на началник на Служба по геодезия, картография и кадастър
/СГКК/ – Пловдив при Агенцията по геодезия, картография и кадастър е одобрено
изменение в Кадастралната карата и кадастралните регистри на с. Оризари, община
Родопи като се нанасят нови ПИ 53833.501.652,
53833.501.653, 53833.501.654, 53833.501.114,
53833.501.116, 53833.501.118, 53833.501.511 и 53833.501.117. Относно имот 53833.501.116 се променя площта
от 1053 кв.м., която след изменението остава 1470 кв.м.
13. По делото бе допусната съдебно – техническа експертиза
с вещо лице – инж. Н.Н., чието заключение се прие без възражения от страните и
се кредитира с доверие от съда. Експертизата
установява, че одобрената със заповед № 368/1994г. регулация за УПИ XI-117, кв. 7
и УПИ XVIII – 117, кв.
7 по плана на с. Оризари, община Родопи, не е приложена. На място
съществуващите огради и владение на имотите са по границите на ПИ 53833.501.116
и ПИ 53833.501.117. Експертът установява, че към датата на одобряване на КК и
КР на с. Оризари – 01.12.2020г., са налице несъответствия между КК и предходния
кадастрален план по отношение границите и очертанията на поземлените имоти.
Границите им по уличната регулация от североизток са заснети по действителното
им положение. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че след проверка на
координатите по ПУП и КК се установява допусната в ПУП грешка, която е
пренесена в КК. След процесното изменение на КК и КР на с. Оризари е налице
промяна в общата граница на ПИ 53833.501.116 и ПИ 53833.501.117, при която
същата се измества в северна посока към ПИ 53833.501.116, от него се отнемат 34
кв.м. и се придават към ПИ 53833.501.117, а в последствие се придават към ПИ
53833.501.654, представляващ задънена улица – тупик.
IV. От
правна страна:
14. Съгласно
чл. 51, ал. 1 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат
в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в
данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на
кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна
фактическа грешка. Измененията се извършват от службата по геодезия,
картография и кадастър по местонахождение на имота, по заявление от собственик,
друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно
постъпила информация от ведомство или община / чл. 51, ал.
2 вр. ал. 3 от ЗКИР/.
Според чл. 54, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗКИР, непълнотата или грешката в
кадастралната карта и кадастралния регистър се допълва или поправя от службите
по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за
материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти
при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника
на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.
Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението
се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите
лица, чиито права са засегнати от изменението.
Според легалната дефиниция, дадена в §1, т.16 от ДР на ЗКИР, „непълноти или
грешки” са несъответствия в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо
действителното им състояние към момента на одобряване на КККР.
Според чл.27, ал.1, т. 1 от ЗКИР, основни кадастрални данни за поземлен
имот са идентификатор; граници и площ, определени с геодезическите координати
на определящите ги точки.
По аргумент от чл. 14, ал.1, т. 4 Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри /обн., ДВ, бр. 4 от 13.01.2017 г./ при създаването на КК границите на
поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват освен от
геодезически измервания на означените на място граници в съответствие с правото
на собственост и от регулационните планове, одобрени по реда на ЗУТ или на
отменените ЗТСУ и Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) – за
имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани.
По правилото на чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗКИР
кадастралният регистър на недвижимите имоти - обект на кадастъра
съдържа: данните по чл. 61, ал. 1, т. 1 - 11 за собственика на недвижимия имот
и за акта, от който собственикът черпи правото си.
Според §8,
ал. 1 вр. ал. 2 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 (6 месеца
от месечен срок от деня на влизането в сила на закона - 31.03.2001 г.)
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни
парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти
се прекратява, като собствениците на поземлени имоти могат да: 1. приложат
влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове с договор за
прехвърляне на собственост в нотариална форма; 2. поискат изменение на
дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон; 3.
поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в
съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.
Съгласно чл. 208, ал. 1 от ЗУТ, срокът за започване на отчуждителните
процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската
собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове
за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост,
е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила
на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата
инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините. След
изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134,
ал. 2, т. 1 – да искат изменение на влезлите в сила подробни устройствени
планове.
Според постановките на задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 3
от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК, по силата на дворищната регулация
се образуват дворищно регулационни парцели за жилищно и вилно строителство, т.
е. преобразува се собствеността върху имотите, които се урегулират в
собственост върху определените за тях парцели, като се придават части от
пълномерни към маломерни имоти за тяхното упълномеряване, както и се създават
общи съсобствени парцели чрез урегулиране на имоти или части от имоти по реда
на чл. 28 и 29 ЗТСУ.
Прякото отчуждително действие по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ отм. е подчинено на условие от прекратителен характер.
Промяната в собствеността ще намери приложение, ако към датата на откриване на
производството по изменение на дворищната регулация придадените имоти са били
заети по законоустановения ред (чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111
ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение -
нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване
вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл.
134, ал. 3 ЗТСУ) или чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се
части. При изпълнени на тези алтернативно предвидени изисквания парцелните
граници по предходната регулация се приемат за имотни граници, съобразно които
ще се изработи новият план.
Посочените условия са важими и при уреждане на отношенията между
съсобствениците в образувания по регулация общ парцел, отреден за малко етажно
застрояване, в който с оглед изравняването на дяловете им по силата на
дворищната регулация и неравното им имотно участие след изпълнението им
имотните граници между имотите ще бъдат заличени и парцелът ще бъде отразен
като един съсобствен имот при изменение на дворищната регулация.
