№ 728
гр. Варна, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20243110203428 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от
И. Д. К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №24-0442-000640 от
03.07.2024 г., издадено от Началник сектор в Четвърто РУ, ОД МВР Варна, с което за
нарушение по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание
„глоба“ в размер 20.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като издадено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което,
моли, същото да бъде отменено. Твърди, че в АУАН и в НП не е посочено, по какъв начин и
с какво конкретно, паркираният от въззивника автомобил е създавал опасност или е пречел
за движението.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че
нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата
без уважение като потвърди оспореното НП.
След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 23.05.2024 г. в гр. Варна, около 00.38 ч., свид. Г. К. – полицейски инспектор в
Четвърто РУ, ОД МВР Варна, установил л. а. „Фолксваген Пасат“, рег.№В1783НР,
собственост на въззивника И. К., който бил паркиран до №34 на двупосочно регулираната
ул. „Злетово“, в дясно по посоката на движение, при което свид. Г. К. съставил спрямо
въззивника фиш за глоба №Т 135720 от 23.05.2024 г., в който отразил, че е извършил
1
нарушение по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП като на съответната дата в 00.38 ч. в гр. Варна, ул.
„Злетово“ до №34, е паркирал л. а. „Фолксваген Пасат“, рег.№В1783НР, на място, където
създава опасност или е пречка за движението и поставил уведомление по чл.186, ал.3 ЗДвП
на предното стъкло на автомобила.
С рег.№442000-7863 от 27.05.2024 г. въззивникът оспорил вмененото му нарушение,
при което на 30.05.2024 г. назначена от Началник на Четвърто РУ, ОД МВР Варна комисия
извършила проверка и отправила предложение съставения фиш за глоба спрямо въззивника
да бъде отменен и да се издаде спрямо него АУАН.
На 11.05.2022 г. собственикът А. Г.ев подал срещу съставения фиш за глоба
възражение рег.№ЗК22000952ВН, в което изтъкнал, че автомобила не е бил неправилно
паркиран, както и че лицето, управлявало и паркирало автомобила е въззивникът Р. Г.ева.
На 31.05.2024 г. съставения фиш за глоба №Т 135720 от 23.05.2024 г. бил отменен и
свид. Г. К., в присъствие на лицето А.С. в качеството на свидетел по съставяне на
документа, издал спрямо въззивника процесния АУАН №0563126, за нарушение по чл.98,
ал.1, т.1 ЗДвП, в който възпроизвел фактическите обстоятелства по анулирания фиш за глоба.
На 03.06.2022 г. наказващият орган издал спрямо въззивника процесното НП №24-
0442-000640, с което възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН и
наложил предвиденото в чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП административно наказание "глоба" в
установения фиксиран размер 20.00 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по
категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на свид. Г. К., така и от приобщените документи – НП
№24-0442-000640 от 03.07.2024 г., справка АИС АНД „детайлен преглед на уведомление“,
АУАН №0563126 от 31.05.2024 г., преглед на фиш серия Т №135720, преглед на фиш серия
GT №2379639, справка относно извършена проверка по преписка №442000-7863/2024 г.,
докладна от Г. К. от 29.05.2024 г., сведение от И. К. от 23.05.2024 г., докладна от В. В. от
30.05.2024 г., уведомление по чл.186, ал.3 ЗДвП, глоба с фиш GT №285897 от 30.04.2024 г.,
справка за нарушител/водач на И. К., заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г., писмо рег.
№РД24030728АС, ведно с 3 бр. копия от картов материал, допълнителен лист №1 към ЕР
№92522 от 12.10.2023 г. на И. К.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда
за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – зам. кмет на
2
Община Варна, съобразно Заповед №0506 от 07.02.2020 г.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
При съставяне на процесните АУАН и НП са допуснати идентични съществени
нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изразяващи се в неясно и непълно
описание на нарушението. Това е така, защото реално, описанието на твърдяното нарушение
във всеки от двата акта се свежда единствено до възпроизвеждане частта от текста на
императивната разпоредба по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, сочеща забрана за паркиране на място,
където превозното средство създава опасност или е пречка за движението на останалите
ППС, без да са отразени каквито и да е фактически данни за това, къде спрямо мястото за
движение на останалите ППС е паркиран автомобила и по какъв начин той препятства
тяхното движение.
Така констатираната липса на индивидуализация на нарушението чрез посочване на
съставомерни факти в НП съгласно изискването по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН е довела до
нарушаване на правото на защита на санкционираното лице поради невъзможност да се
защитава срещу непълни и неясни фактически твърдения. Поради това, установеното
процесуално нарушение е от категорията на съществените и представлява самостоятелно
основание за отмяна на оспореното НП. В този смисъл е и константната практика на
Административен съд – Варна по този вид дела - Решение №1140 от 09.08.2021 г. к.а.н.д.
№938/2021 г., Решение №1057 от 22.07.2021 г. по к.а.н.д. №815/2021 г., Решение №598 от
10.05.2021 г. по к.а.н.д. №450/2021 г., Решение №298 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. №155/2021 г.
и мн. др.
При така изтъкнатите съображения, като издадено в нарушение на разпоредбата на
чл.53, ал.2, вр. ал.1 ЗАНН, процесното НП подлежи на отмяна поради съществено
нарушение на процесуалните правила.
Също така, при съставяне на процесния АУАН е допуснато и нарушение по чл.40,
ал.3 ЗАНН, доколкото участвалата в качеството на свидетел лице А.С. не е присъствала при
извършване или установяване на нарушението, а е изрично посочена, че е свидетел по
съставяне на АУАН, докато нормата на чл.40, ал.3 ЗАНН изисква, липса на свидетели,
присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, такъв да се съставя в присъствие на
двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Приобщените доказателства сочат категорично, че процесния автомобил е установен
в 00.38 ч. паркиран плътно в дясно по посоката на движение на двупосочно пътното платно,
което местоположение реално би било е в състояние да създаде известно затруднение за
движещите се в съответната посока поради необходимост от заобикаляне. Но, преди всичко,
това обстоятелство не може да се третира като някаква опасност, нито като реална пречка за
движението, доколкото местоположението е в прав уличен участък с пълноценна отдалечена
видимост и не се създава никаква внезапна изненадваща ситуация за другите участници,
3
нито представлява особено затруднение необходимостта от заобикаляне или от краткотрайно
изчакване на заобикалящо МПС. А наред с това, видно от кредитираните показания на свид.
Г. К., конкретно към момента на установяване на твърдяното нарушение, в съответния
участък не е имало никакво движение на превозни средства и автомобила на въззивника не
само не е представлявал някаква опасност или пречка за движението, а дори не е създавал
минимално затруднение за неговото осъществяване. При така изтъкнатите фактически
констатации съдът намира твърдяното нарушение за неосъществено, поради което
оспореното НП подлежи на отмяна и поради материалноправна незаконосъобразност.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК и с оглед
отправеното искане с представен списък на разноски и договор за правна защита и
съдействие, удостоверяващ плащане на договорената цена 600.00 лв, в полза на въззивника
следва да се присъди обезщетение за сторени разноски за възнаграждение на адвокат, но
предвид отправеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност и като съобрази,
че платената стойност действително надвишава установения размер 400.00 лв по чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
намира, че съобразно чл.63д, ал.2 ЗАНН възнаграждението следва да се присъди до
регламентираната стойност.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №24-0442-000640 от 03.07.2024 г.,
издадено от Началник сектор в Четвърто РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.98,
ал.1, т.1 ЗДвП, на И. Д. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“
в размер 20.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. К., ЕГН **********, сумата 400.00
лв, представляваща възнаграждение за адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4