Следователно приложението на плана е понятие относимо към вярната имотна
основа, при която следва да се изработи новият план. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ отм., според която приложеният дворищно
регулационен план става кадастрална основа за последващия, а регулационните
линии по предходния - имотни граници за действащия план на населеното място. В
случай че предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се
установи приложен план или положението на имотите към първия одобрен дворищно
регулационен план на населеното място.
Прилагането на очертания правен режим е допълнително разяснено в Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК, според което
с изтичането на сроковете, посочени в §
8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени
имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо
провеждането на административна процедура по
§ 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега §8, ал.2 ПР на ЗУТ/ за изменение
на неприложения дворищнорегулационен план.
С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на
собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота,
за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се
връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени,
съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план
съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният
административен акт е издадена от материално и териториално компетентен орган,
в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но в
противоречие с материалноправните норми и целта на закона.
Заявлението, дало ход на административната процедура, кореспондира с
основанията за изменение на КК по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР - непълноти или
грешки. На това именно основание е издадена и оспорената в настоящото производство
заповед.
Не се спори по обстоятелството, че между ПИ 53833.501.116 и ПИ
53833.501.117 е налице материализирана граница, която правилно е отразена като
местоположение в одобрената кадастрална карата в съответствие с предходния
кадастрален план. Това обстоятелство се потвърждава и от приетата без
възражения съдебна експертиза.
Предмет на изменението на КК е отразяване на имотната граница между ПИ 53833.501.116
и ПИ 53833.501.117, респ. нанасянето на нов ПИ 53833.501.654 – улица тупик
съобразно регулационните граници от действащия план, одобрен със заповед №
368/11.04.2018г. на кмета на община Родопи. За този план експертизата
установява, че регулацията по отношение парцел X, пл. № 116, кв. 7 (УПИ X-116) не е
приложена. Не са налице доказателства за заемане на частта от 34 кв.м по законоустановения
ред или за заплащане на паричното обезщетение за отчуждаване. При това
положение към момента на одобряване на кадастралната карта не се установява
трансформация на регулационните граници на УПИ X-116 по плана от
2018г. в имотни граници. След като регулационните линии не са се трансформирали
в имотни граници и имотите се владеят на място по установените граници в
кадастралния план, парцелните граници по предходната регулация не следва да се
приемат за имотни граници, съобразно които да се изработи кадастралната карта.
В случая имотите са отразени в КК по съществуващото на място
материализирани граници, което се явява в съответствие с въведеното от нормата
на чл. 14, ал.1, т. 4 Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. степенуване на
източниците на данни за кадастралната основа. Тоест в случая не е налице
„непълнота или грешка“ по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР, която да даде
основание за изменение на границата между ПИ 53833.501.116 и ПИ 53833.501.117 по
улична и дворищна регулация.
Отделно от това, следва да се има предвид, че в ЗКИР не е въведено като
основание за изменението на КК нанасяне на регулационните граници по действащия
ПУП като кадастрални граници. Това е продиктувано от спецификата на КК, която няма
констутитивно действие, а само констативно такова – отразява съществуващото
фактическо състояние. В случая е неприложима нормата на §5, ал.1 от ПЗР на
ЗКИР, тъй като не е установена приложена регулация досежно спорната граница.
При наличието на материализирани граници и конкуриращи се претенции по
отношение площта на ПИ 53833.501.116 и ПИ 53833.501.117, се установява наличие
на спор за материално право, разрешаването на който се явява абсолютна положителна
предпоставка за законосъобразното изменение на кадастралната карта.
Промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на
поисканото изменение, и произтичащата от това промяна в данните за площта на
засегнатите имоти, е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни,
което може да се извърши само на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 във връзка с т.
2 от ЗКИР и при спазване на правилата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. При
установеното дублиране на претенции за собственост относно спорната част от
имот 34 кв.м, които се предвижда да бъде присъединена от ПИ 53833.501.116 към
имот ПИ 53833.501.117 и в последствие към ПИ 53833.501.654 – улица тупик, и при
съответна промяната в границите и площта на обектите на кадастъра, се явява
незаконосъобразен изводът на административния орган за липсата на спор за
собственост. Това е така, тъй като при изменение в хипотезата на непълнота и
грешка се преценява само действителното положение, а наведеното от заявителя и
административния орган твърдение, за наличие на отчуждително действие на
регулационния план в частта за уличната регулация, е становище по собствеността,
меродавно в рамките на спора за собственост, който следва да се разреши по
общия исков ред.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен.
V. По съдебните разноски:
15. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 1751,40 лева, от които 1250 лева за адвокатска защита, 491,40 лева за възнаграждение на вещо лице и 10 лева за държавна такса. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 18-4491/19.04.2023 г. на началник на
Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Пловдив при Агенцията по
геодезия, картография и кадастър в частта, с която е одобрено изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Оризари, община Родопи, състоящо се в нанасяне
на нов ПИ 53833.501.654 – улица тупик, промяна в границата между ПИ
53833.501.116 и ПИ 53833.501.117 и промяна на данните в кадастралния регистър
за засегнатите имоти.
ОСЪЖДА Агенцията по
геодезия, картография и кадастър да заплати на Е.П.С., ЕГН ********** с адрес: ***,
сумата от 1751,40 лева (хиляда
седемстотин петдесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България
в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: